Решение № 549 от 11.02.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 549 11.02.2019 година град Пловдив

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на пети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ при участието на секретаря Ангелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14830 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД.

Ищецът

„Профи

Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх.

„В”, представляван от пълномощника му **** К.А., е предявил против А.Д.К., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдената по частно гр. дело № 9652/ 2018 г. на ПРС, XII гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5359/ 11.06.2018 г., сума от 5 960, 88 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № ****от 14.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 08.06.2018 г. до окончателното погасяване, както и разноските в заповедното производство.

Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

В исковата молба е посочено, че на 12.06.2017 г. ответникът кандидатствал за отпускане на потребителски кредит, за което попълнил искане и му бил предоставен стандартен европейски формуляр с информация. В тази връзка между страните на 14.06.2017 г. се сключил договор за потребителски кредит № ****, по който солидарен длъжник бил и Ф.С.Г.. Сумата по кредита била 3 050 лева, отпуснат за срок от 24 месеца, от която сума за рефинансиране- 1 995, 11 лева, с размер на вноската от 188, 56 лева, при ГПР- 49, 90 %, ГЛП- 41, 17 % и общо дължима сума от 4 525, 44 лева. Отделно от това, бил избран и закупен пакет от допълнителни услуги, по който имало дължимо възнаграждение в размер на 2 287, 44 лева. Паричната заемна сума била преведена по банкова сметка ***. Договорът бил сключен при ОУ, като длъжникът декларирал, че е запознат с тях и се задължил да ги спазва. В чл. 12.3. от ОУ било предвидено, че в случай на просрочване на една месечна вноска в повече от 30 календарни дни, настъпвала автоматична предсрочна изискуемост. В тази връзка кредитът бил едностранно прекратен на 16.01.2018 г., за което до длъжника се изпратило уведомление. По делото не се търсели суми за неустойка, лихви и такси. Било извършено само едно плащане в размер на 100 лева на 30.05.2018 г., като размерът на оставаща главница бил 5 960, 88 лева. Ответникът се съгласил с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на стандартен европейски формуляр, както и със сключването на договора, като бил наясно с общата сума, която трябвало да върне, с възможността за отказ от договора и погасяването на заема. За събиране на дължимите по кредита суми се образувало частно гр. дело № 9652/ 2018 г. на ПРС, XII гр. с-в, но длъжникът възразил в срок против издадената заповед и това обуславяло интереса от предявяване на настоящия иск. Претендират се разноските по делото.

С писмена молба, постъпила преди първото съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си, моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.

Като писмени доказателства по делото са приети копия от искането за отпускане на кредит, стандартният европейски формуляр, договорът за кредит, ведно с общите условия към него и погасителен план, преводно нареждане за сумата в полза на ответника и извлечение от сметка.

Препис от исковата молба е бил редовно връчен по местоработата на ответника на 13.11.2018 г., като страната е била редовно призована за първото по делото с.з. пак там на 02.01.2019 г. В изпратеното до ответника съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.

В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

Предвид горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/

2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, които да се отрази в настоящото решение.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за настоящото производство, които се претендират, за тях е представен и списък по чл. 80 от ГПК, като са налице доказателства, че те са действително дължими-внесена държавна такса за образуване на делото в размер на 118, 12 лева (лист 52) и юрисконсултско възнаграждение, претендирано в размер на 300 лева, по отношение на което обаче съдът намира, че същото следва да бъде определено в минималния размер от 100 лева, съгласно чл. 25 ал.

1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК.

Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът

Р Е

Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 5359/ 11.06.2018 г., издадена по частно гр. дело № 9652/ 2018 г. на ПРС, XII гр. с-в, А.Д.К., ЕГН:

**********,***, ДЪЛЖИ на „Профи Кредит България”

ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България”

№ 49, бл. 53Е, вх. „В”, представляван от пълномощника си *** К.А., сумата от 5 960, 88 (пет хиляди деветстотин и шестдесет лева и осемдесет и осем стотинки) лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № ****от 14.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 08.06.2018 г. до окончателното погасяване, както и разноските в заповедното производство.

ОСЪЖДА А.Д.К., ЕГН: **********,***, да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх.

„В”, представляван от пълномощника му **** К.А., разноските по заповедното производство, както следва: сумата от 120, 33 (сто и двадесет лева и тридесет и три стотинки) лева- държавна такса и сумата от 50 (петдесет) лева- юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по настоящото дело, възлизащи в размер на 118, 12 (сто и осемнадесет лева и дванадесет стотинки) лева- държавна такса и 100 (сто) лева- юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

СЪДИЯ

: /п/

Вярно с оригинала.

АД