Решение № 109 от 30.07.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. София, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Светозар Люб. Г.

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова като разгледа докладваното от Пламен Д. Петков Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241800600824 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК и е образувано по постъпила въззивна жалба от частния тъжител С. А. Х., подадена чрез неговия повереник а. Д., против присъда от 29.02.2024 год., постановена по н.ч.х.д. № 315/2022 год. по описа на Районен съд - С..

С посочената присъда подсъдимият Б. Г. К., с ЕГН: **********, е признат за невинен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 130, ал.

2 от НК - за това, че на 01.08.2022 год. в гр. С., на ул. „********“ № **, ет. * е нанесъл на С. А. Х. удари в областта на лицето и го блъскал по стълбите, с което му нанесъл лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето.

С присъдата подсъдимият е признат за невинен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК - за това, че на 01.08.2022 год. в гр. С., на ул. „*********“ № **, ет. * обидил С. А. Х., като го нарекъл в негово присъствие „клушар“.

С присъдата в тежест на частния тъжител на основание чл. 190, ал. 2 от НПК са били възложени сторените от подсъдимия разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева.

В саморъчно написана жалба от а. Д. - повереник на тъжителя, се прави 1 искане за отмяна на присъдата поради нейната неправилност и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, като се иска подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатите му обвинения.

В подадено от подсъдимия чрез неговия защитник възражение срещу въззивната жалба се твърди, че същата е неразбираема и поради това недопустима, поради което се иска да бъде отхвърлена. Иска се присъждане на направените през въззивната инстанция разноски съгласно приложен договор за правна защита и съдействие.

С постъпило допълнение към жалбата на тъжителя се оспорват фактическите изводи на първоинстанционния съд, като почиващи на повърхностен доказателствен анализ. Повереникът счита, че съдът не е обсъдил критично показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия, които са подозрително сходни по своето съдържание.

Депозирано е второ допълнение към въззивната жалба, в което се развиват пространни доводи в подкрепа на искането за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за виновен. Излагат се съображения за допуснати процесуални нарушения – превратно обсъждане на доказателствения материал, удовлетворяващо тезата на защитата; неизискана служебно от съда преписка, към която е приобщено медицинското свидетелство; недопусната от съда СМЕ, която да отговори на поставени въпроси.

Сочи се, че неправилно показанията на св. Х. не са кредитирани от съда.

Посочва се, че същите се основават на непосредствено възприети факти; кореспондират с тези на свидетелката Х.а, както и на представеното медицинско свидетелство, а освен това, потвърждават и използваните от подсъдимия обидни думи. Смята, че неразкриването на обективната истина е довело и до неправилно приложение на закона. Посочва още, че първоинстанционния съд не е отчел в нужната степен указаното в ТР № 1 от 4.02.2013 год. на ВКС по тълк. Д. № 2/2012 год., ОСНК и незаконосъобразно не е приел за съвместно разглеждане гражданския иск, респективно конституирането на С. Х. като граждански ищец по делото. Алтернативно моли за връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

Към въззивния съд са отправени искания за събиране на допълнителни доказателства: Да бъде изискан от РП - С., ТО - И., оригиналът на представеното като копие по делото медицинско свидетелство (приобщено по пр. пр. № 831/2022 г. по описа на РП - С., ТО - И.) с оглед установяване дали на гърба на оригинала са отразени дата и час на издаване; Да бъде назначена съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещо лице съдебен лекар, който след запознаване с материалите по делото да отговори на въпросите: Какви травматични увреждания като вид е получил С. А. Х. на 01.08.2022 година?

Какъв е медико - биологичния характер на травматичните увреждания причинени на С. А. Х.? Какъв е механизмът на възникване на травматичните увреждания причинени на С. А. Х.? Какви по интензивност болки и страдания е претърпял С. А. Х.? Какви са възстановителните срокове по конкретните травматични увреждания?

С подадено възражение срещу допълнителната въззивна жалба се сочи, 2 че показанията на свидетелката Х.а – съпруга на тъжителя се основават на преразказ на самия тъжител, показанията на св. Х. – брат на тъжителя са противоречиви, а представеното медицинско свидетелство е само косвено доказателство.

Прави се искане на осн. чл. 338 от НПК да се потвърди постановената оправдателна присъда, като правилна, законосъобразна и обоснована, а подадената въззивна жалба, да се остави без уважение В съдебно заседание пред настоящия състав на С. окръжен съд повереникът на частния тъжител - адв. Д., поддържа жалбата с искането за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за виновен. Поддържа и направените доказателствени искания. Моли да му бъде дадена възможност да представи точен номер на преписката, в рамките на която твърди, че е налично медицинско свидетелство с дата. Моли за отмяна на решението, поради нарушение на съществени процесуални правила, като подсъдимия бъде признат за виновен за телесна повреда и квалифицирана обида, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Защитникът оспорва жалбата. Поддържа възраженията си и смята за неоснователно направеното доказателствено искане. Счита, че във въззивната жалба не се сочат нови факти и доказателства, а се изразява мнение за направената от съда оценка. Моли за потвърждаване на присъдата, като претендира разноски за адвокатски хонорар.

С. окръжен съд, наказателно отделение, първи второинстанционен наказателен състав, след като обсъди депозираната жалба и допълненията към нея, както и възраженията срещу жалбата, взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното:

ЖАЛБАТА е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде оставена без уважение, а присъдата на състава на Районен съд - С., потвърдена.

