Решение № 793 от 16.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 793 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20261000500509 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по гр. дело 509/2026 г. по описа на Апелативен съд - София, Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба на ищеца В. В. И. чрез адв. М. Д. и насрещна въззивна жалба на ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ чрез адв. Т. Я. срещу решение № 6592 от 03.11.2025 г. на СГС, I ГО – 17 състав по гр.д. 395/2023 г., с което е осъдено на основание чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ, Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ ЕИК 130764706 да заплати на В. В. И., ЕГН ********** сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от ПТП на 15.01.2018 г., ведно със законната лихва от 13.09.2019 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за главницата до пълния предявен размер от 300 000 лева и за мораторни лихви за периода 15.01.2018 г. – 12.09.2019 г.

Ищeцът обжалва решението в отхвърлителната му част до 115 000 лева, като твърди, че не са отчетени в достатъчна степен физическите и емоционалните болки и страдания, които е преживял след настъпване на ПТП, както и тези, които продължава да изпитва към настоящия момент и обезщетението е занижено. Погрешен е изводът, че в резултат на инцидента не е получена симптоматична епилепсия. СМЕ е изготвена от неврохирург, а е следвало да бъде изготвена от невролог. Поискано е назначаване на повторна експертиза от невролог, която да даде отговор на посочени в жалбата 20 въпроса.

Постъпил е отговор на тази жалба от ответника, в който тя се оспорва и възразява 1 срещу доказателствените искания. В случай че бъде допусната СМЕ, тя следва да е в разширен състав от вещи лица, специалисти в областта на невротравматологията и отоневрологията, като вещите лица да извършат личен преглед и да отговорят и на въпросите в отговора на искова молба.

Доводите в насрещната въззивна жалба са, че не са доказани механизмът на ПТП и отговорността на водача на „Ситроен С2“.

Постъпил е отговор на тази жалба от страна на ищеца, в който тя се оспорва.

Подадена е и частна жалба на ищеца срещу определение № 26173/19.12.2025 г. по чл. 248 от ГПК с доводи, че адвокатският хонорар от 9600 лева е прекомерен. На тази частна жалба е подаден отговор от ответника, в който тя се оспорва.

Жалбите са подадени в срок и са допустими. Въззивният съд е преценил доказателственото искане за основателно и е обобщил задачите, поставени от ищеца и от ответника. За вещи лица са назначени лекар със специалност - образна диагностика и невролог.

В съдебно заседание на 21.05.2026 г. е изслушано заключение на повторна разширена СМЕ, изготвена от доц. д. Д. Г., д.м., доцент в Клиника по образна диагностика при МИ-МВР и Д. К. К.- началник кабинет ЕЕГ към Клиника по нервни болести при МИ-МВР, която след преглед на медицинската документация по делото и личен преглед на ищеца, е отговорила на въпросите:

1.

Какви увреждания е претърпял В. В. И. при ПТП от 15.01.2018 г.? Какви са възстановителният период и предприетото лечение за всяко?

2.

Наблюдава ли се при ищеца епилепсия, която да е причинена от ПТП от 15.01.2018 г.? Имало ли е предходни неврологични заболявания? Ако е налице епилепсия, проследявано ли е заболяването, лекувано ли е, бил ли е хоспитализиран във връзка с него?

3.

Какво е в момента здравословното съС.ие на В. В. И. и ако не е възстановен напълно, каква е прогнозата за съС.ието му? Ако е налице епилепсия, може ли съС.ието да се контролира?

В съдебното заседание адв. Д. и адв. М. от името на ищеца поддържат въззивната жалба, оспорват насрещната въззивна жалба и молят да бъде отменено първоинстанционното решение в отхвърлителната част и да бъде присъдено допълнително обезщетение съобразно претендираното във въззивната жалба. Молят да се уважи частната жалба. От името на ответника адв. Я. твърди, че не е доказан деликтът, евентуално не се установяват вреди от епилепсия. В писмени защити от 27.05.2026 г., съответно от 03.06.2026 г. адв. Д. и адв. Я. са изложили подробни съображения във връзка с приетата от настоящия съд експертиза.

При извършената служебна проверка на основание чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни.

