Решение № 55 от 16.07.2026, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Н., 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА като разгледа докладваното от Галина Николова Административно наказателно дело № 20263620200202 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от името на П. Т. М. от гр. Н. срещу НП № 26-0307-000183/30.03.2026 г. на Началник РУ Н., с което за нарушение на чл. 137Е от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 51,13 €.

Жалбоподателят сочи, че НП е постановено при неправилно приложение на материалния закон и са допуснати нарушения на процесуалните правила.

Жалбоподателят сочи, че е правоспособен водач на МПС от 1969 г., но поради напредналата си възраст продал колата си и си купил електрически скутер, с който да се придвижва в града.

Сочи, че превозното средство е закупено от фирма от гр. Х.. Сочи, че след закупуването на скутера отишъл в РУ Н. за да се информира за правилата за движение с посочените превозни средства и дали трябва да ги регистрира и къде. Било му отговорено, че не знаят къде се регистрират посочените ППС.

Жалбоподателят оспорва фактите по делото, като не оспорва, че е управлявал собствения си електрически скутер без каска, но това било поради липсата ясни правила за използването на превозното средство, вкл. и от страна контролните органи и служители на РУ Н..

След извършената му проверка на *** г. той посетил КАТ Ш., където също му била отказана регистрация на ППС поради липса на ясни указания относно този вид превозни средства.

1

Според жалбоподателя нарушението му е формално, но същото е и маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Жалбоподателят сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно, поради това, че не била извършена преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, причините за извършването му, личността на извършителя и наличието на вредни последици.

Сочи, че в НП бланкетно било посочено, че нарушението не е маловажен случай по см.чл.

28 ЗАНН.

Предвид на горното, моли съда да отмени изцяло НП № 26-0307-000183/30.03.2026 г. на Началник РУ Н..

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата.

Въззиваемата страна началника на РУ- Н. не изпраща представител. В съпроводителното писмо, моли НП да бъде потвърдено и в полза на ОД-МВР –Ш. да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът извърши цялостна проверка на обжалвания акт за наличието на допуснато неправилно приложение на материалния закон или съществено нарушение на процесуалните правила, представляващи основания за отмяна на издаденото НП на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, без да се разглежда делото по същество.

В хода на извършената от съда проверка се установи следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява процесуално допустима.

Административно наказателното производство срещу жалбоподателя е стартирало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 5048915/*** г. в който е посочена датата на установяване на нарушението *** г. около 08,45ч. в обл. Ш., гр. Н., ул. „***“ в посока супермаркет „***“ управлява електрически триколесен мотопед категория L2e-Р, неизвестна марка и модел с номер на рама *** без регистрационна табела и без защитна каска.

Посочено е, че е нарушен чл. 137Е ЗДвП.

Жалбоподателят е отказа да подпише акта и отказът му е удостоверен от свидетел.

Въз основа на издадения АУАН е издадено НП 26-0307-000183/30.03.2026 г. на Началник РУ 2

Н., в което е възпроизведено описаното в акта нарушение, като е посочено, че е нарушен чл.

137Е ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 51,13 €.

Съдът извърши цялостна проверка на обжалвания акт, съгласно чл. 63 ЗАНН и установи следната фактическа страна:

Жалбопоадтелят е правоспособен водач на МПС, и притежава свидетелство за правоуправление на МПС за категории В АМ, съгласно справка за нарушител/водач.

На 23.02.2026 г. жалбоподателят закупил с договор за покупко – продажба на МПС, в гр. Х., от „***“ ООД електрически скутер, триколка, с рама *** за сумата от 900 €. За сделката е издадена и фактура, приложена по делото.

На *** г., сутринта, жалбоподателят тръгнал с триколката по ул. „***“ в посока супермаркет „***“, когато на кръстовището бил спрян за проверка от контролните органи мл.автоконтрольор Т. М. и св. К. К..

Водачът управлявал ППС без каска на главата си.

В момента на проверката, ППС-то било покрито с лека предпазна материя и изглеждало по посочения на снимковия материал по делото на л. 27, начин.

След проверката още същия ден, жалбоподателят посетил със свой познат, св. Ц.Ц. от гр. Н., КАТ – Ш. с цел да регистрира ППС. На място в КАТ му било обяснено, че все още не могат да му регистрират триколката. Същия ден, жалбопоадтелят платил такса за регистрация на ППС като мотопед, видно от представената на л. 37 по делото вносна бележка. Въпреки усилията на жалбоподателя за надлежно регистриране на придобитото от него превозно средство, регистрирането му е станало едва на 18.05.2026 г. в ОД МВР Х., тъй като до тогава в МВР Ш. не е извършена регистрацията му. За целта бил изготвен нов договор за продажба на МПС от 18.05.2026 г., независимо от вече сключения на 23.02.2026 г. и издадената за него фактура.

Гореизложеното се потвърждава от представените по делото писмени и гласни доказателства, по категоричен начин.

Нарушението, което е вменено на жалбоподателя е на чл. 137Е ЗДвП, и задължава водачите и пътниците на мотоциклети и мотопеди да използват защитни каски.

