Акт от 23.12.2011, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 13

Номер

13

Година

19.01.2015 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

12.05

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Пламен Александров Александров

Секретар:

Христина Златомирова Русева

Мария Кирилова Дановска

Кирил Митков Димов

Прокурор: като разгледа докладваното от

Пламен Александров Александров

Въззивно гражданско дело номер

20145100500298 по описа за

2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 37 от 27.08.2014 г., постановено по гр.д.№ 266/2013 г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявения иск от Х.Х.Ш. от с.С., общ.Кирково, против Г.М.М., Г.А.М. и Т.А.М., и тримата от с.С., общ.Кирково, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на тримата ответници, че ищеца е собственик по наследство на поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с.С., общ.Кирково, с площ от 1 879 кв.м., при посочени граници, като неоснователен. С решението си съдът е отхвърлил и искане от Х.Х.Ш. против Г.М.М., Г.А.М. и Т.А.М., с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК, за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност № 129, том І, рег.№ 779, дело № 129/28.03.2011 г. на нотариус Г.Г., като неоснователен. Осъдил е Х.Х.Ш. да заплати на Г.М.М., Г.А.М. и Т.А.М. разноски по делото в размер на 1 300 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Х.Х.Ш., който чрез своя представител по пълномощие, го обжалва в срок. Счита атакуÔаното решение за неправилно – необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и в противоречие с материалния закон. Твърди, че първоинстанционният съд не се е съобразил с представените по делото доказателства, не ги е проучил и обсъдил внимателно, поради което неправилно е възприел същите и е постановил обжалваното решение. В тази връзка, излага съображения, че съдът е концентрирал вниманието си върху имот от 2.6 дка в местността „Канджък бунар”, попадащ в строителните граници на с.С., по отношение на който са провеждани процедури по реда на чл.13а от ППЗСПЗЗ и му е възстановена съответна част от него. Съдът не обърнал внимание, процесния имот не попада в този имот от 2.6 дка, а граничил с него. В съдебно заседание вещото лице от назначената по делото съдебна експертиза подробно обяснил фактите, които твърдял въззивникът, а именно – че от заявените общо за възстановяване 22 дка били възстановени 19.4 дка, като от тях в реални граници били възстановени 13.691 дка, а останалите около 6 дка не били възстановени и те попадали в урбанизираната територия, където именно се намирал процесния имот. Категорично било становището на вещото лице, че процесният имот съвпадал с имотите, които са възстановени на наследниците на Шабан Юсуфов с решение на ОбПК от 1992 г. и 2011 г. В жалбата се излагат също така съображения, че разпитаните по делото свидетели установили, че процесният имот бил владян, респективно – своен, от въззивника от 1992 г. до 28.03.2011 г., когато ответниците се снабдили с нотариален акт за него, като това владение продължило непрекъснато, явно и необезпокоявано от никого. От тези показания се установявало не само собственост по наследство, но и давностно владение от страна на въззивника, а не от страна на ответниците. Моли съда да отмени обжалваното решение пи да постанови друго, с което да уважи предявения от него иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за имот от 1 879 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с.С., общ. Кирково, както и да отмени нотариален акт № 129/28.03.2011 г. на нотариус Г.Г.. Претендира разноски.

В подаден, в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, писмен отговор въззиваемите, чрез своя представител по пълномощие, излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба и молят съда да потвърди като правилно решението на районния съд. Претендират направените по делото разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

