Решение № 887 от 13.10.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 887 гр. Сливен, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Мариана В. Т.а като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20262230101039 по описа за 2026 година

Производство по спорна съдебна администрация с правно основание чл.127, ал.2 СК.

Ищцата твърди, че с ответника живели на семейни начала от 2012г. до м. януари 2025г. и от съвместното им съжителство се родило детето им ****.

Сочи, че винаги имали проблеми и била подлагана на психически и физически тормоз от ответника, който искал винаги да контролира ищцата. Не бил доволен от нищо и постоянно критикувал ищцата. Всекидневно употребявал алкохол и ставал агресивен, като налагал физическо насилие над ищцата. Твърди, че почти всеки ден я обиждал, че е „курва, боклук, мърша, че за нищо не ставала“, като това се случвало в присъствие на детето. На 18.03.2026г. ответникът осъществил акт на домашно насилие спрямо ищцата и по нейна молба била издадена заповед за незабавна защита.

Сочи, че от месец януари ответникът напуснал семейното жилище и от тогава само ищцата полагала преки и непосредствени грижи за детето.

От съда се иска упражняването на родителските права спрямо детето **** да се предоставят за упражняване на ищцата, съответно да се определи местоживеенето на детето при нея на адрес гр.Сливен, * * * * на бащата ответник да се определи режим на лични контакти с детето, всяка втора и четвърта седмица от месеца, от 9ч на съботния ден до 18ч. на неделния ден с 1 преспиване; един месец през лятото разделен на три пъти по десет дни, несъвпадащи с платения годишен отпуск на ищцата, като детето се взема от адреса по местоживеене и се връща на същия адрес. Претендира се издръжка за детето в размер на 230 евро, считано от 23.03.2026г. датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законови обстоятелства за нейното изменение или прекратяване. Претендира деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

Счита, че било в интерес на детето да бъде отглеждано от двамата си родители при условията на споделено родителство. Сочи, че при него имало добри условия за отглеждане на детето, което с оглед на пола си имало нужда от постоянна връзка с баща си, а не само два уикенда в месеца. Сочи също така, че се ползва с подкрепата на родителите си в грижите за детето. Твърди, че имал финансова възможност да се грижи за детето и да полага наравно грижи с майка му. Оспорва искът за издръжка за минало време, като в тази връзка сочи, че купувал разни неща на детето и му давал джобни пари през процесния период от време.

Иска от съда да се предоставят родителските права за упражняване съвместно на двамата родители, като се определи местоживеенето му при двамата на съответните им адреси. Детето да е при майка си от 1во до 15то число на всеки календарен месец, а през това време детето да има право по свое желание да се вижда и комуникира с баща си свободно. Съответно детето да е при баща си от 15то до последно число на всеки календарен месец, като през това време да вижда и комуникира с майка си, винаги когато пожелае.

В случай, че родителските права се предоставят за упражняване на майката се иска определяне на свободен режим на лични контакти на детето с бащата, както и определяне на издръжка в размер на 160 евро на месец.

Претендира разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Страните в настоящото производство са родители на малолетното дете **** ****

2

Страните в процеса представили и съдът приел, като доказателство сключено и подписано от тях споразумение, с което уреждат спорните въпроси по делото.

Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след преценка на събраните по делото писмени доказателства, които като еднозначни и непротиворечиви, както и неоспорени от страните кредитира.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявената претенция за определяне местоживеене на малолетно дете, предоставяне упражняването на родителските права спрямо него, определяне на режим на лични отношения с другия родител и издръжка с правно основание чл.127, ал.2 СК е допустима.

Всъщност не е налице спор по тези въпроси, доколкото в хода на вече образуваната спорна съдебна администрация, страните представили споразумение, което се поддържа и в открито съдебно заседание. В материалния закон обаче /СК/, както и в процесуалния такъв /ГПК/ липсва ред, по който производството от спорна съдебна администрация /каквото е настоящото/ да се трансформира в охранително. В случая липсва аналог на определението по чл.321, ал.5 ГПК, вр.чл.49, ал.4 СК.

Съдът не би могъл да одобри постигнатото споразумение и по реда на чл.234 ГПК, като прекрати производството, като спогодено. При спор за упражняване на родителски права съдебна спогодба е недопустима, доколкото титулярите на тези права /родителите/ не могат да се разпореждат с тях. Такъв договор е непозволен и спогодбата би била нищожна / в този см.Определение № 157/29.11.1962г. по гр.д. №2430/62г., ІІ г.о. ВС РБ/.

Съдът обаче би могъл да съобрази договорките на това споразумение между страните, като ги инкорпорира в диспозитива на своя съдебен акт, естествено след като се увери, че е защитен интереса на детето.

В конкретният правен казус, съдът намира, че следва да се съобрази с желанието на страните, изразено в споразумението им. Определеният от страните режим на лични контакти на детето с бащата отговаря на необходимостта да се запази и развива занапред емоционалната връзка помежду им. Размерът на издръжката, който бащата ще заплаща за детето е над законовия минимум и с него към момента биха се покривали 3 потребностите му.

Съдът счита, че с това споразумение се защитават интересите на малолетния **** и няма пречка да бъде възпроизведено неговото съдържание в диспозитива на съдебното решение.

Със споразумението страните са уговорили въпроса за разноските, поради което съдът не дължи изрично и допълнително произнасяне в тази насока.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо малолетното дете **** **** ЕГН ********** СЕ ПРЕДОСТАВЯТ на майката Б. И. К., ЕГН **********, като детето ЩЕ ЖИВЕЕ на адрес: ****.

ОПРЕДЕЛЯ на бащата В. Т. Т., ЕГН: **********, СВОБОДЕН РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ с малолетното дете **** **** ЕГН ********** и ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 09:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния ден, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.

В. Т. Т., ЕГН: **********, СЕ ЗАДЪЛЖАВА да заплаща на Б. И. К., ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете **** ****, ЕГН **********, ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 230 евро /двеста и тридесет евро/, считано от 23.03.2026 година и платима до 15то число на текущия месец, до настъпването на причини и условия, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

В. Т. Т., ЕГН: **********, СЕ ЗАДЪЛЖАВА ДА ЗАПЛАТИ на Б. И.

К., ЕГН **********, сума в размер на 315,34 евро /триста и петнадесет евро и тридесет и четири евроцента/, деловодни разноски.

4

Решението може да бъде обжалвано от страните пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5