Решение № 235 от 04.06.2026, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Гражданско дело 1064/2025
- Вид
- Решение № 235
- Подписан
- 04.06.2026
- Състав
- Никола Дойчинов Дойчев
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 235 гр. Несебър, 04.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IX-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря Дора К. Димитрова като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20252150101064 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се образува въз основа на обективно кумулативно предявени осъдителни искове от „В*****" *** за осъждане на ответника М.У.А. да заплати следните парични вземания: 1.) главница в размер на 459,60 (четиристотин петдесет и девет евро и шестдесет евроцента) евро, представляваща стойността на ползвани ВиК услуги за периода о т 10.02.2022 г. до 19.10.2023 г. за абонатен № 9****, за обект на потребление с адрес: с.
Р***, к-с Д***, ет. **, ап. **, с идентификатор 6******, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.08.2025 г. до окончателното изплащане на задължението; 2.) обезщетение за забава в размер на 136,90 (сто тридесет и шест евро и деветдесет евроцента) евро за периода от 22.01.2023 г. до датата на подаване на исковата молба – 27.08.2025 г.
Ищецът претендира и присъждането на съдебно-деловодни разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата са страни по валидно възникнало облигационно отношение с предмет – предоставяне на ВиК услуги, респ., че има качеството потребител на ВиК услуги, поради придобИ.ето правото на собственост върху водоснабдявания обект. Заявява се, че отчетът на потреблението за процесния период се осъществява по електронен път чрез мобилно устройство. Посочва се, че след всяко отчитане по електронен път, се издават за процесния период данъчни фактури, които не са заплатени от ответниците в 30-дневен срок от издаването на фактурите. В тази връзка се твърди, че се дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Излагат се съответните фактически и правни съображения. По същество се моли за уважаване на предявените 1 искове за главница и лихви.
В законоустановения едномесечен срок особения представител на ответника депозира писмен отговор. Оспорват се предявените искове като неоснователни. Твърди се не се представят общите условия и че няма доказателства за надлежното им обнародване. Твърди се, че липсват доказателства за отчитане на показанията по електронен път, респ. че устройството, с което се извършва електронно замерване отчита точно и реално потребеното количество вода; че представените справки-извлечения не удостоверяват надлежно потреблението на ВиК услугите; че чл. 55, ал. 1 от ТЗ е приложим само в отношенията между търговци. Счита се за недоказана и акцесорната претенция за лихва за забава. По същество се моли за отхвърляне на предявените искови претенции.
В о.с.з. ищеца не изпраща представител. Депозира се писмено становище.
Назначеният особен представител се явява о.с.з. и поддържа писмения отговор. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Фактически констатации и правни изводи на съда:
По делото няма спор, че процесната сграда жилищна сграда „Д******“ и процесния обект са водоснабдени.
От приетите по делото нотариален акт за собственост и заявление за открИ.е на партида, съдът приема за установено пълно и главно, че ответникът е собственик и съответно има качеството „потребител“ по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ за процесния период от 10.02.2022 г. до 19.10.2023 г. за обект на потребление, находящ се в с. Р****, Община Н****, Област Б****, ап. ***, жилищна сграда „Д******“,с партиден абонатен № 9****.
Отношенията между страните се уреждат от приетите и одобрени от КЕВР общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителките от ВиК оператор. Същите са приложени по делото, както и доказателства за обнородването им в централен всекидневник.
По отношение на доставката, респективно потреблението на ВиК услуги за процесния период, по делото се приемат като писмени доказателства справки-извлечения от електронния карнет, касаещи потреблението по индивидуалния водомер, както и относно потреблението, което се отчита през централния водомер на сградата.
В справката-извлечение се посочват показанията на водомера за периода от 10.02.2022 г. до 19.10.2023 г., които съдът кредитира изцяло. На документа следва да му се даде вяра, въпреки че изхожда от ищеца, тъй като отчетът на индивидуалния водомер за процесния период е от осигурен достъп на представител на ВиК оператора до водомера, тъй като е със статус на отчитане „видян“. По отношение на показанията на централния водомер, същите са снети от инкасатора лично с оглед статуса на отчитане „видян“, а след това е извършено служебно и дистанционно отчитане – в последните два случая е след поставен нов централен водомер. С оглед това, съдът приема, че изразходеното количество вода от абоната, преминало през измервателното устройство за процесния период е 106 2 куб.м, а начисленото количество от „разпределение“ от централния водомер е 136,71 куб.м.
