Решение № 744 от 20.04.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 744 гр. Бургас, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И. Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от И. Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №

20212120104491 по описа за 2021 година

Предявена е искова молба от В. М. М., ЕГН **********, И. С. М., ЕГН **********, Т. М. М., ЕГН ********** и С. Г. М., ЕГН **********, всички със съдебен адрес *** против А. И. Е., ЕГН **********, Б. Р. Н., ЕГН **********, С. А. М., ЕГН ********** и М. А. Е., ЕГН **********, всички с адрес *** за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението на собствения им имот, представляващ жилищна сграда с идентификатор ***, находяща се в ***, със застроена площ от 46 кв.м.

Твърди се в исковата молба, че ищците са собственици по наследство на сградата и всеки притежава по ¼ от имота. Наследодателят на първите двама ищци С. И. М. приживе е допуснал в имота да живее като наемател ответникът А. И. Е.. След смъртта на М., ответникът Е. гонел ищците от имота, заплашвал ги и ги обиждал. Заявявал, че земята му е дарена и никой не може да влиза в сградата, построена върху терена. Владението върху сградата се упражнява от всички ответници, които са част от семейството на Е.. Моли се за уважаване на иска. Искът е по чл.108 ЗС.

Ответниците са представили отговор, с който оспорват иска. Твърдят, че сградата е придобита от тях на правно основание, чрез сделка, отделно се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност, започнала да тече на 16.07.2008г., като владението продължава и към момента. Земята и сградата са декларирани от ответниците пред общината още през 2008г. и те са заплащали данъците за имотите и сумите за електричество. Ищците не са собственици на УПИ и на сградата. Липсва идентичност между описаната в исковата молба сграда и сградата на ответниците, която е с площ от 80 кв.м. Ответникът Е. не е бил допуснат като наемател в имота. Ответниците владеят терена и сградата повече от 10 години с явно и непрекъснато владение. Освен това те са придобили собственост върху имота и сградата по силата на договор за дарение, сключен с лицето А. Х. Х.. Праводателят им е 1 придобил 100 кв.м. ид.ч. от мястото от С. И. М. по силата на договор за дарение. Сградата не е описана в нотариалните актове, тъй като е незаконна, но същата следва терена като приращение. Х. е получил обратно писмо, в което С. И. М. и съпругата му В. М. М. са декларирали, че са получили от купувача Х. на ръка сумата от 30000 лева, продажна цена на 100 кв.м. от дворното място, ведно с построената сграда от 80 кв.м. При последващата сделка, с която ответниците са придобили имота, праводателят им Х. също е подписал разписка-декларация, в която е заявил, че е прехвърлил 100 кв.м. от дворното място, ведно със сградата за сумата от 49000 лева, като тази сума се дължи само за стойността на сградата. Моли се за отхвърляне на исковете. Евентуално се предявява право на задържане по чл.72, ал.3 ЗС до заплащане на стойността на направените от ответниците подобрения в имота в размер на 30000 лева, като съдът е приел за разглеждане заявеното право на задържане.

В отговора е заявено, че в случай, че искът по чл.108 ЗС бъде уважен, то ответниците предявяват против праводателя си А. Х. Х. обратен иск да им заплати продажната цена от 49000 лева, заплатена от тях за къщата. След оставяне на този иск без движение ищците са заявили оттеглянето му. По тази причина съдът е прекратил производството по посочения обратен иск.

Съдът, като прецени твърденията на страните, събраните по делото писмени доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

Искът е неоснователен.

Предмет на делото е едноетажна къща, находяща се в ***, която по скица е с идентификатор *** и има застроена площ от 46 кв.м. Къщата се намира в поземлен имот с идентификатор ***. Няма спор, че къщата се владее от ответниците, които живеят там.

От нот. акт № ***г., том ***, дело № ***. е видно, че в полза на И. С. М. са дарени 100/810 кв.м. ид.ч. от дворно място, цялото от 810 кв.м., съставляващо парцел I от кв.64 по плана на гр.Бургас, кв.***, заедно с построената в същото дворно място полумасивна къща от 116 куб.м. Издадените удостоверения за наследници сочат, че И. С. М. е починал през ***г., като е оставил за свои наследници съпругата си К. Г. М. и синовете си С. И. М. и Г. И.

