Решение № 451 от 02.03.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. Пловдив, 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20215330205315 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 585250-F584839 от 02.07.2021г. на ** на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „ЧЕРНОМОРЕЦ“ ООД, ЕИК 103271470 със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 183, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение по чл.183, ал.1 от ЗДДС.

В жалбата си нарушителят, чрез процесуалния му представител моли съда да отмени издаденото НП поради неговата неправилност и незаконосъобразност, като се излагат доводи за допуснати процесуални и материалноправни нарушения, сред които неправилно приемане, че лицето било дерегистрирано по ЗДДС, поради неизвършена процедура по съобщаването на този факт, не били спазени сроковете по ЗАНН, липса на компетентност у наказващия орган, приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което иска потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.

Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в установения от закона срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд. Поради това е допустима, а разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

1

Дружеството „ЧЕРНОМОРЕЦ“ ООД, ЕИК 103271470 било регистрирано по ЗДДС и съгласно данните подадени в търговския регистър същото било със седалище и адрес на управление **. На посочения адрес обаче през 2019 г. не е имало дори сграда, още по-малко седалище на юридическо лице. В търговския регистър не бил посочен друг адрес за кореспонденция.

На 05.07.2019 г. по инициатива на орган по приходите, с акт за дерегистрация № 160991901140967/30.04.2019 г., на основание чл.176, ал.3 от ЗДДС дружеството жалбоподател е било дерегистрирано по ДДС.

Съобщението по чл.32 от ДОПК е било поставено на табло, находящо се в сградата на ТД на НАП Пловдив и свалено на 05.07.2019 г., която дата е приета от административнонаказаващия орган за дата, на която е връчен и актът за дерегистрация.

В хода на ревизионно производство срещу жалбоподателя, било установено че дружеството след като е било дерегистрирано по ЗДДС, е издало данъчен документ - фактура № 0000000966/24.07.2019 г. с получател „Евро Едно зона“ ЕООД с данъчна основа 798,79 лв. и ДДС 159,76 лв. Било прието че е извършено административно нарушение по чл. 183, ал. 1 от ЗДДС и представляващия дружеството бил поканен за съставяне на АУАН на 04.01.2021 г. На посочената дата за явяване, а именно 06.01.2021 г. не се явил представител на нарушителя по закон или пълномощие. Поради това на 07.01.2021 г. от свид. Г. С. Г. - *** в НАП при ТД на НАП Пловдив, бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F 584824 за това, че „Черноморец“ ООД с ЕИК 103271470 след като е било дерегистрирано по ЗДДС, е издало данъчен документ - фактура № 0000000974/25.07.2019 г., като посочил стойността на ДДС.

Същият бил връчен редовно на упълномощено лице – О. М. Х..

Нарушителят не се възползвал от правото си в тридневен срок да депозира възражения.

На база на съставения АУАН било издадено и атакуваното НП, с което е ангажирана административната отговорност на дружеството.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства показанията на *** Г. С. Г., чиито показания съдът кредитира като обективни, достоверни, непротиворечиви и подкрепящи се от писмените доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, а именно:

АУАН, фактура № 0000000974/25.07.2019г., Акт за дерегистрация по ЗДДС № 160991901140967/30.04.2019, Протокол № 1600021518/23.04.2019 г., справка за задължения, протоколи за извършено посещение, съобщение по чл.

32 от ДОПК, съобщение изпратено по пощата, ведно с плик и обратна разписка, заповед за възлагане на ревизия, протокол за получаване на документи № 1560709/07.10.2020 г. покана за съставяне на АУАН ведно с обратна разписка, оправомощителна заповед № ЗЦУ-149/25.08.2020 г. справка за получени съобщения по електронен път, извадка от търговски регистър, пълномощно в полза на О. М. Х., бюлетин за връчени съобщения по чл. 32 от ДОПК, извадка от софтуер за изпратени по електронен път 2 съобщения, извадка от АГКК за адрес ***, писмо от ТД на НАП Пловдив, писмо от ** С. П.,ведно с извадка от нотариалния регистър.

По спазването на процедурата:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени и да опорочават административнонаказателното производство, самите актове или да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то.

Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение макар и неправилна.

Съдът не споделя възражението на нарушителя и процесуалния му представител, че актът не е редовно съставен, тъй като бил съставен в отсъствието на представител на дружеството, както и не бил връчен. Видно от поканата, представител на дружеството е бил поканен за съставянето на АУАН, като същата е връчена лично на представител на дружеството. След като не се е явил през целия ден, определен за съставяне на АУАН, на следващия ден такъв е бил съставен и видно от пълномощното е бил връчен на редовно упълномощено да представлява дружеството пред НАП лице, притежаващо нотариално заверено пълномощно от управителя, а именно – А.

