Решение № 154 от 14.06.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Бургас, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Ж. Попова

Членове:

Даниел Н. Марков

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Димо Янч. Маджаров като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100600497 по описа за 2024 година С присъда № 50 от 26.03.2024 г. по НОХД № 5098/2023 г. Бургаският районен съд признал подсъдимия Н. Щ. А., ЕГН ********** за виновен в това, че в периода от 4.05.2023 г. до 30.07.2023 г. в гр. Бургас, в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на обща стойност 1620 лева от владението на М. Р. З. и А. Д. К., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.

„а“ и б. „б“ НК вр. чл. 58, ал. 1 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 8 месеца, при първоначален „строг“ режим. На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК съдът приспаднал времето, през което подсъдимият А. бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, както и времето, през което е търпял мярка за неотклонение задържане под стража по същото дело. С присъдата съдът се произнесъл и по въпроса за направените по делото разноски в размер на 264.60 лева, като осъдил подсъдимия да ги заплати по сметка на ОДМВРБургас.

1

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Н. Щ. А., с която се изразява недоволство срещу размера на наложеното му наказание лишаване от свобода. Претендира се изменение на обжалвания съдебен акт, като се намали срока на определеното му наказание.

В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че определеното от съда наказание по вид и размер е точно измерено и съответно на доказателствата по делото и личността на подсъдимия. Пледира за потвърждаване на обжалваната присъда.

Защитникът адв. Лазов от Адвокатска колегия - Бургас поддържа жалбата, както и твърдяното пред районния съд обстоятелство, че подсъдимият А. се е обърнал към религията и участва активно в мероприятията в затвора. Моли за изменение на присъдата в санкционната й част, като определеното наказание лишаване от свобода бъде намалено до размер на една година и четири месеца.

Подсъдимият А. моли съда да уважи жалбата.

Въззивната жалба е подадена в посочения в чл.319, ал.1 НПК срок за обжалване от лице, което има право на жалба, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, прие следното:

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, като подсъдимият Н. А. е направил ясно и недвусмислено изявление, че признава всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът правилно е преценил, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и е постановил определение по чл.372, ал.4 НПК, с което е обявил, че ще ползва самопризнанието при постановяване на присъдата, без да събира доказателства за признатите факти по обвинителния акт. В съответствие с изискванията на чл.373, ал.3 НПК в мотивите на обжалваната присъда съдът е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание от подсъдимия А. и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

Втората инстанция също е обвързана от фактите, съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което въззивният съд не намира за необходимо да ги преповтаря.

2

По делото е установено по несъмнен начин, че на 4.05.2023 г. в гр.

Бургас подсъдимият А. посетил магазин, находящ се в бл. ***в ж.к. „****“.

Заявил, че ще купи боя за коса на майка си и докато продавачката М. З. опаковала продукта, незабелязано от нея подсъдимият взел 4 броя парфюми на обща стойност 148 лева, които сложил в раницата си. След това казал, че ще иде до банкомат, за да изтегли пари, излязъл от магазина и повече не се върнал.

На 30.07.2023 г. подсъдимият А. влязъл във фотостудио, находящо се в гр. Бургас, ул. „***“ № ****, където работела свидетелката А. К.. Заедно с подсъдимия в студиото влязъл и свидетелят В. С., негов племенник.

Последният помолил К. да принтира две снимки от мобилния му телефон.

Докато свидетелката извършвала услугата, подсъдимият взел от чантата й, оставена на дивана, портмонето и извадил банкноти на обща стойност 1472 лева. След това двамата мъже напуснали студиото. Тъй като подсъдимият действал сам, той запазил всички пари за себе си.

Впоследствие, на 1.08.2023 г. Н. А. направил признание за стореното и доброволно предал на полицейския служител А. Т. сумата от 125 лева. Парите били върнати на свидетелката К. срещу разписка.

Изложената фактическа обстановка е установена по безспорен начин от самопризнанията на подсъдимия, които се подкрепят от показанията на свидетелите М. З., А. К., В. С., З. Ч., А. Т. и от заключението на оценъчната експертиза.

При така установените фактически положения районният съд правилно е приложил материалния закон, като е приел, че с деянието си подсъдимият Н.

А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б.

„б“ НК. През периода от 4.05.2023 г. до 30.07.2023 г. в гр. Бургас, при условията на продължавано престъпление, подсъдимият отнел чужди движими вещи и пари на обща стойност 1620 лева от владението на М. З. и А.

К. без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Кражбата представлява опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“ НК, предвид двете предходни осъждания на дееца: 1) наложеното на основание чл.

