Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 224 от 20.03.2023, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно частно гражданско дело 112/2023
Вид
Определение № 224
Подписан
20.03.2023
В сила
20.03.2023
Състав
Галатея Ханджиева Милева, Галина Димитрова Жечева, Жечка Николова Маргенова Томова

Цитирани разпоредби

  • чл.235 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 224 гр. гр. Добрич, 20.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно частно гражданско дело № 20233200500112 по описа за 2023 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК и е образувано по частна жалба на А.

В. А. от гр.Варна, чрез упълномощения адвокат, срещу определение 07.12.2022г, с което е прекратено производството по гр.д.№446/2021г. на Балчишкия районен съд.

В частната жалба е изложено, че извършеното от насрещната страна в хода на процеса плащане на спорното парично задължение не е основание за прекратяване на производството, а е трябвало да бъде взето предвид от съда, който дължи произнасяне с решение по предявения спор. Иска се обжалваното прекратително определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на спора по същество. Претендират се и разноските по повод частната жалба.

В писмен отговор насрещната страна „***“ЕООД, чрез адвоката си, възразява срещу частната жалба, която, с оглед осъществилите са по делото обстоятелства, намира за лишена от правен интерес. Претендира разноските за частното производство и възразява срещу присъждането на такива в полза на частния жалбоподател.

Частната жалба е редовна, подадена е в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е допустима, като изходяща от ищеца по делото, за когото обжалваното определение е неизгодно.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на А. В. А. срещу „***“ЕООД и с нея е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1 000 лева - неизпълнена част от задължение за възнаграждение по сключен между страните договор 25.01.2021г. за въвеждане в експлоатация на жилищна сграда /описана/ и сумата 16.67 лева – обезщетение за забавено изпълнение 1 на главното парично задължение в размер на законната лихва върху него, считано от датата на изпадане в забава 31.05.2021г. до 29.07.2021г. Претендирани са и законната лихва върху главното парично задължение за периода след подаване на исковата молба до окончателното му погасяване, както и разноските по делото.

След образуване на съдебното производство, а именно на 03.10.2022г. е извършено плащане на сумата 1 016 лева по банковата сметка на ищеца. Плащането е извършено от физическото лице, едноличен собственик на капитала и управител на ответното търговско дружество – в негово лично качество, а не като управител и законен представител на дружеството. С оглед последното обстоятелство, с вх.

№3798/17.10.2022г. дружеството – ответник, чрез законния си представител, чрез упълномощения адвокат, е посочил, че плащането е извършено именно за погасяване паричните задължения на ответника, предмет на съдебния спор. С вх.

№4226/10.11.2022г. ищецът е заявил, че приема извършеното плащане за погасяване на предявените от него с исковата молба парични вземания от ответника, както и е посочил, че му се следват още законната лихва върху главницата за времето след предявяване на исковата молба и разноските по делото.

При тези данни и поради погасяване на задължението, за което е предявен искът, първоинстанционният съд прекратил производството по делото.

Погасяването на спорното материално право е обстоятелство, относимо към неговото съществуване или несъществуване, което е въпрос по съществото на спора и по него съдът дължи произнасяне с решение. Няма значение кога е настъпило погасяването /преди или след предявяване на исковата молба/ и дали то се признава или оспорва от ищеца. И при неоспорвано от ищеца погасяване на спорното право след предявяване на исковата молба, съдът остава сезиран със спора и дължи неговото разглеждане. В съответствие с чл.235 ал.4 от ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на исковата молба и, съобразно тяхното значение за спорното право, постановява решение.

Следователно обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне на първоинстанционния съд за разглеждането му.

В съответствие с този резултат и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК частният жалбоподател има право да получи от другата страна разноските, които е сторил за настоящата инстанция. Възражението срещу това в отговора на насрещната страна не намира опора в правната норма, поради което тя следва да бъде осъдена да заплати на частния жалбоподател – 15 лева държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ определение от 07.12.2022г, с което е прекратено производството по гр.д.№446/2021г. на Балчишкия районен съд и

ВРЪЩА делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОСЪЖДА „***“ЕООД – с.С., обл.Добрич, ул.“***“№38, да заплати на А. В. А. с ЕГН ********** от гр.В., разноски за въззивното частно производство – 15 лева държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3