Решение № 260023 от 20.10.2020, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№ 20.10.2020 г. гр.Ямбол

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД І-ви Въззивен граждански състав

На

13 октомври 2020 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА секретар

П. У. като разгледа докладваното от съдия Н.ИВАНОВ възз. гр.дело №353 по описа на 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на И.Щ.И.,***, чрез адвокат Е. Г. П. от САК, против Решение №121/20.02.2020г., постановено по гр. дело №287/2019г. по описа на ЯРС, в частта му, с което съдът е отхвърлил иска на И.Щ.И. ***, с ЕИК-********* , в разликата над 1500 лв. до размера на 10000 лв. В жалбата на И.Щ.И. се сочи, че решението в обжалваната отхвърлителна част е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че присъдената сума е занижена, като не съответства на съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип и не може да репарира в пълен обем претърпените вреди от морално естество, като съдът неправилно е определил размера на паричния еквивалент на търпените от ищцата морални вреди. Сочи се, че при определяне на конкретния размер на обезщетението, необходимо да възмезди настъпилите в резултат на ПТП неимуществени вреди на ищеца, съдът не е съобразил в достатъчна степен конкретните обективно съществуващи факти, не е съобразил съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип, както и лимита на отговорност на застрахователя. Предвид изложеното и по съображенията подробно изложени в жалбата се претендира отмяна на решението в атакуваната му част и уважаване на предявения иск до размера от 10000лв. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение, с оглед установените разпоредби за представителство пред ОС на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

В писмен отговор ЗД„БУЛ ИНС“АД гр. София оспорва жалбата на И.Щ.И.. Изразява становище, че решението в отхвърлителната му част е правилно и законосъобразно.

Подадена е и въззивна жалба от ЗД„БУЛ ИНС“АД гр. София, с ЕИК-********* против Решение №121/20.02.2020г., постановено по гр. дело №287/2019г. по описа на ЯРС, в частта му, с което съдът е осъдил дружеството да заплати на И.Щ.И., на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от ПТП настъпило на 14.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.08.2018 г. до окончателното й изплащане. В жалбата на ЗД„БУЛ ИНС“АД гр. София, се сочи, че решението в осъдителната му част е необосновано и незаконосъобразно, като произнасяйки се съществото на спора се претендира съда да отхвърли предявеният иск, като неоснователен и недоказан, или ако счете, че има основание на ищеца да се присъди обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, размера на същото да бъде съобразен с критерия за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД, като така определения размер се намали на осн.чл.51 ал.2 от ЗЗД, като и в двата случая да се присъдят направените пред съдебните инстанции съдебни разноски. Сочи се, че необосновано се приело от районния съд, че е доказана причинно-следствената връзка на твърдените от ищеца увреждания и настъпилото ПТП с МПС за което има сключена застраховка "гражданска отговорност". Ищецът е постъпил в болницата на 14.04.2018 г. в 20.10 часа и е бил изписан в 21 часа, като реално единствено той посочвал, че имал някакви проблеми, но такива не били установени при прегледа. Той постъпил отново в болница чак 10 дни по-късно, за да бъде хоспитализиран, но това му поведение било мотивирано не от настъпили усложнения вследствие претърпени травми, а единствено и само с оглед воденето на съдебен процес и снабдяване с медицински документи за същия. В констативният протокол за ПТП с пострадали лица, представен с молбата-претенция до застрахователя, И.Щ.И. въобще не бил посочен като пострадал в ПТП-то на 14.04.2018г. Дори да се приемело, че уврежданията били в резултат на ПТП-то, същите въобще не били във вид и размер определящ обезщетението присъдено от районен съд - 1500 лева. Причинени на ищеца от ПТП, ако се приеме че имало такива, не били сериозни и по никакъв начин не обуславяли обезщетение в размера на присъденото. Сочи се, че и самия пострадал с поведението си е допринесъл за настъпване на вредите.

В с.з. И.Щ.И. не се явява и не изпраща представител. В писмено становище поддържа жалбата си.

В с.з. ЗД„БУЛ ИНС“АД гр. София, чрез своя пълномощник поддържа подадената от него жалба и оспорва жалбата на насрещната страна.

За да се произнесе, от фактическа страна съдът установи следното:

По делото предмет на разглеждане е претенция за неимуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, претендирани от И.Щ.И., като следствие от ПТП, против ЗД„БУЛ ИНС“АД гр. София- застраховател на прекия причинител на уврежданията.

Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, между дружеството – въззиваем, като застраховател, и прекия причинител на увреждането – В. И. Й., като застрахован.

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на увредения от пътно- транспортно произшествие възможността да търси репариране на претърпените вреди директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на деликвента за престъпване на забраната да не се вреди другиму.

Процесуална предпоставка за предявяване на претенцията пред съд е предварителното заявяване пред застрахователя, посредством писмена застрахователна претенция, на искането за заплащане на обезщетение и отказът на последния да плати в поискания от увредения размер или бездействието в срока по чл.496, ал.1 КЗ – чл.498, ал.3 КЗ.

Видно от данните по делото, в настоящия случай, И. е получил отказ за заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по подадената от него писмена застрахователна претенция /С писма от 28.05. и 19.06.2018 г. застрахователят е уведомил ищеца, че няма основание за удовлетворяване на претенцията му по изложени съображения/. Следователно, искът е допустим.