25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК общо наказание по НОХД № 332/2015 г. на Окръжен съд - Бургас, НОХД № 4160/2015 г. на Районен съд - Бургас и НОХД № 5105/2016 г. на Районен съд – Бургас в размер на 5 години лишаване от свобода, увеличено на основание чл. 24 НК на 6 години, като престъпленията по всяко от тези дела са тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; 2) осъждане по НОХД № 1876/2021 г. на Районен съд- Бургас за престъпление по чл. 196 НК на лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месеца. Общото наказание е изтърпяно на 28.04.2020 г., а второто – на 31.03.2022 г. От момента на изтърпяване на всяко едно от двете наказания до извършването на престъплението, предмет на настоящото дело не е изтекъл предвидения в чл.30, ал.1 НК петгодишен срок, изключващ приложението на чл.29 НК.

3

Приетата квалификация на деянията не се оспорва от страните. С жалбата е изразено недоволство единствено срещу размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода.

Относно индивидуализацията на наказанието съдът прие следното:

Степента на обществена опасност на деянията не е ниска. И двете посегателства, включени в продължаваното престъпление, са извършени хладнокръвно, в присъствието на пострадалите, на които целенасочено е било отвличано вниманието от действията на подсъдимия. Стойността на предмета на престъплението надвишава две минимални работни заплати за страната, като част от нея – в размер на 125 лева е върната на пострадалата А. К. от дееца. Последното съдът отчита като смекчаващо обстоятелство, макар и с нетолкова голяма относителна тежест.

Степента на обществена опасност на подсъдимия е подчертано висока.

Съдебното минало на Н. А. е обременено с 31 броя присъди, респ. одобрени споразумения извън тези, обуславящи квалификацията на престъплението като представляващо опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“ НК. Подсъдимият е търпял седем пъти наказания лишаване от свобода, без да се отчитат последните две наказания – общото наказание по НОХД № 332/2015 г. на Окръжен съд - Бургас, НОХД № 4160/2015 г. и НОХД № 5105/2016 г. на Районен съд- Бургас – 5 години лишаване от свобода, увеличено на основание чл. 24 НК на 6 години, и наказанието по НОХД № 1876/2021 г. на Районен съд- Бургас – 1 година и 4 месеца лишаване от свобода. Наказанията са налагани преимуществено за кражби, като 4 пъти А. е осъждан за грабежи. Прави впечатление твърде краткият срок от изтърпяване на поредните наказания лишаване от свобода до следващите престъпни посегателства. Така например наказанието лишаване от свобода за срок от 4 години, наложено за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК по НОХД № 40/2010г. на Окръжен съд - Бургас е изтърпяно от 7.01.2010 г. до 12.10.2013 г.

В деня на освобождаването на А. от затвора той извършил престъпления по чл. 325, ал. 4 НК и по чл. 144, ал. 3 НК, за които е осъден по НОХД № 4474/2013 г. на Районен съд - Бургас на 1 година лишаване от свобода. Това наказание е изтърпяно на 14.09.2014 г., а само два месеца по-късно – на 27.11.2014 г. подсъдимият извършил престъплението, предмет на НОХД № 5105/2016 г. на Районен съд - Бургас. Следващата кражба е била извършена на 5.12.2014 г. /НОХД № 4160/2015 г. на БРС/, а последвалият грабеж – на 16.03.2015 г. Наложеното общо наказание лишаване от свобода за срок от 6 години е изтърпяно на 28.04.2020 г., след което подсъдимият продължил с престъпната си деятелност – продължавано престъпление кражба през периода 27.06.2020- 20.07.2020 г., за което е осъден по НОХД № 1876/2021 г. на БРС на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода. Наред с това не може да бъде игнорирано обстоятелството, че второто от двете деяние, включени в продължаваното престъпление, предмет на настоящото наказателно производство, е осъществено, след като деецът е имал ясни представи, че същият е разследван за първото деяние.

4

Посочените обстоятелства налагат еднозначен извод за високата обществена опасност на дееца, спрямо когото изтърпените наказания лишаване от свобода очевидно не са оказали нито превъзпитателен, нито възпиращ от извършване на други престъпления ефект.

Районният съд правилно е отчел като смекчаващи обстоятелства оказаното от подсъдимия съдействие на органите на досъдебното производство и изразеното съжаление. Твърдението, че докато изтърпява мярката за неотклонение задържане под стража А. се среща със свещеник, който посещава затвора, не следва да се отчита като отделно смекчаващо обстоятелство /каквото е искането на защитата/, а като доказателство за разкаянието на дееца.

С оглед на изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че определеното от районния съд наказание лишаване от свобода в размер, надвишаващ само с 6 месеца специалния минимум от 2 години, е съответно на престъплението. Тъй като делото е разгледано по реда на особените правила на глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, първият съд правилно на основание чл. 58а, ал. 1 НК е намалил определеното наказание лишаване от свобода с една трета и е наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 8 месеца.

Първоначалният режим за изтърпяване на наказанието – „строг“ също е правилно определен съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.

Мотивиран от горното и като не намери основание за отмяна или изменение на обжалваната присъда, въззивният съд на основание чл. 338 НПК РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 50 от 26.03.2024 г., постановена по НОХД № 5098/2023 г. по описа на Бургаския районен съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5