Определение № 5339 от 04.12.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5339 гр. Варна, 03.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. И.а като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20243100501936 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. С. И., ЕГН **********, като баща и законен представител на детето В. И. И., ЕГН**********, срещу определение №9157 от 15.08.2024г. по гр. дело №4627/2024г. на ВРС , 39-ти състав, с което е оставена без уважение молбата с правно основание чл.130, ал.3 от СК за издаване на съдебно разрешение за ежемесечно теглене, за период от една година, на сума в размер до 2500лв. всеки път, от банкова сметка с IBAN:**** с титуляр – майката на детето и негов наследодател, с цел задоволяване текущи нужди на детето, плащане на сметки за вода, електричество, заплащане на ползваните социални услуги и медицински услуги и други непредвидени разходи.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно, необосновано и е постановено в противоречие с доказателствата по делото. ВРС не е съобразил интересите и нуждите на детето от замоленото теглене на средства, наследени от майка му. Бащата няма възможност да работи и да получава доходи, защото няма кой да се грижи за детето му, родено на 03.07.2023г. След подаването на молбата детето е отключило хранителна непоносимост и е проявило алегрични реакции, налагащи специални медицински продукти и добавки, изискващи още средства спрямо обичайните. В момента парите за отглеждане на детето са в размер на около 580лв. на месец. Освен това момчето разполага със средства по наследство и по друга сметка на покойната му майка, различна от сочената в молбата по чл.130, ал.3 от СК. По същество се моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и за даване на замоленото съдебно разрешение. В 1 о.с.з. поддържа позицията си, добавя ново твърдение,че част от парите по сметката на майката на детето били натрупани чрез преводи от бащтата; поддържа в молбата си.

Контролиращата страна – ДСП-Варна – изразява становище, че молбата за ежемесечно теглене на по 2500лв. за една година от банковата сметка на детето, наследствена от покойната му майката, е против интересите на детето, с оглед възможностите на бащата да работи, активната подпомагаща го среда и адаптирането на детето в ясла в следващите месеци. Моли определението на ВРС, с което е поставен отказ по молбата, да бъде потвърдено.

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което следва да бъде разгледана.

За да се произнесе, съдът приема следното от фактическа страна:

От приложеното удостоверение за раждане е видно, че детето В. И. е родено на 03.07.2023г от родители Е.П. и И. И..

От приложеното удостоверение за наследници се установява, че майката Е.П. е починала на 17.01.2024г.

Видно от приетия НА №116/30.10.2018г. на тази дата Е.П. е придобила в лична собственост Апартамент №2 в гр. Варна, м. Свети Никола, ул. „Д-р Кирил Йорданов“ №22Б, с площ 45.73кв.м., в който след смъртта й са останали да живеят момчето В. И. и баща му И. И., видно от приетите удостоверения за настоящ адрес и данните от ДСП.

С решение №3011/08.08.2024г. по гр.д. №5658/20204г. на ВРС, 12-ти с-в, е допуснато приемане по опис от детето В. И. на наследството, оставено след смъртта на майка му Е.П., включващо активите: апартамент №2 с площ 45.73кв.м. в гр. Варна, ул. „Д-р Кирил Йорданов“ №22Б; 37 262.03лв. – наличност по банкова сметка в „Уникредит булбанк“ АД; както и още 24 896.45лв. – наличност по сметка с IBAN:**** в „Банка ДСК“ АД; и пасиви: няма.

Със становище в производството пред ВРС контролиращата страна ДСП – Варна изразява позиция за основателност на молбата само за еднократното изтегляне на сумата от 2500лв. и за неоснователност на молбата в останалта й част, съобразно интересите на детето.

От приобщените пред ВОС медицински документи (л.24-29 от делото) се изяснява, че през м.05-м.06 на 2024г. (т.е. преди постановяване на обжалвания акт на ВРС) детето В. е било диагностицирано с „атопичен дерматит“ по тялото и крайниците, наложили терапия чрез лекарствени продукти, добавки и препарати за мазане, а също и отлагане с три месеца на ваксините на детето.

На л.30-32 от въззивното дело са приложени доказателства за закупени 2 през м.08.2024г. детски храни, добавки и медицински препарати (във връзка и с дерматита му) на обща стойност около 575лв.

Видно от приетото пред ВОС удостоверение от НОИ за месеците август и септември 2024г. г-н И. е получавал обезщетения за отглеждане на дете в размер от 780лв. на месец.

В представена пред ВОС декларация за имуществено състояние бащата И. И. е посочил, пред страх от наказателна отговорност, че към деня на подаване на молбата по чл.130 от СК през м.04.2024г. не е получавали никакви доходи от никакви по вид и характер правоотношения по полагане на труд; към м.11.2024г. получава ежемесечни обезщетения за гледане на дете от 815.89лв.; в притежава МПС „Фолксваген Пасат“,произведен през 2002г.; и е в добро общо здравословно състояние.

В приетия от ВОС социален доклад на ДСП са застъпени констатациите на компетентните длъжностни лица на органа по закрила на детето, че грижите за детето В. И. (1г. и 4 месеца към устните състезания пред ВОС) се полагат от баща му И. И., но с активната подкрепа на родителите на последния. Бабата по бащина линия не е трудово ангажирана, почти всеки ден посещава сина и внука си и помага в домакинството и отглеждането на детето. А дядото по бащина линия ги подпомага финансово със сума от около 500лв. на месец. Бабата по майчина линия също осигурява средства от около 200лв. на месец. В момента бащата на детето г-н И. не работи, за да може да се грижи за момчето, но по принцип същият е в трудоспособна възраст и без здравни противопоказания. Бащата има лични задължения за около 15 000лв.

