Решение № 938 от 18.07.2024, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 4245/2023
- Вид
- Решение № 938
- Подписан
- 18.07.2024
- В сила
- 28.08.2024
- Състав
- Ангел Ташев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.318 · Търговски закон
- чл.327, ал.1 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 938 гр. Пазарджик, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: А. Т. при участието на секретаря Наталия Д.а като разгледа докладваното от А. Т. Гражданско дело №
20235220104245 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „А.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. П. ***Е, представлявано от управителя Н. Д. С., чрез адвокат И. Г. Б., със съдебен адрес: гр. П., ***А, ет. 2, офис.15, против Земеделски Производител-Д. С. Д., БУЛСТАТ ****, с адрес: гр. П., ***, ет.4, ап.6, с която се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 18 934 лева с ДДС по доставени препарати за растителна защита, за което са издадени: фактура № 2000018185 от 06.12.2021 г.; фактура № 2000018331 от 14.03.2022 г.; фактура № 2000019204 от 07.10.2022 г. и фактура № 2000019272 от 10.11.2022 г., ведно със законната лихва от 196,67 лева по фактура № 2000018185 от 06.12.2021 г. за периода 07.12.2021 г. до 23.11.2023 г.; 2680 лева по фактура № 2000018331 от 14.03.2022 г. за периода 15.03.2022 г. до 23.11.2023 г.; 270 лева по фактура № 2000019204 от 07.10.2022 г. за периода от 12.10.2022 г. до 23.11.2023 г. и 253 лева по фактура № 2000019272 от 10.11.2022 г. за периода от 11.11.2022 г. до 23.11.2023 г., всичко на обща стойност 3 399 лева, както и законната лихва от завеждане на делото до окончателното плащане на задължението. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 06.12.2021 г. след направена заявка по телефона от ответника, П. А. служител на ищеца доставил в складовата му база в с. С., където предал на Валентина Благова следните препарат за растителна защита: Баритон Супер 5 л., доставени 15 л. на цена от 49.90 лева за литър без ДДС, на обща стойност 748,50 лева без ДДС. Общата стойност на доставката била в размер на 748 лева без ДДС + 149.70 лева ДДС 1
- общо 898.20 лева с ДДС. За получения препарат за растителна защита от ЗП Д. С. Д. подписал стокова разписка /приемно предавателен протокол/ № 20000002121 от 06.12.2021 г. и фактура № 2000018185 от 06.12.2021 г ;
Сочи, че на 14.03.2022 г. след направена заявка по телефона от ответника, И. Щ. служител на ищеца доставил в складовата му база в с. С., където предал на Валентина Благова следните препарат за растителна защита: Пасифика ЕКСПЕРТ ВГ10х 1 кг., 50 кг на цена от 233 лева на кг. без ДДС, на обща стойност 11650 лева без ДДС и Бипаур 5л., 150 литра с нулева цена. Общата стойност на доставката била 11 650 лева без ДДС + 2 330.00 лева ДДС - общо 13 980 лева с ДДС. За получения препарат за растителна защита от ЗП Д. С.
Д. подписал стокова разписка /приемно предавателен протокол/ № ********** от 14.03.2022 г. и фактура № 2000018331 от 14.03.2022 г..
Сочи, че на 11.10.2022 г. след направена заявка по телефона от ответника, И. Щ. служител на ищеца доставил в складовата му база в с. С., където предал на Валентина Благова следните препарат за растителна защита: Глифон 20 л., 100 л. на цена от 16,.90 лева на литър без ДДС, на обща стойност 1 690 лева без ДДС. Общата стойност на доставката била 1 690 лева без ДДС + 338.00 лева ДДС - общо 2028 лева с ДДС. За получения препарат за растителна защита от ЗП Д. С. Д., Валентина Благова подписала стокова разписка /приемно предавателен протокол/ № ********** от 11.10.2022 г. и фактура № 2000019204 от 07.10.2022 г.
Сочи, че на 10.11.2022 г. след направена заявка по телефона от ответника, И. Щ. служител на ищеца доставил в складовата му база в с. С., където предал на Валентина Благова следните препарат за растителна защита: Моспилан Макс 1 кг., 10 кг. на цена от 169 лева на кг. без ДДС, на обща стойност 1 690 лева без ДДС. Общата стойност на доставката била 1 690 лева без ДДС + 338 .00 лева ДДС - общо 2 028 лева с ДДС. За получения препарат за растителна защита от ЗН Д. С. Д., Валентина Благова подписала стокова разписка /приемно предавателен протокол/ № 20000001274 от 10.11.2022 г. и фактура № 2000019272 от 10.11.2022 г..
Посочва, че били проведени множество разговори по телефона за заплащане на доставените препарати за растителна защита, но въпреки това нямало окончателно плащане към 20.10.2023 г.
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава след изтичане на уговорения срок за плащане на сумите, с оглед на което дължал и обезщетение за забава в общ размер от 3 399 лева.
В проведеното съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от пълномощник – адвокат И. Б. от АК Пазарджик, който моли съда да уважи исковата претенция в цялост.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна депозира отговор на исковата молба чрез пълномощника си адвокат Л. К., с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Не оспорва, че между ищеца и
2 ответника са извършени описаните в обстоятелствената част на исковата молба покупко-продажби на препарати за растителна защита, по количество, вид и цена, но твърди, че сумите по процесните фактури са изплатени на ищеца.
Твърди, че между страните имало устна уговорка дължимите плащания по тези три фактури да бъде извършено най- късно до края на м. декември 2023 г., когато ще бъдат изплатени изравнителните субсидии от Държавен фонд земеделие, чрез които да се покрият задълженията по фактурите. Излага причините, поради който е извършил плащането на процесните фактури на 01.12.2023 г..
Оспорва претенцията за заплащане на мораторна лихва, като намира същата за неоснователна, тъй като не бил настъпил падежа на всяка една от фактурите, тъй като бил в края на м. декември 2023 г., за което имали устна уговорка.
Намира за неоснователна претенцията за заплащана на разноски в обезпечителното производство.
В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваването ответникът се представлява от адвокат Л. К. от АК Пазарджик, който моли съда да отхвърли исковата претенция за главницата като погасена в хода на процеса, а по отношение на обезщетението за забава, като неоснователна.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че са извършени описаните в обстоятелствената част на исковата молба покупко-продажби на препарати за растителна защита, по количество, вид и цена. Последното се установява и от приложените по делото доказателства – стокова разписка № 2000002121/06.12.2021 г. и фактура № 2000018185/06.12.2021 г., на стойност 898,20 лева, с падеж 06.12.2021 г.; стокова разписка № **********/14.03.2022 г. и фактура № 2000018331/14.03.2022 г., на стойност 13980 лева, с падеж 30.10.2022 г.; стокова разписка № **********/11.10.2022 г. и фактура № 2000019204/07.10.2022 г., на стойност 2028 лева, с падеж 07.10.2022 г. и стокова разписка № **********/10.11.2022 г. и фактура № 2000019272/10.11.2022 г., на стойност 2028 лева и падеж 20.11.2022 г.;
Не е спорно между страните, че на 01.12.2023 г., т.е. след образуване на настоящото производство, ответникът е превел по сметка на ищцовото дружество сумата в размер на 18934 лева, т.е. погасил е задължението за главница по процесните фактури. Последното се установява и от представеното по делото преводно нареждане от 01.12.2023 г.., находящо се на л. 34 от делото.
От приложените по делото заверени копия на изпълнително делото № 20238880400470 на ЧСИ Георги Захариев с район на действие ОС Пазарджик се установява, че е образувано на основание обезпечителна заповед, издадена на 20.10.2023 г. от Районен съд Пазарджик, по ч.гр.д № 3757/2023 г. по описа на съда, със страни: молител „А.“ ООД и ответник ЗП Д. С. Д., ЕИК ****. Установява се, че ищецът е поискал от ЧСИ с молба от 3
29.11.2023 г. да вдигне наложения обезпечителен запор.
