Решение № 52 от 19.02.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Несебър, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Г.ева при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Г.ева Гражданско дело № 20242150100413 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Етажна собственост на апартаментен хотел „М.П.“ - КК С.Б ., с ЕИК *********, представлявана от управителя Н.А.Н., подадено чрез Адвокатско дружество „Т. и Йорданова“, представлявано от управителя М. Т., със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.

„Сливница“ № 2А, ет. 3 против „И.К.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. „Б.М.“ № 11, представлявано от А.Х.А.в, с правно основание чл.

38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Моли се съдът да осъди ответното дружество да заплати на ищцовата етажна собственост сумата общо в размер на 471.66 лева, включваща такса за поддръжка и управление и вноска за фонд „Ремонт и обновяване“, ведно с лихва за забава общо в размер на 13.22 лева за периода от 31.01.2024г. до 12.04.2024г., както и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.04.2024г. до окончателното изплащане на задължението. С допълнителна молба с вх. № 4064 от 30.04.2024г., подадена от пълномощника на ищцовата етажна собственост в изпълнение указанията на съда, конкретизират иска за мораторна лихва върху размера на претендираната такса за поддръжка и управление, съответно върху размера на вноската за фонд „Ремонт и обновяване“, ведно с периодите за всяка мораторна лихва поотделно. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски. Ищецът основава искането си на взето решение /за начина на определяне на фондовете на ЕС/, взето на Общо събрание на етажната собственост, проведено на 21.06.2023г. Представят писмени доказателства. Молят да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане, като сочат и обстоятелствата, които ще установяват с техните показания.

В срока по чл. 131 от ГПК, по делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество. В последният ден, преди изтичането на срока по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпила молба за спиране на производството, поради преюдициалност на воденото производство по гр.д. № 812/2023г. по описа на РС 1 Несебър. С Определение № 678 от 12.07.2024г., съдът е спрял производството по настоящото гр.д. № 413/2024г. по описа на РС - Несебър до приключване на производството по гр.д. № 812/2023г. по описа на РС - Несебър с влязло в сила съдебно решение. С Определение № 1331 от 24.12.2024г., постановено по настоящото дело, съдът е възобновил производството по делото.

За ищцовата етажна собственост в съдебно заседание представител не се явява.

Депозират молба с вх. № 1106 от 31.01.2025г., подадена от пълномощника им, с която се моли съда да допусне изменение в правното основание на предявения иск като същият бъде приет за разглеждане по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Наред с това се правят доказателствени искания. С последваща молба с вх. № 1137 от 03.02.2025г., процесуалния представител на ищеца заявява, че поддържа исковата молба, депозираната молба по реда на чл. 214 от ГПК, както и направените с молбата за изменение на иска доказателствени искания.

За ответното дружество в съдебно заседание представител не се явява.

Депозират молба с вх. № 1156 от 03.02.2025г., с която оспорва исковата претенция, като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли същата.

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже, че ответникът е собственик на СОС с идентификатор 51500.507.**.*.61, който се намира в сградата в режим на етажна собственост. Следва да докаже, че с влезли в сила решения на общото събрание на етажната собственост от 21.06.2023г. са определени годишни такси за управление и поддръжка и вноска за фонд „Ремонт и обновяване“, вкл. за процесните периоди. В негова тежест е да докаже размера на претенцията си и притежаваните от ответника идеални части от общите части на сградата, както и, че е настъпила изискуемостта на вземанията. При доказването на тези факти, в доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането. Тежестта на доказване е указана на страните с Определение № 1331 от 24.12.2024г., постановено по настоящото дело.

По делото не се спори, а и от Постановление за възлагане на недвижим имот от 20.09.2023г. на по изп. дело № 20228040400691 по описа на ЧСИ Делян Николов с рег.

№ 804 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Бургас, се установява, че на ответното дружество е възложена собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 51500.608.**.*.61, находящ се в гр. Несебър, к.к. С.Б . запад, вх. В, ет. 3, ап. В306, с площ 39.76 кв.м., ведно с 10.15 кв.м. прилежащи части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот.