В. отскоро посещава ясла и в момента е в адаптационен период; преди време е проявил алергична реакция, която е наложила хранителен режим. В обобщение становището на ДСП е, че молбата за ежемесечното теглене на по 2500лв. за една година от банкова сметка на детето с титуляр покойната му майката, е против интересите на момчето, с оглед възможностите на бащата да работи, активната подпомагаща го среда и адаптирането на детето в ясла през следващите месеци.

Показанията на св. Д.Д. съдът цени като обективни и като непосредствени за част от обстоятелствата, но и като донякъде декларативни и несъответстващи на събрани доказателства за други. От тях се изяснява, че в момента В. е „социално, много живо детенце“, но наскоро, по думите на бащата, е отключил алергични реакции след ваксинациите, с много сериозни обриви по тялото. След прегледи при кожни лекари на момчето били изписани медицински и хигиенни продукти, подробности за вида и марките на които св.

Д. не знае, но в същото време посочва, че струват „над хиляда лева“.

Основните грижи за детето в ежедневието се полагат от бащата, който „сам“ се справя с тежката роля на единствен родител. Според свидетелката същият не получава почти никаква помощ от родителите му, защото дядото по бащина линия „работи и подпомага сина си с финанси“; бабата по бащина линия „не е в най-добрата си кондиция“, „има здравословни проблеми“ и не може да гледа дълго време внука си; а бабата по майчина линия е „млада работеща жена“ и не може да се ангажира с трайно отглеждане на В.. Детето е записано на ясла, но все още не е редовно там. Бащата иска да работи и с подкрепа от близки и 3 познати се опитва да измисли начин да съчетава работа и грижи за сина си.

Във връзка с ипотечен кредит на майката приживе, с помощта на близки е била „издействана“ сума от застраховката й живот.

По съществото на жалбата, като взе предвид изложените в нея доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за случая регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.130, ал.3 СК всяко действие на разпореждане с имущество на малолетно лице или поставено под запрещение лице, в т.ч. под формата на теглене на средства от негов банков влог (без значение начина на натрупване на средствата по него), се допуска след разрешение на районния съд и само в интерес на детето или на недееспособното лице. Ако действието е възмездно преценката се свързва с доказаната завишеност или поне еквивалентност на насрещната престация, така че недееспособното лице да получи повече от това, с което се разпорежда, или поне актив със същата пазарна стойност, но който е по-полезен и необходим на лицето. А когато се касае за разпореждане без конкретна насрещна престация в полза на недееспособния, възникнала като пряк резултат от разпореждането, изискванията са по-големи и налагат доказване на очевидната нужда и очевидната полза на детето от отчуждително за имуществената му сфера действие, без което то би било в много по-лошо и неблагоприятно положение. Преценката е винаги конкретна, за конкретен повод и случай, а меродавен е интересът на детето или недееспособното лице.

Правилно в тази връзка е приел ВРС, че горните изисквания изключват възможността разрешение за изтегляне на определена сума от сметка на дете да бъде давана периодично и за бъдеще време. Разрешението може да бъде еднократно и за определена сума, необходима за задоволяване на конкретните в момента на сезиране и разглеждане на молбата нужди на детето. Ако отново възникне сходна или друга потребност следва да бъде извършена цялостна и нова проверка от съда, при отчитане предходно даденото разрешение, на становището на ДСП, на доказателствата за нуждите на детето в съответния момент и на начина по който ще бъдат задоволени те към бъдещия момент.

Без съмнение е на следващо място, че разрешение може да бъде дадено само за посрещане на преки лични нужди на детето, но не и на съпътстващи такива на членовете на неговото семейство, на близки или на трето лица (по арг. от чл.130, ал.4 от СК). От друга страна съгласно чл.143, ал.1 от СК всеки родител има безусловно задължение за издръжка на непълнолетното си дете, като за размера й следва да бъдат съобразени общите и особените за детето потребности, възможностите на родителя или родителите, кой от тях полага непосредствена грижа за детето и други конкретни за случая особености.

В настоящия случай се установи, че в момента на подаване на молбата детето В. И. е било едва на 9 месеца, като за съжаление майка му е починала още когато е било едва на 6 месеца. Несъмнено се касае до много тежко неблагоприятно събитие с неизменно отражение в бъдещето на момчето. И в тази житейска ситуация обаче правната регламентация не се променя, като в тежест на преживелия родител се възлага цялото личностно и материално 4 отглеждане и развитие на детето. Действително в най-ранна възраст това се явява известна пречка за полагане на труд от този родител, поне при условия на пълен работен ден. В същото време обаче от изискания от ВОС социален доклад на ДСП се изясни, че бабата по бащина линия не е трудово ангажирана, почти всеки ден посещава сина и внука си и помага в домакинството. Така дори да се приемат за верни ценените от съда с известна критичност показания на св. Д., че бабата по бащина линия не може да гледа продължително време внука си, все пак тя може да оказва значимо съдействие на сина си при отглеждането на В. поне за част от времето през деня. Освен това момчето има и баба по майчина линия, която макар по показанията на св.

Д. да е „млада работеща жена“, също може да съдейства понякога в грижите за внука й. А дядото по бащнина линия работи и подпомага финансово сина си и внука си. В същото време В. вече е записан на ясла и след актуалния адаптационен период от няколко месеца би могъл да посещава ясла поне през част от времето. При тези данни се достига до извода, че макар и в нелека ситуация бащата разполага с подкрепяща го среда и с условия, чрез които може да се обезпечи отглеждането на детето през поне част от времето, през което г-н И. да работи (почасово, на намалено работно време или по друг подходящ за случая начин) и да издържа себе си и сина си.