Решение № 156 от 01.08.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. гр. Хасково, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20245640200552 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.58а и следващите от ЗАНН.

Внесена е административно-наказателна преписка (АНП) от Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ)- Кърджали, по издаден Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия КОО, № 097505 от 30.01.2024г.

Преписката е внесена в съда по компетентност, като административнонаказващият орган е посочил своите аргументи- извършено адм.нарушение при условията на повторност, предвидено за извършеното нарушение административно наказание „Безвъзмезден труд в полза на обществото“, което съобразно разпоредбата на чл.58а и следв.от ЗАНН следва да бъде наложено от съда. Представя съставен на нарушителя Г. М. Р., ЕГН **********, от **********, акт за установяване на административно нарушение за извършено адм.нарушение, за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите (ЗГ), както и доказателства за наличието на повторност при извършване на нарушението.

Административно-наказващият орган (АНО) – Директор на РДГКърджали- редовно призован, не се явява.

Нарушителят Г. М. Р.- редовно призован, се явява в края на съдебното заседание. Заявява, че е вярно описаното в АУАН, иска да заплати глоба, вместо да полага безвъзмезден труд в полза на обществото.

Районна Прокуратура- Хасково – редовно призовани, не изпращат представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно 1 и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

На 30.01.2024 година служителите при РДГ –Кърджали, ТП ДГС“Хасково“- П.

И. и М. А. получили сигнал от полицията, че в землището на гр.Хасково, в района на местност „Идемирли“, са забелязани две каруци, теглени от животинска тяга, които каруци били натоварени с дърва. Пристигайки на място, свидетелите П. И. и М. А. заварили двете каруци- натоварени с дърва, извън асфалтовия път. При проведената проверка контролните органи установили, че една от спрените каруци е натоварена с дърва, а собственик и управляващ е настоящият нарушител Г. М. Р. от гр.******. При измерването на транспортираните дърва с неговата каруца, служителите на ДГС установили, че същите са 0,35 пространствени кубични метра, с дебелина над 3см., които не са придружени с превозен билет, нито с документи, доказващи законния й произход.

Така П. И.- на длъжност "Горски инспектор“ при РДГ– Кърджали към Изпълнителна агенция по горите, съставил срещу Г. М. Р. от гр.Хасково, АУАН серия КОО № 097505 от 30.01.2024г., а именно за това, че на 30.01.2024 година в община Хасково- местност „Идимирли“, в близост до Ерозия, транспортира с конска каруца дърва от дъб – 0,35 пр. куб. м., които не са придружени от превозен билет и документи, доказващи законния й произход.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на свидетеля по акта М. А.служител при ТП ДГС“Хасково“.

Нарушителят Г. Р. подписал така съставения АУАН без да посочва възражения.

С Разписка към АУАН серия КОО № 097505 от 30.01.2024г., процесните дърва били предадени за отговорно пазене на нарушителя Г. М. Р..

Срещу АУАН в законоустановения срок не е постъпило писмено възражение.

След получаване на посочения АУАН ведно с преписката, Директорът на РДГКърджали установил, че извършеното от Г. М. Р. нарушение е повторноизвършено в едногодишния срок от влизане в сила на Наказателно постановление (НП) № 3436/04.07.2023 година на Директора на РДГ– Кърджали, влязло в законна сила на 27.09.2023 година, с което на Г. М. Р. за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100 лв.

Предвид това, че Г. М. Р. е наказан за друго такова нарушение на основание чл.266, ал.1 от ЗГ и въз основа на съставения АУАН, административнонаказващият орган изпраща преписката в Районен съд- Хасково, който да се произнесе по наказанието на нарушителя, съобразно разпоредбата на чл.266, ал.3 от ЗГ и чл.58а от ЗАНН.

Съобразно събраните по делото доказателства, съдът установи и прие за доказано следното: Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по ЗГ се доказва предвид представените писмени документи за това, че П. И. заема длъжността "Горски инспектор“ в РДГКърджали към Изпълнителна агенция по горите, притежава средно– специално образование: Горско стопанство и дърводобив (видно от приложения диплом за завършено средно образование). Т.е. актосъставителят се явява оправомощено лице съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от ЗГ, действащ при изпълнение на служебните си задължения.

2

След преценка за относимост, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в Административно-наказателната преписка (АНП), приобщени по реда на чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. Кредитираха се и всички други писмени доказателства, налични по делото. Кредитира също така и свидетелските показания на разпитаните актосъставител П. И. и свидетел М. А.. Техните показания са последователни, безпротиворечиви, логично и житейски оправдани.

При така описаната по-горе фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административнонаказателното производство, установи, че Искането е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от надлежна страна- Директор на РДГ- Кърджали. АНО е сезиран от длъжностно лице по смисъла на чл.37, ал.1 от ЗАНН съобразно изискванията на закона.

Разгледано по същество, Искането на АНО Съдът намира за основателно по следните съображения:

Процесният АУАН е издаден в съответствие на процесуалните правила: деянието, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на нарушителя е квалифицирано като нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ.

