Определение № 2299 от 19.05.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2299 гр. Варна, 19.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500335 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по възражение с правно основание чл.423 от ГПК от Е. Д. М., ЕГН **********, с адрес ********** срещу заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №15/20.01.2020г., постановена по ч.гр. дело №36/2020г. по описа на Районен съд - Девня, с която е разпоредено на същия да заплати солидарно с Никола Д.

М. на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, ул. „Московска №19 сумата от 13784.60лв., главница по договор за кредит за текущо потребление от 31.10.2017г., сумата от 1826.78лв., договорна лихва за периода 05.12.2018г. до 16.12.2019г., сумата от 44.37лв., обезщетение за забава за периода 06.12.2018г. до 16.12.2019г., сумата от 120.00лв., разходи за изискуем кредит, сумата от 7.66лв., обезщетение за забава за периода 17.12.2019г. до 19.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 19.12.2019г. до окончателното й погасяване, сумата от 315.67лв., държавна такса и 50.00лв., юрисконсултско възнаграждение.

Във възражението се излага, че Е. М. е узнал на 16.10.2024г. след направена справка, че е образувано изпълнително дело №20208930400211 на ЧСИ Дарина Сербезова - Славова въз основа на издаден изпълнителен лист и 1 заповед за изпълнение по ч.гр. дело №36/2020г. по описа на Районен съд – Девня. Твърди, че през последните пет години има постоянно местопребиваване в Германия и не се прибирал в България.

Счита, че заповедта за изпълнение не е връчена редовно и е бил лишен от възможността да оспори същата. Връчването не е осъществено на адреса по лична карта на подалия възражение, а на друг адрес. Съобщението е връчено на лице, което поради влошено здравословно състояние, малограмотност, а в последствие и неговата смърт не предало заповедта и книжата към нея.

По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да приеме възражението.

Ответната страна „Банка ДСК“ ЕАД е депозирала отговор, в който излага, че подаденото възражение е недопустимо, тъй като е просрочено. По изпълнителното дело е постъпила молба от 28.08.2024г. от адв. Т. за запознаване с изпълнителното дело с приложено пълномощно, съставено на 05.08.2024г. Следователно длъжникът към тази дата е узнал за издадената заповед.

По същество се явява неоснователно. Заповедта е връчена редовно на основание чл.46, ал.1 и ал.2 от ГПК на 10.02.2020г. на бащата на длъжника на неговия постоянен и настоящ адрес с. Кипра.

Оспорва се твърдението длъжникът местопребиваване в Германия към 10.02.2020г. да е имал обичайно

По изложените съображения моли да не бъде прието възражението.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:

Възражението е подадено в срока по чл.423, ал.1 от ГПК - едномесечен от узнаването, от надлежна страна, длъжникът по издадената заповед за изпълнение.

Анализирани данните по делото сочат, че длъжникът е узнал за заведеното срещу него изпълнително дело след като баща му бил починал. В този смисъл са свидетелските показанията на св. Б., които са неопровергани от останалия доказателствен материал и следва да се считат за достоверни досежно този факт. По делото е приета като доказателство молба от длъжника 2 чрез адв. Т. /легитимираща се с пълномощно от 05.08.2024г., с искане за запознаване с изпълнително дело №20208930400211 на ЧСИ Дарина Славова Сербезова – Славова, входирана на 28.08.2024г. Това действие е извършено с цел узнаване на причините за образуване на изпълнителното производство.

Няма данни, които да сочат кога частният съдебен изпълнител е разрешил запознаване с делото, както и, че запознаването от адв. Т. с изпълнителното дело, съдържащо и самата заповед за изпълнение и изпълнителен лист, да се е случило преди 16.10.2024г. В тази връзка тази дата следва да се зачете за датата на узнаване.

Възражението е входирано по делото на 19.11.2024г./първия работен ден/, поради което се явява процесуално допустимо, а разгледано по същество искането за приемането е неоснователно, поради следните съображения:

Производството по ч.гр. дело №36/2020г. по описа на Районен съд Девня е образувано по заявление по чл.417 от ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №15/20.01.2020г., с която е разпоредено на Е. Д. М. да заплати на солидарно с Никола Д. М. на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 13784.60лв., главница по договор за кредит за текущо потребление от 31.10.2017г., сумата от 1826.78лв., договорна лихва за периода 05.12.2018г. до 16.12.2019г., сумата от 44.37лв., обезщетение за забава за периода 06.12.2018г. до 16.12.2019г., сумата от 120.00лв., разходи за изискуем кредит, сумата от 7.66лв., обезщетение за забава за периода 17.12.2019г. до 19.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 19.12.2019г. до окончателното й погасяване, сумата от 315.67лв., държавна такса и 50.00лв., юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №20208930400211 на ЧСИ Дарина Сербезова – Славова.

