Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 66 от 27.02.2020, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 46/2020
Вид
Решение № 66
Подписан
27.02.2020
В сила
27.02.2020
Състав
НАДЯ ГЕОРГИЕВА ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА, МИРОСЛАВ ДАНАИЛОВ ДОСОВ, МАГДАЛЕНА БОРИСЛАВОВА МЛАДЕНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
  • чл.98а, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 98а, ал. 2, т. 6 · Закон за енергетиката
  • чл. 98а, ал.5 · Закон за енергетиката
  • §1, т.24 · Закон за енергетиката
  • чл.183 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.82 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е №66 гр. ВРАЦА, 27.02.2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд гражданско отделение в публичното заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: М.

ДОСОВ

Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА в присъствието на: секретар Веселка Николова като разгледа докладваното от съдията

ПЕЛОВСКА в.гр.дело N 46 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Г.С.К. ***, чрез упълномощения си адвокат М.С., е подал въззивна жалба против решение №253/10.10.2019г.на Районен съд-Козлодуй, постановено по гр.дело №254/2019г., с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск за признаване за установено, че не дължи на „ЧЕЗ Електро България“АД-гр.София сумата от 1216,01 лв., представляваща консумирана, но неплатена ел.енергия по фактура №**********/11.10.2017г. Решението се обжалва и в частта, с която жалбоподателя-ищец е бил осъден да заплати на „ЧЕЗ Електро България“АД-гр.София сумата от 500 лв.деловодни разноски.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неоснователно, незаконосъобразно и некореспондиращо със събраните доказателства. Поддържа се, че в тежест на ответника е било да проведе пълно главно доказване, при което да установи правото си да коригира сметката на ищеца с исковата сума. Развиват се подробни доводи в подкрепа на тезата, че към датата на съставяне на констативния протокол са действали разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ, а корекцията е извършена на основание чл.48, ал.1, т.1, б.“б“ от ПИКЕЕ, наличието на което не е доказано от ответника. Сочи се, че за да възникне правото на ответника да коригира едностранно сметката на потребителя, следва или да липсва средство за търговско измерване, или при метрологичната проверка да се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, а доказателства за това не са събрани. Според жалбоподателя, при липсата на доказателства, че електромера не измерва или измерва с неточност, неправомерното вмешателство не е достатъчно основание за извършване на корекцията, тъй като само по себе си то не винаги води до неотчитане на потребяваната енергия. Поддържа се също, че ответникът не е установил точния размер на реално консумираната енергия, която твърди, че не е отчетена, като не е доказал и верността на констативния протокол, в т.ч. присъствието на полицейски служител при съставянето му. Констативният протокол се оспорва от жалбоподателя и по отношение качеството на М.Т.Н. и В.П.Я., като се твърди, че няма доказателства тези лица да са били членове на Федерацията на потребителите към момента на съставяне на протокола. Поддържа се и съмнение за заинтересованост на тези лица като се твърди, че Федерацията на потребителите получава възнаграждение по договор, сключен с ответното дружество.

На последно място в жалбата са поддържа, че към момента на проверката схемата на свързване е съществувала по начина, по който тя е била направена от служители на ответника при захранване на стълба на електропреносната мрежа и че по този начин схемата съществува и в момента. Твърди се, че назначеното от районния съд вещо лице не е посетило имота на място, за да провери тези твърдения.

Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения установителен иск.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемото дружество „ЧЕЗ Разпределение България“АД-гр.София е постъпил писмен отговор, че оспорва въззивната жалба, като неоснователна и счита атакуваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано. Твърденията на жалбоподателя, свързани с възникването на правото на едностранна корекция се оспорват, като се поддържа, че законодателят не изисква извършването на метрологична експертиза на средството за търговско измерване /СТИ/, а е предвидил две хипотези, даващи право на корекция-липса на СТИ и неточно или пълно неизмерване от СТИ. Сочи се, че пълното заобикаляне на СТИ, каквото е извършено в случая, се приравнява на липса на СТИ, при което положение метрологична експертиза не е необходима.

Излагат се подробни доводи, че доказване на реалното количество неотчетена енергия не се изисква от закона, а напротив-създадена е законова фикция, че при установена манипулация на СТИ, се извършва едностранна корекция по нормативно определена формула и методика и за нормативно фиксиран максимален период.

В отговора се излагат и доводи, че служебните ангажименти на свидетелите на проверката В.Я. и М.Н. са ирелевантни и че по силата на чл.168 от Закона за защита на потребителите на техническите проверки присъстват доброволни сътрудници на сдруженията на потребителите като гарант за публичност, равнопоставеност и прозрачност на проверките. Поддържа се, че ответника нито въздейства, нито финансира тези сътрудници, както и че те могат да присъстват на проверките и да подпишат протокола не само в качеството си на членове на федерацията, но и като обикновени граждани. По отношение на констатирания начин на „заобикаляне“ на СТИ се изтъква, че присъствалия на проверката технически екип не е разполагал с правомощия да премахне веднага незаконното присъединяване, но този факт не прави присъединяването законно и правилно.

С отговора се иска потвърждаване на решението на районния съд, а доказателствени искания не се правят.

