Решение № 3155 от 20.07.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 3155

Хасково, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - X състав, в съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ГРОЗДАН ГРОЗЕВ

При секретар ЙОРДАНКА ПОПОВА като разгледа докладваното от съдия ГРОЗДАН ГРОЗЕВ административно дело № 20267260700643 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5, във вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на К. К. К. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], чрез адвокат Д. топалова от АК [област], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1030-000473 от 29.04.2026г. издадена от Началник група при сектор „Пътна полиция“, при ОД МВР [област] /Р. К. П./.

В жалба са развити доводи за незаконосъобразност на издадената заповед, поради неправилно приложение на материалния закон и нарушение на административнопроцесуалните правила. Излагат се доводи за материална некомпетентност поради липса на упълномощаване на лицето издало процесната заповед. Твърди се, че за процесното МПС има сключена полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от 29.04.2026г. в 09.04ч., за срок на действие от 10.00 чяся на 29.04.2026г. до 28.04.2027г. до 23.59ч. така оставало недоказано основанието за прилагане на ПАМ, тъй като същата била издадена именно 29.04.2026г. и органа е можел да провери и да се увери че регистрацията е възстановена. Всичко това сочело, че продължаването на ПАМ от процесния вид би придобило санкционен характер и представлявала форма на предварително изпълнение на наказанието, което евентуално би наложено на жалбоподателя. сочи се, че принудителните административни мерки, каквато е и тази по чл. 171, т. 1, б. "з гг" ЗДвП, били форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Процесната ПАМ била преустановителна по своя характер, т. е. тя се налага за да се преустанови извършването на едно нарушение, като по този начин се осигури безопасността на движението по пътищата. От друга страна, разпоредбите на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 АПК регламентирали като проявление на един от основните принципи в административния процес, а именно принципа за съразмерност. В случая този принцип бил нарушен.

С оглед изложеното се иска отмяна на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1030-000473 от 29.04.2026г. издадена от Началник група при сектор „Пътна полиция“, при ОД МВР [област] /Р. К. П./, като неправилна и незаконосъобразна. Претендират се направените по делото разноски по реда на чл.38, ал.1,т.2 от ЗАдв.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, и не се представлява от процесуален представител.

Постъпила е малба от жалбоподателя, чрез адв.Д. Т. с която се поддържа жалбата на изнесените в нея основания, излагат се доводи по съществото на спора и се претендират направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата Началник група при сектор „Пътна полиция“, при ОД МВР [област] /Р. К. П./, не се явява и не изпраща процесуален прадставител.

В постъпила молба – становище от ответника, чрез процесуален представител, се оспорва жалбата, излагат се доводи по съществото на спора и се прави искане жалбата да бъде отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност срещу адвокатското възнаграждение, като се иска същото да бъде определено в минимален размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Със ЗППАМ № 26-1030-000473 от 29.04.2026г. издадена от Началник група при сектор „Пътна полиция“, при ОД МВР [област] /Р. К. П./ е наложено на жалбоподателя по чл. 171, т. 1, б. "з. гг" ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца.

В мотивите на заповедта е посочено, че младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ към МВР [област] /Л. И. Д./, е съставил на жалбоподателя, Акт на установяване на административно нарушение (АУАН) GA № 5362217/28.04.2026г. затова, че на 28.04.2026г., около 15.39ч., в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], управлявал лек автомобил "***" с рег.№[рег. номер], като автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП на 03.03.2026г. Посочено е и че така виновно е нарушил чл. 140, ал. 1, предл.1 от ЗДвП.

По делото са приети като писмени доказателства още: цитираният в заповедта АУАН серия [Наименование]/28.04.2026г., справки - от АИС – КАТ относно регистрацията на управляваното МПС и за нарушител/водач, Заповед 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, Заповед 317з-3162/15.04.2022г. Директор на ОДМВР-[област], Заповед 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на МВР, Заповед №8121к-2836/11.03.2024г. на Главен Секретар на МВР и полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от 29.04.2026г., в 09.04 часа.

Видно от отбелязването в оспорената ЗППАМ , същата е връчена на адресата й на 20.05.2026 г., а жалбата срещу нея е подадена на 27.05.2026 г. Тоест жалбата срещу заповедта е подадена в срок.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна поради следните съображения: Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган по чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Това е така, защото от разпоредбите на чл. 165 ЗДвП, във вр. с чл. 43, ал. 1, чл. 42, ал. 2, чл. 37, ал. 1, т. 2, чл. 31, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 ЗМВР следва, че Директорът на ОДМВР – [област] е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на ПАМ, а от представеното заверено копие на Заповед 317з-3162/15.04.2022г. Директор на ОДМВР-[област] се установява, че той оправомощава да прилагат с мотивирана ЗППАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП и Началник група при сектор „Пътна полиция“, при ОД МВР [област] - т.7 тоест ответника е надлежно упълномощен да издава ЗППАМ по чл.171 от ЗДвП.

