Решение № 260004 от 04.01.2021, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 3807/2019
- Вид
- Решение № 260004
- Подписан
- 04.01.2021
- В сила
- 30.01.2021
- Състав
- ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№260004/4.1.2021г. 04.01.2021 г. град Ямбол
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд ХVI- ти граждански състав
На четвърти декември две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в състав
Председател: Георги Георгиев при секретаря Е. В. като разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело № 3807 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се води по предявен от „Минна компания-Петров“ АД против Д.К.М. обективно съединени искове, с които се претендира ответника да бъде осъден да им предаде владението върху собственият им недвижим имот,а именно: ПИ,находящ се в гр.Я.,“***“, с идентификатор ***, целия с повърхнина 349 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, при граници: ***; ***; ***;
***; в едно с построената в този ПИ едноетажна масивна сграда, с идентификатор *** със застроена площ 146 кв.по скица изх.№ *** г. на службата по кадастър-Я., а по договор за покупко-продажба от 17.07.2000 г., вписан в СП-Я. 202 кв.м.,ведно с 30 % ид.ч. от ОЧ, които са както следва: парцел *** с площ от 1550 кв.м., заедно със сгради-мазутно пространство 284.4 кв.м. на ет.***, масивна; котелно 274.6 кв.м. на един етаж масивна; парцел *** с площ от 507.9 кв.м. заедно със сграда трафопост и съоръжения-73 кв.м. масивна; парцел *** с площ от 1090.90 кв.м.,заедно със сграда трафопост и съоръжения-78.3 кв.м., трафобудка-8.8 кв.м.,парцел *** с площ 278.2 кв.м.,заедно със сграда трафопост и съоръжения-94.6 кв.м., масивна; парцел *** с площ от 358.3 кв.м. заедно със сграда помпена станция 40.30 кв.м. на един етаж,масивна;парцел *** с площ от 466 кв.м.,заедно със сграда пречиствателна станция и съоръжения-154.80 кв.м.,на един етаж,масивна;парцел *** с площ 540.80 кв.м. заедно със сграда компресорно и съоръжения-119.3 кв.,на един етаж, масивна, разговорна уредба, площадкови ВиК, пропуск 20 кв.м. кабел ел.проводно отклонение; вертикална планировка, обслужваща улица, озеленяване, паропровод пара-въздух, районно осветление, ограда „***“, естакада на паропровод; както и да им заплати обезщетение за добивите,които получил или е могъл да получи,както и обезщетение за ползите,от които го е лишил,от недобросъвестно владение на имота за времето от 02.03.2007 г. до момента на подаване на исковата молба,ведно със законната лихва считано от момента на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата,както и да им заплати сумата от 1250 лв. обезщетение за вредите причинени на имота за периода след 02.03.2007 г. до момента на подаване на исковата молба,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба,до окончателното изплащане на главницата.
В исковата молба се твърди,че ищцовото дружество е собственик на процесния имот с договор за прехвърляне на предприятие по чл.15 ТЗ от 30.04.2007 г., вписан в службата по вписванията и скица на ПИ № *** г. на СГКК-Я.
С постановление за възлагане на недвижим имот от 02.03.2017 г. на ответника бил възложен друг техен ПИ находящ се в гр.Я.,“***“, с идентификатор ***, като същия решил, че целия ПИ е негов като незаконно завладял имота и на ищцовото дружество. За настоящия случай била сезирана ЯРП, като в хода на прокурорската проверка вх.№ *** г. било установено, че ответника завладял имота, заключил го, като по този начин ограничил достъпа на имота на ищцовото дружество, като страните не успели да се споразумеят. От изложеното се установявало, че ответника бил недробосъвестен владелец на имота на ищцовото дружество и дължал връщането му съгласно чл.108 ЗС. Отделно от това се твърди, че ответника ползвал имота на ищеца като негов личен и получавал наем от намереното при проверката от прокуратурата лице В.М.Х..
