Решение № 260262 от 13.01.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 13.01.2021г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова

ЧЛЕНОВЕ: Пепа Тонева

Ирина Стоева при участието на секретаря Антоанета Петрова разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №4445 по описа за 2020година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение №283611 от 25.11.2019год., СРС, 43-ти състав, постановено по гр.дело №35775/2019год. е признал за установено по искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** срещу Л.Н.Б., ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 303,06 лв. - главница, представляваща стойността за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.07.2015 г. до 30.04.2017г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ул.”******и сумата от 35,17лв., представляваща главница за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 11.06.2018 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил предявения иск за главница за топлинна енергия за сумата над 303,06 лева до пълния предявен размер и за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., поради настъпила погасителна давност. Отхвърлил е предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Л.Н.Б. искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 57,90 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.09.2015 г. до 22.05.2018 г. и сумата от 8,31 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 16.09.2015 г. до 22.05.2018 г. С решението е признал за установено по искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Г.Н.Б.,

ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 19,86лв.- главница, представляваща стойността за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 31.10.2016г. до 30.04.2017г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ул.”******и сумата от 8,04 лв., представляваща главница за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 31.10.2016г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 11.06.2018 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил предявения иск за главница за топлинна енергия за сумата над 19,86 лева до пълния предявен размер и за периода от 01.05.2014 г. до 30.10.2016 г., както и предявения иск за главница за дялово разпределение за сумата над 8,04 лева до пълния предявен размер и за периода от 01.05.2014 г. до 30.10.2016г. С решението са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Г.Н.Б. искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 19,30 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.09.2015 г. до 22.05.2018 г. и сумата от 2,77 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 16.09.2015 г. до 22.05.2018 г. Осъдени са Л.Н.Б. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 533,97лева, представляваща направените разноски по исковото производство съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 44,91 лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 38230/2018г. по описа на СРС, 43-ти състав съразмерно с уважената част от исковете и Г.Н.Б. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 70,35 лева, представляваща направените разноски по исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 3,70 лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 38230/2018г. по описа на СРС, 43-ти състав съразмерно с уважената част от исковете. Осъдена е „Т.С.“ ЕАД да заплати на Л.Н.Б. и на Г.Н.Б. на основание чл.78, ал.З ГПК сумата от общо 70,42 лева, представляваща направените разноски по исковото производство, с оглед отхвърлената част от исковете и сумата от общо 35,21 лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 38230/2018г. по описа на СРС, 43-ти състав съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Поспъпила е въззивна жалба от „Т.С.“

ЕАД, с която обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителните части, като неправилно и се иска отмяната му и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Позовава се на раздел VІІ от ОУ от 2008год.- чл.32, ал.1 с оглед на който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30 дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят, поради което смята, че ответниците са изпаднали в забава.

Посочва, че съгласно чл.22, ал.2 от ОУ клиентите заплащат стойността на услугата дялово разпределение, както и лихва върху главницата за дялово разпределение. Смята, че ответниците не са оспорили дължимостта на посочените суми като дължими, поради което неправилно първоинстанционният съд е отхвърли исковете за част от първоначалното заявените претенции. Излага становище, че самото издаване на фактурите за предоставена услуга дялово разпределение, както и качването й в сайта на дружеството представлява покана до длъжниците за изпълнение на задължението. Претендира за присъждане на разноски по делото.

Решението в уважените части е обжалвано от ответниците Л.Н.Б. и Г.Н.Б., чрез техния пълномощник по делото адв. С., с основни доводи, че решението е нищожно, евентуално недопустимо и неправилно и моли да се отмени и постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове.

Посочва, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по посочените основания за недопустимост на издадената заповед по чл.410 ГПК срещу ответника, респективно нищожност и след като са отменени образците на заповедите с решение на ВАС, не е приложено правото на ЕС, издадена е при липса на компетентност, при дълг, който се основава на неравновправни и нищожни клаузи, като претенцията не е и индивидуализирана и следвало да се посочи поотделно какво включва и въпреки това е издадена заповедта по чл.410 ГПК. Смята, че ОУ на дружеството ищец съдържат нервноправни клаузи, нищожни са и поради това, че са в нарушение на Конституцията и правото на частната собственост, която е неприкосновена и не може собственика да бъде задължаван кога и по какъв начин ще ползва благата на собствеността. Посочва, че никой от съдебните състави на Софийския районен съд не бил приложил разпоредбата на чл.

