Решение № 1134 от 20.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1134 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100507080 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С Решение № 10854 от 06.06.2024 г. допълнено с Решение № 4906/20.03.2025 г. постановени по гр.д.№ 22750/2022 г. на СРС, 47-ми състав е признато за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС спрямо В. Т. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, с. ****, Б. Т. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Благоевград, ж. к.

****, В. Ц. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, с. Чепинци, ул. ****, Р. С. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, с. Чепинци, ул. ****, Ю.на И. П., ЕГН:

**********, с адрес: гр. София, с. Чепинци, ул. ****, и А. И. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. ****, че А. Б. Г., ЕГН: **********, с адрес: с. Чепинци-София, ул. ****, Г. Б. А., ЕГН: **********, с адрес: с. Чепинци-София, ул. ****, В. Ц. Т., ЕГН:

**********, с адрес: гр. София, ул. ****, Е. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. ****, С. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес: с. Чепинци-София, ул. ****, К. С. А., ЕГН: **********, А. Р. А., ЕГН: **********, и С. Р. А., ЕГН: **********, тримата с адрес: с. Чепинци- София, ул. ****, са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-10/16.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 409 кв. м., с адрес: с. Чепинци, район Нови Искър, местност „Долето“, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 4, съседи: ***, ***, ***, ***, ***, който имот представлява реална част от

1 земеделска земя извън урбанизирана територия в землището на с. Чепинци - София, местността „Кремички път“, с площ от 4300 кв. м. и представляваща имот с пл. № 1140, записана в кадастрален лист № Б-8-7-А от неодобрен кадастрален план за землището на с. Чепинци от 1980 г., отразен в светлосин цвят и щриховано по букви А, Б, В, Г, А на комбинирана скица - Приложение № 1 към СТЕ, представляваща неразделна част от решението на основание настъпила реституция по силата на Решение от 17.06.1999 г., постановено по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ по адм.кас.д.№ 16/1999 г. по описа на СГС, III В състав и давностно владение.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу постановеното основно решение е подадена въззивна жалба от ответниците, в която се излага, че решението на СРС е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и издадено при нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.

Поддържат, че при постановяване на решението си съдът неправилно не е съобразил, че към момента на възстановяване на собствеността на ищците върху процесния имот /земеделска земя към онзи момент/ в стари реални граници за тази територия е налице влязъл в сила план за земеразделяне и решението, с което ищците се легитимират като собственици не може да породи определените в него правни последици. Към този момент имотът е бил възстановен на ответниците. Възражение за тези обстоятелства ответниците са направили още с писмения отговор в хода на първоинстанционното производство.

Освен това при постановяване на решението си съдът не е съобразил, че за посочените местности липсват точно определени граници, което от своя страна води до невъзможност за установяване на идентичност между местностите „Долето“ и „Кремички път“. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба процесния имот попада в м.Долето. Неправилно съдът е приел, че към момента на възстановяване на собствеността процесния имот се идентифицира като поземлен имот с идентификатор ***, тъй като КК и КР за района е одобрена със заповед от 2001 г. Към постановяване на решението, процесния имот е бил с пл.№ 160003, за който след влизане в сила на КК и КР са определени имоти с пл.№№ *** /процесния/ и ***.

По отношение на въведеното като придобивно основание за придобиване на собствеността давностно владение, ответниците заявяват, че съдът неправилно при постановяване на решението е възприел събраните гласни доказателства и установеното, чрез тях. Изразяват становище, че показанията са общи и противоречиви и от тях не се установява по несъмнен начин, че имотът е ползван от ищците. Същият представлява нива, която не е отграничена от останалите имоти, липсват ясни граници и са налице данни за спорове за нея. При това, считат за неправилни изводите на съда, че в производството е доказано придобиване на 2 собственост по давност с упражнявано владение в продължение на период по-дълъг от десет години.

Отправят искане за отмяна на решението като неправилно и за отхвърляне на предявените искове като неоснователни. Претендират разноски.

В срока по чл.263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ищците, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Поддържат, че основанието, на което се позовават за придобиване на собственост върху имота е давност и посочването в исковата молба на решението на съда по проведеното административно производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ от 17.06.1999 г. е само за да укаже в производството началото на установена фактическа власт върху имота от страна на ищците, която е продължила непрекъснато и без смущения повече от 10 години с намерение за своене на имота като собствен. Същото е било упражнявано от ищците независимо от проведената административна процедура в полза на ответниците по ЗСПЗЗ завършила с влязло в сила решение за възстановяване на собствеността по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ с план за земеразделяне. За неоснователни считат оплакванията досежно индивидуализиране на спорния имот и местонахождението на посочените местности, за които не е налице графично изражение на границите. По тези оплаквания сочат, че чрез приетата пред първата инстанция СТЕ, която не е оспорена от ответниците е установена идентичността на спорния имот, както и неговото местонахождение. Претендират разноски.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу постановеното допълнително решение е подадена въззивна жалба и от ищците и от ответниците.