От материалите по делото се установява, че на 21.06.2023г. е било проведено общо събрание на етажната собственост в сградата, като с решения по т. 4 и т. 5 от дневния ред било прието в срок до 31.01.2024г. собствениците на самостоятелни обекти да заплащат сумата в размер на 14 евро на квадратен метър, от които 12 евро за такса поддръжка и 2 евро за фонд „Ремонт и обновяване“.

2

Съгласно нормата на чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС предвижда, че Общото събрание на Етажната собственост определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. В съдебната си практика върховната инстанция (Решение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г. по описа на I гр. о. на ВКС) е имала повод да се произнесе в насока, че Етажната собственост се управлява от общото събрание на етажните собственици чрез решения, които се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са пошироки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели.

Налага се извод, че за да бъдат уважени предявените искове спрямо ответното дружество, по делото следва да бъде доказано, че общото събрание на етажната собственост е взело решение за определяне на таксите в посочените размери.

Според цитираното решение законосъобразността на решенията на общото събрание се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.

В настоящия случай от страна на ответника са наведени твърдения, че решенията на процесното общо събрание са били атакувани по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, като се цитира производството по гр.д. № 812/2023г. по описа на Районен съд Несебър. Предвид изложеното, с Определение № 678 от 12.07.2024г., съдът е спрял производството по настоящото дело до приключване на производството по гр.д. № 812/2023г. с влязло в сила съдебно решение.

Видно от извършена служебна справка производството по гр.д. № 812/2023г. е приключило. С оглед на това, с Определение № 1331 от 24.12.2024г., постановено по настоящото дело настоящият съдебен състав е възобновил производството по делото.

От служебно приложените съдебни актове се установява, че с Решение № 139 от 17.04.2024г. по гр.д. № 812/2023г., съдът е отменил по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, предявен от В.В..К., БУЛСТАТ *********, „Е.-К.“ ЕООД, ЕИК *********, и Н.У., гражданин на Израел, родена на **.**.****г. в гр. Б., Г., чрез адв.

Татяна Михайлова от БАК, със съдебен адрес за тримата ищци: гр. Бургас, ул. „Юрий Венелин“ № 6, партер, собственици към 27.07.2023г. на самостоятелни обекти ид. №№ 51500.507.**.*.74 /ап. В601/, 51500.507.**.*.61 /ап. В306/ и 51500.507.**.*.62 /ап.

В307/, всички решения от 21.06.2023г., взети от Общото събрание на собствениците в сграда с ид. № 51500.507.**.*, „М.П.“, с адрес: к.к. С.Б . - Запад, гр. Несебър, представлявани от управителя на ЕС - Надежда Непша, като незаконосъобразни.

Посоченото решение е потвърдено с Решение № 991 от 21.11.2024г., постановено по възз.гр.д. № 1359/2024г. по описа на Окръжен съд - Бургас.

3

От ищцовата етажна собственост е депозирана молба с вх. № 1106 от 31.01.2025г., с която се моли съда да допусне изменение в правното основание на предявения иск като същият бъде приет за разглеждане по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. С протоколно определение № 77 от 10.02.2025г. съдът е оставил без уважение така направеното искане, като неоснователно.

Липсата на влязло в сила решение на Общото събрание на Етажната собственост за определяне размера на паричните вноски, съставляващи такса за поддръжка и управление и такса за фонд „Ремонт и обновяване“ за самостоятелните обекти в сградата за периода 19.10.2023г. – 30.09.2024г., налага извода за неоснователност на предявените искове, поради което същите следва да бъдат изцяло отхвърлени.

С оглед изхода на спора, на ищеца не се дължат разноски, а от ответника не е направено искане за тяхното присъждане, поради което съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Етажна собственост на апартаментен хотел „М.П.“ КК С.Б ., с ЕИК *********, представлявана от управителя Н.А.Н. искове против „И.К.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Л., ул. „Б.М.“ № 11, представлявано от А.Х.А.в, с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като неоснователни.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Бургас.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

4