Определение № 5169 от 14.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5169 гр. Варна, 14.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20263100502054 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.423 ГПК.

Постъпило е възражение от С. М. П. от гр.Варна, действащ чрез адв.П., срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №4061/11.07.2023г., издадена по ч.гр.дело №8840/2023г. на ВРС.

Във възражението си длъжникът излага наличието на основанията на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, като твърди, че заповедта не му е връчена надлежно. Излага, че подписът в разписката от съобщението не е положен лично от него, както е отбелязано. Сочи, че узнал за съществуването на заповедта на 07.05.2026г., когато извършил справка за водени изпълн.дела срещу него. Поради това моли да бъде прието възражението.

В предоставения срок за отговор е постъпил такъв от заявителя в заповедното производство „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище гр.София, с който счита възражението за недопустимо поради неспазване на срока по чл.423 ГПК, а евентуално за неоснователно предвид спазване на разпоредбите на ГПК относно уведомяването на длъжника.

Настоящият състав на ВОС, като прецени наведените доводите във възражението, досежно допустимостта на производството, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.423, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд в някоя от хипотезите на чл. 423, ал.1, т.1-4 от ГПК. Визираният в нормата срок е преклузивен и неспазването му има за последица процесуалната 1 недопустимост на производството по чл.423 ГПК.

В настоящия случай длъжникът твърди, че заповедта не му е връчена надлежно, т.е. позовава се на хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК.

Молителят твърди, че е узнал за заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.

№8840/23г. на ВРС, на 07.05.2026г., когато извършил справка за водени срещу него изпълн.дела, като на 01.06.26г. подал възражение по чл.423 от ГПК.

От данните по приложеното ч.гр.д.№8840/23г. на ВРС се установява, че препис от заповедта за изпълнение е връчена на длъжника С.

М. П. на 23.08.23г. Въпреки твърденията, че подписът в разписката за съобщението не е положен от него, доказателства в тази насока не са ангажирани от длъжника.

При тези фактически констатации съдът приема, че за издадената срещу него заповед за изпълнение длъжникът е узнал на 23.08.23г. при осъщественото редовно връчване на препис от нея по реда на чл.45 ГПК . Ето защо именно датата 23.08.23г. следва да се свърже с началото както на срока по чл.414, ал.2 от ГПК за подаване на възражение, така и на срока по чл.423, ал.1 от ГПК за подаване до въззивния съд за приемане на по-късно подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение.

Дори и да се приеме, че длъжникът не е узнал за заповедта на 23.08.23г. с оглед нередовно връчване, то от изисканото изп.д.№1534/25г. на ЧСИ П.Иванова се установява, че съобщението за образувано изп.дело, ведно с препис от подлежащия на принудително изпълнение акт, е връчен на длъжника лично на 16.12.25г., като са налице и данни за извършвани от последния ежемесечни банкови преводи по изп.дело, начиная от 20.01.26г., въз основа на които са извършвани разплащания в полза на взискателя.

Следователно следва да се приеме, че най-късно длъжникът е узнал за издадената заповед за изпълнение на 16.12.25г.

Предвид изложеното и като съобразява, че настоящото възражение е подадено на 01.06.26г., т.е. след изтичане на законоустановения в чл.423, ал.1 от ГПК едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение, съдът намира, че същото се явява недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение от 01.06.26г., подадено от С.

М.

П.,

ЕГН

**********, с адрес

*******************************, срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 4061/11.07.2023г., издадена по ч.гр.дело №8840/2023г. на ВРС, като недопустимо.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№2054/2026г. по описа 2 на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС-Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3