Не се оспорва от ответника вярното изчисляване на дължимата стойност, съобразно цените на КЕВР, одобрени и действащи за съответния период, поради което съдът приема, че стойността на начисленото количество вода е определена в съответствие с чл. 31 и сл. от ОУ.
Предвид гореизложеното задължението на ответника за периода от 10.02.2022 г. до 19.10.2023 г. възлиза на 898,9 лева, респ. 459,60 евро.
Към момента на приключване на съдебното дирене не се представят по делото доказателства за извършено от ответника плащане на горепосочената сума, поради което искът за главница е основателен.
Според чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, като задълженията за ползваните услуги следва да бъдат заплатени в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
А съгласно чл. 44 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа, тоест на първия ден след изтичане на 30-ия ден от издаване на фактурата.
От анализа на горецитираната разпоредба на ал. 2 на чл. 33 от ОУ следва извода, че началното на изискуемостта на вземането е поставено в зависимост от поведението на ВиК оператора – издаването от негова страна на ежемесечната фактура. В случая, самият ищец е в неизпълнение на приетите от него общи условия, респ. е в кредиторова забава, тъй като фактурите не се издават ежемесечно, а през по-дълъг интервал от време – в случая за период от една година и осем месеца са издадени само две фактури. Без значение е обстоятелството, че обектът е със сезонен характер – чл. 23, ал. 1, т. 3 от ОУ урежда начина на отчитане индивидуалния водомер на сезонния обект (два пъти годишно, което не е спазено от ищеца), но през този междинен период ежемесечно се начислява количество изразходвана вода при условията и реда на чл. 23, ал. 3 от ГПК, като след отчитане на показания на водомера количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление.
След като не е изпълнено задължението за ежемесечно издаване на фактури следва да се приеме, че задълженията за главница на ответника за всеки месец са възникнали като безсрочни, тоест същите са изискуеми веднага – чл. 69, ал. 2 от ЗЗД – в този смисъл Р№355/20.05.2026 г. по в.гр.д. №476/2026 г. по описа на БОС. Следователно за поставяне на ответника в забава, е необходимо отправяне на покана до него, съобразно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, от който момент възниква и вземането на ищеца за обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД. В случая липсват данни по делото ищецът да е поканил преди завеждане на делото длъжникаответник да заплати претендираното безсрочно вземане за главница. Няма данни фактурите да са връчвани от ответната страна. Предвид тези факти, не може да се приеме, че ответникът е бил в забава към момента на завеждане на делото, респ., че дължи лихви за периода до подаване на исковата молба. В този смисъл, искът за обезщетение по чл. 86 от 3
ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода на делото и предвид своевременно направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 308,20 лева, респ. 157,58 евро. Съдът на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 евро.
Мотивиран от горното, на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М.У.А., гражданин на Обединено Кралство Великобритания, роден на ***** г., с адрес: с. Р****, к-с Д******“, ет. **, ап. *** да заплати В*****" *** със седалище и адрес на управление: гр. Б***, кв. „П***“, ул. Г****“ № *** сумата в размер на 459,60 (четиристотин петдесет и девет евро и шестдесет евроцента) евро, представляваща стойността на ползвани ВиК услуги за периода от 10.02.2022 г. до 19.10.2023 г. за абонатен № 9****, за обект на потребление с адрес: с. Р***, к-с Д***, ет. **, ап. **, с идентификатор 6******, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.08.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за заплащане на сумата от 136,90 (сто тридесет и шест евро и деветдесет евроцента) евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главниците за за периода от 22.01.2023 г. до датата на подаване на исковата молба – 27.08.2025 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА М.У.А., гражданин на Обединено Кралство Великобритания, роден на ***** г., с адрес: с. Р****, к-с Д******“, ет. **, ап. *** да заплати на „В*****" *** със седалище и адрес на управление: гр. Б***, кв. „П***“, ул. Г****“ № *** сумата от 157,58 (сто петдесет и седем евро и петдесет и осем евроцента) евро, представляваща сторени от ищеца разноски, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 (петдесет) евро, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4