Не е спорно наличието на предпоставките на чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ за ангажиране на отговорността на НББАЗ поради наличието на валидно застрахователно правоотношение за увреждащото МПС по международната система за автомобилна застраховка на „Гражданска отговорност“ – зелена карта със застрахователно дружество без кореспондент на територията на страната в случай че е доказана отговорността на водача на лек автомобил „Ситроен“, модел „С2“ с френски регистрационен номер ***.

Пред въззивната инстанция е спорно наличието на елементите от фактическия 2 състав на непозволеното увреждане. Спорно е кои са уврежданията във връзка с ПТП и справедливото обезщетение за неимуществени вреди, както и налице ли е принос на ищеца поради непоставен обезопасителен колан.

По първия спорен въпрос въззивният съд излага следните съображения.

Софийски градски съд е изслушал две заключения на СТЕ. Първата е изготвена от инж. С. К., а повторната – от инж. Д. Х., инж. П. П. и инж. Т. Т.. Двете заключения дават сходни отговори на поставените въпроси. Механизмът на инцидента според проф. К. е следният. Лек автомобил „Ситроен“ се движел по двупосочно пътно платно, състоящо се от две пътни ленти. Пътната настилка била мокра, като на места вероятно имало заледяване. Автомобилът навлязъл в десен завой с дължина около 140 м и минимален радиус приблизително 42,4 м, със скорост около 63 км/ч. След навлизане в завоя водачът на лекия автомобил „Ситроен“ – Б. Г. Х. – изгубил напречната устойчивост на автомобила, вследствие на което навлязъл в насрещната пътна лента.

По същото време в насрещната лента се движел лек автомобил „БМВ“ със скорост около 45 км/ч, управляван от ищеца В. В. И.. „Ситроен“-ът навлязъл в лентата за насрещно движение и изминал около 9 м преди мястото на удара, като скоростта му била около 56,2 км/ч. В този момент „БМВ“-то се намирало на около 7,6 м от мястото на удара, съответно на около 15 м с отчитане на ударните зони. Между двата автомобила настъпил сблъсък в пътната лента на „БМВ“. Първоначалният контакт бил между предната лява странична част на „Ситроен“ и предната лява врата на „БМВ“.

Към момента на удара и двата автомобила се намирали изцяло в лентата за движение на „БМВ“. След удара „БМВ“-то се отклонило надясно под въздействието на ударната сила, навлязло в уширението, изминало около 23 м и достигнало до стръмен скат, по който пропаднало. След многократни преобръщания автомобилът останал обърнат на дясната си страна. От своя страна, след удара „Ситроен“-ът изминал около 14 м и спрял частично върху платното за движение и частично в уширението. Като причина за настъпване на произшествието вещото лице посочва навлизането на „Ситроен“ в насрещната пътна лента вследствие загуба на напречна устойчивост, дължаща се на скорост, несъобразена с радиуса на завоя и съС.ието на пътната настилка. Установява, че водачът на „БМВ“ не имал техническа възможност да предотврати произшествието.

Инж. К. е категричен, че установените увреждания по „БМВ“ съответстват на описания в исковата молба механизъм на удара и последващото пропадане по ската.

Според заключението на инж. Х., инж. П. и инж. Т., „Ситроен“-ът се движел в посока гр. Самоков, а „БМВ“-то – в посока гр. София, при мокра асфалтова настилка.

При достигане на района на местността „Паметник на Трудовака“, „Ситроен“-ът навлязъл в десен завой с радиус около 42 м, при който граничната безопасна скорост била около 49,03 км/ч. Автомобилът се движел с по-висока скорост, вследствие на което настъпила загуба на напречна устойчивост. Водачът завъртял рязко волана надясно, но предните колела започнали да се приплъзват наляво, като автомобилът продължил движението си напред и навлязъл в насрещната лента. Водачът на „БМВ“, възприемайки опасността, предприел спасителна маневра с отклоняване надясно към уширение с паважна настилка. Въпреки това „Ситроен“-ът навлязъл в неговата лента и настъпил удар между двата автомобила. Контактът започнал в предната лява част на „Ситроен“ и зоната между предния ляв калник и предната лява врата на „БМВ“, след което „Ситроен“-ът продължил напред, причинявайки охлузвания по цялата лява страна на „БМВ“. След удара „БМВ“-то напуснало платното, преминало през уширението и навлязло в стръмен скат, където вследствие на динамичните сили започнало преобръщане, завършило с установяване на автомобила в крайпътното дере, обърнат на дясната си страна. В резултат на този механизъм на ПТП били причинени телесни увреждания на водача на „БМВ“ и значителни материални щети по автомобила. В съдебно заседание от 03.10.2025 г. трите вещи лица потвърждават 3 заключението си, като чрез използване на специализирани знания и компютърна симулация са описали подробно механизма на произшествието.