По делото е бил предявен от Х.Х.Ш. против Г.М.М., Г.А.М. и Т.А.М., иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ищеца е собственик по наследство на поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с.С., общ.Кирково, с площ от 1 879 кв.м., за който ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност № 129, том І, рег.№ 779, дело № 129/28.03.2011 г. на нотариус Г.Г., както и искане за отмяна на посочения нотариален акт. В исковата молба ищецът твърди, че е наследник на Ш.М.Ю. и като такъв подал заявление за възстановяване на собствеността на общия им наследодател върху нива от 22 дка в местността „Канджък бунар” в землището на с.С., общ.Кирково. С решение на Общинска служба по земеделие – Кирково от 07.07.1992 г. им било признато и възстановено правото на собственост на наследствения им недвижим имот, представляващ нива от 19.400 дка в местността „Канджък бунар”, като им било отказано възстановяването на нива от 2.6 дка в същата местност, която попадала в строителните граници на с.С. и една част от която попадала в улица, а друга част – в парцели ІІІ, ІV и V в кв.10 на с.С.. Сочи, че в съседство с тези парцели се намирала останалата част от имота от 19.400 дка, в който имот попадал парцел ІІ в кв.10 на с.С.. Твърди, че процесния имот, който попадал в парцел ІІ кв.10 по плана на с. С., не му бил възстановен от Общинската служба по земеделие, като въпреки че на 09.03.2011 г. имота пак му се възстановявал в реални граници, отново му било отказано снабдяването с нужните документи за спорната част от имота. Твърди също, че за процесни имот – от 1 879 кв.м., ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост по давностно владение № 129/28.03.2011 г.

От представените по делото удостоверения за наследници - № 63/ 18.07.2011 г. и № 28/16.05.2012 г., и двете издадени от кметство с. С., общ. Кирково, се установява, че ищецът Х.Х.Ш. (въззивник) е наследник на Х.Ш.Ю. (негов баща), който от своя страна е наследник на наследодателя Ш.М.Ю. (дядо на ищеца), починал на 29.07.1970 г. От цитираните удостоверения за наследници се установява, че ищецът Х.Х.Ш. наследява 1/35 част от наследството на дядо си Ш.М.Ю. – 1/7 част от наследството на баща му Х.Ш.Ю., който от своя страна е наследил 1/5 част от наследството на Ш.М.Ю..

Установява се по делото, че на 07.07.1992 г. поземлена комисия с.Кирково е постановила решение № Ф 611, с което възстановява правото на собственост на наследниците на Ш.М.Ю. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 19.400 дка, находяща се в държавен горски фонд, в местността „Канджък бунар” в землището на с.С., общ.Кирково. С цитираното решение поземлената комисия е отказала да възстанови правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 2.600 дка, находяща се в държавен горски фонд, в местността „Канджък бунар” в землището на с. С., общ. Кирково. На 09.03.2011 г. общинска служба по земеделие с.Кирково е постановила ново решение № Ф 611, с което възстановява правото на собственост на наследниците на Ш.М.Ю. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 19.400 дка, в местността „Канджък бунар”, в землището на с.С., общ. Кирково, както и на нива от 2.600 дка, находяща се в строителните граници на с.С., в местността „Канджък бунар”, като по отношение на същата е посочено, че „разпоредба” с имота може да бъде извършвана след представяне на удостоверение и скица от служба ТСУ към ОбА – Кирково. С решение № Ф 611/21.09.2012 г. общинска служба по земеделие с.Кирково признава и възстановява правото на собственост на наследниците на Ш.М.Ю. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 19.400 дка, в местността „Канджък бунар”, в землището на с.С., както и на нива от 1.113 дка, находяща се в строителните граници на с.С., в местността „Канджък бунар”, попадаща в УПИ VІІ кв.10, в улица с о.т. 1 – 2 (50 кв.м.) и в имот без номер в кв.10 (700 кв.м.), за който имот е представена скица № 240/10.09. 2012 г. и удостоверение № 164/10.09.2012 г. от служба ТСУ към ОбА – Кирково. С посоченото решение общинска служба по земеделие с.Кирково е отказала да възстанови правото на собственост на наследниците на Ш.М.Ю. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 1.487 кв.м., находяща се в строителните граници на с. С., в местността „Канджък бунар”, за който имот е посочено, че не се възстановява в стари реални граници поради това, че попада в разпоредбите на чл.10, ал.6 или ал.7 от ЗСПЗЗ.

