Решение № 12757 от 28.11.2024, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 12757

Варна, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXII състав, в съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ЯНКА ГАНЧЕВА

При секретар АННА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ЯНКА ГАНЧЕВА административно дело № 20237050701177 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 2в, ал.1, т.1, и чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по жалба с характер на искова молба от М. Т. Н. против Адм.съд - Добрич, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, в следствие нарушения на чл.6, чл.8, чл.13 и чл.14 от ЕКПЧОС, както следва: 1/ имуществени вреди в размер на 8017,80лв., представляващи заплатени държавни такси, адвокатски хонорари, както и неполучено трудово възнаграждение, ведно със законната лихва; 2/ неимуществени вреди в „максимален размер“.

В жалбата се сочи, че в производства по АНД № 209/2021 г., АНД № 143/2022 г, АНД № 155/2022 г. и КАНД № 620/2022 г. по описа на Адм.съд – Добрич, съдът многократно е нарушил правото на справедлив съдебен процес и други права по Конвенцията, в услуга на различни административни, изпълнителни и съдебни органи, срещу чиито незаконосъобразни актове Н. е подал жалби. Изходите от делата сочели на пристрастност и толерантност на Адм.съд – Добрич към допуснати от различните администрации грешки и нарушения при издаването на актове, което поведение за период от няколко години сочи, че е налице „неписана съдебна практика“. Съдебните актове били постановени на база лично отношение, игнорирайки правилата на доказателствения процес и равнопоставеността на страните в производството, в нарушение на чл. 8 от ЗСВ. По време на производствата Н. се позовавал на норми на Конвенцията, сочил е конкретно нарушение на норми.

В производството по АНД № 209/2021 г. е обжалвано допуснато предварително изпълнение на мярка, наложена от РЗИ – Добрич. Съдът е оставил мярката в сила, поради което Н. е поставен в невъзможност да реализира доходи от трудово възнаграждение до изтичане срока на мярката. След оставяне на мярката в сила, ползвал адвокат, тъй като са игнорирани доводите му в жалбата. Съдът лишил Н. от право да се ползва от налични и предоставени по делото доказателства /записи от телефонни разговори, декларация/, отказал събирането на относими към предмета на делото доказателства, съдът изразил недоволство от представени доказателства, отказал до допусне свидетел при режим на водене. С решение съдът е обявил акта за законосъобразен, след което решението е отменено от ВАС. Сочи, че са нарушени чл. 6, ал.1, чл. 13, чл.14 от ЕКПЧОС. Въпреки отправени молби за присъждане на направените разходи, не са присъдени 80 лв. представляващи д.т. за образуване на делото пред Адм. съд – Добрич и ВАС. Сочи, че след налагане на ПАМ, Н. е поставен в невъзможност да получава трудово възнаграждение за 9 работни дни, считано от 11.05.2021 г. до 21.05.2021 г. в размер на 1530 британски лири, при дневна ставка от 170 лири, равняваща се на 3457.80 лв. при среден обменен курс на лирата 2.26 лв., за тези вреди сочи, че ответник е и РЗИ – Добрич.

В производство по АНД № 155/2022 г. жалбите на Н. не били допуснати до съдебен контрол, защото са постановени прекратителни определения, в които е посочено, че обжалваните актове не са административни по смисъла на АПК, отказано е да бъде привлечен по делото обвързания компетентен орган – МОН, в лицето на РУО – Добрич. Допуснати са нарушения на чл.6, ал.1, чл.8, чл.13 от ЕКПЧОС. Претендира материални щети в размер общо на 70 лв., представляващи три държавни такси. За производството пред ВАС е заплатен хонорар от 400 лв., а Н. е осъден да заплати 200 лв. на община Балчик.

