Решение № 4275 от 28.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4275 гр. Варна, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20243110100792 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от К. Й. С., ЕГН **********, с адрес: гр. * срещу „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.* иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника погасяване по давност на правото на принудително изпълнение сумата от 7451,59 лв., представляваща задължение по изпълнителен лист от 28.04.2014 г. по ч.гр.д. № */2014 г. на ВРС, за събирането на дължимите суми по който е образувано ИД № *по описа на ЧСИ с рег. № *, въз основа на Заповед № */16.04.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК.

В исковата молба ищцата, чрез адв. М. Н., твърди, че срещу нея и другите солидарни длъжници „*, ЕИК *и *, ЕГН ********** въз основа на Заповед за изпълнение № */16.04.2014 г. е издаден изпълнителен лист от 28.04.2014 г. по ч.гр.д. № */2014 г. на ВРС за сумата от общо 7451,59 лв., от които 5962,80 лв. главница по договор за банков кредит № */30.10.2007 г. ведно със законна лихва върху главницата, сумата от 790,38 лв. - договорна лихва за периода 21.06.2013 г. до 14.04.2014 г. и 698,41 лв. разноски. Поддържа, че за събирането на дължимите суми е образувано ИД № *по описа на ЧСИ с рег. № *, с район на действие Окръжен съд - *, което понастоящем е висящо. Сочи, че последното изпълнително действие по ИД е запор на банкови сметка на ищцата през 2014 г., след който спрямо нея не са извършвани действия на принудително изпълнение. Въпреки, че в 2-годишен срок след запора не са поискани действия от взискателя, ЧСИ не е прекратил делото, а перемпцията е настъпила по право. Впоследствие въз основа на същия изпълнителен лист, ответникът образувал ново ИД № *по описа на ЧСИ с рег. № 718. Сочи се, че от последното изпълнително действие по предходното № *- запора на банковите сметки през 2014 г., до образуване на ИД № *е изтекла 5-годишна погасителна давност в полза на ищцата за процесната сума - 7451,59 лв., като същата не е спирана или прекъсвана. По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „*“ АД, редовно уведомен, не е подал отговор на исковата молба.

1

В о.с.з. ищцата не се явява, представлява се от своят проц. представител адв. М. Н., чрез която поддържа изразената позиция по спора.

В о.с.з. ответникът не се представлява. Чрез адв. Д. Е. изразява писмени становища по спора за неоснователност на иска, като доколкото страната не е подала отговор в срока по чл. 131 от ГПК, съдът не е допълнил приетия за окончателен доклада по делото с конкретните възражения направени в писмените становища на ответника.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 439 от ГПК и цели съдебно установяване, че в полза на ответника не съществува вземане срещу ищеца, за което има образувано производство за принудителното му събиране. За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да установи наличието на твърдяните правопогасяващи факти, настъпили след приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание и в частност наличието на предпоставките за прилагане на института на погасителната давност – датата на настъпване на изискуемостта на задължението по чл. 114 от ЗЗД и изтичане на съответно приложимия законоустановен давностен срок.

В настоящия случай между страните липсва спор, а и събраната доказателствена съвкупност, в частност приетите като доказателства ИД № *и ИД № *по описа на ЧСИ с per.

№ 718 С. К.- Д. утановяват, че правото на ответникa е било удостоверено като изпълняем и безспорен дълг, съгласно издадената по ч.гр.д. № */2014 г. на ВРС г. Заповед № */16.04.2014 г. (л. 3 от ИД № 884) за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 28.04.2014 г. (л. 2 от ИД № 884), с която солидарните длъжници К. Й. С., * и „* са осъдени да заплатят на „*“ АД сумата от общо 7451,59 лв., от които 5962,80 лв. главница по договор за банков кредит № */30.10.2007 г. ведно със законна лихва върху главницата, сумата от 790,38 лв. - договорна лихва за периода 21.06.2013 г. до 14.04.2014 г. и 698,41 лв. разноски.

На следващо място не се спори, че ищцата, както и останалите солидарни длъжници по заповедта не са я оспорили с възражение по чл 414 от ГПК, следователно съдът приема, че заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила от датата на издаване на изпълнителния лист – 28.04.2014 г. Приложима по отношение на установените с влязла в сила заповед вземания е пет годишната давност, по аргумент от разпоредбите на чл. 117, ал.

2 от ЗЗД и чл. 404, ал. 1, т. 1 от ГПК. Когато е налице влязла в сила заповед за изпълнение, същата стабилизира вземането, поради което от влизането й в сила започва да тече нова давност, която винаги е петгодишна по аналогия от разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай (в този смисъл Решение № */24.02.2021 г. по гр.д.

№ */2020 г. на ВКС, IV г.о.). Респективно петгодишна погасителна давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД за погасяване на правото на принудително изпълнение за вземанията по процесната Заповед № */16.04.2014 г. е започнала да тече на датата на издаване на изпълнителен лист въз основа на нея - 28.04.2014 г., поради което следва да се установи дали впоследствие до датата на подаване на настоящата искова молба – 24.01.2024 г. са извършени действия от кредитора или длъжника годни да я прекъснат.

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК е разяснено, че по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.