С определение от 05.02.2020г., постановено по реда на чл.267 от ГПК, настоящият съдебен състав се е произнесъл по направените от жалбоподателя искания за събиране на доказателства от въззивната инстанция, като е отхвърлил същите.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на жалбата, съдът констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК / и е насочена против обжалваем съдебен акт. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

Районен съд- Козлодуй е сезиран и се е произнесъл по предявен от Г.С.К. *** отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК срещу "ЧЕЗ Електро България" АД-гр.София, за установяване, че не дължи на ответното дружество сумата от 1216,01 лв., представляваща начислена консумирана, но неплатена електроенергия за периода 09.07.2017г.-06.10.2017г. въз основа на съставен констативен протокол №3020117/06.10.2017г. и издадена фактура №**********/11.10.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на издаване на фактурата.

В исковата молба се твърди, че ищецът е потребител на електрическа енергия, доставяна от ответното дружество с открита на негово име партида. Сочи се, че недвижимият имот, за който е начислена исковата сума, бил придобит от ищеца с нот.акт №156, том ХІІ, дело №901/18.11.2013г., но въпреки промяната в собствеността титуляр на партидата останал прехвърлителя Съби И. с клиентски номер №300237576552, който редовно заплащал сметките си за ел.енергия. В началото на м.февруари 2019г. ищецът подал заявление за промяна на партидата, но установил, че на негово име служебно е открита партида с нов клиентски номер №310244401113, на който са прехвърлени всички задължения на предходния клиентски номер. Установил също, че за едно от задълженията на предходния абонат е издадена фактура №**********/11.10.2017г.на стойност 1216,01 лв., въз основа на констативен протокол №3020117. Ищецът оспорва така издадените фактура и констативен протокол, като излага подробни доводи, че към датата на съставянето им нормативната уредба-Закона за енергетиката и ПИКЕЕ, не е регламентирала право на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на сметките на потребителите. Сочи се, че към същата дата действащи са били единствено разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ, но с оглед отмяната на чл.47 от ПИКЕЕ те не са били приложими при констатирана промяна в схемата на свързване, тъй като не е съществувал ред и правила за издаване на констативния протокол. Ищецът поддържа също така, че не е установено манипулацията на средството за търговско измерване да е извършена от него, а обективна отговорност не е нормативно уредена, предвид отмяната на ПИКЕЕ. Поддържа се също, че не са установени дори приблизително периода на грешното отчитане и реалното изразходвано количество енергия, а констативният протокол не е подписан от ищеца или от негов представител.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество "ЧЕЗ Електро България" АД, в който се оспорва основателността на предявения иск. Твърди се, че между ищеца Г.К., като титуляр по партида на ел.енергия, доставяна от "ЧЕЗ Електро България" АД за обект на потребление в гр.Козлодуй, ул.***13, през процесния период е действал договор за продажба на ел.енергия при Общи условия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г., изм.и доп. с решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г., а относно ползването на електроразпределителната мрежа – ОУ на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Разпределение България", одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-056 от 07.11.2007 г., изм. с решение № ОУ-03 от 26.04.2010г.

Поддържа се, че на 06.10.2017г. служители на "ЧЕЗ Разпределение България", са извършили контролна проверка на СТИ с фабричен № 02275096, монтиран за обект в гр.Козлодуй, ул.***13, представляващ къща, заведен в клиентската информационна система като бизнес партньор №10437869, клиентски №300129669990, на името на ищеца. Съгласно чл.58 ОУ, в момента на проверката е съставен КП №3020117/06.10.2017г. в присъствието на независими свидетели, вкл. от Федерация на потребителите, както и в присъствието на органи на полицията.

Поддържа още, че СТИ с фабричен №02275096, което измервало ел. енергията, потребявана от ищеца, не било проверявано за период от три месеца преди 06.10.2017г.

В съставения КП констатирали „промяна в схемата на свързване, състояща се в: на височина към фазов и нулев проводник от мр.Н.Н. има директно присъединение с проводник ПВ-А1-10 мм2. По тази начин цялата изразходена ел.енергия не се измерва от СТИ и съответно не се заплаща от абоната“.

Твърди, че съгласно изискванията, на потребителя било изпратено уведомление за предстоящата корекция с изх.№ NTZ 79763/09.10.2017г. Въз основа на съставените КП и в съответствие с Правилата за измерване сметката била преизчислена, за което до ищцеца било изпратено уведомително писмо, ведно с издадената фактура.

Развиват се подробни доводи, че приложимата нормативна уредба-Закона за енергетиката и ПИКЕЕ, предвижда възможност за едностранна корекция на количеството електрическа енергия, доставено на потребителя за минал период, без да се държи сметка за наличието на виновно поведение от страна на потребителя, тъй като това обстоятелство е ирелевантно и отговорността е обективна по своя характер. Сочи се, че потребителят е бил уведомен за извършената корекция и издадената за нея фактури по предвидения ред за уведомяване в Общите условия. Твърди се, че извършената корекция е законосъобразна и доставчикът на електроенергия има право на едностранна корекция при наличие на посочените предпоставки, които в случая са установени.

В обобщение се твърди, че Закона за енергетиката и ПИКЕЕ дават право на едностранна корекция при наличие на съответните предпоставки, без доказване на субективно въздействие върху СТИ, като това право на ответника произтича от самия закон.

Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор, свързан с дължимостта от ищеца на сумата от 1216,01 лв. за доставена и консумирана електроенергия за периода от 09.07.2017г.-06.10.2017г., съгласно фактура №**********/11.10.2017г., изд. въз основа на констативен протокол №3020117/06.10.2017г.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното: