Решение № 5935 от 25.09.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5935 гр. София, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20241100109061 по описа за 2024 година прецени:

Делото е образувано по предявени от З. И. С. срещу В. Х. И. и М. А. А. искове с правно основание чл. 24 ал. 4 и чл. 26 СК, за обявяване за недействителни по отношение на ищцата на договор за дарение, сключен с НА № 195 от 26.05.2023 г. том I рег. № 5354 дело № 164/2023 г. на нотариус И.И.Ж. между ответника В. Х. И. като дарител и ответника М. А. А. като дарен, и договор за продажба, сключен с НА № 196том I рег. № 5372 дело № 165/2023 г. на нотариус И.И.Ж. между ответника В. Х. И. като продавач и ответника М. А. А. като купувач, на идеални части от недвижим имот. Като ответник е конституирана и В. Б. А., която е съпруга на ответника М. А. А..

Ищцата З. И. С. чрез пълномощника си излага, че с ответника В. Х. И. са съпрузи и собственици в режим на съпружеска имуществена общност на апартамент на адрес: гр. София ул. ****. Ответникът В. Х. И. се разпоредил с идеална част от имота в полза на ответника М. А. А., като с нотариален акт № 195 от 26.05.2023 г. том I рег. № 5354 дело № 164/2023 г. на нотариус И.И.-Ж. дарил на ответника А. 1/100 ид. части от имота, а веднага след това, с НА № 196 от 26.05.2023 г. том I рег. № 5372 дело № 165/2023 г. на нотариус И.И.-Ж., продал на ответника А. 49/100 ид. части от имота на цена от 107570 лева.

Според ищцата, разпоредителните действия на ответника И. били недействителни спрямо нея, като извършени с вещ, която е съпружеска имуществена общност (СИО). При евентуалност, ако съдът приеме, че имотът е собствен на единия съпруг, ищцата твърди, че разпоредителните действия са извършени от ответника в нарушение на дадената в чл. 26 СК закрила на семейното жилище на съпруга - несобственик.

1

На основание изложените обстоятелства, ищцата З. И. С. прави следните искания до съда:

- главно искане до съда да признае на основание чл. 24 ал. 4 СК за недействителни спрямо ищцата на договор за дарение на идеални части от имот в режим на СИО, сключен с НА № 195 от 26.05.2023 г. том I рег. № 5354 дело № 164/2023 г. на нотариус И.И.-Ж. между ответника В. Х. И. като дарител и М. А. А. като дарен, и на договор за продажба на идеални части от имот в режим на СИО, сключен с НА № 196 от 26.05.2023 г. том I рег. № 5372 дело № 165/2023 г. на нотариус И.И.-Ж., между ответника В. Х. И. като продавач и М. А. А. като купувач;

- при евентуалност искане до съда да признае на основание чл. 26 СК за недействителни спрямо ищцата на договор за дарение на идеални части от жилищен имот - индивидуална собственост на ответника В. Х. И., сключен с НА № 195 от 26.05.2023 г. том I рег. № 5354 дело № 164/2023 г. на нотариус И.И.-Ж. между ответника В. Х. И. като дарител и М. А. А. като дарен, и на договор за продажба на идеални части от жилищен имот - индивидуална собственост на ответника В. Х. И., сключен с НА № 196 от 26.05.2023 г. том I рег-. № 5372 дело № 165/2023 г. на нотариус И.И.-Ж., между ответника В. Х.

И. като продавач и М. А. А. като купувач.

Ответникът В. Х. И. прави изявление за признание на иска.

Ответникът М. А. А. чрез пълномощника си адвокат Х. оспорва исковете със следните възражения:

- възражение за придобиване на 1/2 ид.част от имота от ответника В. Х.

И. по наследство от майка му Ц.В.П., а след доброволна делба с другия сънаследник ответникът е станал изключителен собственик на имота, като за уравнение на дела на сестра си заплатил 21400 лева;

- възражение за погасяване по давност на иска по чл. 24 ал. 4 СК;

- възражение за притежавано от ищцата и ответника И. в режим на СИО на друго жилище, което изключвало приложимостта на чл. 26 СК, както и жилище, лична собственост на ищцата.

