Решение № 1213 от 11.08.2020, Районен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 1213/11.8.2020г. Година

2020 Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд четвърти състав

На пети август Година две хиляди и двадесета

В публичното съдебно заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: АТАНАС ШКОДРОВ като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 2578 по описа за две хиляди и двадесета година.

Р Е

Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА

НП №23-0000327/10.04.2020г. на на и.д. Директор РД „АА“ гр. Варна, с което на Г.Т.Г. е наложено административно наказание

ГЛОБА в размер на 500 лева на основание чл.178в ал.5 от Закона за автомобилните превози.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ:

Производството е образувано по жалба на Г.Т.Г. против НП на административно наказващият орган, с което му е наложено административно наказание глоба.

В жалбата си въззивника формулира искане за отмяна на наказателното постановление като твърди, че не е отметено обстоятелството, че нарушението е първо за дееца.

След проверката и констатиране на нарушението въззивникът е преминал съответния тест и се е снабдил с удостоверение. Нарушението не се състои в липса въобще на удостоверение, а в извършване на дейност с удостоверение с изтекъл срок. В този смисъл и се касае за маловажен случай на административно нарушение.

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален представител.

По същество поддържа доводите за отмяна, наведени с жалбата.

Представител на органа, издал наказателното постановление не се явява.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 03.06.2019г. служители към РД „АА“ Варна извършили проверка на документите на въззивника Г., който извършвал обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия №7 с автобус „Мерцедес“ с рег. №В1622КР.

Установено било, че въззивникът е извършил превоза без да притежава удостоверение за психологическа годност – притежаваното от него такова било с изтекъл срок на валидност.

Съобразно изготвената справка било установено, че на въззивника не е издавано друго удостоверение, което да е валидно към извършване на превоза. След като констатирали горното, служител на РД „АА“ пристъпил към съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта било описано установеното, като било прието, че е осъществен състав на нарушение и била посочена правната му квалификация. В графата за възражения въззивника вписал, че има такива. В срок по преписката не постъпили допълнително възражения.

Впоследствие на 10.04.2020г. било издадено НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение. На описаното била дадена правна квалификация по чл.178В ал.5 предл.3 от ЗДП и въззивника бил санкциониран на осн. чл.178в ал.5 от ЗДП.

Гореизложената фактическа обстановка е безспорна между страните и се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства- пътни листи; касови бонове; справка за налично удостоверение и др.

След служебна проверка на двата документа съдът констатира, че и актосъставителя и административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН - акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя; спазен и тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и съставеното наказателно постановление съдържат всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно наказателната преписка доказателства, е направил извод, че са налице признаци на административно нарушение, като правилно е определена квалификацията по ЗДП. В санкционната част на наказателното постановление правилно е приложен законът, като административно наказващият орган е приел, че с извършването на обществен превоз на пътници без валидно удостоверение за психологическа годност е осъществен състав на нарушение на чл.178в ал.5 от ЗДП. При определяне на административното наказание правилно е преценена приложимата санкционна норма на ЗДП и наказанието е било определено правилно по вид и размер.

Що се отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:

В жалбата си въззивника формулира искане за отмяна на наказателното постановление като твърди, че не е отметено обстоятелството, че нарушението е първо за дееца. След проверката и констатиране на нарушението въззивникът е преминал съответния тест и се е снабдил с удостоверение. Нарушението не се състои в липса въобще на удостоверение, а в извършване на дейност с удостоверение с изтекъл срок. В този смисъл и се касае за маловажен случай на административно нарушение.

Обстоятелствата на извършване на нарушението и степента на обществена опасност на нарушението и нарушителя не показват занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и в този смисъл не е налице маловажен случай на нарушение. Дори напротив- периодът на управление на превозно средство без валидно удостоверение , който е значителен / осем месеца/, завишава степента на обществена опасност на нарушението.

Като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