По отношение на АНД № 143/2022 г. по описа на Адм.съд - Добрич, сочи, че е висящо пред ВАС, тъй като решението е обжалвано. Поддържа, че Адм.съд – Добрич е допуснал тежки нарушения, като немотивирано е обърнал доказателствената тежест в процеса, препятства възможността на Н. да докаже твърденията си в жалбата. Съдът не е указал доказателствената тежест на страните в процеса, отказал да поправи протокол от с.з., искането за запазване на звукозаписа до приключване на делото е без произнасяне, при допускането на свидетелски показания съдът приложил ГПК, въпреки специалните норми в АПК, съдът е отменил определение за допускане до разпит на свидетел и не допуска доказателствените искания на Н.. Решението почива на субективни възприятия. Н. бил лишен от възможност да докаже твърденията си в жалбата. Твърди допуснати нарушения на чл. 6, ал.1, чл.13 и чл. 14 от ЕКПЧОС. Претендира материални щети в общ размер на 110 лв., и адвокатски хонорар в размер на 2200 лв.

В производство по КАНД № 620/2022 г. на Адм.съд - Добрич, съдът е постановил решение, при липса на безпристрастност, тъй като две трети от касационния състав се е произнасял с решения по жалби на Н., които са стигнали до ВАС, като едното дело е отменено, а другото висящо. Решението е постановено в нарушение на чл. 6 от ЕКПЧОС и представлява наложено от съдът „наказание“ за отправени към същия критики и упреци чрез касационни жалби до ВАС. Негативното отношение на магистратите е демонстрирано в горепосочените три дела. По КАНД съдът е потвърдил решението на РС – Балчик, с което е потвърден ЕФ, при явно неправилна квалификация на деянието. Адм.съд – Добрич толерира грешките на администрациите. Решението на районния съд е потвърдено при липса на изискуемата от закона пълнота в доказателствения материал. Допуснати са нарушения на чл. 6, ал.1 и чл.13 от ЕКПЧОС. Претендира материални щети: платено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. и наложена глоба в размер на 200 лв.

Прави искане да бъдат присъдени сумите, които е заплащал като държавни такси, адвокатски хонорари, както и неполучено трудово възнаграждение, в общ размер на 8017.80 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в максимален размер, за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствени, емоционални, психически и психологически терзания на личността, накърнена чест, достойнство, намеса в личния живот, чувство за безизходица. Поведението на Адм. съд – Добрич и начина на „феодално“ прилагане на закона, без зачитане на съдебната практика, спрямо четири различни по вид и функции държавни органа сочи на това, че в юрисдикцията на същия и в съдебното производство – гражданите и държавните органи не са равнопоставени, на властимащия съдът дава предимство и толерира административен произвол.

В уточняваща молба с.д. № 9294/19.06.2024 г. Н. сочи, че не твърди нарушение на правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок, счита, че е посочил за всяко дело конкретни норми на Конвенцията, които са нарушени, както и че са посочени имуществените вреди по всяко едно от делата. Уточнява, че претендира вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, при осъществяване на правораздавателна дейност на Адм.съд – Добрич по четири дела, като резултат от едно цялостно повтарящо се поведение на органа, спрямо ищеца по различни производства. Счита, че разделянето на иска за неимуществени вреди на четири по-малки такива не би довело до адекватно обезщетение за вреди от цялостното поведение на органа, еднаквото поведение на органа по различните дела, отхвърля необходимостта от посочване на определен размер по конкретно дело, размера на обезщетението трябва да бъде определен от Съда според броя на делата, продължителността на поведението на органа във времето, резултата от инстанционния контрол, броя на нарушените норми, съществуващата практика на ЕСПЧ. Сочи общ размер на претендираните неимуществени вреди – 12 000 лв. Исковия период, за който претендира обезщетенията, с оглед застъпването на делата във времето и висящността на едното, следва да бъде определен за времето от образуване на АД № 209/2021 г. до влизане в сила на решение по КАНД № 620/2022 г.

