Решение № 265904 от 27.09.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 27.09.2021г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на единадесети февруари, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Йоана П., като изслуша докладваното от съдията гр.д. № 9463 по описа на състава за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от ТЗ вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 79 от ЗЗД, във във вр. с чл. 122, ал.1 от ЗЗД.

Ищцовото дружество „Ю.Б.“ АД поддържа твърдение, че на

23.04.2008г. сключило с двамата ответници Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL36969, съгласно който им предоставило кредит в размер на сумата от 26 000 евро по курс „купува“ за швейцарски франк към еврото на банката – считано към деня на усвояване на кредита, от които: равностойността в швейцарски франкове на 4 810 евро за закупуване на недвижим имот и равностойността в швейцарски франкове на

21 190 евро за други разплащания. По силата на чл.4 от договора ответниците поели при условията на солидарност изпълнение на произтичащите от договора задължения. Уговорената договорна лихва се формирала като сбор от базов лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове – 4,5%, и договорна надбавка от 5.15 пункта. В договорното съдържание страните постигнали съгласие – в хипотеза на просрочие на дължимите погасителни вноски и при обявена предсрочна изискуемост по кредитното правоотношение - за кредиполучателите да възникне задължение за заплащане на санкционна лихва, формирана като сбор от редовна лихва и наказателна надбавка от 10 пункта. Според клаузите на договора за кредит, кредитополучателите поели задължение да заплащат месечна комисионна такса за управление и еднократна административна такса да обработка на документите.

Срокът на кредитиране бил уговорен за период от 420 месеца, считано от датата на усвояване на кредита. Съгласно чл. 15 от договора, ответниците се задължили да сключат имуществена застраховка за предоставения като реално обезпечение недвижим имот, като банката следвало да заплаща от тяхно име, но и за тяхна сметка дължимите застрахователни премии. Според клаузата на чл.19, ал.1 от процесния договор - в случай на непогасяване на дължима вноска, както и при неизпълнение на задължение по кредитната сделка - банката кредитор разполагала с потестативното право да обяви кредита за частично или изцяло предсрочно изискуем. При забава в плащането на три последователни месечни погасителни вноски - целият остатък от кредита се превръщал в изцяло предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, без да е необходимо отправяне на изрично волеизявление на банката. С допълнителни споразумения към договора съответно от 19.08.2008г., от 12.03.2009г., от 22.10.2009г., от 23.10.2009г., от 21.09.2010г., от 25.03.2011г., от 30.03.2011г. и от 28.12.2011г. страните преуредили част от условията по кредитното правоотношение. По силата на Договор за цесия от 15.07.2008г. ищецът прехвърлил своите вземания си срещу ответниците на трето неучастващо в настоящия процес лице - „Б.Р.С.“ АД, а с Договора за прехвърляне на вземания от 25.10.2017г. „Б.Р.С.“ АД прехвърлил обратно на ищеца вземанията си срещу ответниците, произтичащи от процесния договор за кредит. С нотариална покана с рег.№986 том I акт 127 от 22.03.2018г. и с нотариална покана №988 том I акт 129 от 22.03.2018г. на нотариус А.Г.с рег.№031 при Нотариална камара - и двете връчени на 04.06.2018г. по реда на чл.47 от ГПК - кредитополучателите били уведомени за извършването на споменатите две цесии между „Ю.Б.“ АД и „Б.Р.С.“ АД. С нотариална покана с рег.№985, том I, акт 126 от 22.03.2018г. и нотариална покана №987, том I, акт 128 от 22.03.2018г. на нотариус А.Г., вписан под рег.№031 при Нотариална камара, и двете връчени на 04.06.2018г. по реда на чл.47 от ГПК, кредитополучателите били уведомени, че поради допуснато договорно неизпълнение кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем. Въпреки отправената нотариялна покана за доброволно изпълнение - ищците не извършили дължимите плащания. При така изложените фактически твърдения ищцовото дружество претендира ответниците да бъдат осъдени да му заплатят следните суми: сума в размер на 47 235, 36 швейцарски франка, представляваща част от дължима главница в общ размер от 67 927,75 CHF по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL36969 от 23.04.2008г. и допълнителните споразумения към него, ведно със законна лихва върху претендираната главница, считано от датата на предявяване на иска на 12.07.2018г. до окончателното плащане, както и да заплати сумата в размер на 480 лв., представляваща част от направени за управление на кредита разноски в общ размер от 888, 68 лв. С оглед очаквания положителен изход от делото ищецът претендира и за направените съдебни и деловодни разноски.