Това е така, поради следните съображения:

В изпълнение на задълженията си по чл. 301 от НПК, и в съответствие с разпоредбите на чл. 107, ал. 3 и чл. 14, ал. 1 от НПК, първоинстанционният съд внимателно е обсъдил показанията на всички разпитани по делото свидетели, писмените доказателства, изложил е мотиви кои и защо кредитира и досежно какви обстоятелства, като съображенията му в тази насока, а и приетото като установено от фактическа страна, се споделят и от настоящата инстанция. Анализирани са както доказателствата, установени както посредством гласните, така и чрез писмените доказателствени средства.

Поради това не се налага преповтарянето на съображенията в тази насока.

Възприетата фактическа обстановка от първостепенния съд е изградена въз онова на последователен и всестранен доказателствен анализ. Съдът от първата инстанция е имал показанията на свидетели очевидци, които установяват различни факти от изложените в частната тъжба. Може с положителност да се заключи, че обвинението е в цялост опровергано, 3 доколкото се основава на твърдения, установени от негови сродници, които, както отбелязва първоинстанционния съд, са и противоречиви.

При извършената оценка на доказателствената съвкупност напълно законосъобразно е възприето, че на инкриминираната дата е възникнал инцидент, който изцяло е предизвикан от пострадалия частен тъжител. Чрез показанията на свидетелите Порязова и Бонева, който не са в никакви роднински или други близки отношения с двете насрещни страни, се установява единствено и само агресивното поведение на частния тъжител, като ответните действия на подсъдимия имат единствено и само защитен характер.

Показанията на свидетелите напълно подкрепят дадените от подсъдимия в тази връзка обяснения, поради което е направен законосъобразен извод за липсата на съставомерно поведение, поне не такова, каквото се твърди в частната тъжба.

С основание са отхвърлени показанията на брата на частния тъжител и неговата съпруга, като са изложени логични и житейски обосновани доводи.

Въпрос на вътрешно убеждение е при доказателствения анализ да се отдаде предпочитание на едно свидетелстване пред друго, като самия анализ не е превратен, а е логичен и обоснован. В този смисъл претенцията на частния тъжител и неговия процесуален представител за даване вяра на показанията на брата и съпругата с основание е била отхвърлена от районния съд, не може да бъде удовлетворена и от настоящата инстанция.

По време на въззивното производство е направено искане за назначаване на съдебномедицинска експертиза относно механизма на получаване на нараняванията на частния тъжител, като е била дадена от съда възможност на 27.10.2025 год. да посочи номер на преписката, за изискване на документацията към нея, което не е сторено и поради това е оставено доказателственото искане без уважение.

Може да се отбележи, че при възприетата от районния съд фактическа обстановка, напълно споделена от настоящия съдебен състав, е напълно безпредметно да се установяват такива обстоятелства. Няма никакво правно значение обстоятелството, че са установени съставомерни по смисъла на чл.130, ал.2 от НК увреди по тялото на частния тъжител. При така установените факти не се установява виновно поведение на подсъдимия, което единствено е от значение. Дори и да се приеме, че има активно действие, при което е възможно да се получат установените охлузвания, това действие съставлява такова по смисъла на чл.12 от НК – при условията на неизбежна отбрана.

Отделен е въпросът, че с основание съдът от първата инстанция е отчел обстоятелството, че няма посочена дата на издаване на процесното медицинско свидетелство. При всички случаи обаче, дори и да се приеме увреждане на датата на твърдения инцидент, от значение е липсата на съставомерно поведение на подсъдимия.

Това се отнася и за второто обвинение, за отправен обиден израз по адрес на частния тъжител от подсъдимия. Районният съд се е позовал на 4 показанията на свидетелите очевидци, които не са възприели отправянето на подобна обида и с основание не се е доверил на свидетелстването на брата и на съпругата на частния тъжител, тъй като то съставлява преразказ на твърденията на К..

По отношение на претенцията за неприет граждански иск в процеса въззивната инстанция отбелязва, че тази правна възможност в крайна сметка не се преклудира, независимо от изложените доводи от цитираната съдебна практика, а пък с оглед крайния изход от делото е безпредметно да бъде обсъждана. Отказът на първостепенния съд да приеме за съвместно разглеждане в наказателния процес на предявения граждански иск е негово суверенно право и не съставлява процесуално нарушение, поне не такова, което да ограничава правото на защита на страната.

Процесът е протекъл при спазване на процесуалните правила и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават съдебната воля и да налагат отмяна на първоинстанционния съдебен акт.

В заключение въззивната инстанция намери, че атакуваната първоинстанционна присъда е правилна и законосъобразна, като такава следва да бъде изцяло потвърдена.

Предвид изхода на делото, основателно е направеното от адв. К. С. – защитник на подсъдимия Б. К., искане за присъждане на сторените от последния разноски пред въззивния съд. Видно от копие на договор за правна защита и съдействие № 647 от 21.10.2025 год. /л. 51 по делото/, за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция подсъдимия Б. К. е заплатил в брой сумата от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева на адв. С.. Така определеното възнаграждение представлява реално направени разноски, които следва да бъдат присъдени в тежест на частния тъжител в съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК Воден от горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК, С.