При описание на конкретното нарушение и посочване на нарушената правна норма, актосъставителят е направил ясно, конкретно и разбираемо описание на нарушението, което надлежно е квалифицирал като нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ. В тази връзка е налице пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е описана като нарушена.

Действително в АУАН не е посочено в какъв срок може да се подаде възражение, но с оглед изложеното по-горе, касаещо съществено процесуално нарушение и тъй като ако беше депозирано такова от страна на нарушителя АНО, респ. Съдът щеше да го разгледа, настоящият състав не счита, че това е нарушение, водещо на самостоятелно основание до отмяна на обжалвания акт.

Актът е издаден от компетентен орган съгласно чл.37, ал.1, б."а" от ЗАНН, вр. чл.274, ал.1, т.1 от ЗГ. Нарушенията по този закон се установяват с Актове, съставени от служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 30.01.2024 година актосъставителят е заемал длъжността "Горски инспектор“ в РДГ- Кърджали към Изпълнителна агенция по горите и притежава образование по горско стопанство и дърводобив. Деянието е извършено в района на компетентност на РДГ– Кърджали, тъй като тя осъществява контрол по прилагането на закона по отношение на всички дейности, касаещи горските територии, т.е. тя е компетентна, на територията на Кърджалийска и Хасковска област в следните общини: Ардино, Кърджали, Черноочене, Момчилград, Джебел, Кирково, Крумовград, Ивайловград, Свиленград, Любимец, Харманли, Маджарово, Симеоновград, Хасково, Димитровград, Минерални бани, Стамболово и Тополовград.

При издаването на Акта е спазен предвидения от разпоредбата на ал.1, 3 изречение второ на чл. 34 от ЗАНН срок.

Съгласно нормата на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ се забраняват покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: 2. дървесина, непридружена с превозен билет.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи описаното в Акта административно нарушение, а именно, че на 30.01.2024 година в землището на гр.Хасково, местност „Идимирли“- до Ерозия, лицето Г. Р. транспортира с конска каруца дърва за огрев – 0,35 пр. куб. м., които не са придружени с превозен билет. Кубатурата на дървата е измерена чрез използването на рулетка.

Не се твърди и не се установява от доказателствата по делото за надлежно маркиране на процесното количество. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че нарушителят не е отрекъл обстоятелството, че се е сдобил с дървата, които не са придружени с превозен билет и не са маркирани по надлежния ред.

Ето защо Съдът намира, че са налице обективните признаци от състава на нарушението по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, в което нарушителят е обвинен.

Процесното нарушение е описано/удостоверено в Констативния протокол (съставен при проверката на место) така и в АУАН, т.е. той се явява част от административно-наказателното производство и нарушителят има възможност да се запознае с него.

Нарушението на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ е формално и може да се извърши само при пряк умисъл.

В конкретния случай Съдът намира, че нарушението от страна на нарушителя е осъществено и от субективна страна при форма на вината пряк умисъл, за което се прави извод от неговото конкретно обективирано поведение. Ноторно известно е изискването, че дървесината- придобивана, транспортирана и др., следва да маркирани с контролна горска марка, съответно с производствена марка, както и да е придружена със съответните превозен билет и документи, установяващи нейния произход.

Г. Р. е имал обективна представа, че транспортира дървесина която транспортира, не е придружена с превозен билет и че с това нарушава чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, но го е извършил именно с тази цел.

Законодателят с промените в ЗАНН през 2021 година е указал какво е "повторност" на нарушенията, като съгласно §1, ал.2 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗАНН, предвиденото наказание за повторно нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към Държавата или Община се налага, когато нарушението от физическото лице или неизпълнението на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към Държавата или Община е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт, с който е наложено административно наказание за нарушение от същия вид или имуществена санкция за неизпълнение на задължение от същия вид, освен ако в специален закон е предвидено друго.

Законодателят е указал с тези промени в ЗАНН и какво следва да се разбира под нормата на нарушение от същия вид, като съобразно §1, ал.1, т.6 от ДР на ЗАНН, "нарушение от същия вид от физическо лице или неизпълнение на 4 задължение от едноличен търговец или юридическо лице към Държавата или Община от същия вид" е това нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към Държавата или Община, което осъществява признаците на същия основен състав на административното нарушение, независимо дали осъществява признаците на квалифициран или привилегирован състав.

От материалите по делото е видно, че нарушителят е бил наказан за извършено от него нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ с Наказателно постановление (НП) № 3436/04.07.2023 година на Директора на РДГ– Кърджали, влязло в сила на 27.09.2023г. Т.е. в едногодишен срок от влизането в сила на горецитираното НП, нарушителят отново е извършил същото административно нарушение, а именно- транспортирал е дървесина, непридружена с превозен билет.

Следователно извършеното от нарушителя изцяло припокрива нормата на "повторност" на нарушението.