Съгласно приложеното свидетелство за регистрация на МПС, управлянато от жалбоподателя е категория L2e-Р, регисрирано на основание чл. 149, ал.1, т. 1 ЗДвП, който препраща към чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013. Съгласно чл. 4, т. 2, б. „i“ от Регламента, това е триколесен мотопед, проектиран за превоз на пътници.

По делото е безспорно установено и признато от водача управлението на МПС-то без защитна каска.

3

За посоченото нарушение законът предвижда административно наказание на основание чл.

183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП глоба от 100 лв.

Съдът намира, че в случая извършеното от жалбоподателя, макар и формално осъществяващо нарушение на закона, конкретно на чл. 137Е ЗДвП представлява маловажно нарушение по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Съдът намира, че извършеното от жалбоподателя нарушение следва да се квалифицира като маловажно, по следните причини: на първо място от деянието на жалбоподателя не са настъпили вредни последици, т.к той не е застрашил или затруднил движението на останалите МПС-та, нито е предизвикал пътен инцидент. Поставянето на каска защитава единствено водача на управляваното МПС, но в случая са били налице достатъчно други защитни средства, вкл. и покривалото на управляваното МПС, което предпазва не само главата на водача, а и цялото му тяло.

На следващо място, видно от справката за нарушител това е едно от общо петте нарушения констатирани по повод управлението на посочения мотопед, като предишните нарушения са само 2 – едно през 2005 г. и едно през 2018 г.

Горното показва, че жалбоподателят като водач на МПС- та не е допускал нарушения на ЗДвП. Същия е и неосъждан за престъпления от общ характер изобщо.

Нарушението, свързано с управлението на посочения мотопед до голяма степен е било и резултат на бездействие и незнание от страна органите по регистрация на МПС-то, както в РУ Н., така и в ОД МВР Ш. относно регистрацията на превозното средство. Събраха се достатъчно доказателства, че жалбоподателят е посетил РУ Н. след закупуването на МПС – то за да го регистрира, но не му е отговорено според изискванията на закона и е бил отпратен към Общината, но и от там е получил отказ. Липса на компетентост при регистрацията на мотопеда е несъмнено доказана и след заплащането на таксата за регистрация за нов мотопед, платена в гр. Ш. на *** г., след която обаче не е последвало регистриране на МПС-то. След като е потърсил съдействие от продавача на мотопеда, същия го е регистрирал но в ОД МВР Х. на 18.05.2026 г., 3 месеца след придобиването му от жалбоподателя.

При цялостната преценка за наличието на маловажност на деянието, в съответствие с критериите на чл. 93, т. 9 от НК, и на основание чл. 28 от ЗАНН, съдът намира, че деянието осъществено от жалбоподателя е маловажно. Възприетия от теорията практика принцип, че нарушаването на нормите, гарантиращи безопасността на движението по пътищата не може да се квалифицира като маловажен случай, не изключва извършването на съвкупна преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, вредните последици и др.

Относно обществената опасност на дееца, съдът намира, че са налице по делото 4 доказателства, че той е имал предишни само две нарушения, като последното от тях е било през 2018 г. и до спирането му на *** г., осем години по – късно, няма други нарушения на ЗДвП.

Предвид на направените от жалбоподателя опити за регистриране и привеждане в съответствие със закона на управляваното МПС, за жалбоподателя е било неясно към каква категория превозни средства принадлежи то и съобразно това, какви са неговите задължения като водач на МПС-то.

В този смисъл наложеното с НП наказание на основание 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП глоба от 51,13 €, макар и да отговаря изцяло на посоченото в закона се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, т.к деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не следва да се санкционира, а нарушителят следва само да се предупреди, съгл. чл. 28, б. „а” от ЗАНН, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съдът намира, че едно предупреждение към жалбоподателят би изиграло предупредителна и възпитателна роля не само към него, но и към останалите членове на обществото, в частност и към купувача на оръжието, да спазват законите в страната, поради което съставения акт следва да се счита като писмено предупреждение по смисъла на чл. 28, б. „а” от ЗАНН.

Ноторен и признат и от актосъставителя и свидетелите по делото факт е, че в града се движат множество подобни на управляваното от жалбоподателя превозно средство, водачите на които са без каски. Доколкото водачите на посочените мотопеди са предимно възрастни и трудноподвижни лица е необходимо не само по – висока компетентност от правоприлагащите органи, но и повече информираност на обществото за изискванията към водачите за тяхното безопасно управление.

Предвид на горното, съдът намира, че издаденото НП следва да се отмени, а на водача да се наложи единствено предупреждение да не допуска други нарушения при управление на закупеното от него МПС, категория L2e-Р, триколесен мотопед, проектиран за превоз на пътници.

Относно разноските, съгл. чл. 63д, ал.3 от ЗАНН.

Жалбоподателят е направил разноски по делото и има претенция за такива.

Представено е пълномощно за платени за адвокатско възнаграждение 200 €.

Въззиваемата страна претендира възнаграждение за юрисконсулт по делото.

Доколкото разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН предвижда, възможност за страните в съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът съобрази посоченото в закона.