Ответницата В. Б. А. чрез пълномощника си оспорва исковете със следните възражения:

- по главния иск - възражение, че имотът, предмет на оспорените договори, бил индивидуална собственост на ответника В. Х. И.;

- възражение за погасяване на претенцията по давност на основание чл.

24 ал. 4 СК, предвид узнаването за сделката от ищцата повече от шест месеца преди завеждане на делото;

- възражение за притежавани от ответниците други жилищни имоти.

Съдът като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Предмет на оспорените сделки е апартамент № 18 в гр. София район "Лозенец" ул. ****, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, който 2 самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой на нивата на обекта - 1, със застроена площ 86,69 кв. м, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, под обекта - ***, над обекта - ***, при съседи по документ за собственост: изток - ап. 17, запад - двор, север - стълбище, юг - ул. "Галичница", отгоре - ап. 23, отдолу - ап. 13, заедно с мазе 12 с площ 3 кв. м, заедно с 1,950% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж. Не се спори, че апартаментът е бил придобит по наследство от ответника В. Х. И. и неговата сестра Х.Х.С., след смъртта на тяхната майка Ц.В.П. на 02.05.1989 г. (л. 11). С договор за доброволна делба от 11.02.1994 г. (л. 12) ответникът В. Х. И. получил в дял и станал единствен собственик на апартамента, срещу което за уравняване на дяловете заплатил на съделителката Х.Х.С. сумата от 24100 лева. С първата от оспорените сделки на 26.05.2023 г., ответникът В. Х. И. дарил 1/100 ид. част от апартамента на ответника М. А. А.. С втората сделка, сключена на същата дата 26.05.2023 г., ответникът В. Х. И. продал 49/100 ид. части от апартамента на ответника М. А. А..

По делото се установява, че ищцата З. И. С. и ответникът В. Х. И. обитават апартамента като семейно жилище. Установява се, че те притежават, заедно и поотделно, следните имоти в гр. София:

1. Апартамент № 4 в гр. София ул. **** на приземния етаж (етаж 0), със застроена площ 114,99 кв. м, състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизи, като част от апартамента - 91,22 кв. м, се ползва като офис, съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза (л. 233). Апартаментът бил собствен на ищцата З. И. С. и ответника В. Х. И. и бил дарен от тях на дъщеря им Й.В. И. на 23.05.2024 г. със запазване на правото на ползване върху апартамента (л. 124-125).

2. 1/2 ид. част от апартамент № 2 в гр. София бул. **** със застроена площ 91 кв. м, видно от представения по делото нотариален акт (л. 180-182) и извлечение от Службата по вписванията (л. 47). Апартаментът бил съсобствен на ищцата З. И. С. и ответника В. Х. И. съвместно с лицето Я.Г. И. (отбелязан като наемодател в извлечението от СВп), като притежаваната от тях идеална част била дарена на сина им Х.В. И. със запазване правото им на ползване.

3. 1/2 ид. част от апартамент № 2 на първи етаж в гр. ****, със застроена площ 100,73 кв. м (л. 146), притежаван от ищцата З. И. С. в съсобственост със сестра й - свидетелката Р.И.П., по наследство. Свидетелката живее в апартамента със семейството си, според нейните показания в съдебно заседание на 29.05.2026 г. (л. 185).

Ищцата З. И. С. и ответникът В. Х. И. са притежавали и заведение в гр.

София ул. ****, със застроена площ 70,39 кв. м, което е било преустроено от апартамент. Имотът е бил дарен от ищцата З. И. С. и ответника В. Х. И. на децата им Х.В. И. и Й.В. И. със запазване на правото на ползване на дарителите.

3

По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че промяна на предназначението на обекта на ул. ****, ползван като офис, за жилищни нужди, може да бъде осъществена с обща стойност на СМР за преустройство в жилище е 1411, лева, равностойни след 01.01.2026 г. на 7215 € (л. 255). Вещото лице е описало в табличен вид необходимите СМР за преустройство на ползвания като банков офис апартамент за жилищни нужди.

Така изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи на първоинстанционния съд:

По предявените главни искове с правно основание чл. 24 ал. 4 СК.

Съгласно чл. 21 ал. 1 СК, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи.

Съгласно чл. 22 ал. 1 изр. 1 предл. 2 СК, вещните права, придобити по време на брака по наследство, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. В конкретния случай, процесният имот е придобит по наследство от ответника В. Х. И. и неговата сестра Х.Х.С. със смъртта на тяхната наследодателка на 02.05.1989 г. (л. 11). Впоследствие, с договор за доброволна делба от 11.02.1994 г. имотът е отреден в дял на ответника В. Х. И., който за уравняване на дяловете е заплатил на сестра си сумата от 24100 лева. Договорът за доброволна делба е сключен по време на брака на ответника В. Х. И. с ищцата З. И. С.. От това следва, че 1/2 ид. част на имота е лична собственост на съпруга В. Х. И., придобита по наследяване, а 1/2 ид. част от имота е СИО. В случая е без значение дали ищцата е предоставяла средствата за уравняването на дяловете, с оглед съдържанието на съвместния принос, дефинирано в чл. 21 ал. 2 СК, и презумпцията на ал. 3 от същия член. По аргумент от чл. 24 ал. 4 СК, не е оспоримо от другия съпруг разпореждане с недвижима вещ, която е индивидуална собственост на единия съпруг. Когато предмет на разпореждането е притежавана от единия съпруг като лично имущество идеална част от имота, то не може да бъде оспорвано от другия съпруг на основание чл. 24 ал. 4 СК. Поради това, предявените от ищцата главни искове с правно основание чл. 24 ал. 4 СК за обявяване за недействителни спрямо ищцата на договорите за дарение и продажба на идеална част от имота са неоснователни.

Поради неоснователност на предявените главни искове, няма основание за произнасяне на съда по възражението на ответниците за погасяване по давност на главните искове с правно основание чл. 24 ал. 4 СК. За пълнота следва да се отбележи, че нотариалната покана до ищцата З. И. С. е получена от ищцата на 08.02.2024 г. (л. 100), а искът е предявен на 06.08.2024 г., преди изтичане на шестмесечния давностен срок.

По предявените евентуални искове с правно основание чл. 26 СК.

Предмет на разпоредителните сделки е имот, ползван от ищцата З. И.

С. и ответника В. Х. И. като семейно жилище, което се потвърждава от доказателствата по делото - показания на свидетелите и данните за адресната регистрация на ищцата и ответника И.. Установява се, че ищцата и ответникът И. по време на отчуждаването са притежавали идеални части от апартамент в 4 гр. София бул. **** съвместно с трето лице. Апартаментът не е изключителна собственост на ищцата С. и ответника И. и е преустроен в банков офис, видно от удостоверение № 456 от 11.05.2009 от на главния архитект на Столична община (л. 44), поради което не е сред обектите, годни да задоволяват жилищни нужди на семейството по смисъла на чл. 26 СК. Апартаментът на бул. **** е съсобствен на ищцата З. И. С. и свидетелката Р.И.П., която живее там със семейството си. Поради това, и този апартамент не е годен да задоволи жилищни нужди на семейството. Апартаментът в гр. София ул. **** е ползван като помещение за банкова дейност и след разпоредителните сделки е дарен на дъщерята на страните Й.В. И. със запазване правото на ползване на дарителите. Според заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, промяната на предназначението на апартамента от банков офис в жилище е технически възможно. Но освен високата стойност, преустройството на обекта, включващо общо 30 СМР, би отнело много време и би било свързано с големи технологични трудности. Смисълът на чл. 26 СК е да изключи защитата на семейното жилище от разпоредителна сделка на единия съпруг само когато съпрузите или някой от тях притежават друго жилище, в което могат да се преместят едновременно с или непосредствено след сделката. Нуждата от преустройство, което при това е продължително, трудоемко и скъпо, изключва годността на обекта, притежаван от съпрузите, за жилищни нужди.