Решение № 293 от 10.06.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Велико Търново, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова при участието на секретаря Силвия М. Т.ова като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Гражданско дело № 20244100100438 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК чрез който се отрича задължението по договор за потребителски кредит № 20RL486061/18.12.2020г.

Ищцата Т. И. И. твърди, че на 22.12.2020г., 04.01.2021г. и 07.01.2021 година е провела телефонни разговори с лицата Р. К. служител на СДВР София, Д. Д. служител на Първо РУ гр. София и В. М. служител от Девето РУ в гр. София, от които е разбрала, че от нейно име и чрез използване на личните данни и документ за самоличност на нейно име е бил сключен от нея договор за потребителски кредит с ответника – ОББ АД гр. София на 18.12.2020 година, по силата на който бил предоставен потребителски кредит в размер на 50 000 лв. В телефонните разговори с горепосочените лица била уведомена, че имало образувано наказателно производство и ще изпратят делегация и ще бъде разпитана като свидетел. Ищцата сама посетила офис на ОББ АД в гр. Казанлък, подала на 08.01.2021г. оплакване с посочване, че била извършена злоупотреба с личните й данни и кредитът е предоставен на друго лице, без съгласие и присъствието на ищцата. Получила писмен отговор от банката, в който я уверяват, че оплакването се разглежда с особено внимание, но до момента кредитът не бил анулиран. Получила също така предоставени й от банката копия от Договор за потребителски кредит № 20R-L486061/18.12.2020г., погасителен план – приложение 1, методика за изчисляване на референтен лихвен процент на ОББ АД, искане за необезпечен потребителски кредит вх. № ВД-227215-2020г., съгласие за обработване на лични данни с цел предлагане на персонализирани продукти и услуги от 14.12.2020г. и декларация-съгласие в съответствие с чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД, платежните нареждания и 1 удостоверение за банкова сметка. Всички тези документи били подписани от нейно име, но ищцата оспорва този подпис да е нейния. Счита тези документи за неистински Твърди, че никога не е откривала на свое име сметка при ответната банка, не е получавала от тази банка по този договор посочената сума пари и не познава лицата, на които отпуснатата по договора за потребителски кредит сума пари е преведена. Предвид гореизложеното, моли съда да ги призовем с ответника и след като докаже твърденията си, да бъде постановено решение, с което да бъде прието, че ищцата Т. И. И. не дължи на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД гр. София сумата от 50 000 лв. по договор за потребителски кредит № 20R-L486061/18.12.2020г. Претендира присъждане на разноските.

В съдено заседание ищцата се явява лично и с пълномощникс адв. А. Ч.. Поддържа предявения иск и моли същия да бъде уважен.

Ответникът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД в срока по чл. 131 от ГПК е представил писмен отговор. Счита иска за допустим. Не оспорват твърденията на ищцата, че е пострадала поради използването на нейната самоличност от друго лице, което да е подписало вместо нея посочения в исковата молба договор за потребителски кредит.

Договорът е сключен на 18.12.2020г. в гр. София и за банката са се подписали пълномощниците А. К. В. и В. Ц. М.. Кредитът е усвоен на 21.12.2020г. по посочената в договора банкова сметка, открито на името на ищцата, от която на същия ден са извършени две плащания към трети лица – 34550 лв. в полза на Галя Александрова Павлова и 15100 лв. с получател „Остембер“ ЕООД. Задължението по договора не е погасявано от 15.01.2021 година – дължими 50 000 лв. главница.

В съдебно заседание в хода на устните състезания моли съда да постанови решение с оглед събраните доказателства.

СЪДЪТ, след като взе предвид становищата на страните по делото, събраните писмени и гласни доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено:

Ищцата е оспорила истинността на договора за потребителски кредит и документите, които го предхождат в частта им, на които е даден вид, че изхождат от нейно име и като да са подписани от нея, с оглед на което нейна тежестта докаже тези оспорвания.

Ответникът изразява становище, не е без основание наведеното от ищцата твърдение за злоупотреба с нейната самоличност и личните й данни.

Страните не спорят, а и от доказателствата се установява, че на 18.12.2020 година в гр. София е подписан договор за потребителски кредит № 20R-L486061 между ответника и лице, сочещо себе си за Т. И. И.- ищцата, по силата на който банката е предоставила потребителски кредит в размер на 50 000 лв. със срок до изтичане на 84 месеца от датата на първо усвояване на кредита съгласно погасителен план. Посочена е крайна дата на усвояване. Кредитът е усвоен изцяло на 21.12.2020г. по посочена разплащателна сметка IBAN BG88UBBS80021012010150, открита на името на Т. И. И. и на същия ден с две преводни нареждания от тази разплащателна сметка са преведени съответно на Галя 2

Александрова Павлова 34550 лв. и 15100 лв. на „Остембер“ ЕООД. Тези преводни са извършени електронно чрез електронно банкиране онлайн. По делото са приети като доказателства и всички предхождащи сключването на този договор документи – искане за необезпечен потребителски кредит вх. № ВД-227215-2020г. от 14.12.2020г. – стандартен формуляр, два броя декларация-съгласие по чл. 4, ал.1, т. 2 от ЗЗЛД и 2 броя съгласие за обработка на лични данни, като всички документи сочат, че са от Т. И. И. и носят подпис от нейно име.

На датите 22.12.2020 година, 04.01.2021г. и 07.01.2021 г. ищцата Т. И. получила обаждания съответно от Р. К. служител на СДВР София, Д. Д. служител на Първо РУ гр.

