Решение № 1763 от 13.12.2023, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1763

Варна, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Варна - VIII състав, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ИСКРЕНА

ДИМИТРОВА

При секретар КАЛИНКА КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИСКРЕНА ДИМИТРОВА административно дело № 20237050702488 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.10, ал.6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалбата на К.Л., гражданин на У., ЛНЧ: **********, с настоящ адрес ***, ****, чрез адв.П.Ж., против Заповед № ЗСПД/Д-В/28200/19.10.2023г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, с която във връзка със заявление - декларация с вх.№ ЗСПД/Д-В/28200/12.10.2023г. й е отказано отпускането на еднократна помощ по чл.10а, ал.1 ЗСПД за детето М. Л..

Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед по съображения за неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че ограничението по чл.3, т.5 ЗСПД е в противоречие с нормите на Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, който се явява специален по отношение на ЗСПД и урежда правата и задълженията на лицата, получили временна закрила. Позовава се на Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица, транспонирана в ЗУБ, което е следвало да бъде съобразено от административния орган при постановяване на административния акт. Твърди и наличието на противоречие между чл.3, т.5 ЗСПД с разпоредбите на чл.2, чл.3 и чл.27 от Конвенцията за правата на детето, разрешаването на което е предвидено в чл.5, ал.4 КРБ и следва да се приложат пряко разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на детето. Поради прякото приложение на Конвенцията, противоречието на ЗСПД с КРБ и с основни принципи по ЗЗДт и ЗСП, моли съдът да приеме наличието на предпоставките на ЗСПД за отпускане на еднократна помощ за ученик. Идентични доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, жалбоподателката, чрез адв.Ж., излага и в допълнителна молба С.д. № 17415/04.12.2023г. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед и да върне преписката на административния орган със задължителни указания по прилагането на материалния закон.

Ответната страна - директорът на

Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, оспорва жалбата по съображения в молба С.д. № 17382/04.12.2023г. Сочи, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, без допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон. Конкретно сочи, че размерите на помощите за деца се определят със Закона за държавния бюджет за съответната година и се финансират изцяло от държавния бюджет.

Отпускат се от Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на семейството в зависимост от семейния статус и въз основа на подадено заявление - декларация по образец, с приложени нормативно регламентирани документи. За отпускане на всяка семейна помощ за деца са въведени специфични критерии, съобразно нейната насоченост. Носители на правото на семейни помощи за деца при спазване на чл.3, т.3 ЗСПД са семействата, в които единият от родителите е български гражданин, детето/децата също е/са с българско гражданство и се отглеждат в страната. В случая по делото е установено, че детето и родителят са с украинско гражданство - както към момента на подаването на заявлението-декларация, така и към момента на постановяване на обжалваната заповед. В четири от петте хипотези на чл.3 ЗСПД, това право е признато само на българските граждани. Правото на семейни помощи за деца на чужди граждани е регламентирано само в хипотезата на чл.3, т.5 ЗСПД, която също не е налице, т.к. към момента липсва договор между двете държави, предвиждащ изплащането на подобни помощи. Директивата за временна закрила на бежанци, действително дава право на гражданите на У., влизащи на територията на ЕС да получат незабавна помощ и подкрепа, при изрично предвидени случаи, но няма отношение към настоящия казус. Твърди и че при проверка на обжалвания акт следва да се отчете липсата на препращаща норма, последващ акт на държавен орган, който да прецизира отпускането на конкретния вид помощ и да стане основание социалните служители, които нямат право да тълкуват закона и действат при условията на обвързана компетентност, да я предоставят. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. В случай че жалбоподателката претендира присъждане на адвокатски хонорар, моли същият да се определи в предвидения от Наредба № 1/2004г. минимален размер.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Видно от Регистрационна карта № ***, издадена от Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, жалбоподателката К.Л. – като гражданин на У., се ползва с временна закрила, предоставена с Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланс между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием, активирана с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от У. по смисъла на чл.5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила. В регистрационната карта е вписано, че лицето има право да остане на територията на Република България на основание чл.39, ал.1, т.1 ЗУБ.

В регистрационната карта като придружаващи лица под 14-годишна възраст, е вписано детето: М. - ***., ЛНБ ***.

В изпълнение на Решение №

95/01.02.2023г. на Министерски съвет и Решение на Европейската комисия за удължаване действието на Директивата за временна закрила, срокът на предоставената временна закрила на жалбоподателката и придружаващите я лица, е определен до 4 март 2024г. - както е отразено и в регистрационната карта.

Видно от Служебна бележка изх.№РД ***/21.09.2023г., издадена от Средно училище „***“, гр.Варна, детето М. Л., ЛНЧ **********, е записана като ученичка в 1-ви клас, в дневна форма на обучение за учебната 2023/2024г.

