Решение № 323 от 05.11.2020, Административен съд - Добрич
- Съд
- Административен съд - Добрич
- Дело
- Административно дело 286/2020
- Вид
- Решение № 323
- Подписан
- 05.11.2020
- В сила
- 05.11.2020
- Състав
- КРАСИМИРА КЕРАНОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 172, ал. 2, предл. второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 118 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 119 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 4, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54а · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54а, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54а, ал. 2, т. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 9, ал. 1, т. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 114а, ал. 1 · Кодекс на труда
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 323
Добрич, 05.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич, в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесета година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА И. при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 286/ 2020 год.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на М.К.И. *** срещу Решение № 24/ 28.04.2020 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Добрич, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Разпореждане № 241-00-563-1/ 27.03.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което ѝ е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.
С жалбата се настоява, че оспореният акт е неправилен, незаконосъобразен и постановен при нарушение на материалноправните разпоредби. Жалбоподателят счита, че административният орган е определил осигурителния доход, без да вземе предвид осигуряването по всички сключени от лицето трудови договори. В тази връзка сочи, че ако са били взети предвид трудовите договори за допълнителен труд по втори трудов договор освен основния, то би се получило, че през процесния период е налице осигуряване за повече от 12 месеца. По тези съображения е отправено искане за отмяна на оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ - Добрич и спорът да бъде решен по същество, като бъде отсъдено да бъде отпуснато парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Претендира съдебно – деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М., редовно упълномощена, която поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата - Директорът на ТП на НОИ – Добрич, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление № 241-00-563/ 16.03.2020 г. (л. 11 - 13) г-жа К. е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица като е представила копие от Заповед № 970/ 12.03.2020 г. за прекратяване на трудово правоотношение по трудов договор № 1108/ 06.11.2019 г. с „МТМ“ ЕООД, Варна, считано от 12.03.2020 г.
Във връзка с подаденото Заявление е извършена Справка в Регистъра на трудовите договори за М.К.И., като е взет предвид периодът от 12.09.2018 г. до 12.03.2020 г. и е установено, че лицето няма осигуряване във фонд Безработица“ за 12 месеца от последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. С оглед на това е издадено Разпореждане № 241-00-563-1/ 27.03.2020 г. за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.(л. 10)
Разпореждането е връчено на жалбоподателя, който в законоустановения срок го е обжалвал пред Директора на ТП на НОИ - Добрич (л.
16 – 17). В подадената по административен ред жалба се настоява, че, видно от приложените справки по партидата на лицето, същото е работило общо 280 работни дни през последните 18 месеца и съответно е налице осигуряване за трудова злополука и безработица от „***“ ЕООД, Пловдив, ЕИК *********; от „***“ АД, Кюстендил, ЕИК ***; „***“ АД, КК „***“, ЕИК ***; „***“ София, ЕИК ***; „Изида“ ООД, Добрич, ЕИК ***; „МТМ“ ООД, Варна, ЕИК ***. Г-жа К. добавя, че за периода 27.09.2018 г. до 16.10.2018 г. е била в отпуск за общо заболяване, които дни вероятно не са взети предвид при разглеждане на заявлението. Прави математическа сметка, че 12 месеца умножени по 23 работни дни се равняват на 276 работни дни, а тя има общо 296 работни дни. При така изложените твърдения счита, че отговаря на изискванията на чл. 54а, ал. 1 КСО и иска да бъде отменено Разпореждането за отказ.
Директорът на ТП на НОИ – Добрич е разгледал жалбата, като, анализирайки отделните периоди на сключени трудови договори от г-жа К., е стигнал до извода за нейната неоснователност. По отношение твърдението, че за периода от 27.09.2018 г. до 16.10.2018 г. е била в отпуск по болест за общо заболяване, сочи, че трудовото ѝ правоотношение с „***“ ЕООД Пловдив е прекратено, считано от 01.10.2018 г., като след това до 16.11.2018 г. тя не е била в трудово правоотношение. Счел е за правилен изводът на Ръководителя на осигуряването по безработица, че за процесния период М.К. има осигурителен доход за 10 месеца и 8 дни, при което е отхвърлил жалбата с Решение № 24/ 28.04.2020 г. (л. 19 – 20)
Видно от известието за доставяне, Решението е получено от адресата на 14.05.2020 г. (л. 21)
Срещу Решението е подадена жалба до съда чрез административния орган с вх. № на ТП на НОИ – Добрич Ц 1012-24-23#2/ 26.05.2020 г., по която е образувано настоящото производство.
С изпращане на жалбата административният орган е изпратил преписката по издаване на оспорения акт, вкл. Справка за актуалното състояние на всички трудови договори на М.К..
