Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5665 от 11.05.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 2792/2023
Вид
Определение № 5665
Подписан
11.05.2023
Състав
Антония Светлинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 147, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 159 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 159, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 212 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4б, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4к, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5665 гр. Варна, 11.05.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антония Светлинова като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело № 20233110102792 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава десета от АПК.

С определение № 11316/08.12.2022 г., постановено по адм. д. № 11300/2022 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, е оставено в сила определение № 2866/07.10.2022 г., постановено по адм. дело № 1966/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта, в която е прекратено производството по делото във връзка с оспорване на мълчалив отказ на кмета на Община Варна да се произнесе по молба № РД-22-9400-84/13, с искане за отмяна на заповеди на кмета на район Аспарухово по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с които е наредено възстановяване на право на собственост при условията на пар. 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследник на А. Н.

Семов: Стоян Петков Лазаров. Отменено е определение № 2866/07.10.2022 г., постановено по адм. дело № 1966/2022 г. по описа на Административен съд Варна, в частта, в която е прекратено производството по делото по искане за прогласяване на нищожност на 19 бр. заповеди, издадени от кмета на район Аспарухово, с които е възстановено право на собственост при условията на пар. 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследник на А. Н. С.: Стоян Петков Лазаров.

Видно от определение № 3590/19.12.2022 г., постановено по адм. дело № 1966/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, и след частичната отмяна на предходното определение на съда, коментирано по-горе, производството по адм. дело № 1966/2022 г. по описа на Административен съд - Варна е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд гр. Варна.

Образувано е гр. д. № 16672/2022 г. по описа на ВРС, XIV състав.

Настоящото производство е образувано след разделяне от производството по гр. д. № 16672/2022г. по описа на ВРС, XIV състав, и отделянето за разглеждане в отделно производство на жалбата на В. Д. Т. и има за предмет искане за прогласяване нищожността на Заповед № Г-ПР25/18.03.2021 г. на Кмета на район Аспарухово при Община Варна, с която е възстановено по реда на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на собственост на наследник на А. Н. С., а именно: Стоян Петков Лазаров, върху новообразуван имот № 3143 по ПНИ на местност „Боровец-север“, 1 землище на кв. „Галата“, общ. Варна, за площ от 4653 кв.м, при граници имоти с №№: 2378, 2377, 2374, 2373, 2372, 2383, 9590-път, 9554-път и 9558път.

Според чл. 149, ал. 5 АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.

Според чл. 147, ал. 1 АПК правото на оспорване на административните актове принадлежи на гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.

Наличието на правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК е положителна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата от категорията на абсолютните, която следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, при това доказателствената тежест се носи от оспорващия.

За наличието й съдът следи и служебно.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ установява кои лица са материалноправно легитимирани в производството по възстановяване собствеността на земеделски земи -„собствениците или техните наследници“.

След извършената проверка по чл. 159 АПК съдът намира, че жалбата е недопустима като подадена от лице, непритежаващо активна процесуална легитимация да обжалва административния акт - Заповед № Г-ПР25/18.03.2021 г. на Кмета на район Аспарухово при Община Варна, тъй като жалбоподателят не е неин адресат и тази заповед не засяга, нарушава или застрашава негови права, свободи или законни интереси, и не поражда задължения за него.

С обжалваната заповед кметът на район Аспарухово при Община Варна е наредил на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на Решение № 879/08.05.2002 г. на ПК - гр. Варна, да бъде възстановено правото на собственост при условията на §4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ на наследника на А.

Н. С. - Стоян Петков Лазаров за ПИ с идентификационен № 3143 по влязъл в сила ПНИ на с.о. „Боровец север“, землище кв. „Галата“, Варна.

С Решение № 879/08.05.2002 г. ПК - гр. Варна е признала и възстановила правото на собственост на наследниците на А. Н.

Семов върху 6 бр. ниви в землището на кв. „Галата“.

Съгласно приложеното удостоверение за наследници А. Н.