София и В. М. служител от Девето РУ в гр. София, от които е разбрала, че от нейно име и чрез използване на личните й данни и документ за самоличност е бил сключен горепосочения договор за потребителски кредит с ответника – ОББ АД гр. София. Ищцата има постоянен адрес в гр. Казанлък и никога не е живяла и работила в гр. София, където в офис на ответната банка е сключен оспорения договор, обстоятелства установими от показанията на свидетелите А. В. и В. Марокова/за тези относно мястото на сключване на договора/ и свидетелите М. Д. и П. Д. /относно местоживеенето, местоработата и пребиваването на ищцата по време на сключване на спорния договор/.

От показанията на свидетелите А. В. и В. Марокова се установява още и утвърдената в банката процедура и действията, които се извършват при сключване на договор за кредит, включително и сключването на оспорения договор. В деня на подписването на договора е било подадено искане от лице, представило се за Т. И. И., представило документ за самоличност – лична карта, копие от която било приложено към кредитното досие и представена по настоящото дело; извършвала се проверка относно валидността на представения документ и след като служителят се увери, че това е лицето и документът е валиден се пристъпва към попълване и подписване на искането. Искането се изпраща за одобрение и след като то бъде получено се подписва договорът На 14.12.2020г. лице, представило се за Т. И. е посетило офис на ответната банка, в който е работила св. В..

Последната на тази дата не е била на работа, но нейна колежка е приела искането и го е изпратила за разглеждане и даване на одобрение или отказ. На 18.12.2020 година вече св. В. е подписала договорът за потребителски кредит като консултант от името на банката и пред нея е положен подписът от лицето, представящо се за Т. И.. Свидетелката В. Марокова е другото упълномощено лице от банката да я представлява при подписване на договорите за кредит. Към 18.12.2020г. е работила като Директор на клон Слатина в гр. София, където е сключен процесния договор. Първа среща с лицето Теодоря И. имала на 14.12.2020 година когато за първи път я регистрират като клиент. Направили опит за дигитална регистрация, но имало проблем с паролата за Евротръст сертификат, която не си спомняла, била дадена служебно от фирмата в която работела. До 18.12.2020г. дамата посетила офиса още два три пъти и контактувала със свидетелката Марокова все по повод на действията във връзка с разглежданото искане на предоставяне на потребителски кредит. Свидетелката Марокова е категорична, че ищцата, присъстваща в залата не е това лице с което се е срещала в офиса и 3 се е представяло за Т. И..

По делото е назначена и изслушана съдебно графическа експертиза във връзка с оспорване истинността на Договор за потребителски кредит № 20R-L486061/18.12.2020г.; искане за необезпечен паричен кредит вх. № ВД-227215-2020 на ОББ АД от Т. И. И. , Съгласие от Т. И. И. от 14.12.2020г., Методика за изчисляване на референтен лихвен процент на ОББ АД за кредити физически лица, Погасителен пран-приложение 1, в частта им на която е придаден вид, че съдържат изявления на Т. И. И.. В писменото си заключение и пред съда вещото лице Т. М. категорично установява, че в представените за изследване копия от искане за необезпечен паричен кредит вх. № ВД-227215-2020 на ОББ АД от Т. И. И. и съгласие от Т. И. И. от 14.12.2020г.ръкописния текст не е изпълнен от Т. И. И. с ЕГН **********, както и е категорично заключението, че във всички представени за изследване документи подписите положени от името на Т. И. И. не са положени от Т. И. И. с ЕГН **********. При разпита се пред съда вещото лице убедено заявява, че макар и да не са били представени оригиналите на тези документи, то заключението му е категорично и го поддържа. Единственото, което не е могъл да изследва от копията е дали подписите са пренасяни с техническо устройство, с копи пейст от друг документ или са положени с химикална паста. Всички други необходими признаци за идентифициране на подписите и почерка е възможно да бъде изследвано – движение, направление, частни и общи графически признаци. Съдът изцяло възприема заключението на съдебно графическата експертиза като пълно, точно и компетентно дадено и неоспорено от страните.

Доказано е също така по делото, че по отношение на оспорения договор е образувано и наказателно производство – ДП № ЗМ15047/2021г. по описа на 06РУ СДВР.

Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК чрез който се отрича правото на вземане на ответника да е възникнало на основание сключен с ищцата договор за потребителски кредит за паричната сума от 50 000 лв.

Искът е процесуално допустим.

Разгледан по същество е основателен и следва да бъде уважен по следните правни съображения:

Анализът на установената фактическа обстановка води до извод, че валидно кредитно правоотношение между банката ответник и ищцата не е възникнало. Вярно е че съществува сключен

Договор за потребителски кредит

№ 20R-L486061/18.12.2020г., но кредитополучател по този договор не е ищцата, а друго лице, което е действало, представяйки се за Т. И. И.. Постигнатото съгласие между договарящите е опорочено до степен на липса, тъй като не ищцата е изразила воля за сключване на договора, а едно трето лице. Не е налице и хипотеза на действие без представителна власт, тъй като лицето, което се е явило в банката се е представило за Т. И. И. чрез е лична карта, която при извършена проверка според твърденията на св. Марокова и св. В. са възприели за валидна. Банковите служители са били убедени, че договарят с ищцата, но това в действителност не е било така.

4

Ищцата не е получавала процесната сума от 50 000 лв. по своя банкова сметка, тъй като такава макар и да има разкрита на нейно име в ОББ АД очевидно не е използвана от нея, а извършеното разпореждане с предоставения кредит е извършено чрез мобилно банкиране на ОББ АД. Не се установява ищцата да е била действителен клиент на ОББ АД.

Имайки предвид изложеното съдът приема за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 50 000 лв. по Договор за потребителски кредит № 20RL486061/18.12.2020г.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените по делото разноски в общ размер от 7000 лв., съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, от които 2000 лв. държавна такса, 4650 платено адвокатско възнаграждение и 350 лв. платено възнаграждение за вещо лице.