Решение № 13834 от 12.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13834 гр. София, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20231110118394 по описа за 2023 година

ЮЛ е предявило срещу А. И. Ю. и Г. Д. Ю. с искане спрямо ответниците да бъде признато за установено, че същите дължат на ищеца следните суми:

265.54 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/. № *******, ведно със законна лихва от 20.09.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на 28.55 лв. за периода от 01.10.2020 г. до 25.08.2022 г., сумата от 33.58 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 20.09.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 6.22 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 25.08.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 50927/2022 г. по описа на СРС, 39 състав, при следните квоти, както следва:

- А. И. Ю. -1/2 от общото задължение, а именно сумата от 132.77 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/. № *******, ведно със законна лихва от 20.09.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на 14.27 лв. за периода от 01.10.2020 г. до 25.08.2022 г., сумата от 16.79 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 20.09.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 3.11 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 25.08.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 50927/2022 г. по описа на СРС, 39 състав;

- Г. Д. Ю. – ½ от общото задължение, а именно сумата от 132.77 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/. № *******, ведно със законна лихва от 20.09.2022 г.

1 до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия размер на 14.27 лв. за периода от 01.10.2020 г. до 25.08.2022 г., сумата от 16.79 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 20.09.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 3.11 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 25.08.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 50927/2022 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Поддържа, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. И. Ю. е депозирала отговор на исковата молба. Оспорва наличието на облигационно правоотношение, като сочи, че другият ответник – Г. Д. Ю., е лице със запазено право на ползване. Поддържа, че процесното вземане е единствено по перо сградна инсталация, като дължимото за БГВ е заплатено, за което прилага доказателства. Оспорва дължимостта и на суми по перо сградна инсталация, като са изрязани тръбите и е технически невъзможно да се доставя топлинна енергия, в т.ч. за сградна инсталация. Навежда доводи за липса на реална доставка на топлинна енергия и оспорва начина й на изчисление чрез формула за презумирано начисляване. Оспорва претенциите за цена на услуга дялово разпределение и мораторни лихви. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г. Д. Ю. е депозирала отговор на исковата молба. Оспорва наличието на облигационно правоотношение.

Поддържа, че процесното вземане е единствено по перо сградна инсталация, като дължимото за БГВ е заплатено, за което прилага доказателства. Оспорва дължимостта и на суми по перо сградна инсталация, като са изрязани тръбите и е технически невъзможно да се доставя топлинна енергия, в т.ч. за сградна инсталация. Сочи, че по НОХД № 731/2011г. по описа на 11 състав, СРС, е постановена влязла в сила присъда срещу домоуправителя на етажната собственост за унищожаване на сградната инсталация. Навежда доводи за липса на реална доставка на топлинна енергия и оспорва начина й на изчисление чрез формула за презумирано начисляване. Оспорва претенциите за цена на услуга дялово разпределение и мораторни лихви. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете.

Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ не изразява становище.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за 2 установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от договор № 113 от 29.10.2002 г., сключен между ЮЛ и етажната собственост с адрес /административен адрес/ , съгласно който е договорено ФДР да извърши индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 44 от 02.04.2009 г., том I, рег. № 3023, дело 37/2009 г. се установява, че Г. Д. Ю. и И.н Маринов Юруков продават на дъщеря си А. И.

Ю. следния свой собствен недвижим имот, а именно ап. № 54, находящ се в /административен адрес/. В нотариалния акт е посочено, че Г. Д. Ю. си запазвала безвъзмездно правото на ползване върху ½ идеална част от недвижимия имот докато е жИ.. В общия случай потребител и съответно - за страна по процесното облигационно правоотношение би се считал вещният ползвател на топлоснабдения имот, тъй като собственикът притежава единствено „голата собственост“ на имота, тъй като е бил лишен от възможността да го ползва. В тази връзка следва да се отбележи, че за собственика и ползвателя въз основа на вещно право на ползване не е предвидена солидарна отговорност, нито по силата на закона, нито по силата на сключен между тях и ищеца договор, включително Общите условия към него, поради което и разпоредбата на чл. 122 ЗЗД в случая е неприложима.

Като при тази конкуренция на вещни права превес има правото на ползване върху имота, а не голата собственост, за потребител на топлинна енергия през исковия период следва да се счита вещните ползватели, а не „голият собственик“, лишен от правото да ползва имота, поради учредяването на такова ограничено вещно право на други лица. В настоящият случай обаче видно от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим 3 имот № 44 от 02.04.2009 г., том I, рег. № 3023, дело 37/2009 г. се установява, че ответникът Г. Д. Ю. има право да ползва единствено ½ ид. ч. от имота. С оглед на горното се установява, че собственикът на имота А. И. Ю. не е била лишена вследствие на учреденото право на ползване от възможността да ползват целия процесния имот, поради което същата е има качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ по отношение именно на ½ ид. ч., която е предмет на учреденото право на ползване, а вещният ползвател в лицето на ответника Г. Д. Ю. се явяват страна в облигационното правоотношение с ищеца по отношение на другата ½ ид. ч. от имота.

От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия са ответниците по силата правото на собственост и на учредено право на ползване. Ответницата А. И. Ю. следва да отговаря за задължения свързани с процесния имот съобразно идеалните части върху които няма учредено вещно право на ползване, а именно ½, а ответницата Г. Д. Ю. следва да отговаря до размер на идеалните части върху, които има учредено право на ползване – ½.

По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователни се явяват възраженията на ответниците за липсата на облигационна връзка.

От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че през процесния период 6 броя отоплителни тела в имота на ответниците са били демонтирани и нямало начислена ТЕ за отопление на имот. През процесния периода ТЕ за отопление на отдадената сградна инсталация е изчислена на база пълна отопляема кубатура 197 куб. м. Вещото лице е посочило, че през процесния период в имота е имало два броя водомери за топла вода, които били отчетени на 11.06.2020 г. и 22.05.2021 г. с подпис на потребител. Съгласно заключение изчисленията извършени от ФДР били в съответствие с действащата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Вещото лице посочва, че общия размер на дължимите суми за топлинна енергия за исковия период възлизат на 845.76 лв.