Ответниците

И.К.В. и Г.П.В. оспорват предявените субективно съединени искове. Релевират възражение за изтекъл срок на погасителна давност, по отношение на претендираното вземане, произтичащо от договора за кредит. С молба от 18.10.2019г. и уточнителна молба от 18.11.2019г. ответниците сочат, че погасителната давност върху претендираните вземания, следвало да се отчита в периода от 13.06.2010г. – датата на настъпване на автоматична предсрочна изискуемост съгласно чл.19, ал.2 от договора за кредит, до 13.06.2015г.

Независимо от изложеното, поддържат становище, че не са настъпили твърдените от ищеца последици на предсрочна изискуемост, тъй като не било осъществено уведомяване на длъжниците за извършените цесии - между ищеца и третото лице „Б.Р.С.“ АД. Поддържат становище и за липса на индивидуализация на вземането, което обект на прехвърлителната сделка. Оспорват основателността на исковата претенция, поради ненадлежно съобщаване на ответниците на факта на обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем. Оспорват действителността на клаузите на чл.3, ал.1 и ал.5, чл.6, ал.2, чл.8, ал.2, чл.13, ал.1 и чл.16 от договора за кредит, излагайки твърдения за тяхната неравноправност - на основание чл.143, ал.10, вр. с чл.146 от ЗЗП. Независимо от посочените по- горе доводи - ответниците релевират възражение, че посочените по-горе договорни клаузи противоречат на добрите нрави, а този факт съставлявлявал самостоятелно основание за прогласяване на тяхната нищожност, по смисъла на чл.26 от ЗЗД. Молят за отхвърляне на предявените субективно съденинени искове срещу тях.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните доказателства, при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От съдържанието на приет като доказателство Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL36969 от 23.04.2008г. се установява съдържанието на постигнатото съгласие за възникване на кредитно правоотношение между банката -кредитор „Ю.И Е.Д.Б.“ АД /която се идентифицира понастоящем като „Ю.Б.“ АД / и ответниците И.К.В. и И.Й.В.. С договора страните са се съгласили за това, банката да предостави на ответниците кредит до размер на сумата от общо 26 000 евро по курс „купува“ за швейцарски франк към еврото на банката – считано към деня на усвояване на кредита, от които: равностойността в швейцарски франкове на 4 810 евро за закупуване на недвижим имот и равностойността в швейцарски франкове на 21 190 евро за други разплащания. Предоставената на кредит сума и уговорената възнаградителна лихва, според съгласието на страните, следва да бъдат върнати на кредитора - на 420 месечни анюитетни вноски, съобразно приложен към договора погасителен план. Според договора, сумата следва да бъде усвоена, след като бъде наредена от кредитора по нарочно открита за целта банкова сметка *** В..

Страните са постигнали съгласие относно методологията за определяне на референтния лихвен процент, който е относим към конкретния договор. Споменатата Методология е обективирана в писмен документ, който е приет като доказателство и приложен на страница 70-71 от делото. Същият документ е обект на експертен анализ, който ще бъде обсъден по- нататък в мотивите на настоящото решение.

В споменатия договор за кредит е обективирано постигнатото съгласие за възникване на задължение на кредитополучателя - да заплаща за направените разноски във връзка с управление на кредита, както и уговорката: в случай на неизпълнение да настъпи предсрочна изискуемост на кредитното задължение.

