Определение № 222 от 10.10.2025, Районен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 222 гр. Кърджали, 10.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Частно наказателно дело № 20255140200629 по описа за 2025 година

Производството e по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

Постъпили са жалби от Н. В. М. и Д. Н. П. против Постановление на Районна прокуратура-Кърджали от 13.08.2025 г., с което е прекратено досъдебно производство **** по описа на ОСлО в ОП-Кърджали.

В жалбата на Н. В. М., депозирана чрез повереника адв.Г. Б., се сочи, че атакуваното постановление е незаконосъобразно, постановено при неправилен и погрешен анализ на установената фактическа обстановка, както и необосновано. Изводът на прокурора, че се касаело в случая за гражданскоправни отношения бил неверен и погрешен. Основната задача на РП-Кърджали била да анализира доказателствата, касаещи отношенията между св.М.К., представил се за собственик на процесния апартамент, и купувача на имота - св.Д. П. и баща й св.Н. П., който заплатил част от цената на апартамента. В постановлението били изложени неправилни изводи за невиновност на св.М.К.. Изложени са накратко и факти за събитията от процесния период, които според жалбоподателя сочели за предварително измислена и приложена измамна схема за незаконно получаване на имотна облага. Тези факти не били анализирани от РП-Кърджали, като липсвал и отговор дали в действията на Х.К., по чиято **** сметка били преведени 95 000 лв., не се криели признаци на длъжностно присвояване или обсебване. Моли постановлението на РП-Кърджали да бъде отменено като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона.

В жалбата на Д. Н. П., депозирана чрез повереника адв.Г. Б., се сочи, че атакуваното постановление е незаконосъобразно и необосновано. В настоящия казус прокурорът не извършил цялостен и задълбочен анализ на всички свидетелски показания, в т.ч. и тези на пострадалия Н. М., Д. П., Х.Т., Р.Т., М.М., А.Д. и др. Доказателствата, в т.ч. и писмените такива, били обсъдени едностранчиво, тенденциозно, а не обективно и с нужната задълбоченост, като фокусът бил единствено върху версията на св.М.К.. Последната била абсурдна, нелогична, недоказана и по никакъв начин не опровергавала осъществен състав на 1 престъплението измама в особено големи размери. Анализът на доказателствата в обжалвания акт бил неправилен и по същество изобщо не включвал анализ на всички елементи на престъпния състав по чл.211 вр. чл.209, ал.1 от НК. Не били изследвани внимателно отношенията между Н. М., Д. П. и М.К., както и налице ли е създадена у първите двама невярна представа за това кой е собственик на въпросния апартамент и дали в резултат на тази невярна представа същите са предприели плащане на общо 100 000 лв., не било изследвано и дали не е използвано незнанието, неосведомеността и доверието на пострадалия с цел облага. Вместо това прокурорът се занимал с отношенията между М.К. и Х.Т.. Наличието на гражданскоправни отношения между жалбоподателката и св.М.К. не изключвало възможността същият да бъде подведен под наказателна отговорност, доколкото причините за неизпълнението на поетите ангажименти от негова страна можело да се дължат именно на измамливи действия. Необосновано било прието в атакуваното постановление, че не можело да се направи извод за изначални измамливи намерения у св.М.К. към момента на извършения оглед на апартамента и към датата на сключване на предварителния договор. Напротив, още при огледа св.Д. П. и баща й били заблудени, че К. е собственик на въпросния апартамент. При подписване на предварителния договор, невярната представа за собствеността на апартамента се затвърдила от св.М.К., който подписал договора за продавач. Същият ден св.М. бил убеден да преведе парите по сметка на Х.К., като е заблуден, че това е адвокатът на фирмата-продавач. В резултат на измамливите действия, св.П. платила 5 000 лв. и сключила предварителен договор, а баща й превел 95 000 лв. по банкова сметка на Х.К.. Ако св.П. и св.М. не били заблудени относно обстоятелството кой е собственик на имота и кой е адвокат на продавача, те нямало да предприемат сключване на предварителен договор и заплащане на паричните суми. Моли обжалваното постановление да бъде отменено, като делото бъде върнато на прокурора със задължителни указания за извършване на необходимите действия по разследването.