С оглед твърдението на жалбоподателя, че не са взети предвид всички трудови правоотношения, които е имал през процесния период, по искане на същия беше назначена съдебно – счетоводна експертиза, която да извърши проверка на отразеното в ТП на НОИ – Добрич, ТД на НАП – Варна, вкл. е издадено Удостоверение на вещото лице, за да извърши справка и по партидите на дружествата, с които жалбоподателят е имал сключени трудови договори. Така според вещото лице М.К. е имала осигурителен стаж през периода 12.09.2018 г. до 01.10.2018 г.
– 18 дни по сключен трудов договор с „***“ ЕООД. От 02.10.2018 г. до 16.11.2018 г. не е имала трудово правоотношение, съответно няма и осигурителен стаж. По този начин са отразени в нарочна таблица периодите с и без осигурителен стаж в заключението на вещото лице (л. 39), като изводът му съвпада с този на административния орган, че установеният общ трудов и осигурителен стаж през процесния период е 10 месеца и 8 дни. Излагайки съображение, че внасянето на осигурителни вноски във фонд „Безработица“ е задължение за работодателя и дължимата от него сума се формира за конкретен месец и конкретни осигурени лица през този месец, с които той е в трудово-правни отношения, вещото лице, на база издаденото му Удостоверение, е извършило проверка по ЕИК на работодателите, като от приложената на л. 40 таблица се вижда, че съответните работодатели са внесли дължимите осигурителни вноски за периодите, през които лицето е имало договор с тях. Според заключението на вещото лице М.К. има издадени болнични листи за периода от 27.09.2018 г. до 06.10.2018 г. – 10 дни; от 07.10.2018 г. до 16.10.2018 г. – 10 дни и от 19.06.2019 г. до 02.07.2019 г. – 14 дни.
Установено е, че през процесния период лицето има прекъснат осигурителен стаж от 7 месеца и 13 дни. Посочено е, че за месец октомври М.К. няма внесени осигурителни вноски, тъй като трудовото ѝ правоотношение с „***“ е прекратено, считано от 01.10.2018 г.(л. 41) Към Заключението на вещото лице е приложена и получена справка от НАП, която потвърждава изводите на вещото лице.
Заключението на вещото лице е приобщено към доказателствения материал по делото като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните, с изричното изявление на процесуалния представител на жалбоподателя да бъде прието.
При така събраните доказателства и установена фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предмет на оспорване е административен акт, за който изрично е предвидена възможност за съдебен контрол. Жалбата е подадена от адресата на акта, т.е. от надлежна страна с право и интерес от обжалване. Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Решение № 24/ 28.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Добрич е постановено в производство по обжалване на Разпореждане № 241-00-563-1/ 27.03.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.
Решението е издадено от Директора на ТП на НОИ - Добрич, който съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б. " от КСО е компетентният да разгледа жалби за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица орган.
Решението е в писмена форма и съдържа подробни мотиви, както от фактическа, така и от правна страна.
Съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административното производство при постановяване, както на Разпореждането, така и на Решението.
Съгласно чл. 5 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ), в актуалната към датата на подаване на Заявлението редакция, паричното обезщетение за безработица се отпуска, отказва, изменя, спира, възобновява, прекратява и възстановява с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, или на упълномощено от него длъжностно лице, като длъжностното лице се произнася в 14-дневен срок от подаване на заявлението декларация или от настъпване на съответните обстоятелства. В случая Заявлението е подадено на 16.03.2020 г., а Разпореждането е издадено на 27.03.2020 г., т.е. в предвидения по Наредбата срок. За издаденото Разпореждане М.К. е била уведомена, като в резултат е осъществила правото си на защита и е подала жалба по административен ред. Административният орган се е произнесъл надлежно по жалбата, като за произнасянето му е уведомена г-жа К., след което е подала жалба до съда, по която е образувано настоящото производство.
В този смисъл процедурата е спазена, като не е налице нарушение правото на защита на лицето – заявител.
Събраните по делото доказателства са еднопосочни и установяват, че материалният закон е приложен правилно:
Предпоставките за придобиване на право на парично обезщетение за безработица от осигурените лица са уредени в чл. 54а, ал. 1 от КСО. Съгласно тази разпоредба право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. Изброените предпоставки следва да са налице кумулативно, т.е. липсата на която и да е от тях води до липса и на право на парично обезщетение за безработица.
По делото няма спор, че М.К.И. не е придобила право на пенсия, не упражнява трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване по КСО или законодателството на друга държава, че има регистрация като безработно лице в Агенция по заетостта, не получава парично обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане след прекратяване на осигуряването, не получава парично обезщетение за оставане без работа съгласно нормативен акт, не получава обезщетение за безработица в друга държава, както и че не е упражнявала трудова дейност в друга държава, за която да е подлежала на задължително осигуряване в период от 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.
Спорът е единствено и само по отношение наличието на внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и съответно правото на обезщетение в тази връзка за безработица. С оглед на това следва да бъде съобразено следното:
Съгласно чл. 4, ал. 1 КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по ал. 10 и по чл. 4а, ал.