Следователно, в случая не е налице поддържаното от жалбоподателя основание за прогласяване нищожността на оспорената ЗППАМ.

Обжалваният акт е издаден в законоустановената писмена форма и отговаря на императивното правило на чл. 59, ал. 2 АПК, като съдържа както фактически, така и правни основания за издаването му, които са конкретни, ясни и кореспондират помежду си. От правна страна заповедта е обоснована с чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. "з гг" ЗДвП, а от фактическа страна в нея са описани обстоятелствата, относими към визираните в тези разпоредби материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ в хипотезата, предвиждаща временно отнемане на СУМПС.

На следващо място, не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като направените в тази връзка възражения на жалбоподателя са абсолютно бланкетни, тъй като не съдържат каквото и да е било конкретно оплакване, което да бъде обсъдено от настоящата инстанция.

Само за пълнота е уместно да се отбележи, че в случая са спазени общите правила по чл. 35 и чл. 36 АПК, доколкото заповедта е издадена след изясняване от органа на фактите и обстоятелствата от значение за случая и събиране на относимите доказателства.

В този ред на мисли, не е и налице твърденият порок по чл. 146, т. 3 АПК.

Според настоящия съдебен състав обжалваната ЗППАМ не е в съответствие с материалния закон и с неговата цел.

Съгласно цитирания в нея чл. 171, т. 1, б. "з гг" ЗДвП в приложимата му редакция след ДВ, бр. 64 от 05.08.2025 г., в сила от 07.09.2025 г., ПАМ временно отнемане на СУМПС се налага на водач, който при управление на МПС е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС – до решаване на въпроса за отговорността му, като за нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е за не повече от 6 месеца.

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че на посочените в заповедта дата и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил "***" с рег.№[рег. номер], т. е. имал е качеството на "водач" на МПС, като автомобилът е бил с прекратена регистрация поради липсата на валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност". Възражението, че не бил надлежно уведомен за това обстоятелство е неоснователно, тъй като то има пряко отношение относно субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, т. е. от значение е за преценка субективната страна на деянието при евентуално реализиране на административнонаказателната му отговорност, поради което не е предмет на настоящото съдебно производство. Поради това и цитираното от него Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. е неотносимо в случая. Още повече, че нормата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП в актуалната й редакция вече има друго съдържание, което не изисква уведомление на собственикът на МПС. Тук е необходимо да се припомни и че ЗППАМ има самостоятелни правни последици, различни от акта, с който се установява нарушение и от санкционния акт, с който се налага административно наказание, а и прилагането на ПАМ предхожда дейността по налагане на административно наказание. Ето защо при преценката за наличието на основания за прилагане на ПАМ от процесния вид, съдът извършва проверка само за това налице ли са установените от административния орган обективни юридически факти, попадат ли те в хипотезата на посочената като правно основание за издаване на акта правна норма и следват ли се разпоредените с него правни последици. Освен това собственикът на МПС, какъвто в случая се явява жалбоподателя е длъжен да има валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), като това задължение не може да отпадне поради факта, че той не е знаел за прекратената регистрация.

Следва да се съобрази обаче, че принудителните административни мерки, каквато е и тази по чл. 171, т. 1, б. "з гг" ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Процесната ПАМ е преустановителна по своя характер, т. е. тя се налага за да се преустанови извършването на едно нарушение, като по този начин се осигури безопасността на движението по пътищата. От друга страна, разпоредбите на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 АПК регламентират като проявление на един от основните принципи в административния процес, а именно принципа за съразмерност, задължения за административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, да не засягат правата и законните интереси на лицата в по-голяма степен от необходимото и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Така от една страна се гарантира осъществяването на преследваната от закона цел, без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в конкретния случай наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. Това е така, защото от приетите по делото писмени доказателства, АУАН, разпечатка от справка в АИС – КАТ и от представената от жалбоподателя полица за сключена застраховка „ГО“, за процесния автомобил, се установява, че нарушението е извършено в на 28.04.2026г. около 15.39ч, а на 29.04.2026г. в 09.04ч, регистрацията на автомобила е служебно възстановена след уведомяване от Гаранционния фонд за валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Последната дата и час съпоставени с датата на издаване на процесната заповед сочат на извод, че към дата на издаване на заповедта процесният автомобил е бил със възстановена регистрация и това не е било отразено от органа. Следователно, процесното нарушение е отстранено почти незабавно и регистрацията на управлявания от жалбоподателя автомобил е възстановена [Наименование], съгласно нормата на чл. 143, ал. 10, изр. 2 ЗДвП. При това положение отнемането на СУМПС на водача за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, се явява напълно безпредметно, доколкото целите на приложените ПАМ са били вече постигнати. Нещо повече, продължаването на ПАМ от вида на процесната спрямо жалбоподателя се превръща в несъразмерна тежест, която не преследва легитимни цели, придобива санкционен характер и представлява форма на предварително изпълнение на наказанието, което евентуално би било наложено за констатираното нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, какъвто характер е недопустимо да има една ПАМ.