Решение № 1161 от 20.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1161 гр. С., 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М.А КАСАБОВА-ХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от М.А КАСАБОВА-ХРАНОВА Гражданско дело № 20251110133483 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 235 ГПК.

„Т. С.“ ЕАД предявява по реда на чл. 422 ГПК срещу Е. Д. К., Д. Ю. К. и В. Ю. К. искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че същите дължат на ищеца следните суми: Е. Д. К. - сумата 321,93 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 15.09.2023г. до 07.02.2025 г. върху главницата за топлинна енергия, както и сумата 9,78 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 16.07.2022г. до 07.02.2025 г. върху главницата за дялово разпределение, Д. Ю. К. - сумата 64,39 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 15.09.2023г. до 07.02.2025 г. върху главницата за топлинна енергия, както и сумата 1,95 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 16.07.2022г. до 07.02.2025 г. върху главницата за дялово разпределение; и В. Ю. К. сумата 128,77 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 15.09.2023г. до 07.02.2025 г. върху главницата за топлинна енергия, както и сумата 3,91 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 16.07.2022г. до 07.02.2025 г. върху главницата за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8880/2025 г. по описа на СРС, 182 състав. След депозирано възражение срещу издадената заповед в частта относно вземанията за мораторна лихва, са предявени установителни искове за оспорената част от вземанията в заповедното производство.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот в качеството, както следва: на Е. К. на вещен ползвател за 5/8 ид. части, В. К. и Д. К. в качеството на собственик първия на 2/8, а втория на 1/8 ид. част от процесния недвижим имот. Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответниците не били упражнила правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо тях били влезли в сила ОУ. Поддържа, че за процесния период в сила са били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно които ответницата била задължена да заплаща сумите по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по общи фактури. Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово разпределение съгласно чл. 139 ЗЕ. Твърди, че ответниците са използвала доставяната от дружеството топлинна енергия през 1 процесния период, както и дялово разпределение и не била погасили задълженията си.

Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК всеки от ответниците Е. Д. К., Д. Ю. К. и В. Ю. К. е депозирал отговор на исковата молба, в който взема становище за неоснователност на предявените искове. Подадените отговори са с идентично съдържание. Изложени са съображения, че спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за отоплителен сезон 2022-2023г. и 2023-2024г., издадена през месец юли 2023г., респ. месец юли 2024г. разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ била неприложима. Сочат, че отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане. Общата фактура била издадена на 31.07.2023г./31.07.2024г., а 45-дневният срок бил изтекъл на 15.06.2023г., респ. 15.06.2024г. с изтичането на 45 дни след изтичане на периода, за който се отнася фактурата. Поддържат, че при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответниците изпадат в забава след покана, каквото ищецът не твърдял и не бил доказал да е отправил. Предвид което исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия били неоснователни изцяло. По отношение на претенцията за мораторна лихва върху главницата за цена на услуга дялово разпределение сочат, че в ОУ на ищеца нямало предвидена уговорка за начисляване на лихви върху суми, дължими за услугата дялово разпределение. По делото нямало и доказателства за отправена покана от страна на ищеца към ответниците за заплащане на сумите, претендирани за дялово разпределение.

Релевират възражение за изтекла давност. Не оспорват и не твърдят, че за процесния период са извършвали плащания, респ. ако имало такива не твърдят да са били за погасяване на процесното задължение. Не оспорват, че размерът на осчетоводените като дължими суми отговаря на посочените в исковата молба. Не оспорват размера на дължимите суми съгласно обективираните счетоводни записвания. Не твърдят да има разминавания при ежемесечните отчети по общия топломер на СЕС за процесния период, нито отопляемите обеми. Сочат, че количеството топлинна енергия по месеци било посочено в приложенията на исковата молба. Не твърдят липса на съответствие с действащата нормативна уредба. Оспорват само правното основание за начисляване на процесните суми. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. С.” ЕООД не взема становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

На 26.03.2025 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8880/2025г. по описа на СРС, 182-ри състав в полза на „Т. С.“ ЕАД, както следва:

- срещу В. Ю. К. за сумата 1106,31 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к.