В случая видно от ИД № *по описа на ЧСИ с per. № 718 С. К.- Д., ИД е образувано въз основа на молба от 21.08.2014 г. подадена от ответника-взискател, с която е поискано 2 пълно проучване на иуществото на длъжниците, да се изпрати ПДИ и да се запорира или възбрани всякакво установено движимо и недвижимо имущество, включително дялове от дружества, вземания от трети лица, трудови възнаграждения и банкови сметки.

Предвид това, че молбата от 21.08.2014 г. е редовна съобразно указанията дадени в мотивите на т.2 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по Тълкувателно дело № 2/2023 г. на ВКС, ОСГТК за нейното съдържание, както и предвид горепосочените указания на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, то започналата да тече на 28.04.2014 г. давност за вземането по процесната заповед за пръв път е прекъсната на 21.08.2014 г. с направеното в нея искане за налагане на запори и възбрана по отношение имуществото на солидарните длъжници по ч.гр.д. № 4992/2014 г. на ВРС, сред които и ищцата.

Същевременно съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ВКС, ОСГTК, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Респективно от образуване на ИД № 20147180400884 на 21.08.2024 г. до 25.06.2015 г. започналата да тече от 28.04.2014 г. погасителната давност за процесните вземания е била спряна и е започнала да тече отново на 26.06.2015 г.

Видно от приложените на (л. 58 и л. 61 от ИД № 884) съобщения от 28.11.2014 г. до всеки от двамата солидарни длъжници – физически лица, е наложен запор на л.а. „**“ собственост на ищцата и на товарен автомобил „*“ собственост на *в като запорите са регистрирани в системата на КАТ на 10.12.2014 г. Доколкото визираните изпълнителни действия са извършени по ИД преди 26.06.2015 г., същите не се отразяват на течението на давността, спряна до 25.06.2015 г. с образуване на ИД през 2014 г.

Впоследствие с разпореждане на ЧСИ от 15.08.2015 г. по молба на „Българска банка за развитие“ АД (л. 62 от ИД № 884), дружеството е конституирано като взискател, на основание чл 429, ал.1 от ГПК по твърдения, че е заплатило по силата на банкова гаранция на първоначалния взискател „Юробанк“ АД задължението за главница от 5962,80 лв. на солидарните длъжници, в подкрепа, на което са представени писмени доказателства.

С писма от 31.08.2015 г. (л. 85 – 88 и л. 91 – 92 от ИД № 884) ЧСИ е уведомил длъжниците, че „*“ АД е конституирана за нов взискател, поради суброгиране в правата на „*“ АД.

Впоследствие по молба от 18.07.2016 г. на „Българска банка за развитие“ АД с разпореждане от 26.09.2016 г. (л. 105 от ИД № 884) е наложен запор на трудовото възнаграждение на заетия в „*“ ЕООД друг солидарен длъжник *, а по молба от 07.07.2017 г.

(л. 114 от ИД № 884) от „*“ АД е наложен запор на банковите сметки на „*“ ЕООД открити в „Юробанк България“ АД. Тука следва да се посочи, че незавимо от обстоятелството, че визираните изпълнителни действия са предприети не срещу патримониума на ищцата К.

Стоянова, а срещу този на останалите двама солидарни длъжника, то действията са прекъснали давността и спрямо нея, по аргумент от мотивите към т.1 на от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по Тълкувателно дело № 2/2023 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които изпълнителните действия по отношение на един от солидарните длъжници, рефлектират върху останалите.

Впоследствие по молба на „* АД с разпореждане от 19.08.2019 г. (л. 128 от ИД № 884) е наложен запор на банкови сметки на * и на ищцата, открити в „*“ АД, а по молба от 02.09.2019 г. с разпореждане от 03.09.2019 г. е наложен нов запор на банкова сметка на „* ЕООД в „*“ АД, както и на вече запорирания на 28.11.2014 г. автомобил на ищцата На 03.08.2021 г. (л. 218 от ИД № 884) е депозирана молба от „Б* АД за извършване на ново проучване на длъжниците и предприемане на изпълнителни действия, но върху нея ЧСИ е разпоредил, че е налице перемпция, като с нарочно постановление от 10.08.2021 г. (л.

219) е постановил прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.. 433, ал.1, т.8 от ГПК с дата на последно изпълнително действие 07.07.2017 г. – запор върху вземания.

С молба от 06.10.2021 г. (л. 222 от ИД № 884) „*“ АД е поискало образуване на ново изпълнително дело по изпълнителния лист от перемираното ИД № *, а с молба от 13.10.2021 г. „Юробанк България“ АД е поискало връщане на изпълнителния лист, като ЧСИ уведомил банката, че понастоящем не може да върне изпълнителния лист, поради молба на друго лице за образуване на производство въз основа на него.

3

В уведомление от 26.11.2021 г. ЧСИ е инкорпориран отказът на съдебниятизпълнител по молбата на „* АД да образува ново дело с банката като взискател, като видно от редовно оформено известие за доставяне (л. 233 от ИД № 884) отказът е връчен на нейн представител на 23.06.2022 г. и е влязъл в сила като необжалван на 08.07.2022 г, а на 03.08.2022 г. ЧСИ е разпоредил (л. .234 от ИД № 884) изпълнителният лист да се върне на „Юробанк България“ АД, за което по делото е съставен протокол от 09.08.2022 г.

Разпечатката съдържа 34 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b19284b0-d5b1-4755-affb-89f33a94f19a