В уточняваща молба с.д. № 87/4.01.2024 г. Н. сочи, че за иска е без значение дали „черпаното субективно право е закрепено с текст в Конвенцията, Хартата или български закон, поради повторно неизпълнение на задължения и изрични указания на горестоящата инстанция – определение № 1151/17.05.2023 г. на ВКС/ВАС по гр.д. № 1510/2023 г., според което Адм.съд – Варна сам следва да даде правна квалификация предвид изложените в исковата молба твърдения и доводи.“ Н. уточнява, че по адм.д. № 209/2021 г. са нарушени и чл.6, 20, 21, 47 от Хартата и чл.7 и чл.8 от ЗСВ. Уточнява, че в т.14 от исковата молба са посочени доводи и правна квалификация на иска, както и че административния орган РЗИ - Добрич е солидарно отговорен по иска, като привличането на правилните ответници на иска е задължение на съда. Действията на РЗИ и Адм.съд – Добрич попадат под действието на чл. 5 от Конвенцията, както е изрично упоменато в чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ. Относно АД № 155/2022 г. поддържа, че съществено са нарушени правата съгласно Конвенцията и чл.7 и чл. 47 от Хартата, чл.7, ал.2 от ЗСВ и чл. 127 от АПК. Сочи, че е налице отказ от контрол на административен акт, постановен от община, ответник е и Върховен административен съд. Всички посочени органи отричат приложимост на норми на специален закон, уреждащ обжалването на акта – пряко нарушение на чл. 47 от Хартата. По дело № 143/2022 г. поддържа, че съществено са нарушени норми на Конвенцията, чл.20, чл. 21, чл. 47 от Хартата, чл.7 и чл.8 от ЗСВ. В периода на необосновано изкуствено забавяне на иска и двукратното му обявяване за недопустим, е постановено Решение от ВАС по адм.д. № 11896/2022 г., с което е отменено решението на Адм.съд – Добрич, което сочи, че има нарушени права, както са заявени в исковата молба. Последното оказва пряко влияние върху определянето на правилната правна квалификация на иска и отговорните ответници, дадени са указания с Определение № 1151/2023 г. на ВАС/ВКС. Относно КАНД № 620/2022 г. – счита, че са нарушени норми на Конвенцията, както и чл. 20 и чл. 47 от Хартата, чл. 7, ал.1 и чл.8, ал.1 от ЗСВ, нарушено е правото на защита, законът не е приложен точно и еднакво в сравнение с посочена съществуваща съдебна практика, включително с практиката на Адм.съд – Добрич по идентични жалби, от което се извличат твърдения за липса на безпристрастност на състава.

С уточняваща молба с.д. № 3140/5.03.2024 г. сочи, че конкретизирането на отменителния акт е достатъчно условия за допустимостта и редовността на иска, поради СПН относно повдигнатия пред ВАС – спор – за нарушени от ответника права с действията, бездействията и отменените съдебни актове от производства по адм.д. № 209 и 143. Наличието на отменителни актове изначално сочи основателност на искове по ЗОДОВ. Счита, че исковата молба и в уточненията към същата ясно е посочено, че иска е насочен срещу цялостно и повтарящо се във времето поведение на ответника, установено в налични отменителни актове, както и че по отношение на всички производства е сочено нарушение на права по Конвенцията, поради което иска за допустим и редовен. Наличието на два отменителни акта с оглед целта на ЗОДОВ, сочи изначална частична основателност на иска и липса на спор дали обезщетение се дължи или не, без нужда от доказване на последното, което е основание за стартиране на процедура по размяна на книжа.

По повдигнат спор за подсъдност, с Определение № 1151/17.05.2023г. на ВКС и ВАС по гр.д. № 1510/2023г. е прието, че компетентен да разгледа правния спор, повдигнат с исковата молба на М. Н., срещу Адм.С - Добрич, е Административен съд-Варна. Прието е, че твърденията и доводите на ищеца сочат на твърдяно от него нарушение на чл.6 от ЕКПЧОС и на чл.47, ал.2, изр.1 от ХОПЕС, които разпоредби са сходни по смисъл и съдържание, а предвид чл.52, т.3 от ХОПЕС и чл.6, § 3 ДФЕС, са и част от правото а Европейския съюз, поради което твърденията и доводите на ищеца покриват хипотезата на чл.2в, ал.1, т.1, пр.2 ЗОДОВ - претендират се неимуществени вреди, като причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС при осъществяване на правораздавателната дейност на ответния Адм.съд-Добрич.