Решение № 213 от 12.06.2023, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Русе, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Мария Велкова

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20234500500241 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Д. М. К. чрез пълномощника адв. Г. П. от АК-Русе против решение №260002/02.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 2990/2020 г. на Русенския районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от нея против М. Х. Г., И. Г. Г. и В. Г. П. искове в частта над сумата от 1741.30 лв. до размер на 2929.30 лв., преставляващи припадаща им се част от стойността на направените от нея разходи за ремонт на покрива, както и в частта за разноските. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост по изложените в жалбата съображения. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковете се уважат. Претендира и направените разноски.

Ответниците по жалбата М. Х. Г., И. Г. Г. и В. Г. П. са подали отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който изразяват становище за неоснователност на жалбата и искат същата да се остави без уважение.

М. Х. Г., И. Г. Г. и В. Г. П. са обжалвали решението в частта, с която са 1 осъдени да заплатят на Д. М. К. сумата в размер на 1741.80 лв., представляващи разходи за извършен неотложен ремонт на фасадата и укрепване на стълбището на сграда с идентификатор *** г., находяща се в гр.Русе, ул.*****. Излагат оплаквания за неправилност и искат отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска по съображенията, изложени в жалбата.

Д. М. К. счита жалбата на насрещната страна за неоснователна.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбите са подадени от процесуално легитимирани страни в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Производството е образувано по предявен от Д. М. К. против М. Х. Г. и И. Г. Г. и В. Г. П. в качеството им на правоприемници на Г.И. Г., поч. на 01.01.2021 г. / в хода на производството/ за заплащане на сумата в общ размер на 4330 лв., представляваща припадащата им се част от разходите за извършени неотложни СМР с правно основание чл.41 от ЗС.

От фактическа страна е установено, че Д. М. К. по силата на договори за покупко- продажба, сключени с нотариален акт-вх.№ 8266/24.06.2014 г., акт №108, т.20, дело № 3908 и нотариален акт- вх.№8988/09.07.2014 г. е собственик на жилище, представляващо самостоятелен обект *** от 99 кв.м. и на жилище, представляващо самостоятелен обект *** от 98 кв.м., находящи се на третия мансарден етаж в сграда, намираща се в гр.Русе, ул.*****. М. Х. Г., И. Г. Г. и В. Г. П. са собственици на апартамент на първия етаж, представляващ самостоятелен обект ***. в същата сграда, която е паметник на културата съгласно удостоверение № ТУС 4153/26.08.1998г., издадено от архитекта на Община – гр.Русе.

Установено е, че Д. К. е заплатила за извършване на заснемане и издаване на технически паспорт на сградата и със свои средства е направила ремонт на покрива, на вътрешно стълбище и на фасадата на сградата.

С нотариална покана Д. К. уведомила сем. Г.и, че е извършила цялостен 2 ремонт на покрива и че те следва да й възстановят разходите за този ремонт, съобразно правата си на съсобственост в Етажната собственост. В поканата е посочено, че могат да се свържат с н е я , за да им представи разходнооправдателните документи за извършената работа и закупените материали, както и да уточнят размера на дължимата от тях парична сума. Посочено е и че във фасадата на сградата е констатирана сериозна пукнатина, за което е уведомен регионалния инспекторат по опазване на културното наследство, от който се очаква за изготви предписание за отстраняване на повредата и следва да бъде проведена среща на съсобствениците за извършване на ремонт на сградата, като се проведе събрание, на което да бъде избран домоуправител; да бъде съставен технически паспорт на сградата; съставена книга на собствениците и други действия. Поканата е била връчена на Г.и на 09.09.2015 г. Като в отговор на същата Г.и заявили, че не възразяват да се проведе събрание, съгласно изискванията на ЗУЕС, но очакват от Коларова да определи деня и дневния ред, при който ще се проведе събранието, за което да ги уведоми писмено. По отношение на поканата да платят претендираните от К. разходи същите са отказали по съображения, че не били уведомявани за нуждата от такъв ремонт, не участвали в избора на материали и изпълнител.

Установено е също, че Д. К. е сключила договор за архитектурно заснемане на сградата и издаване на технически паспорт № 12/ 18.02.2015 г., за което платила на на 23.02.2015г. аванс от 500.00 лева и на 17.04.2015г. – 2200 лв. за окончателно плащане.

На 23.07.2015 г. бил издаден технически паспорт на сградата. В част Б:

„Мерки за поддържане на строежа и срокове за извършване на ремонти“, т.2 изрично е посочено, че съсобствениците следва да възстановят контактните повърхности/ Фасади, дограми, покриви и други обшивки/ и да се предпази от течове, както сградата, така и в основите, да се подменят водосточните тръби по фасадите, както и ламаринените обшивки по главния покривен корниз.

Със заключението на приетата в първоинстанционното производство СТЕ са установени вида и стойността на извършените СМР на процесната сграда, както и припадащия се процент ид.ч. от общите части на сградата.

Съгласно експертизата Г.и притежават 14.59% ид.ч. от общите части на сградата. ВЛ са установили и описали извършените СМР на покрива, на фасадата и на стълбищната площадка, чийто ремонт е бил свързан с 3 укрепване на конструкцията, измазване и боядисване. Общата стойност на направените разходи съгласно експертизата възлизат на 8 142.48 лв.- за покрива и на 9046.28 лв.- за фасадата и стълбищната площадка.

За установяване на факта и периода на извършване на ремонтите са ангажирани гласни доказателства. Св.В.К., св. И.Г. и св.С.В. сочат, че ремонтите били извършени през лятото на 2015 г., а св. Р.Р. и св.Д.П. като време на извършване на ремонта на покрива посочват лятото на 2014 г.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявеният иск за сумата в общ размер на 1740,90 лв., представляваща припадащата се част от разходите за извършен неотложен ремонт на фасадата и укрепване на стълбищната клетка, вкл. и разходите за издадения технически паспорт и е отхвърлил иска в останалата му част по съображения, че вземането е погасено по давност.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. При извършване на преценка относно правилността му въззивният съд съобрази следното:

Отношенията между собствениците в етажната собственост относно поддържането, възстановяването и подобряването, както и по повод ползването на общите части на сградата се уреждат от правилото на чл.41 от ЗС. Всеки собственик, съразмерно на дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или възстановяването на общите части, както и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание.

Необходимите разноски са свързани с неотложни ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на общите части, предизвикани от непредвидено събитие или се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в състояние, годно за тяхното предназначение. За извършването на необходимите разноски по поддържането на общата вещ не е необходимо съгласието на останалите съсобственици и те дължат възстановяването им дори когато съсобственикът, извършил тези разноски, сам си е служил с цялата обща вещ.

Полезните разноски са тези, които увеличават стойността на вещта и имат характера на подобрения. Необходимите и полезните разноски са за 4 сметка на собствениците на сградата, като участието на всеки собственик на обект в етажната собственост е съобразно дела му в общите части.

Когато без решение на общото събрание собственик е извършил със собствени средства необходим ремонт на общите части на сградата и тези средства не са му били възстановени, той разполага с иск срещу останалите собственици- чл.48, ал.6 и ал.7 от ЗУЕС.

В настоящият случай е установено по категоричен начин, че страните по делото са били собственици на самостоятелни обекти в сграда, намираща се в режим на етажна собственост като М. Г., И. Г. и В. П. са притежавали 14.59 % ид.ч. от общите части на сградата. Установено е също, че Д. К. след придобиване на жилищата на мансардния етаж, без решение на общото събрание на ЕС, е предприела действия по архитектурно заснемане на сградата и снабдяване на същата с технически паспорт, както и извършване на ремонти на покрива, фасадата и стълбищната клетка и е заплатила стойността им.

Ремонтите са били извършени, тъй като покривът е бил в много лошо състояние и се е нуждаел от спешен ремонт, фасадата също била в лошо състояние и се нуждаела от ремонт, стълбищната клетка също следвало да бъде укрепена.

Съвкупната преценка на доказателствата- писмени, гласни, както и приетите заключения на ВЛ, налагат извода, че извършените ремонти работи от Д. К. имат характер на „необходим ремонт“ по смисъла на пар.1, т.8 от ЗР на ЗУЕС. СМР са предприети от нея за превеждане на общи части на сградата в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност, с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея. В този смисъл са били и дадените препоръки в издадения технически паспорт.

С оглед на това Д. К. има право да иска от останалите съсобственици съответната припадаща им се част от разходите за извършените от нея неотложни ремонти на покрива, фасадата и стълбището в сградата.

Ответниците по иска са направили възражение, че вземането е погасено по давност, която възражение е уважено от първоинстанционният съд по отношение на претенцията за заплащане на разходите за ремонт на покрива.

5

Изводът на районният съд, че вземането на Д. К. за направените разходи за ремонт на покрива е погасено по давност е неправилен.

Съвкупната преценка на доказателствата сочи, че ремонта на покрива е започнал през лятото на 2015 г. и е приключил в началото на м. септември с.г.

Този извод се извежда от показанията на св.В.К., св. И. и св.В., които установяват по категоричен начин, периодът на извършване на ремонта.

Показанията на тези свидетели са последователни, логични, същите имат трайни лични впечатления и установяват непосредствено възприети факти, като показанията им кореспондират с удостовереното в издадения технически паспорт на сградата, където са дадени предписания за възстановяване на контактните повърхности, вкл. фасади и покрив. Показанията на тези свидетели кореспондират и с приетата по делото СТЕ, в която също изрично е посочено, че ремонта е предприет в изпълнение на дадените препоръки.

Неправилно районният съд е извел извод относно периода на извършения ремонт на покрива само въз основа на показанията на св.Р. и св.П., които са твърде общи, същите нямат трайни лични впечатления и сочат инцидентно възприети факти.

Съдът приема, че ремонтът на покрива, на фасадата и стълбищната клетка са извършени през лятото на 2015 г.- ремонтните дейности са започнали в края на м. юли и са приключил в края на м. август на с.г., поради което вземането на Д. К. за съответната част от направените от нея разходи за СМР не е погасено по давност.

Доводите за недължимост на сумата, тъй ремонтите по фасадата били извършени самоволно и в нарушение на действащото законодателство са неоснователни.

Разпоредбата на чл.71, ал.1 от Закона за културното наследство въвежда редица задължения за собствениците, ползвателите и концесионерите на недвижими имоти и културни ценности, а именно да полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние при спазване разпоредбите на закона и актовете за прилагането му, да уведомяват незабавно НИНКН, регионалните инспекторати по опазване на културното наследство и общинските органи за настъпили увреждания по тях или действия спрямо тях в нарушение на закона. В закона е регламентирана и специална процедура, свързана с извършването на ремонтни дейности в 6 сграда- паметник на културата. Неспазването им обаче има други правни последици, но не освобождава останалите съсобственици от задължението им, регламентирано в чл.41 от ЗС, респ. чл.48, ал.6 от ЗУЕС.

Разпечатката съдържа 45 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b186fb44-35a8-4c9d-ab3e-ca5751593436