Акт № 3714 от 14.08.2015, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 334

Номер

334

Година

17.6.2015 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

06.19

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Ивелина Солакова дело номер

20154100500349 по описа за

2015 година

9

За да се произнесе, съобрази:

С Решение № 53/11.03.2015г., постановено по гр.д. № 113/2014г. Горнооряховският Районен съд е отхвърлил предявените от Т. Й. К. с ЕГН *, против ,,А.” О. гр. Горна Оряховица с ЕИК ..., искове с правно основание чл. 200, ал.1 КТ, а именно: искова претенция за сумата от 3000 лева по чл. 200, ал.1 КТ за обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, физически болки и страдания във връзка с проведената на 21.02.2014 година операция, както и за трайно увреденото състояние на колянната става, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане; искова претенция по чл. 200 КТ, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди и морални страдания във връзка с белега на лявото коляно за сумата от 1500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане;искова претенция по чл. 200, ал.1 КТ - обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на 722,87 лева, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху посочената искова претенция като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Т. Й. К..

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Сочи се ,че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в случая се претендира обезщетяването на неимуществени вреди, настъпили в следствие на ексцес на здравословното състояние на жалбоподателката като последица от претърпяна трудова злополука.

Твърди се, че исковата претенция е за обезщетяване на вреди, настъпили от трудовата злополука, претърпяна от жалбоподателката, които не са били предмет на водено преди производство по чл. 200,ал. 1 от КТ.

Навежда се оплакване, че изводите на първоинстанционния съд , че само влошаването на здравословното състояние на претърпяло трудова злополука лице е предпоставка за уважаване на втори предявен от него иск за обезщетяване на вреди от трудова злополука са неправилни. Посочва се, че решението противоречи на константна съдебна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК.

При предходното определяне на размера на обезщетение‗о за претърпени неимуществени и имуществени вреди от трудовата злополука, при която е пострадала ищцата фактите и обстоятелствата, на които се основава сега предявеният от нея иск , не са били разглеждани и съдът не ги е имал предвид при определяне на дължимото обезщетение.

Претендира се отмяна на първоинстанционния съдебен акт в неговата цялост и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника ,,А.” О. гр. Г.О.. Жалбата се оспорва като неоснователна. Навеждат се подробни доводи по оплакванията в същата. Конкретно се сочи, че след присъждане на обезщетение за вреди пострадалият от трудова злополука има право на обезщетение само при последващо влошено здравословно състояние, ако са налице и останалите предпоставки за присъждане на обезщетението. По отношение претенциите за обезщетение за сумата от 3000лв. за претърпени физически болки и страдания следващи извършена оперативна интервенция, по отношение претенцията за сума от 1500лв. за претърпени вреди от получен белег след операцията и по отношение имуществената претенция на ищцата са развити подробни съображения относно тяхната неоснователност. Претендира се да бъде потвърден обжалваният съдебен акт. Претендират се разноски.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение в изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд счита, че първоинстанционното решение е изцяло допустимо и валидно.

По същество решението е частично неправилно.

Съображенията на въззивния съд в тази насока са следните:

С исковата си молба ищцата Т. Й. К. твърди, че е работила при ответника по безсрочно трудово правоотношение с основно месечно възнаграждение в размер на 310 лева. На 19.06.2013 година, по време на работа, претърпяла трудова злополука, като при падане си е счупила капачката на лявото коляно. На 20.06.2013 година, ищцата претърпяла операция, при която е поставен метален имплант в коляното. С влязло в законна сила решение на ГОРС по гр.д. 1292/2013 г., на ищцата е присъдено обезщетение за претърпяната трудова злополука, включително за претърпени имуществени и неимуществени вреди, както и за морални страдания, като е отхвърлено възражението на работодателя за проявена от ищцата груба небрежност. На 21.02.2014 година на ищцата е проведена втора операция за премахване на остеосинтезата. Втората операция, направена със спинална упойка, която е поставена в гръбнака и поставянето й е било много болезнено. 10 дни след операцията ищцата не се е чувствала адекватно, изпитвала е болка в главата, била е силно замаяна от упойката. До края на м. февруари 2014 година не е задържала урина, което е било последица от операцията. След проведената операция, ищцата преминала през седем дневен курс на рехабилитация, въпреки това и до днес, тя не може да свива докрай колянната става на пострадалия крак. Обяснено от лекарите е, че пълно възстановяване на крака няма да настъпи. При влошаване на времето, висока влажност на въздуха, изпитва болки в коляното. Сочените обстоятелства според ищцата не са били предмет на разглеждане в гр.д. 1292/2013 година по описа на ГОРС, но са пряка последица от трудовата злополука. За периода, през който ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност от 19.06.2013 до 09.05.2014 година, получила обезщетение за временна неработоспособност в размер на 2672,13 лева. Това обезщетение не е приспадано при определяне на обезщетението по гр.д. 1292/2013 година на ГОРС. В случай, че през сочения период ищцата би работила, тя би получила брутно трудово възнаграждение в размер на 3370,00 лева – 310 лева месечно до 31.12.2014 година и 340,00 лева месечно от 01.01.2014 година до 09.05.2014 година. Твърди се още и че ищцата изпитва и притеснения от белега, който е останал след п­оведената операция на коляното. Отправено е искане до съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 3000 лева обезщетение за претърпените във връзка с проведената на 21.02.2014 година операция за физически болки и страдания, както и за трайно увреденото състояние на колянната става, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане, както и сумата от 1500 лева обезщетение за претърпени морални страдания във връзка с белега на лявото коляно, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащанекакто и сумата от 722,87 лева, предявена като частичен иск за претърпени имуществени вреди, изчислени като разлика между брутното трудово възнаграждение, което ищцата би получила, в случай, че е работила и полученото от НОИ обезщетение за временна неработоспособност за периода 19.06.2013 г. до 09.05.2014 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска, до окончателното изплащане В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника „А. – Г.О.” О., в който се навеждат доводи за недопустимост на иска. Сочи се, че е налице пълна идентичност между предмета, основанието и страните по това дело и влязлото в законна сила решение по гр.д. 1292/2013 г. по описа на ГОРС. За последното е формирана сила на присъдено нещо, в който смисъл е налице пречка за повторно произнасяне на съда. При условията на евентуалност се излагат съображения за неоснователност на исковете. Според съдебно медицинската експертиза по гр.д. 1292/2013 г. на ГОРС е било наложително да бъде извършена втора операция за премахване на металните тела. В този смисъл ГОРС, аслед това и ВТОС, са били наясно с различните етапи на лечението на ищцата, които включвали и въпросното изваждане на металните импланти, в който смисъл изложените от ищцата аргументи в настоящата й искова молба са били взети под внимание при формиране волята на съда при постановяване съдебното решение по гр.д. 1292/2013 г., както и при решението на ВТОС. Относно сумата 1500 лева, свързана с моралните страдания във връзка с белега на лявото коляно, счита, че претенцията е неоснователна, защото в предходното съдебно решение е съобразено влошаване на здравословното състояние на ищцата, включително и останалия белег, което е обсъдено при присъждане на обезщетението по гр.д. 1292/2013 на ГОРС. Съдът е уважил тази претенция в максимума. Въпросът за белега след операцията е бил коментиран от вещото лице и този факт е бил известен на съдията докладчик по гр.д. 1292/2013 г. по описа на ГОРС. Дори да се приеме, че белегът е виден, то видът на долния крайник не е съществено изменен и липсва обезобразяване. Относно сумата претендирана като обезщетение за имуществени вреди, ответникът счита тази претенция за неоснователна, като твърди, че осигурителния доход на ищцата действително е по висок от основното трудово възнаграждение, но същото се изчислява на база получен доход по реда на КСО, който доход обаче не е база за изчисляване на обезщетението за пропуснати ползи. Неоснователна е тази претенция и защото полагащото се трудово възнаграждение на ищцата е било евентуално несигурно Претендира се да бъдат о тхвърлени всички предявени претенции.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка. Не се спори, че между страните е съществувало трудово правоотношение и че ищцата е претърпяла трудова злополука, като при падане е счупила колянната капачка на левия крак. С Решение на ГОРС с № по гр.д. 1292/2013г., на ищцата е присъдено обезщетение за претърпяната трудова злополука от 19.06.2013 година, по време на работа, включително за претърпени имуществени и неимуществени вреди в следствие на тази трудова злопоука, както и за морални страдания, като е отхвърлено възражението на работодателя за проявена от ищцата груба небрежност. Видно от исковата молба по посоченото гражданско дело и от диспозитива на съдебните решения по същото става ясно, че ищцата е претендирала обезщетение за вреди под формата на физически болки от извършена хирургическа интервенция за поставяне на метален имплант , морални страдания във връзка спринудително продължително обездвижване, имуществени вреди за закупуване на лекарства, остеосинтеза и лечение. Съдебното дирене предпървата инстанция по посоченото гражданско дело е приключило на 27.01.2014г.

На 21.02.2014г. ищцата е претърпяла втора оперативна интервенция за отстраняване на поставения й при първата такава метален имплант. Съгласно заключението на изслушаната по делото в тази връзка съдебно-медицинска експертиза, което съдът възприема като компетентно и обосновано, към момента на извършения от вещото лице преглед на 21.10.2014г. е настъпило пълно възстановяване на обема на движение на лявата колянна става, като в крайните флексионни положения пациентката изпитва умерено изразена болка и дискомфорт.Според вещото лице след такъв вид операция - отстраняване на метална остеосинтеза на пателата по Вебер/, пълният възстановитилен период може да продължи от шест до девет месеца. Установен е белег на лявото коляно на ищцата, който е нормален за подобна оперативна интервенцая. Стигнало се е до първично заздравяване и при двете оператвини интервенции. Операцията за отстраняване на металната остеосинтеза е проведена в планов порядьк и не е следствие на влошеното здравословно състояние. Тя е етап от лечението с цел пълно възстановяване на засегнатата анатомична структура, доколкото оставянето на метален имплант, респективно в коляното и пателата, за продължително време - над 12-18 месеца, може да предизвика тежки функционални и анатомични промени на засегнатия орган - коляно. Към момента на извършения преглед се е стигнало до добро постоперативно възстановяване на пострадалата, като белегът, констатиран след двукратните оперативни интервенции, не е загрозяващ. Посочените оперативни интервенции и последвалите терапевтични процедури са в резултат на претърпяната злополука от пострадалата, а именно фрактурата на лявата патела. Абсолютно пълно възстановяване на засегнатата колянна става не може да се получи по обективни причини. Лечебния процес е комплексен процес, включващ много мероприятия и рехабилитацията е част от лечебния процес за по добро възстановяване.