С разпореждане от 09.09.2025 г. на жалбоподателите е указано в 7-дневен срок от получаване на съобщението да представят доказателства за упълномощаване на повереника, чрез който са депозирани жалбите. Указанията са изпълнени на 15.09.2025 г., когато по делото са постъпили пълномощни, удостоверяващи надлежна представителна власт на подателите на жалбите срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Съдът, след като разгледа постъпилата жалба и доказателства по делото, приема за установено следното:

Жалбите срещу постановлението на Районна прокуратура-Кърджали са процесуално допустими, тъй като са подадени от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.243, ал.4 от НПК. Разгледана по същество същите са основателни.

Досъдебно производство **** по описа на ОСлО в ОП-Кърджали е образувано с Постановление от 21.09.2023 г. на Районна прокуратура-Кърджали за това, че в периода от 01.10.2021 г. до 04.10.2021 г. в ***, с цел да набави за себе си или другиго имотна облага е възбудено у Д. Н. П. от *** заблуждение относно покупко-продажбата на недвижим имот и с 2 това на нея и на Н. В. М. от *** е била причинена имотна вреда в особено големи размери в общ размер на 100 000 лева и деянието представлява особено тежък случай - престъпление по чл.211 вр. чл.209, ал.1 от НК.

След проведено разследване, с Постановление от 13.08.2025 г. прокурор от Районна прокуратура-Кърджали е прекратил досъдебно производство **** по описа на ОСлО в ОПКърджали на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

В обжалваното постановление за прекратяване прокурорът е приел за установено следното:

Св.М.Б. К. развивал търговска дейност като едноличен собственик, съдружник и управител в различни търговски дружества с различен предмет на дейност: *****. През годините двамата имали общи бизнес начинания, включително в областта на строителството, като обичайно, поради близките им приятелски отношения, те уреждали своите права и задължения по сделките с устни уговорки, без да сключват писмени договори.

През есента на 2017 г. св.М.К. споделил със св.Х.Т. желанието си да се договорят със св.М.С.М. и нейните синове за учредяване право на строеж (суперфиция) върху недвижим имот срещу задължение за построяване на сграда в ***, на адрес ****. Имал предварителна информация, че други инвеститори не успели да се договорят със собствениците, тъй като претендирали голямо обезщетение. Св.Х.Т. предложил да се свърже със св.М. чрез общ познат - св.С.Т.П., и по този начин осъществил среща с нея. Той придобил дружеството „*** седалище и адрес на управление ***, ****, и на 31.07.2018 г. бил сключен договор за суперфиция за поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на *** между свидетелите М.М., Д.Д.М., Б. Д. М., от една страна и св.Х.Т., представляващ посоченото дружество, от друга страна. „*** следвало да изгради, съгласно действащия ПУП и Разрешение за строеж № ***, издадено от Община Кърджали и да придобие изключително право на собственост в „Многофамилна жилищна сграда“ на шест етажа на следните обекти: пет подземни паркоместа, офис на първия етаж, апартаменти № 1 и 2 на втория етаж, апартаменти № 3 и 4 на третия етаж. Останалите обекти следвало да се придобият от учредителите, при съответните идеални части. Приемателят се задължавал да построи /лично или чрез трето лице/ изцяло и със свои средства, труд и материали сградата до степен на завършеност на строежа „цялостно завършена сграда“ в срок от 18 месеца. Св.Х.Т. поканил свидетелите М. и Д. М. в заведение в ***, където им представил св.М.К. и ги уведомил, че той ще му помага в строителните дейности.

На неустановена дата през месец август 2018 г. свидетелите К. и Т. посетили офиса на ***, с управител св.Ж.Х., тъй като дружествата „*** и ***не притежавали категория за извършването на подобен вид строежи. Управляваното от нея дружество било регистрирано в Камарата на строителите в България и имало издадени удостоверения за изпълнение на строежи с обхват от първа до пета категория. Свидетелите Х. и М.К., в присъствието на св.Т., се договорили, че ***ще предостави своята категория за строеж, за да може св.К. чрез фирма-подизпълнител да изгради жилищната сграда на ****. Така на 06.08.2018 г. в офиса на****, св.М.К. и св.Ж. Х. сключили договор за строителство с положен печат на 3 дружеството ***, като договорът бил подписан от св.Х. за „строител“.