От събраните по делото доказателства, а и предвид липсата на разногласие между страните, следва да се приеме, че на 14.04.2018 г., по автомагистрала Тракия, в посока от Бургас за София, при движението на лек автомобил Форд Транзит, с рег. № У 1981 АТ, управляван от деликвента В. И. Й., около 297 км, водачът е насочил автомобила косо надясно, в резултат на което е изпаднал в режим на аварийно безконтролно движение – странично плъзгане надясно, с водеща предна лява част и завъртайки се около вертикалната си ос, автомобилът пресякъл косо съседните му две пътни ленти – дясна активна и аварийна, и е напуснал платното за движение отдясно. В процеса на аварийно движение по асфалтовото покритие, автомобилът се е завъртял на около 180 градуса спрямо вертикалната си ос, преминал е през десния банкет, „прелетял“ е през ската и отводнителния изкоп и се е „приземил“ в затревените площи, намиращи се отдясно на десния отводнителен изкоп, преобръщайки се. Автомобилът е преустановил движението си по таван, с насоченост обратна на първоначалното му движение. Горният механизъм на пътния инцидент е изследван и потвърден от вещото лице по назначената пред първата инстанция комплексната СМАТЕ. Водачът е имал възможност да предотврати ПТП, ако е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, по начин да запази траекторията му на движение. Технически правилно било и да задейства аварийно спирачната система, включително да съобрази скоростта си на движение с конкретната пътна обстановка. Технически допустимата скорост за движение по автомагистрала не била превишена, но предвид претоварване на автомобила и превоз на хода водачът следвало да я ограничи до 100 км/ч. Техническите причини за настъпване на ПТП били високата скорост и рязката промяна на траекторията , довела до несъвместим радиус на завиване. При извършения оглед на МПС се установило, че автомобилът е с 9 седящи места, на всяко от които е поставен триточков обезопасителен колан. В автомобила са се возили 1 водач и 15 бр. пътници. Според вещото лице ищецът е бил седнал на трети ред седалки в ляво до прозореца зад водача Йорданов, без поставен обезопасителен колан.

Следва да се заключи, че осъщественото от прекия причинител деяние се отличава с противоправност, тъй като са налице нарушения на нормите, регламентиращи правилата за поведение на участниците в движението по пътищата, и по-специално тези, предвиждащи задължение да се опазва живота, здравето и имуществото на останалите участници в движението – чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), и тези, относими към задължението да се контролира непрекъснато пътното превозно средство при движение, както и да се избира съобразената с конкретната пътна обстановка скорост на движение – чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.

В заключението на изслушаната пред ЯРС комплексната СМАТЕ е посочено, че при ПТП на ищеца е била причинена автомобилна травма, прегледан в спешно отделение на МБАЛ-Ямбол на същия ден и постъпил в ХО на деветия ден след инцидента. От снетата по негови данни анамнеза се установявало, че бил в средно тежко общо състояние, разказал от какво се оплаква. При изписването му на втория ден бил в добро общо състояние, липсвали данни за видими травматични увреждания в областта на главата, гръдния кош, шията, корема или други области на тялото. На същия била причинена следната телесна повреда – контузия на главата, като вещото лице по изпълнената пред първата инстанция експертиза квалифицира увреждането като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При приемането в спешно отделение се е оплакал от болки в главата и световъртеж- поносими, не са били налице данни за хоспитализация. Такива се появили на деветия ден, когато също не са били установени видими травматични увреждания. Лечението било консервативно и краткотрайно. Според заключението описаните в медицинските документи увреждания, отзвучавали за около 2- 3 седмици. Според вещото лице пострадалият е бил без обезопасителен колан, но даже и да е бил налице такъв, пак са били налице условията за получаване на такива несъществени травматични увреждания.

Ако пострадалият е бил приет в болница непосредствено след инцидента лечението е щяло да продължи три дни. На деветия ден след катастрофата от медицински гледище било излишно приемането му в болница, т.к. ако се очаквало настъпване на някакви усложнение, то те щели да настъпят през следващите няколко дни.

Единствената индикация за приемането му в болница било презастраховането на медицинските лица. Не се установило настъпване на усложнения дължащи се на непостъпване в болница на 14.04.2018 год. При изписване от болницата на ищеца не били изписани лекарства. Нямало и данни по делото да са възникнали обстоятелства налагащи приемане на лекарства във връзка със състоянието му. Действията на медицинските лица в СО спрямо пострадалия били адекватни и в рамките на добрите медицински практики. В епикризата били посочени дати за контролни прегледи, които не били задължителни, като нямало данни пострадалият да се е възползвал от тях. Описаните контузии, с оглед събраните по делото доказателства, в т.ч. СМАТЕ и гласни такива /показанията на св.И./, са били претърпени в резултат на пътния инцидент, поради което и настоящата инстанция приема, че уврежданията стоят в пряка причинна връзка с противоправното поведение на причинителя на деликта. Неоснователни са твърденията на застрахователя, за липса на участие на ищеца в ПТП настъпило на 14.04.2018 г. Действително името на лицето не е вписано в констативният протокол за ПТП с пострадали лица за процесния инцидент, но от останалите събрани по делото доказателства по безспорен начин е установено, че И. безспорно е пътувал в катастрофиралия автомобил, като се е возил седнал на трети ред седалки в ляво до прозореца зад водача Й. Недоказани са и твърденията, че постъпването на И. на 23-ти в болница може да не е в резултат на ПТП-то от 14.04.2018 г., тъй като същия могъл да претърпи инцидент и увреждане при различни обстоятелства. Тези твърдения се оборват и от заключението на ВЛ-це Чаушев по СМАТЕ.

Разпечатката съдържа 30 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b18856ed-15cc-42bd-ba95-bc7519fbc336