Семов има един наследник - син М. А. Н. С нотариално завещание от 29.03.2011г. М. А. Н. е завещал на Стоян Петков Лазаров цялото си движимо и недвижимо имущество.

Жалбоподателят обосновава правния си интерес от подадената жалба с обстоятелството, че с договор от 28.01.1994 г. е закупил от Милко Асенов Н. ¼ ид.ч. от наследството на баща му А. Н. С., поради което, въпреки че не е наследник, то същият е съсобственик на наследството.

Счита, че като купувач на наследството е носител на прехвърлените му наследствени права, включващи и тези по чл. 151 ЗИН /отм./, доколкото с решение № 784/21.01.1994 г. ВС на РБ е отменил присъдата на А. Н. от 29.04.1945 г. по НОХД № 10/1945 г. на Народния съд, с която е постановена конфискация на цялото му имущество.

Съгласно разпоредбата на чл. 212 от ЗЗД лице - наследник може да продава наследствените си права като съвкупност от права и задължения с 2 писмен договор с нотариално заверени подписи, доколкото в наследството има недвижими имоти.

С прехвърлянето на наследствените права наследникът не губи качеството си на наследник и това качество не се придобива от купувача на наследството. От това следва, че купувачът на наследство по договор по чл.

212 ЗЗД не е материалнолегитимиран като правоимащо лице по см. на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ /В този смисъл - ТР No 137а от 17.09.1955 година на ОСГК на ВС, както и съдебната практика - Определение № 529/27.12.2010 г. по ч. гр. д.

№ 366/2010 г. по описа на ВКС/.

Жалбоподателят има качеството купувач на наследствени права, като сключеният на 28.01.1994 г. договор за продажба на наследствени права обхваща само тези права и задължения, които наследникът е имал в качеството си на наследник към момента на откриване на наследството.

Към посочения релевантен момент и към момента на постановяване на Решение № 784/21.01.1994 г. на ВС на РБ, за което жалбоподателят счита, че води до възстановяване на конфискуваното имущество, тоест и на поземления имот - обект на обжалваната заповед, този имот обаче не е бил в гражданския оборот, съответно правото на собственост върху него не би могло да се възстанови „автоматично“ с отмяната на присъдата /в този смисъл именно е произнасянето по идентичен казус между същите страни - Определение № 1942/03.08.2021 г., постановено по ч. адм. дело № 1512/2021 г. по описа на Административен съд - Варна, трети касационен състав, с което е оставено в сила определение от 09.04.2021 г., постановено по гр. д. № 16070/2020 г. по описа на ВРС, XL състав, с което е прекратено производството по жалбата на В. Д. Т. срещу заповед № Г-ПР-110/10.11.2020 г. на кмета на район „Аспарухово" при Община Варна, издадена на основание пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за ПИ № 3371 по ПНИ на с. о. „Боровец – север“, Варна- двете определения са част от административната преписка, представена от административния орган - кмета на район Аспарухово/.

По тези съображения и доколкото жалбоподателят В. Д. Т. няма качество на собственик на поземления имот, обект на обжалваната заповед, съответно няма качество на наследник на собственика на този имот - А.

Н. С., то това обуславя недопустимостта на жалбата му. Затова и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от 03.08.2022 г., подадена от В.

Д. Т., в частта й, с която се иска да бъде прогласена нищожността на Заповед № Г-ПР-25/18.03.2021 г. на Кмета на район Аспарухово при Община Варна, с която е възстановено по реда на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на собственост на наследник на А. Н. С., а именно: Стоян Петков Лазаров, върху новообразуван имот № 3143 по ПНИ на местност „Боровецсевер“, землище на кв. „Галата“, общ. Варна, за площ от 4653 кв.м, при граници имоти с №№: 2378, 2377, 2374, 2373, 2372, 2383, 9590-път, 9554-път и 9558-път, и

3

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2792/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 51-ви състав, на основание чл. 159, т. 4 АПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба от страните в седемдневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд-Варна.

ПРЕПИС от определението да се връчи на жалбоподателя и на административния орган - Кмета на район Аспарухово при Община Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4