Неоснователни са доводите в насрещната въззивна жалба и поддържани в съдебно заседание пред САС, че не са доказани твърденията на ищеца за механизма на ПТП. Вещите лица изрично и категорично отговарят, че техните изчисления потвърждават този механизъм.

Съдът не споделя съображенията на ответното сдружение, че неправилно първоинстанционният съд не е отчел съществени и противоречиви обстоятелства, установени по делото. В насрещната въззивна жалба са оспорени изводите от заключенията на двете СТЕ. Съдът намира обаче, че вещите лица са дали конкретни технически обяснения за всяко от посочените противоречия, като са се позовали на законите на физиката, софтуерни симулации и анализ на биомеханиката на удара.

По отношение на скоростта на движение и методология, използвана от вещите лица, въззивният довод е, че са използвани хипотетични допускания и конвенционални методи, основани на субективни сведения, вместо на обективни данни. И двете експертизи обаче са използвали изчисляване на критичната скорост за преодоляване на завоя като обективен технически параметър. К. определя теоретично съобразената скорост на под 53 км/ч, докато реалната на „Ситроен“ е била около 63 км/ч. Тройната експертиза използва и специализиран софтуер (Virtual Crash 4.0) за симулация, за да потвърди механизма на удара и скоростите. Във връзка с твърдението, че липсват обективни находки като следи от гуми или пръст на платното, които да идентифицират мястото на удара, вещите лица признават липсата на протокол за оглед с посочени следи. Въпреки това те са идентифицирали мястото на удара чрез теорията на удара и с последователни итерации, базирани на крайните положения на колите и техните деформации. Те установяват мястото на удара на около 1,8 – 1,9 м вляво от осевата линия (в лентата на БМВ). По повод довода, че деформациите по двете МПС не си кореспондират – БМВ има щети по цялата лява страна, докато „Ситроен“ има само леко „козметично“ огъване на преден ляв калник, както и наличие на червена и синя боя по БМВ, каквато „Ситроен“ няма, тройната експертиза детайлно описва как първоначалният контакт е бил между предна лява част на „Ситроен“ и зоната на предна лява врата на БМВ, последван от приплъзване и охлузване по цялата лява страна. Вещите лица изрично посочват наличието на жълта боя по БМВ, която съответства на цвета на „Ситроен“. В насрещната въззивна жалба се оспорва падането в дерето на автомобила, тъй като БМВ няма характерните деформации - смачкване на таван, колонки за преобръщане по стръмен скат от 30 метра. Заключението на повторната разширена СТЕ е обосновала концепцията за „заораване“ в мек терен (пръст и листа), което е довело до рязко намаляване на скоростта и последваща ротация, обяснявайки специфичния характер на щетите. Те подчертават, че теренът е бил покрит с храсти и дървета, което е повлияло на вида на деформациите. В насрещната жалба се посочва, че ако е имало тежък удар и преобръщане, страничните въздушни възглавници е трябвало да се задействат. Експертите обясняват, че предните въздушни възглавници са се задействали при „заораването“ поради надлъжното забавяне. Липсата на задействане на страничните възглавници се обяснява с факта, че при преобръщането не са се получили резки промени на скоростта над 20 км/ч, мерено напречно на купето. По спорния въпрос за крайното местоположение на „Ситроен“ и реалното място на спиране, вещите лица отбелязват, че автомобилът е бил преместен по указание на полицията до еластичната ограда и затова местоположението му в покой не съответства на физичните закони на удара.