В съдържанието на договора страните са постигнали съгласие за адреса на връчване на съобщения помежду им, във връзка с изпълнението на договора, както и за правните последици от упражняване на това право.

Като доказателство по делото са приети допълнителни споразумения, насочени към изменение и допълване на съдържанието на процесния договор за кредит.

Сключването на допълнителните споразумения не се оспорва от страните в процеса, а съдържанието на анексите, с оглед икономическите им последици за съдържанието на кредитното правоотношение е обект на анализ от допуснатата специализирана съдебно- икономическа експертиза.

Съдържанието на приятите като доказателства документи: Допълнително споразумение от 19.08.2008г., Допълнително споразумение от 12.03.2009г., Допълнително споразумение от 22.10.2009г., Допълнително споразумение от 23.10.2009г., Допълнително споразумение от 21.09.2010г., Допълнително споразумение от 25.03.2011г., Допълнително споразумение от 30.03.2011г. и Допълнително споразумение от 28.12.2011г. както и споменатата по- горе Методология за формиране на приложимата по договора лихва, не е оспорено от страните и съдът приема, че споменатите документи обективират постигнатото съгласие помежду им, за внасяне на изменения и допълнения в съдържанието на кредитното правоотношение, което е възникналото на основата на Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 23923/23.04.2008г..

Приетият като доказателство Договор за цесия от 15.07.2008г. мотивира извода, че ищеца „Ю.Б.“ АД /с предишно наименование „Ю.И Е.Д.Б.“ АД/ и третото неучастващо лице „Б.Р.С.“ АД са постигнали съгласие за прехвърляне на вземанията, произтичащи от индивидуализиран брой договори за потребителски и жилищни кредити, сключени от цедента – банка кредитор на третото лице „Б.Р.С.“ АД в качеството му на цесионер. В приложението на договора /списък/ се идентифицира несъмнено и вземанията на банката, произтичащи от процесното кредитно правоотношение.

Приетия като доказателство Договор за цесия от 25.10.2017г. мотивира извода, че ищеца „Ю.Б.“ АД /с предишно наименование „Ю.И Е.Д.Б.“ АД/ и третото неучастващо лице „Б.Р.С.“ АД са постигнали съгласие за прехвърляне на вземанията, произтичащи от индивидуализиран брой договори за потребителски и жилищни кредити, които третото лице „Б.Р.С.“ АД е придобило в качеството му на цесионер – обратно на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД. В приложението на договора /списък/ се идентифицира несъмнено самото кредитно правоотношение и чрез него- произтичащите от процесното кредитно правоотношение вземания.

Съдържанието на приетата като доказателство Нотариална покана с рег. № 986, том 1, акт № 127 на нотариус А.Г.с район на действие при СРС мотивира извода за връчване на документа на аресата И.К.В.. Доказателствената сила на нотариалното удостоверяване за връчването не е надлежно оборена, поради което съдът приема извод за редовно връчване на 07.06.2018г.

Връченият документ /нотариалната покана/ съдържа ясно изразено волеизявление относно извършената цесия, идентифицира цесионера и цедента, както и източника и размера на цедираното задължение.

Съдържанието на приетата като доказателство Нотариална покана с рег. № 988, том 1, акт № 129 на нотариус А.Г.с район на действие при СРС мотивира извода за връчване на документа на аресата И.Й.В.. Доказателствената сила на нотариалното удостоверяване за връчването не е надлежно оборена, поради което съдът приема извод за редовно връчване на 07.06.2018г. Връченият документ /нотариалната покана/ съдържа ясно изразено волеизявление относно извършената цесия, идентифицира цесионера и цедента, както и източника и размера на цедираното задължение.

Разпечатката съдържа 26 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b189033d-f2db-4ed2-826e-c16ce397abb0