149б, ал. 3 ЗЕ, а прилагал чл.36 от ОУ. Излага, че при разглеждането на делото от първоинстанционният съд са допуснати процесуални нарушения, тъй като съдът се бил позовал на непредставени по делото документи, не бил се произнесъл по направени в отговора на исковата молба доводи, не бил отчел приложимите се стандарти за терморегулиращи вентили, както и по отношение на други принципи на разпределението на топлинна енергия и се е позовал на СТЕ, която не е дала отговори на множество технически въпроси и от фактическа страна, но е работила по писмени доказателства, които не са приложени по делото, но въпреки това е кредитирана от съда. Сочи се, че разпоредбите, които придавали на физическите лица, чиито жилища са свързани с абонатна станция за топлоподаване, противоречали на правилата на чл. 16 ЗЗД и разпоредби от ЗЗП, които възприемали в българското право правилата на директивите на Европейския съюз относно това, че непоисканата доставка не създавала облигационно задължение. Излагат се доводи, че общите условия на „Т.С.“ ЕАД не представлявали нормативен акт, а клаузи на договор, поради което същите подлежали на проверка за неравноправност. Твърди се, че целите общи условия били неравноправни. Излагат се доводи, че първоинстанционния съд не бил изследвал съществени елементи на правоотношението между страните по делото – мястото на продажба на топлинна енергия и др. Твърди се, че системата, при която топлинната енергия се продавала на изхода на абонатната станция била действала преди десетилетия като социална услуга, но сега била несправедлива към потребителите. Не било извършено измерване на топлинната енергия на границата на правото на собственост, както това изисквал чл. 156 ЗЕ и правото на ЕС. Излагат се доводи, че била измервана топлинна енергия на входа на системата в абонатната станция (преди топлообменника), а не след това. Излагат се доводите, че определянето на нормативна методика за изчисляване на топлинна енергия противоречало на правилата на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО. Не следвало членовете на етажната собственост да заплащат топлинна енергия, защото етажната съсобственост нямала такава компетентност. Излагат се доводи, че действащата уредба в областта на продажбата на топлинна енергия била държавна помощ, тъй като облагодетелствала топлоенергийните предприятия във вреда на потребителите чрез подпомагане на нискоефективна система за производство на енергия. Твърди се, че измерванията на място, различно от границата на собственост, били в нарушение на посочени стандарти. Сочи се, че първоинстанционния съд неправилно бил възложил разходите за отчитане на топлоенергия в тежест на потребителя, а приложимата нормативна уредба – чл.

149б ЗЕ и чл. 186 ЗЗД поставяли тези разходи в тежест на продавача. Излагат се доводи, че противоречи на закона определянето на разходи за топлинна енергия за подгряване на сградната инсталация. Излагат се доводи, че Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването предвижда тези разходи да се определят не на база реален отчет, а на база реално потребление. Излагат се доводи, че нормативно определената формула не отчита върната в системата на отопление на етажната собственост енергия за рециркулация, която намалявала разхода на енергия. Освен това се излагат доводи, че методиката за изчисляване на енергията за отопление на сградната инсталация не вземала предвид реално инсталираната мощност на абонатната станция в сграда. Излагат се подробни доводи, че нормативно установените формули не вземали предвид топлинните загуби в инсталацията, като натоварвали потребителите със заплащането им.

Излага доводи, че до абонатната станция не била доставяна топлинна енергия с необходимата температура от 90 градуса, а постъпвала такава с температура само 70 градуса. Излагат се доводи, че „Т.С.“ ЕАД доставяла три услуги – отопление на имот, отопление на общи части, и подгряване на топла вода, като същите можело да се предлагат отделно, а това не било направено и потребителите били принудени да заплащат трите услуги в пакет. Изложени са подробни доводи за това как липсата на реален отчет изкривявала сметките на потребителите, като била нарушена Конституцията, която уреждала собствеността като право, а ЗЕ натоварвал собствениците и със задължения за заплащане на топлинна енергия. По отношение на искането на „Т.С.“ ЕАД за присъждане на лихви е направено възражение, че по силата на общите условия на дружеството са били начислявани лихви за забава за стойността на още недоставена топлоенергия.

Твърди се, че едва от изготвянето на изравнителна сметка на потребителя, която установявала дали прогнозните количества енергия са били точно изчислени, можело да се натоварват потребителите със задължение да заплащат лихви за забава. Смята, че между страните няма договор и няма определена пазарна цена на ТЕ. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете на „Т.С.“ ЕАД, както и тяхното отхвърляне в цялост, включително и за разноските по делото. Претендират се разноски. Посочва, че, има противоречие на чл.153, ал.1 вр. с чл.150, ал.2 от ЗЕ с европейското законодателство и Директива 2011/83/ЕС и в тази връзка се иска да се постави въпроса допуска ли Директива 2011/83 да създаде законовата конструкция в посочените разпоредби на ЗЕ, в противоречие на чл.6 и чл.7 от Директивата, както и допустимо ли е доставчик на универсална услуга/ в случая топлинна енергия/ едностранно да определя цената и в горна граница определена от регулатора, в случая КЕВР, като непозволена държавна помощ, което се отнася и до начина на формирана не цената на услугата и в тази връзка прави искане да се отправи преюдициално запитване до Съда на Европейските общности. В съдебно заседание пред въззивния съд, адв. С., пълномощник на въззивника поддържа въззивната жалба и искането си за отправяне на преюдициално запитване на посочените основания, както и директно да се приложи общностното право и представя писмени бележки по делото. Претендира за разноските по делото, включително и по чл.38 от ЗА.

Разпечатката съдържа 18 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b1891751-1d29-4781-93e6-bf6d2d85b48c