От представената по делото преписка за помощен план в м.”Канджък бунар” с.С. се установява, че такъв е бил изработен и приет по реда на чл.13а от ППЗСПЗЗ, по решение № Ф 611/09.03.2011 г. на общинска служба по земеделие с.Кирково. Установява се също, че във връзка с признатото право на възстановяване на собствеността на наследниците на Ш.М.Ю. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 2.600 дка, находяща се в строителните граници на с. С., в местността „Канджък бунар”, със заповед № РД – 10 – 429/ 26.06.2012 г. на кмета на Община Кирково, на основание чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, са били определени застроените и незастроените части на този имот. От цитираната заповед, както и от издадените от техническата служба при Община Кирково, на основание чл.13, ал.4 и 5 и чл.13, ал.6 от ППЗСПЗЗ, удостоверение № 164/10.09.2012 г. и скица № 214/10.09.2012 г., се установява, че имотът от 1 113 кв.м. (1.113 дка), възстановен с решение № Ф 611/21.09.2012 г. на общинска служба по земеделие с. Кирково на наследниците на Ш.М.Ю., попада в УПИ VІІ, кв.10 (363 кв.м.), в улица с о.т. 1 – 2 (50 кв.м.) и в имот в кв.10 без номер (700 кв.м.), а останалата част от него, която не е възстановена попада в улица с о.т. 1 – 2 (152 кв.м.) и в УПИ VІ (614 кв.м.). От удостоверение № 164/10.09.2012 г. се установява, че за с.С. няма изработен и одобрен кадастрален план, както и че със заповед № 1107/14.06.1976 г. на Председателя на ИК на ИОНС – Кърджали е одобрен частично – регулационен план на с.С..

С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност № 129/28.03.2011 г., том І, рег.№ 779, дело № 129 от 2011 г. на нотариус Г.Г., вписан под № 459 в регистъра на Нотариалната камара, ответниците Г.М.М., Г.А.М. и Т.А.М. (въззиваеми) са признати за собственици по наследство и давност на поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с.С., ЕКАТТЕ 68953, с площ от 1 879 кв.м., при граници исъседи на имота: изток – УПИ ІІІ – ТКЗС, кв.10, север – път и юг – УПИ І – ТКЗС, кв.10. Видно от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 130, том І, рег.№ 780, дело № 130 от 2011 г. на нотариус Г.Г., вписан под № 459 в регистъра на Нотариалната камара, Г.М.М., Г.А.М. и Т.А.М. са прехвърлили чрез продажба на Ф.Ю.Х. описания по – горе поземлен имот с площ 1 879 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с.С..

От приетото по делото като доказателство нотариално дело № 129/ 28.03.2011 г. по описа на нотариус Г.Г., вписан под № 459 в регистъра на Нотариалната камара, и в частност – от удостоверение изх.№ 211/11.03.2011 г. на Община Кирково и удостоверение изх.№ ДС – 01 – 624 – 1/19.03.2011 г. на Областен управител на Област Кърджали, се установява, че процесният имот от 1 879 кв.м., за който ответниците са се снабдили с нотариален акт № 129/28.03.2011 г., попада в УПИ ІІ – ТКЗС, кв.10, в част от УПИ І – ТКЗС, кв.10 и в част от улица с о.т. 1 – 3 с неприложена улична регулация.

От гореизложеното се установява по един несъмнен начин, че процесният имот от 1 879 кв.м., за който ответниците са се снабдили с нотариален акт № 129/2011 г., не представлява част от нивата от 2.600 дка в местността „Канджък бунар” в землището на с.С., попадаща в строителните граници на с.С., по отношение на която общинска служба по земеделие с.Кирково е постановила решение № Ф 611/ 09.03.2011 г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Ш.М.Ю., като е възстановила от нея цитираните по – горе 1 113 кв.м. и е отказала възстановяването на разликата от 1.487 кв.м. Това е така, тъй като възстановените 1 113 кв.м., като част от претендираната нива от 2.600 дка в м.”Канджък бунар”, както и частта от този имот, която не се възстановява в реални граници, попадат в УПИ VІ, в УПИ VІІ, в имот в кв.10 без номер и в улица с о.т. 1 – 2, а процесният имот от 1 879 кв.м., за който ответниците са се снабдили с нотариален акт № 129/28.03.2011 г., попада в УПИ ІІ – ТКЗС, кв.10, в част от УПИ І – ТКЗС, кв.10 и в част от улица с о.т. 1 – 3 с неприложена улична регулация.