М. *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, аб. №****** за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 13.02.2025г. до изплащане на вземането, сумата от 128,77 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023г. до 07.02.2025 г., начислена върху главницата за топлинна енергия, сумата от 18,31 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 13.02.2025г. до изплащане на вземането, сумата от 3,91 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 16.07.2022г. до 07.02.2025 г. върху главницата за дялово разпределение, ;

- срещу Д. Ю. К. за сумата от 553,15 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., жк. м. 4, бл.***, вх.*, ет. *, ап. **, аб.№****** за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 13.02.2025г. до изплащане на вземането, сумата от 64,39 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023г. до 2

07.02.2025 г., начислена върху главницата за топлинна енергия, сумата от 9,15 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 13.02.2025г. до изплащане на вземането, сумата от 1,95 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 16.07.2022г. до 07.02.2025 г. върху главницата за дялово разпределение, - и срещу Е. Д. К. за сумата от 2 765,76 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., жк. м. 4, бл.***, вх.*, ет. *, ап. **, аб.№****** за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 13.02.2025г. до изплащане на вземането, сумата от 321,93 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023г. до 07.02.2025 г., начислена върху главницата за топлинна енергия, сумата от 45,77 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 13.02.2025г. до изплащане на вземането, сумата от 9,78 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 16.07.2022г. до 07.02.2025 г. върху главницата за дялово разпределение.

В срока по чл. 414 ГПК са постъпили възражения от ответниците срещу заповедта в частта за вземанията за обезщетение за забава, като изрично са признати вземанията за начислена топлинна енергия и за дялово разпределение в размер. За признатите вземания издадената заповед е влязла в сила, а предвид оспорването на вземанията за обезщетение за забава на ищеца са дадени указания за предявяване на иск за тяхното установяване. Исковата молба е депозирана в едномесечния срок.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран по реда на чл. 422 ГПК с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

В доказателствена тежест на ответниците е да докажат възраженията си, както и при установяване на горните факти е да докажат погасяване на дълга.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обусловили спиране, респ. прекъсване течението на погасителната давност за вземанията, предмет на делото.

С обявения за окончателен доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. м. 4, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, аб. № ******, като за процесния имот и период ищецът е доставил количеството топлинна енергия, посочено в исковата молба, че процесните суми са били осчетоводени от ищцовото дружество.

Освен, че са безспорни горните обстоятелства се установяват и от ангажираните по делото писмени доказателства, а именно, че процесният апартамент е закупен от Ю. К. К. на 06.02.1991 г. от СНС, община м., като след смъртта си на 13.10.2008 г. Ю.

К. оставил за свои наследници преживяла съпруга Е. К. и трима сина – Д. К., К. К. и В.

К.. С оглед правилата на чл. 5 и чл. 9, ал. 1 ЗН Е. К. се легитимира като собственик на 5/8 ид. части, а всеки от Д. К., К. К. и В. К. на по 1/8 ид. част от процесния имот. От приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот от 03.12.2008 г. се установява, че ответницата Е. Д. К. и К. Ю. К. даряват на ответника В. Ю. К. собствените си идеални части от апартамент № 37, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. М.

*, бл. *** вх.*, ет. *, както следва Е. К. 5/8 ид.ч. и К. К. – 1/8 ид.ч., като продавачът Е.

К. си е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху даряваните от нея ид. части от имота.

Представено по делото е и постановление за налагане на възбрана от 18.10.2021 г.

3 по изп. Д. № 454/2020 г. по описа на ЧСИ У. Д. върху процесния топлоснабден имот ап. 37 върху 7/8 ид. части за В. К. и 1/8 ид. част за Д. К..

Следователно собственици на процесния имот са В. К., притежаващ 7/8 ид. части и Д. К., притежаващ 1/8 ид. част. Доколкото обаче Е. К. си е запазила правото на ползване върху 5/8 ид. части, то В. К. притежава голата собственост върху дарените му 5/8 ид.ч., като в случая Е. К. се явява ползвател на основание вещно право на ползване на 5/8 ид. ч. от имота.

С оглед на така представените доказателства по делото се установява, че е налице облигационно правоотношение между ищеца и ответниците, а именно с В. К., Д. К. като собственици на имота, при квоти 2/8 за В. К. и 1/8 за Д. К., както и облигационно правоотношение с ответницата Е. К. като вещен ползвател на процесния недвижими имот за 5/8 ид. части във връзка с доставката на топлинна енергия за процесния имот за исковия период. С оглед на гореизложеното, ответниците се явяват обвързани от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.” АД на потребители в гр. С., одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР и публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г., според които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Разпечатката съдържа 34 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b1919917-84e9-4b74-9816-3a146c2a29fa