М.. След смъртта на И. през ***г., имотът – 100/810 кв.м. ид.ч. от дворното място и къщата в него са станали собственост по наследство на съпругата и синовете му, при равни дялове, т.е. по 1/3.

С нот.акт № ***г., том ***, дело № ***. К. Г. М. и Г. И. М. са дарили на своя син и брат С. И. М. 2/3 ид.ч. от 100/810 кв.м. ид.ч. от дворното място, представляващо имот 18, 19, 20, 21, в кв.64, който е бивш парцел I в бивш кв.64. Следователно с тази сделка К. и Г. са се разпоредили в полза на С. с наследствените си идеални части от дворното място. В нотариалния акт не е записано, че дарението касае полумасивната къща, поради което съдът приема, че тя не е дарена и е останала в съсобственост на К., Г. и С.. В случая не може да се приложи чл.92 ЗС и да се приеме, че с терена е прехвърлена и къщата, тъй като дворното място не е било собственост само на прехвърлителите по сделката. Техният наследодател И.

С. М. е имал 100/810 кв.м. ид.ч. от терена, т.е. останалите са собственост на трети лица. От друга страна къщата е била собственост само на И. С. М., респ. само на неговите наследници, но не и на третите лица, съсобственици в терена. Според БРС, разпоредбата на чл.92 ЗС би се приложила в чистата хипотеза, при която теренът и сградата са собственост на едно лице и то с дадена сделка е прехвърлило терена, без в нотариалния акт да се изключва изрично сградата. Тогава ще се счита за прехвърлена със сделката и сградата.

2

Случаят не е такъв, защото наследниците на М. са собственици на сградата, но само на идеални части от терена, а останалите идеални части явно са собствени на трети лица. При това положение със сделката през 1993г. са прехвърлени в полза на С. И. М. само 2/3 ид.ч. от 100/810 кв.м. ид.ч. от терена /както е и записано в нотариалния акт/, но не се прехвърля и къщата, построена в дворното място. Той по наследство има 1/3 ид.ч. от 100/810 кв.м. ид.ч. или след дарението е придобил целите 100/810 кв.м. ид.ч. Къщата е останала в съсобственост по наследство между К., Г. и С..

С нот. акт № ***г., том *** , рег. № ***, дело № ***г. С. И. М. е дарил на А. Х. Х.

100 кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 858 кв.м. /810 кв.м. по нотариалния акт от 1974г./, т.е. разпоредил се е с всичките си идеални части от терена.

Във връзка с този нотариален акт С. И. М. и В. М. М. /негова съпруга/ са подписали на купувача Х. разписка-декларация, че са получили от купувача на ръка и в брой сумата от 30000 лева, представляваща цялата продажна цена на имота, а именно 100 кв.м. ид.ч. от дворното място, ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда от 80 кв.м., с неуреден статут. Тази разписка представлява според БРС обратно писмо, доказващо, че дарението на имота всъщност прикрива неговата продажба. Фактът обаче, че продажната цена обхваща и къщата е без значение, тъй като къщата не е описана в нотариалния акт, т.е. налага се извод, че къщата не е дарена /продадена/.

С нот. акт № ***г., том***, рег. № ***, дело № ***г. А. Х. Х. е дарил на ответниците Б. Р. Н., А. И. Е., С.А. Е. и М. А. Е. 100 кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 858 кв.м. /810 кв.м. по нотариалния акт от 1974г./, т.е. разпоредил се е с всичките си идеални части от терена, които е придобил година по-рано. Така теренът от 100 кв.м. ид.ч. е станал собствен на ответниците.

