Решение № 760 от 19.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 760 гр. Пловдив, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно гражданско дело № 20255300501536 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 8898/24.04.2025г. /на ЧСИ/, от длъжника Община Пловдив против действията на ЧСИ М.К., с рег. № ***, с район на действие - ПОС по изпълнително дело № *** по описа на същия ЧСИ – изготвено постановление за разноските с № ***/*** г., което се отказва да се намалят разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, както и се отказва да се навали размерът на таксата по т.26 от ТТЗЧСИ.

Жалбоподателят счита, че постановлението за разноските е незаконосъобразно, тъй като адвокатското възнаграждение на взискателя е завишено, доколкото задължението е изплатено изцяло в срока за доброволно изпълнение и разноски за провеждане на изпълнителни действия не се дължат.

По отношение на таксата по т.26 от ТТЗЧСИ поддържа, че същата следва да се намали, предвид намалянето на размера на адвокатското възнаграждение.

Моли обжалваното постановление за разноските да бъде отменено, като размерът на адвокатското възнаграждение на взискателя да бъде намалено на 200 лв., като се определи като такова само за образуване на изпълнителното дело, или да се определи в размер под съответния минимум според Наредба №1 за възнагражденията за адвокатска работа, както и да се преизчисли дължимата се такса по т.26 от ТТЗЧСИ.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят К. В. П. становище за неоснователност на жалбата.

1 е взел

С писмените си мотиви ЧСИ М.К. застъпва становище за допустимост на жалбата и за нейната неоснователност.

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав, след като обсъди изложените в жалбата оплаквания и провери обжалваното действие на ЧСИ по приложеното копие от изпълнителното дело, намери за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна – длъжника по изпълнителното дело, в предвидения от закона срок за обжалване, насочена е против обжалваемо действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК и е процесуално допустима. Според възприетото в т. 2 от ТР № 3/10.07.2017 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК становище, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размер на задължението на длъжника за разноски по изпълнението, в т. ч. разноските, посочени в ПДИ.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ М.К. е образувано на *** г. за събиране на парични вземания на взискателя К. В. П. срещу длъжника Община Пловдив въз основа на изпълнителен лист от 28.03.2025 г., издаден по гр.д.№ 129/2023 г. на ПОС, а предмет на изпълнение са парични вземания в общ размер от 10 209,24 лв. Към молбата за образуване на изпълнителното производство е приложен договор за правна защита и съдействие, видно от който взискателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 860 лв., от които 200 лв. за образуване на изпълнителното дело и 660 лв. за извършване на действия с цел удовлетворяване на взискателя.

На длъжника е изпратена ПДИ с изх. № 3930 от 08.04.2025 г., връчена му надлежно на 09.04.2025 г. В същата освен сумите, дължими на взискателя, е посочено и задължение към ЧСИ за такси и разноски в размер на 1156,98 лв., от които 48 лв. такси за прекратяване на изпълнителното дело и заличаване/вдигане на наложените обезпечителни мерки, дължими към 22.04.2025 г. В срока за доброволно изпълнение, на 11.04.2025 г. длъжникът е превел цялата сума по ПДИ по сметка на съдебния изпълнител. На 11.04.2025 г. от същия е постъпила молба по изп.дело, с която е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя и е поискано същото да бъде значително намалено, предвид извършеното плащане и липсата на проведени изпълнителни действия. Направено е и искане за преизчисление на таксата по т.26 от Тарифата. С обжалваното тук постановление с № ***/*** г. така направените искания са оставени без уважение.

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав намира, че в частта му, с която е оставено без уважение искането за редуциране на размера на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение жалбата е 2 неоснователна.

Според чл. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е: 1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.; 2. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение е в рамките на минималното, изчислено според тези правила и съобразно материалния интерес по изпълнителния лист. Доколкото изпълнението от длъжника е станало в срока за доброволно изпълнение, т.е. след образуването на изпълнителното производство, същият следва да заплати разноските на взискателя, които той е направил както за образуването, така и за действията по принудителното удовлетворяване на притезанието. Ето защо в тази и част жалбата като неоснователна ще се остави без уважение.

В частта и, с която се оспорва законосъобразността на действията на ЧСИ по начислените такси по т.26 от ТТРЗЧСИ жалбата е основателна.

Съгласно чл. 79, ал. 1 и ал.2 от ЗЧСИ , за събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице. В сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получените плащания и последиците при неплащане. Неспазването на изискването за изготвянето й и връчването й на длъжника предвид императивния характер на нормата на чл. 79 от ЗЧСИ води незаконосъобразност на действията на ЧСИ в тази връзка.

В случая такава сметка не е изготвена от ЧСИ и не е връчена на длъжника заедно с ПДИ, а в ПДИ не е посочено, че се начислява такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и ако е така – какъв е нейният размер. Ето защо се приема от съда, че е допуснато нарушение на чл. 79 от ЗЧСИ, тъй като не може да се извърши обективна преценка какви по размер и основание за начислените в тежест на длъжника суми по изпълнението.

От обясненията, дадени от ЧСИ става ясно, че начислената в ПДИ пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е изчислена както върху пълния размер на дълга към взискателя по изпълнителния лист, така и върху заплатеното от него адвокатско възнаграждение. Таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ обаче се определя като процент от събраната сума, посочена в изпълнителния лист, след реализирането на имуществото на длъжника.

Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и същи характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК са за сметка на длъжника. Авансовите 3 такси според т. 4 от забележките към чл. 26 ТТРЗЧСИ не се включват в размера на паричното вземане по см. на разпоредбата. Такова е само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство. /В същия смисъл е Решение № 284 от 18.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2594/2022 г., IV г. о./.

По гореизложените съображения съдът намира, че неправилно такса п о т. 26 от ТТРЗЧСИ е била изчислена и върху заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение.

Ето защо постановлението за разноските с № ***/*** г., с което се отказва да се намалят разноските на взискателя за таксата по т.26 от ТТЗЧСИ е незаконосъобразнио и следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 8898/24.04.2025г. /на ЧСИ/, от длъжника Община Пловдив против постановление за разноските с № ***/*** г., по изпълнително дело № *** на ЧСИ М.К., с рег. № ***, с район на действие – ПОС в частта му, с която се отказва да се намалят разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение.

ОТМЕНЯ постановление за разноските с № ***/*** г., изготвено по изпълнително дело № *** на ЧСИ М.К., с рег. № ***, с район на действие – ПОС в частта му, с която се отказва по искане на длъжника Община Пловдив, да се намали размерът на таксата по т.26 от ТТЗЧСИ.

Указва на съдебния изпълнител да изготви ново постановление за разноските, като начисли таксата по т.26 от ТТЗЧСИ върху реално събраната сума по изпълнителния лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4