По този начин ответника лишил собственика от възможността да ползва имота като го отдава под наем и да получава доходи и голишилот ползите, които би получил. Наред с това ответника сам получавал доходи от имота в размер на 1250 лв., за времето от 02.03.2017 г. до момента на подаване на исковата молба. С оглед на това същия им дължал обезщетение в размер на 1250 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на И.М. Също така следвало да се има предвид, че ответника по време на недобросъвестното владение на имота го повредил,което представлявало престъпление и непозволено увреждане. Същия причинил вреди на имота,изразяващи се в запълване на наличните по начало канали за ремонт на превозни средства,като по този начин ги направил негодни за използване по предназначение. Наред с това унищожил ел.табло и други елементи от склада,като същите били на стойност 1250 лв. които следвало да заплати,ведно със законната лихва от датата на предявяване на И.М.
Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски в производството.
В депозирания в законоустановения срок отговор, ответника чрез пълномощник адвокат с който претенцията се оспорва като неоснователна и недоказана. Не се оспорват твърденията в И.М.,че ищцовото дружество е собственик на ПИ с идентификатор № *** с плащ от 349 кв., ведно с изградената в имота масивна сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 146 кв.м. по скица, а по документи за собственост с площ от 202 кв.м. Също така не се оспорва обстоятелството,че с постановление за възлагане на публичен изпълнител е възложил на ответника Д.К.М. недвижим имот,представляващ ПИ с идентификатор № *** с площ от 282 кв.м.,ведно с изградената в него масивна сграда-склад с идентификатор № *** със застроена площ от 101 кв.м.
Опорват като неверни и недоказани твърденията,че ответника решил от 02.03.2017 г., че процесния имот е негова собственост и незаконно го е завладял. Също така се оспорват като неверни твърденията,че в хода на прокурорската преписка било установено от ЯРП, че ответника завладял имота, заключил го и по този начин е ограничил достъпа до него на ищеца. Също така се оспорва твърдението,че ответника бил лишил ищцовото дружество да ползва имота и да получава доходи и го лишил от ползите, които би получило за него. Оспорва се твърдението,че ответника нанесъл вреди върху имота и го е повредил. Твърди се, че ответника придобил собствеността върху склад с идентификатор *** при покупка от публична продан, като с протокол за въвод от 09.03.2017 г. бил въведен от публичен изпълнител. До този момент на въвода имота на ответника както и съседния процесен склад № *** са били собственост на ищцовото дружество, но никога не били обособени като два самостоятелни обекта. Складовете били нанесени в кадастралната карта като две сгради с отделни идентификатори, по документ за собственост също представлявали два имота, но на място реално съществували като едно общо хале, с обща метална конструкция, без стена, отделяща сградата на две-на сктлад *** и на склад ***. Ищцовото дружество, чрез свой представител, присъствална въвода във владение в склад с идентификатор № *** и при отстраняването му от имота предало ключовете от същото на купувача. При отстраняване на ищцовото дружество от склада, придобит от ответника негови работници натоварили цялото недвижимо имущество от двете помещения, складирано в тях, както и са откъснали всички кабели,осветителни тела,ел.табло,изкъртили са вратата на задната южна стена на стгладовото помещение № *** и са ги изнесли от обекта. Също така се твърди, че ищцовото дружество били наясно, че между двата склада липсва стена, която да отдели имотите един от друг. Въпреки това вратата на имота на ищцовото дружество на южната задна стена на склада също била избита и изнесена. Това наложило ответника да зазида останалата дупка в стената на склада № ***, за да ограничи достъпа и до своя имот поради липса на стена между двата склада. Твърди се, че ищеца не е ограничаван да ползва и стопанисва имота си, като същия не бил ползван лично от ответника, респ. не е отдаван под наем на трето лице. Също така по никакъв начин ответника не е осъществявал неправомерно врадение в имот-склад № *** или извършвал действия,които да ограничават възможността на ищцовото дружество да ползва своя имот. Ответника нямал претенции за собственост върху процесния склад, нито билограничил правото на собственост на ищцовото дружество върху имота като е владеел или държал същияц. Твърди се, че извършените от ответника действия в процесния имот зазиждане на отвор на врата и поставяне на катинари на входните врати били извършени с цел да обезпечат сигурността на неговия собствен имот. За периода 09.03.2017 г. до 28.08.2019 г. представители на ищеца не са посещавали имота и не са търсели контакт с ответника по повод собствеността си върху процесния склад. При водените разговори на 28.08.2019 г. по време на полицейската проверка не е имало спор за собственост и претенции от страна на ответника за склад № ***. Същия поел ангажимент да се свърже с представител на ищеца,за да уредят въпроса с липсвалата преградна стена и обезпечаване сигурността на складовете. От 01.09.2019 г. вратата на процесния имот била оставена отключена,за да можело да се осигури достъп към склад № *** и катинарът бил премахнат. Твърде се, че имота на ищеца не е използван от ответника или трето лице под наем. Използваната част през периода 09.03.2017 т. до 01.09.2019 г. и към настоящия етап била тази част, която отговаряла на площта, притежавана от ответника по документ за собственост. Входът на склада на ответника била от северната страна на склад № *** и единствено той се ползвал за вход и изход. Твърди се, че ответника не бил увреждал имота на ищеца поникакъвначин, като не бил запълвал наличните канали, не е унищожавал ел.табло и други елементи от склада, като напротив извършил подобрения в него и осигурил запазване целостта на имота. Отделно от това се счита,че иска по чл.108 ЗС е недопустим, като останалите искове били неоснователни и недоказани.
Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа от упълномощен адвокат на ищцата.
Ответникът
– лично и чрез процесуалния си представител оспорва иска.
Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят,че са собственици на ПИ с идентификатор № *** и построената в имота сграда с идентификатор № *** които на собственост на ищцовото дружество и на ПИ с идентификатор № *** и построената в имота сграда с идентификатор ***, собственост на ответника, като в тази връзка са представени като писмени доказателства договор за прехвърляне на предприятие по чл.15 ТЗ и скица на ПИ № *** г. за ПИ с идентификатор № ***, както и постановление за възлагане на недвижим имот от 02.03.2017 г., протокол за въвод във владение от 09.03.2017 г.
Във връзка с извършената проверка от ЯРП е представено постановление за отказ да се започне наказателно производство от 02.09.2019 г., като не са установени от прокуратурата данни за извършено престъпление от общ характер.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Й. Ж.М., Г.П.Г., В.М.Х., Д. А. Т. и Д.Д. Д.. От показанията на свидетелката М. се установява, че същата работи като гл.счетоводител при ищеца. Същата присъствала при предаването на обекта който до него момент е бил собственост на ищеца на ответника в присъствието на публичен изпълнител. Същия представлявал склад, като не бил разделен по никакъв начин. Нямало метални преграждения в нея, като в помещението имало канали за ремонт на автомобили, които не били запълнени. Не забелязала изкъртени ел.табла или кабели, като нямало възражения от страна на ответника при приемането на обекта. От тогава не е посещавала обекта, като м.март 2017 г. чисто документално до есента на миналата година не знаела и не била запозната представител на тяхната компания да имал претенции към ответника и не знаела каква част от този имот била върната на ищеца.
Свидетеля Г. заявява,че познава имота, като от 2002 г. имал собствен имот в района на „***“ на ул.“***“.
Неговото помещение се намирало на южната част на това, за което страните спорили. Това помещение го бил виждал, като представлявало хале, като имало два хода. Ходил когато отключвали имота и бил свидетел, като двете врати били широко отворени. Той бил свидетел когато предавали част от това помещение на ответника, като имало полицаи и съдия изпълнител. След 2017 г. никой не ползвал имота, като било буренясало там. Той бил всеки ден там, като не е виждал имота да се ползва,като не било отворено. Разговарял с М., като негов приятел искал да го ползва и тогава той му казал, че някакъв негов приятел си оставил гумите в неговата част, която била отдясно. След 2017 г. не бил виждал представители на ищеца да идват там, като на тяхната улица имало автомонтьор, който бил под наем до техния склад. От М. знаел, че неговата част била отделена с ламарини, която направил през лятото на 2019 г. Преди 2019 г. никой не е виждал вътре в имота.
Разпечатката съдържа 26 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b191a41e-21d0-48dc-8f38-05059dc036e3