От показанията на свидетеля И. Н. Щ. се установява, че е служител на ищцовото дружество от 04.01.2016 г., като се занимава с търговия на препарати за растителна защита.
Посочва, че ответникът Димитър Д. е бил техен клиент, като му е доставял процесните стоки. Относно падежа на задълженията по процесните фактури посочва, че имало посочен падеж във фактурите, но ако имало забавяне на плащанията, имали уговорка с ответника, да бъдат заплатени суми по фактурите до края на календарната година, в която са издадени.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни и неопровергани от събраните по делото доказателства. При анализа им съдът съобрази и обстоятелството, че свидетелят е служител на ищцовото дружество.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Районен съд Пазарджик е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.318 ТЗ и чл.86 ЗЗД.
Съгласно чл.327, ал.1 ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В тежест на ищцовата страна е да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма, а именно: наличие на валидно облигационно правоотношение по договора, за да възникне задължението на ответника за заплащане на продажната цена. Не е спорно между страните, че са извършени описаните в обстоятелствената част на исковата молба покупко-продажби на препарати за растителна защита, по количество, вид и цена. Установи се, че ответникът е заплатил дължимата сума по процесните фактури на 01.12.2023 г., след образуване на настоящото производство, в размер на 18934 лева. Последното обстоятелство представлява недвусмислено признание на задължението на ответника, произтичащо от облигационната връзка между страните, както и на факта на извършената доставка на стоки в параметрите и стойностите на процесните фактури.
При така установените правнорелевантни обстоятелства настоящата инстанция приема, че са налице всички материални предпоставките за уважаване на главния иск, но предвид плащането на главницата от ответника към 01.12.2024 г., то на основание чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да съобрази този правопогасителен факт, настъпил след предявяване на исковата претенция и към датата на устните състезания по делото, който е от значение за спорното право. Предявения иск за главница не е оттеглен от ищеца, поради което същият следва да бъде отхвърлен като погасени чрез плащане в хода на процеса.
С оглед момента на плащане на дължимата главница от ответника – 01.12.2023 г., следва да се уважи и претенцията за законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 24.11.2023 г. до 01.12.2023 г.
Относно акцесорната претенция по чл.86 ЗЗД.
В настоящият случай основният спорен въпрос по делото е дали между страните е 4 имало уговорка, кога ответникът е следвало да заплати продажната цена по всяка една от фактурите. Във връзка с горното и като съобрази показанията на свидетеля Щ., настоящият съдебен състав счита, че между страните е съществувала уговорка, че крайният срок за заплащане на всяка една от фактурите независимо, че има посочен падеж в същата, е бил краят на съответната календарна година. В този смисъл падежът на фактура № 2000018185/06.12.2021 г., е бил 31.12.2021 г., а на фактури с № 2000018331/14.03.2022 г., № 2000019204/07.10.2022 г. и № 2000019272/10.11.2022 г., падежът е бил 31.12.2022 г.. Във връзка с горното, ответникът е изпаднал в забава по първата фактура на 01.01.2022 г., а по останалите фактури от 01.01.2023 г.. От тези дати ответникът дължи обезщетение за забавено плащане, до датата на депозирането на исковата молба в съда – 23.11.2023 г.. По правилото на чл.162
ГПК и с помощта на лихвен калкулатор
/https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html/ съдът определи, че размерът на дължимото обезщетение е както следва по всяка една от процесните фактури – по фактура № 2000018185/06.12.2021 г. – 190,43 лева, за периода от 01.01.2022 г. до 23.11.2023 г.; по фактура № 2000018331/14.03.2022 г. – 1546,55 лева, за периода от 01.01.2023 г. до 23.11.2023 г.; по фактура № 2000019204/07.10.2022 г. – 224,35 лева за периода от 01.01.2023 г. до 23.11.2023 г. и по фактура № 2000019272/10.11.2022 г. – 224,35 лева за периода от 01.01.2023 г. до 23.11.2023 г. или общо сумата в размер на 2185,68 лева.