На 12.10.2023г. жалбоподателката подала до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна заявление - декларация вх.№ ЗСПД/Д-В/28200 за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл.10а от Закона за семейните помощи за деца, към което приложила Служебна бележка изх.№РД ***/21.09.2023г.

Заявлението - декларация било разгледано от социален работник, който на 19.10.2023г. дал заключение, че членовете на семейството са с украинско гражданство и няма друг закон или сключен международен договор, по който РБ да е страна и в който да е предвидено получаването на този вид помощ - основание за отказ на помощта по чл.3, т.5, вр.чл.10а ЗСПД.

Със Заповед №

ЗСПД/Д-В/28200/19.10.2023г. директорът на ДСП-Варна на основание чл.3, ал.5, вр.чл.10а ЗСПД отказал на К.Л. отпускането на еднократна помощ по чл.10а, ал.1 ЗСПД за детето М. Л..

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна

– заявителят на отказаната еднократна помощ по чл.10а ЗСПД, в срока по чл.149, ал.1 АПК, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на проверката по чл.168, ал.1, вр. чл.146 АПК, съдът констатира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по чл.10, ал.4 ЗСПД – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, в предвидената писмена форма и при спазване на задълженията за мотивиране по чл.10, ал.5 ЗСПД и чл.59, ал.2 АПК, поради което не страда от пороци, влечащи нейната нищожност. В производството не са допуснати и съществени процесуални нарушения, които да опорочават акта до степен, налагаща неговата отмяна.

Обжалваната заповед обаче е издадена при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с преследваната от него цел.

Не се спори и от разпоредбите на чл.2, § 1, букви а) и в), вр. § 4, буква б) от Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022г. недвусмислено следва, че жалбоподателката и малолетното й дете М. Л. - като граждани на У., се ползват с временна закрила по Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланс между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием.

Както следва от съображение 16 към Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022г., временната закрила, [която е най-подходящият инструмент в настоящата ситуация], следва да позволи на разселените лица да се ползват в целия Съюз на хармонизирани права, които предлагат адекватно равнище на закрила.

Според съображение 17 към Решението за изпълнение, същото е съвместимо и може да се прилага в допълнение към националните схеми за временна закрила, за които може да се счита, че прилагат Директива 2001/55/ ЕО. Ако държава членка има национална схема, която е по-благоприятна от условията, определени в Директива 2001/55/ЕО, държавата членка следва да може да продължи да я прилага, т.к. посочената директива предвижда държавите членки да могат да приемат или да запазят по-благоприятни условия за лицата, ползващи се с временна закрила. Ако националната схема обаче е по-неблагоприятна, държавата членка следва да осигури допълнителните права, предвидени в Директива 2001/55/ЕО.

Както следва от чл.1 от Директива

2001/55/ЕО, целта й е да определи минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица от трети страни, които не са в състояние да се върнат в страната по произход, и за поддържане на баланса между държавите-членки в полаганите от тях усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от тоя прием.

Според съображение 12 към Директива

2001/55/ЕО, по същността си минималните стандарти за предоставяне на временна закрила предполагат, че държавите членки разполагат с правомощията за приемане или прилагане на по-благоприятни разпоредби по отношение на лицата, ползващи се с временна закрила, в случаите на масово навлизане на разселени лица.

Според съображение 15 към Директива

2001/55/ЕО, задълженията на държавите членки по отношение на условията за прием и пребиваване на лицата, ползващи се с временна закрила, трябва да бъдат справедливи и да предоставят адекватно ниво на защита на тези, които се нуждаят от нея.

В съображение 16 към Директивата изрично е посочено, че във връзка с отношението към лицата, ползващи се с временна закрила по Директива 2001/55/ЕО, държавите членки са обвързани от задълженията, произтичащи от инструментите на международното право, по които те са страна и които забраняват дискриминацията.

В контекста на това задължение, в разпоредбата на чл.3, § 2 от Директива 2001/55/ЕО изрично е предвидено, че държавите членки прилагат режима на временна защита при стриктно спазване на човешките права и основните свободи, и на техните задължения за недискриминация.

Съгласно чл.12 от Директива

2001/55/ЕО, държавите членки разрешават за срок, непревишаващ срока на временната закрила, на лицата, ползващи се с временна закрила, да се ангажират с намиране на работа или упражняване на свободна професия при спазване на разпоредбите, регулиращи съответната професия, както и на дейности, като образователни възможности за възрастни, професионално обучение и придобиване на практически опит. […]. Приложими са общите разпоредби на законодателството в сила, отнасящи се до заплащането на труда, достъпа до системите за социално осигуряване, заетостта или дейностите, свързани с упражняването на свободни професии, както и други условия, свързани със заетостта.

На национално ниво условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България, както и на техните права и задължения, са регламентирани в Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, който видно от § 1а ДР ЗУБ, въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета.

Разпечатката съдържа 47 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b18ed12b-9b03-4702-a62f-a1fba7bad72e