Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2669 от 15.10.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1906/2025
Вид
Определение № 2669
Подписан
15.10.2025
В сила
15.10.2025
Състав
Теодора Кръстева, Рени Ковачка, Снежана Бакалова

Цитирани разпоредби

  • чл. 229, ал.1 ,т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.29, ал.1 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
  • чл. 625 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2669 гр. София, 15.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно гражданско дело № 20251000501906 по описа за 2025 година за да произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба № 56348/09.05.2025год., подадена от адв.Д. и адв.В. като пълномощници на М. Б. срещу Определение № 6323/31.03.2025год., постановено по гр.д.№ 1189/24год. по описа на СГС, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал.1 ,т.4 от ГПК до приключване на производството по гр.дело № 46 С 342/2022год. на Окръжен съд гр.Прага.

В частната жалбата се поддържа , че обжалваното определение е неправилно и необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила.Твърди се , че първоинстанционният съд бил неправилно приложил чл.29, ал.1 от Регламент 1215/2012год. , без да държи сметка за служебното му задължение да установи своята компетентност, а това било отказ от правосъдие. Поддържа се, че между страните по спора е налице изключително споразумение за избор на съд за разрешаване на спорове във връзка със сключения между тях договор и това бил българския съд, поради което българският съд бил длъжен да се произнесе по въпроса за компетентността си , дори и ако има вече образувано производство пред друг съд.

Счита се , че чуждият съд- в случай чешкия , се явява първият съд, който е сезиран извън избраната от страните компетентност и този съд, а не българският е бил длъжен да спре своето производство. Твърди се, че първоинстанционния съд бил приложил нормата на чл. 29, ал.1 от регламента изолирано , без да направи връзка с останалите му норми. Излага се, че ответникът не бил оспорил компетентността на сезирания български съд, нито бил твърдял и обосновал компетентността на чешкия съд пред българския, но е поискал спиране на образуваното пред българския съд производство в отклонение от договорената между страните изключителна компетентност по см. на чл. 25 от Регламента.Твърди се , че обжалваното определение било постановено и в нарушение на чл. 31 от Регламента. Счита се , че ако българският съд се бил обявил за компетентен съгласно сключеното между страните споразумение, то би следвало да отхвърли искането за спиране на производството, а не да го уважава. Отделно от това се счита и се излагат аргументи, че не били налице предпоставките за спиране по чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК, доколкото образуваното пред чешкия съд дело не било преюдициално спрямо делото пред СГС , а и предявеният пред чешкия съд иск бил недопустим като предявен пред международно некомпетентен съд . Сочи се също така, че по твърденията за нищожност на процесната клауза вече било налице произнасяне на български съд, с което необходимостта от постановеното спиране на делото пред СГС била отпаднала и вече не била налична.

1

По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Ответната страна не е изразила становище по подадената частна жалба.

Апелативен съд-София, преценявайки доводите в жалбата и събраните по делото доказателства , намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК , от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството по гр.дело № 1189/24 год. на СГС е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. Г. Б. против „ ФХ Трейд“ ЕООД.По изложените в исковата молба обстоятелства ищецът е направил искане да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 50 000 евро,представляваща част от цялото задължение в размер на 181691.50 евро, произтичащо от договор от 25.01.2021год., сключен между страните, ведно с обезщетение за забава в размер на 11691 евро/до 20.01.2024год./, изчислено на основание чл. 86 от ЗЗД като законна лихва върху главницата, считано от 01.01.2022год. до датата на подаване на исковата молба, както и законна лихва , считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата. При отхвърляне на главния иск и при условията на евентуалност се прави искане съдът да постанови решение ,с което да установи ,че „ Прим Ер Уан“ ЕООД е фиктивен, номинален купувач и последващ продавач,но действителната страна по сделката е „ „ ФХ Трейд“ ЕООД,който следва да носи пълната и единствена отговорност за заплащане на претендираната по главния иск сума и обезщетение за забава. При условията на евентуалност , горепосочените суми се претендират и на основание чл. 59 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди ,че на 25.01.2021год. между „ ФТ Трейд „ ЕООД / с предишно наименование „ ФБК Логос-ТМ“ ЕООД и „ Силотех“ ООД-в ликвидация , с участието на солидарните длъжници „ Силотех- БУЛ“ ООД и М. Б. бил сключен договор, по силата на който „ ФБК Логос ТМ“ ЕООД се задължило да закупи два имота, находящи се в Чехия, собственост на Б. за сумата от 300 000 евро, но и че Логос ще посочи друго ЮЛ, което да го замести при условията на настоящия договор като купувач на имотите, а чешкото дружество, представлявано от ищеца е длъжно да приеме заместването. Твърди се също така , че в чл.15а, ал.1 било договорено имотите да бъдат препродадени от купувача на трето лице като положителната разлика между получената от третото лице цена и продажната цена от първата продажба ще бъде разпределена между страните по следния начин и условия: продажбата ще бъде на цена не по-малко от 377 000евро като при извършване на тази сделка сумата от 77 000евро ще бъде разпределена както следва :

1.покрИ.е на всички дължими държавни ,общински и нотариални такси и разноски свързани с покупко-продажбата между Логос и чешкото дружество се заплащат на лицето, което ги е направило2. заделяне на дължимите от Логос съответни данъци съгласно приложимата нормативна уредба – такива не е имало наложени, 3. Остатъкът от сумата се разпределя така: сума в размер на 45 000евро се задържа от Логос, а остатъкът, ако има такъв, се превежда на М. Б. в срок от 7 работни дни по посочена в споразумението банкова сметка. Сочи се също , че съгласно т.1.4 от цитираната договорна клауза страните са се споразумели ако цената надхвърля сумата от 377 000 евро, разликата над. 377 000 евро и след приспадане на съответните дължими данъци от Логос да се разпредели както следва : 45% от нея се задържа от Логос, а 55%ще се преведат на М. Б.. Сочи се , че в чл. 17б от договора страните са постигнали уговорка , че в отношенията между тях да се прилага действащото гражданско и търговски право на Република България, с изключение процедурите по прехвърляне на собствеността на недвижимия имот.

В исковата молба се разяснява , че процесните имоти били препродадени за сумата от 800 000 евро, поради което съгласно постигнатите в чл. 15 от договора договорености на ищеца му се дължала част от продажната цена или сумата от 181 691 евро, която не му била изплатена от ответника в срока и по начина, предвидени в договора. Това не било сторено и след получаване от ответника на изпратена до него нотариална покана, поради което за ищеца възникнал правен интерес да претендира нейното присъждане/ в случая част от нея/ по съдебен ред .

Към исковата молба са представени: договор от 25.01.2021год., анекс към договор от 25.02.2021год., договор за доверителна сметка, извлечение от банкова сметка, потвърждение за превеждане на сума по банкова сметка, договор за предоставяне на правни услуги, договор за покупка от 27.10.2021год., пълномощно, документи за извършени парични преводи, електронна 2 кореспонденция между страните и техните пълномощници,както и нотариална покана.

В подаден от ответника „ ФХ Трейд“ ЕООД писмен отговор на исковата молба се оспорва основателността на предявените искови претенции. Прави се и се аргументира възражение за нищожност на клаузата на чл. 15 а от Договора от 25.01.2021год. поради противоречие със закона и при условията на евентуалност-поради противоречие с добрите нрави. В писмения отговор се прави искане за спиране на образуваното пред СГС производство на основание чл. 229, ал.1,т.4 от ГПК поради наличие на преюдициален спор, поставен на разрешаване пред Районен съд-Прага. Сочи се, че пред Районен съд-Прага е образувано дело № 46 С 342/2022год., по което ще бъде разрешен въпроса с действителността на договора от 25.01.2021год.,което включва и действителността на клаузата на чл. 15 а от същия, но която М. Б. основава претенцията си за вземане срещу „ ФХ Трейд“ ЕООД. При условията на евентуалност , в писмения отговор се развиват доводи в подкрепа на това , че М. Б. няма вземане към ответника и че исковата сума не му се дължи нито на основание договора , нито на основание чл. 59 от ЗЗД .

Към писмения отговор е представена искова молба на „ ФБК Логос ТМ“ ЕООД, и Р. М. Г.

, депозирана пред Районен съд-Прага против „ Силотех „ ООД в ликвидация , „ Силотех Бул“ ООД, М. Г. Б. и „ Прим Ер Уан“ ЕООД на 15.07.2022год.С нея е поискано от сезирания съд да постанови решение, с което да определи сключения между ФБК Логос ТМ“ ЕООД и М. Б. на 25.01.2021год., в редакцията му с анекса от дата 28.04.2021год., за нищожен .

Представено е и Решение по дело № 22 Со166/2023-216 от 29.11.2023год. на Областен съд в Прага, с което е отменено определение на Окръжен съд в Прага от

09.11.2023год.,постановено по дело № 46 С342/2022-101 , с което е било спряно образувано по горецитираната искова молба производство поради липса на международна компетентност и делото е върнато на първостепенния съд с указания за извършване на конкретни процесуални действия и след тяхното извършване –за преценка по отношение компетентността на съда по разглеждане и произнасяне по предявения иск за нищожност на договора от 25.01.2021год.

Страните не спорят , че производството по гр.№ 46 С342/2022-101 на Окръжен съдПрага е висящо и към настоящия момент.

С частна жалба се представя Решение № 869/07.07.2023год., постановено по т.д.№ 1168/2022год. на СГС, с което е отхвърлена молбата на М. Б. за открИ.е на производство по несъстоятелност по отношение на „ ФХ Трейд“ ЕООД на основание чл. 625 от ТЗ .

По направено от ответника искане и с Определение № 6323 от 31.03.2025год. производството по гр.дело № 1189/2024год. по описа на СГС е спряно на основание чл.229, ал.1 ,т.4 от ГПК. За да бъде спряно производството по делото е прието , че решението по висящия спор пред ОС в гр.Прага е от значение за настоящото дело доколкото ищецът основава правата си по главния иск на клауза от договора, която се иска да бъде прогласена за нищожна по гр.д.№ 46 С 342/2022-101. Прието е също така ,че при съобразяване на чл. 29 от Регламент / ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12. Декември 2012година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела вторият сезиран съд,в случая-българският дължи да спре производството по делото до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по висящ спор пред съда в гр.Прага.

Тази преценка на първоинстанционния съд е правилна и се споделя от настоящия съдебен състав.

Съгласно чл. 229, ал.1,т.4 от ГПК производството по делото може да бъде спряно, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на предявения иск. Връзката между делата е на преюдициалност в случаите, когато по предявения иск съдът би могъл да зачете силата на присъдено нещо на решението по делото, до решаването на което се спира производството по иска. В случая тази връзка на обусловеност е налице и то в съотношението между делата, възприето от първоинстанционния съд.

Предмет на настоящото дело са евентуални осъдителни искове за заплащане на парична сума, за която се твърди, че е дължима от ответницата на ищеца по чл. 15 а от договор от 25.01.2021год.

Предмет на гр.д.№ 46С342/2022-101 е предявен „ ФБК Логос ТМ“ ЕООД като съищец /със сегашно наименование „ФХ-Трейд“ ЕООД/ срещу М. Б. като съответник иск за прогласяване на нищожността на същия договор .