На 06.08.2018 г. бил сключен договор за подизпълнител между ***, представлявано от св.Ж. Х. - възложител и ****, представлявано от св.Р. М. Т. - изпълнител, с предмет изграждане до степен на груб строеж на многофамилната жилищна сграда. На неустановена дата бил сключен и договор за възлагане между -***, представлявано от св.Р.М.Т. - главен изпълнител и *** представлявано от свидетелите З. и М.К. - подизпълнители, с което последните се задължавали да финансират строежа, чрез осигуряване и заплащане на всички видове строителни материали, възнаграждения на работниците и други дейности.

Технически ръководител на обекта бил св.Т. С. К. - собственик и управител на *** ***, съвместно със св.Н. Т. Т. - техник в областта на строителството и архитектурата и съпруг на св.Р. Т. Те контролирали строително-монтажните работи, ангажирали работници, разпределяли задачите на обекта и почти ежедневно контактували със св.М.К., който лично следял всички етапи на изпълнение, закупувал материали и осигурявал средства за възнаграждения. Ангажимент на **** било единствено доставката на бетон.

На 13.08.2018 г. на основание чл.18 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд било сключено и споразумение за съвместно осигуряване на ЗБУТ между възложителя ****, „****“ ООД - изпълнител и „****“ ЕООД - подизпълнител, за същия обект. В периодите от 23.03.2019 г. до 03.04.2019 г. и от 16.05.2019 г. до 27.05.2019 г. на строителния обект били извършени проверки от Дирекция „Инспекция по труда“ ***, като били съставени протоколи за констатираните нарушения и били дадени предписания на „****“ ЕООД ***. При посещението длъжностните лица констатирали, че св.М.К. е на обекта и ръководи работния процес. На 02.07.2019 г. бил съставен Акт образец № **** за приемане на конструкцията. Всички документи във връзка със строителния надзор, заявления за присъединяване към електроразпределителната мрежа, предоставяне на ВиК услуги и други били подписвани от св.Х.Т., като представляващ ****.

През есента на 2021 г. св.Д. Н. П., която от години живеела постоянно в ****, се завърнала в страната и споделила със своя баща - св.Н. В. М., че желае да закупи жилище в ***, където да се установи след пенсионирането си. Посетили офиса на „****“ ЕООД със собственик и управител св.З.И.К. - съпруга на св.М.К., с предмет на дейност посредничество при сделки с недвижими имоти. Брокерът организирал оглед на недвижим имот, който св.П. не харесала. Тогава св.М.К. предложил за покупко-продажба апартамент № 4 в „Многофамилна жилищна сграда“ в ***, ул.„****. Свидетелите Д. П. и Н. М. видели състоянието на имота, който бил на груб строеж и се договорили да го закупят за сумата от 130 000 лева, като св.М.К. им заявил, че имотът е негова собственост. На 04.10.2021 г. в *** сключили предварителен договор с нотариална заверка на подписите, в който в качеството на продавач и представител на **** ***, св.М.К. се задължил да прехвърли на купувача св.П. правото на собственост върху апартамента. Следвало да се заплати капаро от 5 000 лева, на 04.10.2021 г. - сумата от 95 000 лева и до един месец от получаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата (акт 16) - още 30 000 лева. Изготвена била разписка за полученото капаро от 5 000 лева на 01.10.2021 г., която била подписана от 4 св.М.К.. На 04.10.2021 г. от банкови сметки на св.Н. М. - баща на св.П., били преведени сумите от 66 000 лева от банка „****“ АД и 29 000 лева от банка „****“ АД, като основание и на двата парични превода било посочено аванс за покупка на ап.№ 4, **** /48 000 лева били собственост на св.Н. М. и 52 000 лева - собственост на св.Д. П./. Посочените суми постъпили по **** сметка на Х.Х. К. - брат на св.М.К., с когото той имал сключен договор за правна защита и съдействие. Всички парични средства по негови твърдения били вложени в строително-монтажни дейности на обекта и за разплащане по вече възникнали задължения.