Определение № 31158 от 18.11.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31158 гр. /.../, 18.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110145338 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 175128 от 22.08.2022 г. /с дата на пощенско клеймо 19.08.2022 г./, предявена от името на „*===*“ ЕООД, ЕИК /.../, чрез адвокат Д. П., срещу А. Ж. К., ЕГН **********, с която „*===*“ ЕООД, ЕИК /.../ е предявило срещу А. Ж. К., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 997,37 лева, представляваща главница по Договор за стоков кредит, сключен на 14.02.2020 г. между /.../ ЕАД, в качеството на заемодател и А.

Ж. К., ЕГН **********, в качеството на заемополучател, вземанията по който са прехвърлени в полза на *===* ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 21.06.2021 г. между /.../ ЕАД, в качеството на цедент и *===* ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 10.01.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 42,00 лева, представляваща договорна лихва за периода 21.11.2020 г. – 13.08.2021 г. 3/ сумата от 115,25 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.11.2020 г. до 09.01.2022 г., за които суми на 20.01.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 1678/2022 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника е депозиран отговор на исковата молба.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба е основателно и следва да 1 бъде уважено.

Следва да бъде приложено за послужване в настоящото производство ч.гр.д. № 45338/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

Искането, направено от името на ответника, на основание чл. 190 ГПК, да бъде задължено ищцовото дружество да представи справка за извършените от ответника плащания по процесния договор за стоков кредит, от която да е видно какви суми са погасени с извършените от ответника плащания по процесния договор, следва да бъде оставено без уважение, доколкото за изясняване на същите обстоятелства по делото е допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпроса и събиране на други доказателства за установяване на едно и също обстоятелство не е необходимо в производството.

Искането, направено от името на ответника, на основание чл. 190 ГПК, да бъде задължено ищцовото дружество да представи по делото Общи условия на дружеството /.../ ЕАД, приложими за процесния договор за стоков кредит, както и доказателства, че ответникът е запознат с тях срещу подпис, следва да бъде оставено без уважение, доколкото макар и допустимо и относимо към предмета на делото, същото не е необходимо за правилното решаване на спора, с чието разглеждане съдът е сезиран в настоящото производство, още повече, че извлечение от Общи условия на дружеството /.../ ЕАД, приложими за процесния договор за стоков кредит, са приложени към исковата молба.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.12.2022 г. от 11:00 часа , за когато да се призоват страните.

ІІ. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

Със заявление вх. № 6270/13.01.2022 г. /с дата на пощенско клеймо 10.01.2022 г./ ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника А. Ж. К., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 997,37 лева, представляваща главница по Договор за стоков кредит, сключен на 14.02.2020 г. между /.../ ЕАД, в качеството на заемодател и А. Ж. К., ЕГН **********, в качеството на заемополучател, вземанията по който са прехвърлени в полза на *===* ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 21.06.2021 г. между /.../ ЕАД, в качеството на цедент и *===* ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 10.01.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 42,00 лева, представляваща договорна лихва за периода 21.11.2020 г. – 13.08.2021 г. 3/ сумата от 115,25 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.11.2020 г. до 09.01.2022 г. На 20.01.2022 г. е издадена заповед за 2 изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на ответника, като в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Ищецът е уведомен за възмножността да предяви иск за установяване на вземането си на 02.08.2022 г. Исковата молба е подадена на 19.08.2022 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

Ищецът твърди, че на 14.02.2020 г. между /.../ ЕАД, в качеството на заемодател и А. Ж. К., ЕГН **********, в качеството на заемополучател е сключен договор за стоков кредит в размер на 1399 лева за закупуване на мобилен телефон. Поддържа, че заемополучателя се е задължил да погси задължението си на 24 месечни анюитетни вноски с краен срок на погасяване 21.02.2020 г. Сочи се, че между страните е договорен годишен лихвен процент в размер на 21,57 %.

Поддържа се, че след сключване на договора, кредитополучателят не е погасявал в срок и в необходимия размер месечните вноски по кредита. В тази връзка се сочи, че поради неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита и на основание чл. 13, ал. 2 от Договора за стоков кредит, задълженията по същия били обявени за предсрочно изискуеми на 13.08.2021 г. Отделно се твърди, че впоследствие е изтекъл и крайният срок за издължаване на кредита – 21.02.2022 г.

Поддържа, че вземанията по процесния договор за стоков кредит, сключен на 14.02.2020 г. между /.../ ЕАД, в качеството на заемодател и А. Ж. К., ЕГН **********, в качеството на заемополучател са прехвърлени в полза на *===* ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 21.06.2021 г. между /.../ ЕАД, в качеството на цедент и *===* ЕООД, в качеството на цесионер, като длъжникът е уведомен за извършената цесия.

Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва:

1/ сумата от 997,37 лева, представляваща главница по Договор за стоков кредит, сключен на 14.02.2020 г. между /.../ ЕАД, в качеството на заемодател и А. Ж. К., ЕГН **********, в качеството на заемополучател, вземанията по който са прехвърлени в полза на *===* ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 21.06.2021 г. между /.../ ЕАД, в качеството на цедент и *===* ЕООД, в качеството на цесионер, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 10.01.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 42,00 лева, представляваща договорна лихва за периода 21.11.2020 г. – 13.08.2021 г. 3/ сумата от 115,25 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.11.2020 г. до 09.01.2022 г., за които суми на 20.01.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 1678/2022 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника е депозиран отговор на исковата молба. В отговора на исковата молба се излагат съображения за неоснователност на предявените искове. Поддържа се, че от страна на ответника са извършени плащания за погасяване на задълженията по процесния договор за стоков кредит в общ размер от 984,70 лева. Оспорва се дължимостта на претендираните от ищеца вземания, а в условията на евентуалност - тяхната изискуемост. Прави се възражение за нищожност на 3 клаузите на чл. 13, ал. 1 и ал. 3 от процесния договор за кредит, доколкото същите клаузи от процесния договор били неравноправни.

Моли се, за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал.

2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):

Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.

4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между /.../ ЕАД, в качеството на кредитор и А. Ж. К., в качеството на кредитополучател е сключен Договор за стоков кредит, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя стоков кредит в размер от 1399 лева, а последният се е задължил да го върне в посочения срок, както и че вземанията по Договор за стоков кредит от 14.02.2020 г., сключен между /.../ ЕАД, в качеството на кредитор и А. Ж. К., в качеството на кредитополучател са прехвърлени в полза на *===* ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 21.06.2021 г. между /.../ ЕАД, в качеството на цедент и *===* ЕООД, в качеството на цесионер, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

ІІІ. По доказателствата:

ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, документите, представените ведно с исковата молба и отговора на исковата молба.

ПРИЛАГА за послужване в настоящото производство ч.гр.д. № 1678/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза в настоящото производство със задачи, формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 250 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

4

НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Д. П., адрес: гр. /.../, п.к.1345, ул./.../, бл.59, ет.2, ап.10, тел. 8 239 490, ***.

УКАЗВА на ищеца, че на основание чл. 77 ГПК, ако страната остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране.

УКАЗВА на ищеца, че следва да предостави на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза необходимото съдействие и достъп до счетоводни документи, необходими на вещото лице за изготвяне на заключението по допуснатата експертиза.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на дадените указания и непредставяне на вещото лице на необходимите документи за изготвяне на заключението, т.е. при положение, че липсата на оказано съдействие на вещото лице по допуснатата експертиза доведе до неоснователно отлагане на делото, и на основание чл. 92а ГПК, на управителите на ищцовото дружество Р. И. М. – Т. и Т.