В подадената въззивна жалба от ищците се излага, че решението на СРС в частта на посочване на основание за придобиване на собственост върху спорния имот – реституция, което не е било въведено по надлежен ред от ищците, представлява произнА.не по непредявен иск. Поради това в посочената част излагат оплаквания срещу решението, че е недопустимо и отправят искане да бъде обезсилено.

В подадената въззивна жалба от ответниците се излага, че решението на СРС е неправилно по съображенията, които са изложени в подадената въззивна жалба срещу основното решение. Отправят искане за отмяна на решението и отхвърляне на исковете като неоснователни.

В хода на процеса, на 28.07.2025 г., е починал ищецът С. Г. Н., ЕГН:

**********, който на основание чл.227 ГПК е заместен от своите правоприемнициищци в процеса К. С. А., ЕГН: **********, А. Р. А., ЕГН: **********, и С. Р. А., ЕГН:

**********.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така 3 очертания от жалбите предмет, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнА. служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно.

Във връзка с доводите за недопустимост в една част /по оплакванията на ищците срещу постановеното допълнително решение в частта на признаване правото им на собственост на основание реституция/:

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, регламентираща едно от основните начала на гражданския процес - диспозитивното, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. От посочения принцип следва, че съдът е длъжен да разгледа само иска, с който е сезиран.

Индивидуализацията на иска се осъществява чрез изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и заявения в нея петитум (искане). Предвид на това, когато съдът се произнесе извън заявеният предмет на делото и обем на търсена защита - т.е. по непредявен иск, неговото решение е недопустимо. ПроизнА.не по непредявен иск е налице, когато съдът признае или отрече право, което се поражда от различен фактически състав, който не се твърди в исковата молба или по искане, различно от това, с което по надлежен ред е сезиран. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 ГПК, Решение № 60144 от 08.07.2021 г. по гр.д. № 3059/2020 г., Г.

К., ІІІ Г. О. на ВКС.

Както е посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК, Решение № 138 от 22.02.2016 г. по гр.д. № 2722/2015 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС, което се възприема от настоящия състав, съдебното решение би било процесуално недопустимо, когато е постановено по непредявен иск -когато съдът не е разгледал релевантните за спора обстоятелства, така както са заявени от страните, а в противоречие с диспозитивното начало е основал решението си върху други, незаявени по надлежния ред, факти.

В постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 110 от 08.02.2019 г. по гр.д.

№ 5013/2017 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, което се възприема от настоящия състав, е посочено, че при предявен иск за собственост, по който ищецът се позовава на реституция като главно основание и придобивна давност като евентуално, искът не 4 може да бъде уважен и на двете основания, защото последиците на давността могат да настъпят само при владение в законоустановения срок на чужда вещ.

Настоящият състав намира, че в една част обжалваното въззивно решение /по допълнителното решение от 20.03.2025 г. постановено на основание чл.247 ГПК/ е недопустимо като постановено извън предмета на спора, с който съдът е сезиран.

В случая изложените от ищците обстоятелства и отправено до съда искане сочат за предявен иск за собственост на основание придобивна давност върху имот, който е имал земеделски характер и за който е била проведена и завършена административната процедура по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ.

В проведеното производство ищците не са въвели като главно основание за претендираното от тях право на собственост върху описания имот реституция по ЗСПЗЗ, поради което постановеното от СРС допълнително решение от 20.03.2025 г. в частта, с която съдът е посочил, че признава ищците за собственици на основание настъпила реституция по силата на решение от 17.06.1999 г., постановено по касационно административно дело № 16 по описа на СГС, III-В състав за 1999 г., се явява недопустимо като обективиращо произнА.не по непредявен иск. Поради това в посочената част същото следва да бъде обезсилено, тъй като съдът в отклонение от диспозитивното начало е основал решението си върху други, незаявени по надлежния ред, факти извън заявеният предмет на делото и обем на търсена защита - т.е. по непредявен иск.

По доводите за неправилност на постановеното решение /основно и допълнително/ /по оплакванията на ответниците/, съдът намира следното:

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. № 130665/23.06.2022 г., подадени от А. Б. Г., Г. Б. А., В. Ц. Т., Е. Г. Н., С. Г. Н. /починал в хода на процеса на 28.07.2025 г./, К. С. А., А. Р. А. и С. Р. А. срещу В. Т. А., Б. Т. М., В.

Ц. П., С.В. Г., Р. С. П., Ю.на И. П. и А. И. Д., с която е предявен иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС, за признаване за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор *** и площ от 409 кв. м., находящ се в землището на с. Чепинци - гр. София, м. „Кремички път“ на основание давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години след 1999 г.