К.. Видно от справката от ** П. същият е заверил такова пълномощно със заверка № 1422/27.03.2015 г. и няма данни същото да е оттегляно.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, видно от Заповед ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. т.1.3 б. „В“ ** на дирекция „Контрол“ в териториалната дирекция на НАП са оправомощени да издават наказателни постановления по чл. 183 от ЗДДС. Постановлението е в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН. Неоснователно се явява и възражението, че не е бил спазен този срок. Следва да се посочи, че бездействието да се състави АУАН по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН е винаги бездействие на компетентния да състави АУАН орган. Именно предвид това и действието по „откриване на нарушителя“ по смисъла чл.34, ал.1 от ЗАНН е винаги действие на същия този компетентен да състави АУАН орган, а не на която и да е държавна институция. В случая в АУАН е посочено, че нарушението е установено от него вследствие на представени на 07.10.2020г. фактури, включително процесната. Затова и именно това се явява и датата, на която е открит нарушителят, тъй като изпълнителното деяние на нарушението се състои именно в издаването на съответния данъчен документ - фактура, без запознаването с която като счетоводен документ няма как да се извърши преценка дали в него е посочен данък - което се явява и съставомерният факт на процесното административно нарушение.

От материалноправна страна:

Съдът намира че е безспорно установено че въпреки че е било 3 дерегистрирано по ЗДДС, или с други думи към този момент не е било регистрирано по този закон, дружеството е издало първичен счетоводен документ - фактура, в която е начислило ДДС, като е посочило данък в размер на 159,76 лв. на отделен ред във фактура № № 0000000966/24.07.2019 г. и това представлява административно нарушение по ЗДДС. Съдът обаче намира, че неправилно е квалифицирано в АУАН и НП извършеното нарушение. В тези два акта на административнонаказаващия орган, е посочено че жалбоподателят е нарушил с тези си действия нормата на чл. 183, ал. 1 от ЗДДС, която представлява санкционна норма. Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на Върховен административен съд в производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания , районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В настоящия случай съдът намира, че описаното от фактическа страна, съответства на диспозицията на нормата на чл. 113, ал. 9, предл. първо от ЗДДС в редакцията й към времето на извършването на нарушението, а именно: Данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл.

97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури. Именно и това следва да е посочена като норма отразяваща нарушението и засягаща интегритета на обществените отношения свързани с правилното определяне на данъка и контрола извършван от органите по приходите.

Правилно е определена санкционната норма, която отговаря на извършеното нарушение, поради което съдът следва да приложи закон за същото нарушение, като измени постановлението в тази част и преквалифицира деянието от такова по чл. 183, ал. 1 от ЗДДС в такова по чл.

113, ал. 9 от ЗДДС (ред. Доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.; изм., бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.; доп., бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.).

Съдът приема, че са изпълнени всички елементи на нарушението на чл.

113, ал. 9 от ЗДДС тъй като поради неизпълнение на задължения като регистрирано по ЗДДС лице, дружеството - жалбоподател е било дерегистрирано по ЗДДС с акт за дерегистрация по ЗДДС № 160991901140967 от 30.04.2019г. Изпратените съобщения чрез лицензиран пощенски оператор били върнати поради тяхното непотърсване. При изпълнение на процедурата за връчване на Акта за дерегистрация е било установено, че на обявения като адрес на кореспонденция на дружеството и адрес по чл.8 от ДОПК в ***, нямало лице което да приеме книжата и никой не е бил открит. Съобщението по чл.32 от ДОПК било връчено чрез поставяне на табло, находящо се в сградата на ТД на НАП Пловдив на ул.Скопие на 20.06.2019г. и дата на сваляне 05.07.2019г. В законоустановения срок, след свалянето на съобщението, Актът за дерегистрация не е бил обжалван пред **а на Дирекция „Обслужване и данъчно-осигурителна 4 практика“ при ЦУ на НАП.

По отношение на оплакванията в жалбата за неправилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя поради това че процедурата по дерегистрацията не била спазена, като дружеството не било надлежно уведомено за издадения акт за дерегистрация съдът намира, че в производството по обжалване на наказателното постановление, съдът не проверява законосъобразността на процедурата по издаването на актове постановени в хода на ревизионно или друго производство, включително и акта за дерегистрация. Проверовъчната дейност на съда в производството по ЗАНН се изчерпва със законосъобразността на административнонаказателното производство и обосноваността и правилността на издадените в хода му актове. Няма данни да са предприети каквито и да е действия по атакуване на издадения акт за дерегистрация. По тази причина съдът следва да се съобрази с настъпилата дерегистрация за дружеството жалбоподател и то към момента посочен от административнонаказващия орган, тъй като това кореспондира със закона и характера на настоящото производство. Налице е валиден акт на дерегистрация.

На следващо място налице е и втория елемент от нарушението, а именно издаване на фактура в която е посочен ДДС в размер на 159,76 лв. на отделен ред. Безспорно по делото е установено, че жалбоподателят е издал процесната фактура, без да е имал регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС.