Решение № 365 от 05.12.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. Севлиево, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Петракиева - Велинова при участието на секретаря Станислава М. Цонева като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело № 20244230100520 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „ЕПЕКС НХ“ЕООД, представлявано от Н. Х. Т., против С. Г. Т..

В исковата молба се твърди, че ответникът работил на трудово правоотношение с ищцовото дружество, като „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“, по силата на трудов договор №25/18.10.2023 г. До 19.01.2024 г. същият изпълнявал съвестно трудовите си задължения, като на 22.01.2024 г. трябвало да се отправи за изпълнение на заявка за превоз на стоки и товари на територията на Германия. На посочената дата ответникът потеглил в изпълнение на поставената задача, но около гр.

Враца, вследствие неправилно шофиране, се пукнала след нацепване една от гумите на товарния автомобил. Поради случилото се, ответникът без основателна причина обърнал автомобила и го върнал в базата на ищцовото дружество в гр. Севлиево, отказвайки да изпълни възложения курс и проваляйки по този начин цялата заявка на ищеца. Заради неизпълнението, ищецът не получил от германския контрагент договореното навло по заявката за международен превоз на товар. Разбирайки че трябва да заплати на ищеца направените разходи за гума, пътни такси и гориво до гр.

Враца и обратно, на следващия ден – 23.01.2023 г., ответникът представил на ищеца болничен лист с дата от 18.01.2024 г. и самоволно напуснал работа. Вследствие поведението на ответника, ищецът се принудил да закупи и постави нова гума на товарния автомобил, както и да понесе за своя сметка загуба по изразходеното от ответника гориво и заплатени пътни такси по нереализиран превоз. Ответникът отказвал доброволно да заплати дължимите суми.

Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се осъди 1 ответника да заплати на ищеца, както следва: сумата от 5325 лв. – нереализирана печалба за едномесечен престой на товарен автомобил с рег.№****; сумата от общо 1582,30 лв., от която: 280,30 лв. – заплатено гориво и пътни такси на датата 22.01.2024 г. и 1302,00 лв. – 1 брой сменена гума на товарния автомобил.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил писмен отговор (чрез адв. Н. Н.

- Г.). В него не се оспорва съществуването на трудово правоотношение между страните по силата на посочения в исковата молба трудов договор, като се сочи, че същият е бил прекратен по инициатива на работника, считано от 20.02.2024 г. Не се оспорва и, че на 22.01.2024 г. ответникът тръгнал на път за Германия, в изпълнение на възложения му от работодателя трудов ангажимент. В писмения отговор предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан, поради следните съображения:

Изнесената в исковата молба фактология не отговаряла на обективната истина. В действителност, на посочената дата, малко след гр. Ловеч, ответникът усетил тресене във волана. Преди да излезе от страната, ответникът отбил товарния автомобил в автосервиз за техническа диагностика, където се установило, че една от гумите е сцепена от вътрешната страна. Ответникът се свързал веднага с представител на дружеството работодател, разказвайки за техническата неизправност на автомобила, но оттам отказали плащането на ремонта в сервиза и му наредили да продължи курса си на изпълнение. Ответникът обаче преценил, че шофирането на товарен автомобил с този технически проблем и на толкова дълго разстояние би застрашило живота и здравето му, поради което го върнал обратно в базата в гр. Севлиево, откъдето го взел сутринта, както и върнал ключовете на превозното средство на представител на работодателя. Тъй като няколко дена по-рано – на 18.01.2024 г. бил подложен на хирургическа интервенция поради абсцес на показалеца на дясната ръка и тъй като взел решение да прекрати трудовия си договор поради влошените взаимоотношения с работодателя, на 23.01.2024 г. представил издадения болничен лист и пуснал молба за прекратяване на трудовия договор. Поради това, че след прекратяване на трудовия договор не получил работна заплата за м. януари 2024 г. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, подал сигнал за нарушение на трудовото законодателство в Дирекция „Инспекция по труда“ – Габрово. С оглед на тази действителна фактология, ответникът счита, че е налице хипотезата на чл.238 КТ и предявеният иск е неоснователен.

В отговора на исковата молба се претендира да бъде отхвърлен предявеният иск и присъдени направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. Р. Н., поддържа исковата молба. Ответникът, чрез адв. Н. Н. - Г. като процесуален представител, поддържа изразеното в писмения отговор становище.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира 2 следното за установено от фактическа страна:

Между страните по делото не е спорно, че ответникът С. Г. Т. е бил в трудовоправни отношения с ищцовото „ЕПЕКС НХ“ЕООД, като е заемал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“. В изпълнение на възложен му от работодателя трудов ангажимент, на 22.01.2024 г. ответникът потеглил за Германия, с предоставения му товарен автомобил с рег.№ ****. Още същият ден, докато се намирал на територията на РБългария, една от гумите на автомобила се сцепила от вътрешната страна и като резултат ответникът върнал товарния автомобил в гр.

Севлиево и не реализирал курсът до Германия.

На 23.01.2024 г. ответникът депозирал молба за освобождаване от заеманата длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“, а като мотив за нея е посочил „техническа неизправност на предните гуми на автомобил ****“.

Със заповед №24/19.02.2024 г. на управителя на „ЕПЕКС НХ“ЕООД, трудовото правоотношение с ответника е било прекратено на основание чл.326 ал.1 от Кодекса на труда, считано от 20.02.2024 г.

Във връзка с претенцията за сума, представляваща нереализирана печалба за ищцовото дружество от неизвършения от ответника курс с товарния автомобил с рег.№ ****, по делото са представени 15 броя поръчки за транспорт от GCD Glomd Container (легализиран превод).

От заключението на допуснатата по делото съдебно икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Е. Д. и приета като доказателство по делото, се установява следното: Между ищцовото дружество и спедиторско дружество GCD Glomd Container има установени договорни отношения за превоз на товари по маршрута Република Германия – Република Белгия – Република Германия. Превозът се осъществява по транспортна схема, подробно разписана по часови диапазони в Поръчки за транспорт, изготвени от спедиторското дружество, които изпълняват след установяване на транспортното средство на територията на Република Германия. Съгласно договорните условия, транспортното средство е на разположение на спедитора приблизително един месец, след което се прибира в Република България. От приложените по делото 15 броя поръчки за транспорт за периода 01.11.2023 г. – 30.11.2024 г., издадени от спедиторското дружество GCD Glomd Container към ищцовото дружество се установява, че за посоченият период ищецът е получил сума в размер на 12 778,64 евро или 24 992,85 лв. Въз основа на данните от тези поръчки, в заключението си вещото лице е приело, че приходът, който е следвало да отчете ищцовото дружество, в случай че транспортното средство MAN с рег.№**** е извършило превоз на товари по маршрута Република Германия – Кралство Белгия – Република България през периода 22.01.2024 г. – 23.02.2024 г. е в размер на 12 778,64 евро или 24 992,85 лв. След отчитане на разходите за дизелово гориво и пътни такси, вещото лице е приело, че 3 нетната печалба, която „ЕПЕКС НХ“ЕООД би реализирало от извършени транспортни услуги за периода 22.01.2024 г. – 23.02.2024 г. е в размер на 6031,01 евро или 11 795,63 лв. Според експертното заключение, направените разходи относно транспортното средство МАN с рег.№ **** за датата 22.01.2024 г. са в размер на 278,75 лв., в т.ч. пътни такси в размер на 53,03 лв. и дизелово гориво в размер на 225,72 лв. (85,50 литра Х 2,64 лв.). Разходът за закупуване на един брой нова автомобилна гума, представляващ нейната възстановителна стойност, е в размер на 1085,00 лв.

От обясненията на вещото лице Е. Д., дадени в о.с.з. на 05.11.2024 г., се установява, че съобразно установените взаимоотношения между ищцовото дружество и спедиторското дружество GCD Glomd Container, конкретните поръчки за транспорт се изпращат, след като товарният автомобил на ищцовото дружество достигне до Република Германия и тъй като в случая товарен автомобил рег.№ **** не е достигнал до Германия, липсват конкретни поръчки към ищцовото дружество, които да не са реализирани. Ето защо вещото лице е използвало данните от приложените по делото поръчки, които са за предходен период, а именно за периода 01.11.2023 г. – 30.11.2024 г.

В показанията разпитаният по искане на ищцовата страна свидетел Цветан Георгиев Цанков сочи, че е служител в ищцовото дружество, който връчил на ответника документите във връзка с освобождаването му от работа и от управителя знаел, че ответникът тръгнал да изпълнява курс, но след това отказал да го изпълни.

Свидетелят Ю.Д.С. е бивш работник в „ЕПЕКС НХ“ЕООД, управлявал товарния автомобил с рег. № **** преди ответника. Същият заявява, че товарният автомобил се намирал в много лошо техническо състояние и се нуждаел от ремонт, още докато той го управлявал. Имало нужда от смяна на гумите, тъй като били изтъркани, и проблеми с ходовата част. След като ответникът започнал да работи с него, също споделил, че товарният автомобил не е отремонтиран и се оплакал пред свидетеля от състоянието му.

Съдът счита за несъотносими към делото, поради което не обсъжда представените по делото писмени доказателства, касаещи прекратяването на трудовото правоотношение между страните, както и тези във връзка с проверка на ищцовото дружество от Дирекция „Инспекция по труда“ - Габрово, инициирана по сигнал на ответника.

При гореустановеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл.45 и сл. ЗЗД вр. чл.203 ал.2 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.203 ал.1 КТ работникът или служителят отговаря имуществено съобразно правилата на тази глава за вредата, която е причинил на 4 работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения. Според ал.2 на същата разпоредба, за вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон.

Следователно основателността на предявения иск е обусловена от установяването на следните правопораждащи факти: наличието на трудово правоотношение с ответника към момента на причиняването на вредите; деяние; противоправност на деянието; вреда; причинна връзка между деянието и вредата, както и че ответникът е причинил умишлено твърдените вреди. Всички посочени предпоставки за реализиране на отговорността по чл.203 ал.2 са в доказателствена тежест на работодателя. А когато отговорността е за вреди, причинени умишлено от работника или служителя, дължимото обезщетение включва и пропуснатата полза, при наличие на предпоставките за това, във всеки конкретен случай. Пропуснатите ползи са неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора.

В конкретния случай, въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за недоказано ответникът да е осъществил умишлено противоправно деяние, обуславящо ангажиране на имуществената му отговорност пред работодателя.

Съображенията за това са следните: Данните по делото безпротиворечиво установяват, че към 22.01.2024 г. ответникът е бил в трудово правоотношение с ищцовото дружество и на същата дата е следвало да реализира пътуване до РГермания с предоставения му за изпълнение на трудовите задължения тежкотоварен автомобил с рег. №****. На посочената дата ответникът е започнал пътуването, но още преди да излезе от територията на РБългария го е преустановил и върнал товарния автомобил обратно в гр. Севлиево. Не е спорно по делото (ответникът твърди, а ищецът признава в исковата молба този неблагоприятен за него факт), че причината за връщането на товарния автомобил в базата на ищцовото дружество още същия ден е сцепване на вътрешна гума на автомобила.