Решение № 19959 от 05.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19959 гр. С., 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110102824 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба депозирана от „.“ ЕАД срещу К. В. К., Л. В. И., Д. В. Ш., И. И. Ш., Р. И. Ш., К. И. Г., Х. И. Т. – М., В. В. В. и С. В.

С., с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество следните суми:

К. В. К., Л. В. И. и Д. В. Ш. да заплатят сумата от по 118.70 лева всеки от тях, представляваща по 4/30 части от неизплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. ., абонатен номер ., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2024 г., до окончателното изплащане; сумата от по 27.12 лева всеки от тях, представляваща по 4/30 части от обезщетение за забава в размер на лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 13.12.2023 г., сумата от по 3.47 лева всеки от тях, представляваща по 4/30 части от незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.; сумата от по 0.80 лева всеки от тях, представляваща 4/30 части от обезщетение за забава в размер на лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 13.12.2023 г.

И. И. Ш., Р. И. Ш., К. И. Г. и Х. И. Т. – М., да заплатят сумата от по 59.35 лева всеки от тях, представляваща по 2/30 части от неизплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. ., абонатен номер ., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2024 г., до окончателното изплащане; сумата от по 13.56 лева всеки от тях, представляваща по 2/30 части от обезщетение за забава в размер на лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 1

15.09.2021 г. до 13.12.2023 г., сумата от по 1.74 лева всеки от тях, представляваща по 2/30 части от незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.; сумата от по 0.40 лева всеки от тях, представляваща 2/30 части от обезщетение за забава в размер на лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 13.12.2023 г.

В. В. В. и С. В. С. да заплатят сумата от по 148.38 лева всеки от тях, представляваща по 5/30 части от неизплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. ., абонатен номер ., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2024 г., до окончателното изплащане; сумата о т по 33.91 лева всеки от тях, представляваща по 5/30 части от обезщетение за забава в размер на лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 13.12.2023 г., сумата от по 4.34 лева всеки от тях, представляваща по 530 части от незаплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.; сумата от по 0.99 лева всеки от тях, представляваща 5/30 части от обезщетение за забава в размер на лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 13.12.2023 г.

От името на ищеца се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на съсобственици на процесния топлоснабден имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответниците суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. Ш., чрез назначения му особен представител адв. П., с който исковете се оспорват като недопустими и неоснователни. Излагат се подробни съображения относно процесуалната легитимация на страните в производството. Посочва се, че исковата молба се явява нередовна. Твърди се, че от представените доказателства и изложените от ищеца твърдения не можело да се установи, че ответникът Д. Ш.. се намира в облигационна връзка с ищцовото дружество. Релевирано е възражение за давност. Подчертава се, че не са ангажирани доказателства за осъществяването на доставка на топлинна енергия в процесния имот. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени.

Ответникът Р. Ш. също е депозирал отговор на исковата молба, в който заявява, че е съобразно посочената от ищеца е платил своята част от задълженията, поради което моли 2 исковете срещу него да бъдат отхвърлени.

Преди датата на насроченото открито съдебно заседание от името на ответниците В.

В. В. и С. В. С. е подадена молба, в която се сочи, че те са заплатили задълженията си към ищеца и представят доказателства за извършено плащане.

В молба от 11.08.2025г е признато извършеното плащане от ответника Р. Ш., като се сочи, че с извършеното от него плащане са погасени задължения за главници, мораторни лихви и законни лихви, като са останали дължими задължения за сторените по делото разноски.

От името на ищеца е подадена молба с вх.№ 330346/10.10.2025г, в която се признава, че ответниците С. С. и В. В. са погасили изцяло задълженията си изцяло. Посочено е, че е извършено плащане и от ответниците К. К., Л. И., Д. Ш. и И. Ш..

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „.“ АД е изразило становище по предявените искове с молба от 12.08.2025г., в която е посочено, че исковете са основателни и се представят доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на производството:

От страна на ответника Д. Ш. се излагат твърдения за недопусимост на исковото производство, поради липса на представителна власт на процесуалния представител на ищцовото дружество, тъй като пълномощното на юрисконсулта е подписано само от един от законните представители на ищцовото дружество, а не от двамата заедно. Във връзка с това съдът приема следното:

В действителност наличието на представителна власт на процесуалния представител представлява условия за надлежно упражняване на правото на иск.

Пълномощникът се легитимира като такъв с представянето на писмено пълномощно отговарящо на изискванията на чл. 33 от ГПК. Пълномощното се прилага към исковата молба и въз основа на него съдът извършва проверка за наличието на представителна власт на предявилия иска пълномощник и за обема на същата. Тази проверка обаче е ограничена само до установяващото се от съдържанието на пълномощното като съдът не може да извършва проверка дали удостовереното с него изявление на упълномощителя действително е направено. Същевременно пълномощното удостоверява изявление на страна по спора, което е насочено към възникването на представителна власт на пълномощника, но не и изявления и/или факти които са от значение за съществуването на спорното право и за основателността на предявения иск. Извършените от пълномощника процесуални действия обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на нея. Затова пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата страна в производството.

Съществуването на упълномощителната сделка е от значение за отношенията между упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните отношения между далата 3 пълномощното страна и насрещната такава. Затова пълномощното не се преценява от съда при постановяване на решението му по съществото на спора. Поради това за насрещната страна не съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка, чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя подпис. В този смисъл и решение № 296/05.04.2017г. по гр.д.№ 1776/2016г. на ВКС, ІV г.о.

Ето защо в настоящия случай, производството се явява изцяло допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

По съществото на спора:

По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото още в отговора на исковата молба от ответника Д. Ш. чрез назначения му особен представител се оспорва обстоятелството, че а., находящ се в гр..., е бил топлоснабден. Въпреки това оспорване настоящият съдебен състав приема, че при извършване на съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства безспорно се установява, че процесното жилище се намира в сграда, присъединена към абонатната станция. Това обстоятелство се доказва от представения по делото договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода.

Другият спорен по делото въпрос с оглед депозирания от ответника Д. Ш. отговор на исковата молба е относно наличието на валидно облигационно отношение за продажба на топлинна енергия между страните по делото през исковия период. По делото в действителност не е представен акт за собственост върху процесното жилище, въз основа на която наследодателят на ответниците В. В. С. е станал собственик на имота. Извод обаче за придобитото от него право на собственост може да бъде направен при извършване на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, в това число и от конклудентните действия на част от наследниците му, в това число от ответника Д. Ш., които са погасили дължимите от тях части на задълженията, предмет на това производство. Извършеното от 4 тях плащане представлява признание на спорните по делото факти в това число, че В. В. С. е бил собственик на процесното жилище и след смъртта му същото е придобито от неговите наследници в посочените от ищеца квоти в съсобствеността. Тези изявления на част от ответниците съдът цени по реда на чл. 175 ГПК. Тези признания се потвърждават и от приложения към исковата молба списък на собствениците на топлоснабдени имоти в сградата на адрес гр. .. В този списък именно по отношение на апартамент 63 е посочено името на В. В. С. като собственик на жилището и същият е положил подпис, неоспорен от нито един от ответниците в качеството им на негови наследници. Полагайки подписа си в посочения списък наследодателят на ответниците е признал качеството си на собственик на топлоснабдения имот.