Решение № 11 от 27.01.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. С., 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Десислава Й. Димитрова като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20254230200189 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Жалбоподателят С. И. Б. от с. Л., община С. е обжалвал Наказателно постановление № 25-0341-000172 от 15.05.2025 година на Началника на РУ към ОДМВР Габрово, РУ С., с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 1000,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление, като в тази връзка се прави искане за отмяна на същото.

За ответника по жалбата не се явява представител. В писмото, придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 19.05.2025. Жалбата е подадена на 27.05.2025 година, т.е. в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

На 04.04.2025 година около 23:25 часа свидетелите Ц. Г. и И. К. – служители в РУ на МВР – С., извършвали обход в град С. по улица „Стефан Пешев“ в посока центъра на града, когато минавайки покрай кръстовището с ул. „Иван Вазов“ забелязали, че към улица „Стефан Пешев“ се движи лек автомобил „Тойота Корола Версо“ с рег. № ...... без включени светлини. Това накарало свидетеля Ц. Г. да обърне 1 автомобила и да продължи движението си с него срещу автомобила без светлини.

Същият преустановил движението си пред дом № 2 на ул. „Иван Вазов“ и водачът му – жалбоподателят Б. излязъл от него. При разговор с жалбоподателя служителите на реда усетили мирис на алкохол, поради което му извършили проверка за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510/0078, който отчел 0,98 промила алкохол в издишания въздух. На водача на автомобила бил издаден Талон за медицинско изследване № 143207, в който било отразено обстоятелството, че следва да се яви в ЦСМП – С. за даване на кръв за изследване. Видно от материалите по делото жалбоподателят не се явил в посочения в талона срок за даване кръв за изследване. На жалбоподателя бил съставен и АУАН № 3786301 за това, че на 04.04., около 23:27 часа, в гр. С., ул. „Иван Вазов“ № 2, управлявал собствения си лек автомобил „Тойота Корола Версо“ с рег. № ...... след употреба на алкохол, установено чрез изпробване с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № 0078, който отчел 0,98 промила алкохол в издишания от него въздух. Актосъставителят записал в акта, че бил издаден Талон за изследване с № 143207 и осем броя холограмни стикери, след което квалифицирал описаното от него деяние като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Актът бил връчен на жалбоподателя, като той подписал същия без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирал писмени възражения срещу съставения АУАН, в които заявил, че не е извършил описаното в акта нарушение, тъй като не бил управлявал автомобила при извършването на проверката.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на Началника на РУ на МВР - С. с № 24-0341-000172 от 15.05.2025 година, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна страна за нарушението, въз основа на което и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. т. 1 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя Б. глоба в размер на 1000,00 лева и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Разпитаните в съдебно заседание свидетели И. К. и Ц. Г. - служители на РУ на МВР- С., потвърдиха с показанията си описаната по – горе фактическа обстановка.

Същите заявиха пред съда, че обхождайки града със служебния автомобил вечерта на 04.04.2025 година, са видели срещу тях да се движи автомобил без включени светлини, поради което обърнали колата и потеглили срещу него. В момента, в който го приближили, водачът му преустановил движението на автомобила и излязъл извън него. Веднага след това полицейските служители започнали проверката. В хода на същата жалбоподателят е заявил, че е следял съпругата си и ги е молил да не го изпробват за алкохол, тъй като бил употребил такъв.

Жалбоподателят не се яви в провелото се съдебно заседание, но процесуалният му представител заяви, че поддържа жалбата си с всички възражения, посочени в нея 2 и поиска от съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Съдът извърши проверка на обжалваното наказателно постановление и установи, че същото съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно: посочени са имената и длъжността на лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, посочени са имената и длъжността на актосъставителя, както и местослуженето на същия, данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е извършено, заК.ите разпоредби, които са нарушени, вида и размера на наложените наказания, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. Наказателното постановление е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и визираният в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление. Същото е издадено от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47 от ЗАНН, с оглед приложените като доказателства по делото Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът счита, че и АУАН също е издаден от компетентно лице – свидетелят Ц.

Г., който съгласно т. 1.3.1 от посочената по – горе заповед е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.

На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото Наказателно постановление следва да има съответствие между отразеното в него и в АУАН, въз основа на който се издава. В настоящия случай съдът счита, че това съответствие е налице както в текстовото описание на нарушенията, така и в тяхната цифрова квалификация.

Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя и да водят до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Съдът счита, че нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за което е санкциониран жалбоподателя, е доказано със събраните по делото доказателства.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай съдът счита, че не са налице доказателства по делото, с които да се опровергава и то по категоричен начин изложеното в АУАН, поради което съдът намира, че актът е редовно съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него.

Съдът кредитира с доверие показанията на двамата полицейски служители като обективни, последователни и съответни на събраните по делото писмени 3 доказателства. Няма основание показанията им да се считат за предубедени, заинтересовани или да е налице стремеж за преиначаване на фактите. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на управление на МПС след употреба на алкохол.

Несподелим е фактическият довод на защитата за фактическа неяснота относно времевото установяване на твърдяното нарушение, тъй като в АУАН било отразено като час на извършване на нарушението „около 23,27 часа“, в талона за изследване за начало на проверката бил записан час 23:20 часа, за вземането на предварителната проба 23:25 часа, а в наказателното постановление като време на извършване на деянието бил посочен час 23:27 часа. Съдът намира, че разминаването между посочените като час на извършване на нарушението в АУАН, Талона за изследване и наказателното постановление е незначително и поради това не обуславя нито фактически и правен извод за несъставомерност на деянието, нито фактически извод за неустановена фактология и нейна последователност, нито правен такъв за нарушено право на защита на жалбоподателя да научи в какво нарушение е обвинен, срещу какво следва да се защитава и какви доказателства евентуално да ангажира в подкрепа на защитната си позиция.

Не може да бъде споделено и възражението на жалбоподателя, отразено в жалбата срещу наказателното постановление, че е налице несъответствие между фактическо и юридическо формулиране на нарушението в АУАН и НП. В жалбата се твърди, че нарушението и в двата акта е описано като „управление на МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително“, а същевременно актосъставителя и наказващият орган са приели, че Б. е извършил нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба на водача на ППС е забравено да управлява ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Според процесуалния представител на жалбоподателя тази разпоредба предвижда две изпълнителни деяния за извършване на деянието и след като АНО не е посочил кое от двете предложения е приел, че е извършил жалбоподателя, следвало да се приеме, че нарушението било осъществено и/или в двете форми, което съставлявало съществено процесуални нарушение. Съдът не споделя категорично това становище, тъй като в описателната /обстоятелствената/ част на АУАН и НП безпротиворечиво е посочено, че нарушението се състои в управление на МПС след употреба на алкохол, а не на наркотични вещества или техни аналози. По начина, по който е описано нарушението, не може да се приеме, че се създава неяснота относно волята на актосъставителя и наказващия орган, още по – малко да се нарушава правото на 4 защита на жалбоподателя да разбере какво нарушение му се вменява във вина.

Съобразявайки тези обстоятелства съдът намира, че жалбоподателят безспорно е осъществил състава на административното нарушение, което му е вменено във вина.

От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженията си по чл. 5 да не управлява автомобил след употреба на алкохол, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.

За така установеното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП правилно жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, според който с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, се наказва този, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Размерът на наказанията е във фиксиран от законодателя размер, поради което не подлежи на ревизиране от наказващия орган и от съда. Според настоящият съдебен състав наложените наказания са справедливи и адекватни на обществената опасност на деянията и нарушителя и биха изпълнили целите по чл. 12 от ЗАНН.