Протокол № 1133 от 02.12.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1133 гр. Варна, 21.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Деян Ив. Денев

Петър Митев при участието на секретаря Теодора Св. Иванова и прокурора И. П. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Петър Митев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243100601143 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:10 часа се явиха:

Жалбоподателят С. Я. Д., редовно призован, явява се лично и с адв. А.

Д., от преди.

Частният обвинител и гр. ищец Я. Ж. Я., редовно призован, явява се лично и с адв. П. В., от преди.

Свидетелят С. С. Д., редовно призован, явява се лично.

Свидетелят Д. С. Д., редовно призован, явява се лично.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. В.: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

СЪДЪТ отстранява свидетеля Д. Д. от залата и пристъпва към разпит на свидетеля С. Д., и му разяснява правата по чл.119 от НПК.

1

Свидетелят С. С. Д.: Желая да свидетелствам.

СЪДЪТ предупреждава свидетеля за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК и правата по чл.121 от НПК, обещава да говори истината.

Свидетелят С. Д.: Беше лятото на 2020 г. август месец, почивен ден.

Понеже баща ми се занимава със земеделие има стопански двор с трактори, машини и кучета-пазачи, които са вързани и имат нужда от храна, вода. В почивния ден нямаше никой и трябваше аз, баща ми и брат ми да отидем там с колата да нахраним кучетата.

Там преди нашия склад има друг склад, който е на селото, много хора държаха вътре всякакви работи – бали, люцерна и други подобни работи. В този склад на половина беше спряна колата на Я. с предницата напред. Обаче след неговия склад е нашия на 30 метра. Баща ми спира с колата на 5-6 метра до неговата, защото има портал и за да не отваря портала минаваме отстрани, за да отидем до нашия склад. Слизаме и отиваме естествено пред нашата работилница, то даже не е склад. Ще пълним вода на кучетата - отвън има туби, кофа и цистерна.

Пълним си вода, обаче баща ми казва, че ключове е забравил и ще се върне до колата. Не сме му обърнали такова внимание. Пълним вода с брат ми, отивам да им наливам и през това време брат ми чува някакви викове, на баща ми нещо викат, не знаем какво се случва, чува се шумотевица, викове. Брат ми тръгва пред мен, аз след него и вижда дето Я. бие с дъска баща ми. Първо брат ми го вижда и след 10-тина секунди аз виждам, че Я. гони с дъска баща ми. Тя дъската с пирон предполагам, от палет дъската беше. Аз го виждам това от 30 метра. Казвам пирон, защото след това ръката на баща ми беше разпорена и за това казвам, че е имало пирон. От разС.ие 30 метра виждам Я. с дъска гони баща ми и го удряше, а баща ми естествено се самоотбраняваше.

Приближаваме се към тях с брат ми и виждаме караница, викове, пак се караха.

Баща ми не е нанасял удари на Я., нито един, само се отбраняваше от дъската. Аз като видях, че бият баща ми не съм броял ударите колко на брой са били. Около 2-3-4-5 минути продължи цялата работа. След това, като отиваме с брат ми бяхме изплашени, защото бяхме малки и ошашавени. Отива Я. и от лявата врата на колата вади нож. Аз това го видях. Баща ми ни накара да снимаме с телефон клип, обаче ние бяхме стреснати, брат ми беше на 12 и нищо не сме снимали, защото бяхме ошашавени. Не успяхме да направим 2 видеозапис на всичкото това нещо, докато отива да вади нож Я.. В колата ни праща баща ми. Ние влизаме и виждаме как извади Я. ножа от колата. На 5 метра бяхме ние, когато го виждаме това нещо. Видях как вади ножа от калъфката и на 30 см от шията на баща ми замахва. Ние вече сме в колата с брат ми. След това баща ми се качи в колата и избягахме.

През времето, докато Я. отиваше за ножа в колата, ние двамата с брат ми бяхме се качили в колата. След това майка ми закара във Варна баща ми, защото ръката му беше разпорена от дъската. Същия ден ходиха до Варна и имаше не помня колко шева. Има медицинско баща ми. Аз останах на село, а майка ми го е докарала до тук.

На въпроси на прокурора:

Свидетелят С. Д.: Като стигнахме до склада видяхме колата на Я..