Във връзка с този нотариален акт А. Х. Х. е подписал на купувачите Б. Р. Н. и А. И. Е. разписка-декларация, че е получил от купувачите на ръка и в брой сумата от 49000 лева, представляваща цялата продажна цена на имота, а именно 100 кв.м. ид.ч. от дворното място, ведно с построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда от 80 кв.м, изградена без съответните строителни документи и разрешителни. Тази разписка също представлява според БРС обратно писмо, доказващо, че дарението на имота всъщност прикрива неговата продажба. Фактът обаче, че продажната цена обхваща и къщата е без значение, тъй като къщата не е описана в нотариалния акт, т.е. налага се извод, че къщата не е дарена /продадена/.

Крайният извод на районния съд е, че къщата не е била предмет на тези сделки, а е останала в собственост на наследниците на И. С. М. – съпругата К. и синовете С. и Г.. След тяхната смърт, те са наследени от ищците по делото – В. М. М. /съпруга на С./, И. С. М. /син на С./, Т. М. М. /съпруга на Г./ и С. Г. М. /син на Г./.

Следователно ответниците не са придобили къщата с правна сделка.

Основателно обаче е тяхното второ защитно възражение, а именно, че са станали собственици на къщата по давност. Давностното им владение се доказва от ангажираните 3 свидетели. Св. Й., познат на А. и Б. от 30 години и техен близък, е заявил, че А. е купил къщата от С. преди около 14 години. Тогава сградата била в много лошо състояние и почти необитаема. А. сложил врати и прозорци, разширил къщата и с голям салон. Когато А. взел къщата, в нея не живеел никой. Оттогава ответникът живее там. Продавачът С. повече не е идвал в къщата. Подобренията били направени около 2007-2008г. и включвали поставяне на врати, прозорци, направа на замазки, мазилки и изолация. Св. А., бивша съседка, заявява, че е живяла около 10 години на улицата и ответниците винаги през това време са й били комшии. Къщите им били една до друга. Свидетелката се нанесла през май 2008г. и А. и семейството му вече живеели в съседство. Никой друг не е живеел в къщата им, а Б. плащала сметките за вода. Съдът кредитира показанията на тези свидетели като логични, ясни и точни. В същото време не кредитира показанията на свидетелите, доведени от ищците, тъй като са по-повърхностни и противоречиви. Св.М. е заявил, че е познавал само бегло С., но знае, че той е живял в къщата до 2019г. Малко преди да почине същата година, С. бил изгонен оттам, а след това В. правила опити да влезе в къщата. Съдът намира, че показанията на този свидетел не са с висока степен на достоверност, тъй като той не е запознат с всекидневието на С. и В., не е влизал в къщата, а знае само от думите на В., че тя е живеела там. Св.Н., племенник на В., дава противоречиви показания, тъй като е заявил, че три години преди С. да почине, той е бил изгонен от къщата /т.е. около 2016г./, преди това е живеел там, но в същото време твърди, че ответникът А. живее там от 10 години. Ето защо съдът не кредитира тези показания. Вяра трябва да се даде на показанията на свидетелите на ответниците, според които А. е взел къщата от С. и оттогава, т.е. от 2008г. живее там със семейството си. Направил е редица подобрения в имота, за да го преведе в състояние, годно за обитаване. Св.А., съседка, има подробни впечатления за живота на ответниците и заявява изрично, че винаги през годините, считано от 2008г., само те са живеели в къщата и не е виждала други хора да я обитават. Следователно, доказва се владението на ответниците по отношение на къщата. Те са я считали и още я считат за своя собственост, като през годините са манифестирали по отношение на околните /съседи и познати/ намерение да своят вещта. Всъщност намерението за своене е манифастирано и спрямо В., която според свидетелите е искала да влезе в къщата, но не я пускали. Ответниците живеят там от 2008г., когато са получили владението от продавача А.Х., никой не е смущавал владението им. А. е подал през 2008г. и декларация пред общината, с която е декларирал терена и сградата, заплатени са данъците и таксите за имота. Съдът приема, че владението на ответника и неговото семейство датира от 2008г., когато е извършено в тяхна полза и дарението на терена. Тогава според разписката-декларация продавачът е получил продажната цена и за къщата. Логично е от този момент ответниците да са влезли във владение, в който смисъл са и показанията на Св. Й., според чиито твърдения А. живее в къщата откакто я е взел от С..