Съобщението за връчване на заповедта за изпълнение е изпратено на адрес – с. Кипра, съвпадащ с постоянния и настоящ адрес на длъжника, съгласно справка от НБД /л. 19 от първоинстанционното дело/. Същото е получено на 10.02.2021г., съгласно вписването от длъжностното лице по призоваването от пълнолетно лице Димитър М. Рачев - баща.

При така установените факти и след анализ на доказателствата съдът приема, че заповедта за изпълнение е връчена редовно, поради което 3 длъжникът не е бил лишен от възможност да оспори вземането, като подаде възражение по чл.414 от ГПК.

Според правилото на чл.43 от ГПК съобщението се връчва лично или на друго лице. Когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме /чл.46, ал.1 от ГПК/.

Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата /чл.46, ал.2 от ГПК/.

От доказателствата по делото се установява, че съобщението е изпратено на постоянния и настоящия адрес на длъжника, и е получено от пълнолетно лице от неговите домашни и което живее на адреса - баща.

Или изводът е, че хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК не е налице.

Доказателствата по делото не сочат и за изпълнена хипотезата на чл.

423, ал. 1, т. 2 ГП, при която заповедта за изпълнение не е била връчена лично на адресата и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България.

В чл. 48, ал. 7 КМЧП е дадено легално определение на понятието „обичайно местопребиваване“, според което под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.

В случая не се доказа безспорно и непротиворечиво, че длъжникът е напуснал страната преди 20.01.2020г. /датата на издаване на заповедта за изпълнение/ и към датата на връчването й 10.02.2021г. се е установил преимуществено да живее и работи във Германия. Заявлението по чл.417 от ГПК е подадено на 19.12.2019г., а поканата на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е връчена лично на Е. М. чрез ЧСИ на 13.11.2019г., което обстоятелство категорично се установява от разписка на л.15 от първоинстанционното дело. Съответно покани за доброволно изпълнение по изпълнителни дела №20208930400211 и №20208930400212 са връчени лично 4 на Никола Д. М., брат на подалия възражение на 02.02.2021г. Анализирани тези факти водят до извод, че в този период двамата солидарни длъжници са пребивавали на територията на Република България. В тази връзка свидетелските показания на св. Б., че длъжникът /неин братовчед/, заедно с брат си от седем – осем години пребивават в Германия са опровергани. В допълнение може да се посочи, че показанията са без конкретика и от тях не могат да се извлекат факти, които да установят такива житейски отношения, които да обосноват трайни връзки с чуждата страна, което да обуслови извод, че обичайното местопребиваване на длъжника се е изместило извън пределите на Република България.

По изложените съображения се налага извода, че към момента на издаване на заповедта за изпълнение не са били налице отрицателните предпоставки по чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК.

Не се твърдят и не се доказват хипотезите на чл.423, ал.1, т.3 и 4 от ГПК, а именно не е могъл да узнае за връчването на заповедта, респективно не е могъл да подаде възражение поради особени непредвидени обстоятелства.

Предвид формираните мотиви, възражението по чл.423 от ГПК не следва да бъде прието.

По изложените правни съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражение с правно основание чл.423 от ГПК от Е. Д.

М., ЕГН **********, с адрес ********** срещу заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №15/20.01.2020г., постановена по ч.гр. дело №36/2020г. по описа на Районен съд - Девня, с която е разпоредено на същия да заплати солидарно с Никола Д.

М. на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, ул. „Московска №19 сумата от 13784.60лв., главница по договор за кредит за текущо потребление от 31.10.2017г., сумата от 1826.78лв., договорна лихва за периода 05.12.2018г. до 16.12.2019г., сумата от 44.37лв., обезщетение за забава за периода 06.12.2018г. до 16.12.2019г., сумата от 120.00лв., разходи за изискуем кредит, сумата от 7.66лв., 5 обезщетение за забава за периода 17.12.2019г. до 19.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 19.12.2019г. до окончателното й погасяване, сумата от 315.67лв., държавна такса и 50.00лв., юрисконсултско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6