Някъде 2 или 3 минути, след като започнахме да храним кучетата, чухме викове. Със сигурност бяха викове на Я., защото на баща ми гласа го познавам. Друг човек нямаше. Я. не го бях видял, когато пристигнахме, само колата му видях, която беше спряна на половина на входа на склада.

Не разбрах защо се случва това нещо. Само разбрах, че баща ми се връща до колата да вземе ключовете за работилницата. Каза, че се връща до колата да вземе ключовете да отвори работилницата.

В полицията за случилото се не съм звънял, на никой не съм звънял.

Тогава на място баща ми не знам дали е звънял на полицията. Ние бяхме заедно, но не съм го виждал да се обажда, не съм го чувал. Имаше и други наранявания по баща ми, освен ръката - беше ударен и по гърба, и по ръцете, дето се е самоотбранявал, и по лактите. А дланта му беше разпорена и течеше много кръв.

Когато Я. взе ножа и замахна към баща ми ние с брат ми вече бяхме влезли в колата. В момента, когато да изкарва ножа от калъфа и замахва към врата на баща ми. Аз това го видях, защото бях в колата и гледах през прозореца. Двете коли бяха на 5-6 метра една от друга.

Нашата работилница е на 10-15 метра от другия склад, но понеже има портал и да не влизаме с колата спряхме до колата на Я. на 5-6 метра от нея.

Когато Я. замахваше с дъската баща ми с ръце се отбраняваше. Само се е предпазвал, не е посягал на Я.. Към Я. абсолютно никакви действия не е предприемал.

На въпроси на адв. В.:

3

Свидетелят С. Д.: Не съм виждал Я. да пада на земята. Когато ме разпитваха в полицията каза това, което казвам и сега.

На въпроси на адв. Д.:

Свидетелят С. Д.: Не съм чувал баща ми да заплашва семейството на Я., по-точно той нас заплашваше. Чувах го, като отиде до колата да изкара ножа и като го изкара от калъфката се закани: „Ще те убия!“ и аз го чувам от колата с брат ми. Аз отзад бях седнал, а брат ми – отпред. Чух му думите на Я.. Каза на баща ми: „Ще те убия!“, „Ще те заколя!“, „Ще те оправя аз тебе!“ и такива сродни.

Прокурорът: Моля да се прочете разпита на свидетеля от досъдебното производство, т.к. има разминавания по отношение на момента с гоненето както и по отношение на замахванията - л.46 на първа страница 5-ти ред.

Адв. В.: Присъединявам се към искането на прокурора.

Адв. Д.: Не даваме съгласие. Те така или иначе не знам как са събрани тези показания, защото не са му позволили на моя подзащитен адвокат. А какво е казал свидетеля и какво е записал разследващия са различни неща.

СЪДЪТ намира, че искането за четене на показанията, дадени на досъдебното производство е неоснователно, доколкото от протокола, приложен на чл.46 д.п. не може убедително да се счита, че свидетелят е разбрал, че има правото да откаже да свидетелства срещу своя баща.

Налице е основанието да бъдат прочетени показанията, дадени пред съдебен състав на РС - Варна и то в частта, в която са налице противоречия относно поведението на подсъдимия.

Предвид горното и на осн. чл.281, ал.1, т.1 НПК съдът О П Р Е Д Е Л И:

ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля С. С. Д., обективирани в протокол за разпит на свидетел от 27.09.2022 г., находящи се на лист 73 (лице) от НОХД № 922/2022 г., а именно от 6-ти до 8-ми ред. Прочетоха се.

Свидетелят С. Д.: Аз за първи път влизам в съд тогава, а сега за втори.

Тогава съм нямал представа, бях уплашен, нападнаха ме с въпроси. Искал съм да кажа, че баща ми се защитава, ударът е бил от Я., а той се защитава.

Естествено, че баща ми не е държал дъската. Записаното пред 4 първоинстанционния съд не е вярно, че баща ми е държал дъската. Я. изобщо не е пускал дъската. Искал съм да кажа, че баща ми се е отбранявал.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият бе освободен от залата.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля Д. Д. и му разяснява за правата по чл.119 от НПК.

Свидетелят Д. С. Д.: Желая да свидетелствам.

СЪДЪТ предупреждава свидетеля за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК и правата по чл.121 от НПК, обещава да говори истината.