Решение № 623 от 11.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 623 гр. София , 09.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20201000503277 по описа за 2020 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 13.08.2020г. по гр.д. № 11 527/2018г. на Софийски градски съд, 1-9 състав са отхвърлени предявените от Н. Б. Й. и М. Б. Й. чрез законния им представител М.

Н. Н. и по пълномощие чрез адв.Н.Д. САК искове против Национална компания „Железопътна инфраструктура“ ЕИК 130823243 за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл.49 ЗЗД в размер по 100 000лв за всеки от ищците, като неоснователни и в тяхна тежест са присъдени разноски.

Решението е обжалвано от ищците чрез процесуалния им представител с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържат се подробни съображения за наличието на всички предпоставки по чл.49 ЗЗД, обосноваващи материалната легитимация на ответника. На първо място се визират неизпълнени задължения по чл.10, ал.1, т.2 от ЗЖТ и Наредба № 55/29.01.2004г за проектиране и строителство на жп линии и правилата за безопасност по чл. 22, ал.1 от същата наредба, вменяваща определен изисквания за проектиране, когато преминава през урбанизирана територия. Излагат се доводи във връзка с установени по делото факти, че липсват предвидени съображения за обезопасяване съгласно цитираната наредба, в резултат на което се е стигнало до настъпване на инцидента, и че същият би бил предотвратен, ако е имало изградена предпазна ограда в съответствие с цитираните правила. Твърдят се също процесуални нарушения на съда, довели до неизясняване на фактите по делото – непълнен 1 доклад в съответствие с изискванията за указание кои са подлежащите на доказване факти и обсъждане на такива, за които ответникът не е заявил възражения в отговора по чл.131 ГПК.

В тази връзка се правят искания за събиране на нови доказателства с цел изясняване на релевантни факти по делото и конкретно за степента и тежестта на понесените от ищците морални страдания чрез нови гласни доказателствени средства и изслушване на психологическа експертиза. В срока за обжалване е постъпило допълнение към въззивната жалба, с което се акцентира на неправилност на решението, като постановено в нарушение на чл.52 ЗЗД. В обобщение, се иска отмяна на обжалваното решение и вместо това постановяване на ново по същество, с което се уважат исковете в претендираните размери.

В срок е постъпил отговор от въззиваемия ответник чрез пълномощник, с който излага подробни съображения за липсата на материални предпоставки да отговаря по чл.49 ЗЗД.

Тези възражения се подкрепят с доводи, че съобразно доказателствата по делото към датата на инцидента не са били налице нормативни изисквания за изграждане на предпазна ограда и в този смисъл, че ДП НКЖИ не е имало задължение да обезопаси процесния участък от жп –линията. Поддържат се и доводи, че настъпването на инцидента се дължи изцяло на липсата на упражнен родителски надзор в нарушение на регламентирани в Закона за защита на детето изисквания за постоянен контрол от страна на родители и настойници върху деца под 12 годишна възраст, и такива против материалната легитимация на ищците, които не са доказали особено близки отношения и не попадат в кръга лица, имащи право на обезщетение. Противопоставят се на твърденията в жалбата за процесуални нарушения на съда и за наличието на предпоставки по чл.266 и сл. ГПК за събиране на нови доказателства.

Иска се потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

При служебна проверка по чл.269 от ГПК се приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

Пред първата инстанция предмет на разглеждане са били искове по чл.49 ЗЗД за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за обезщетение за вреди, причинени от противоправно поведение на лица- служители на ответника, на които той е възложил извършването на работа и за настъпване на вреди при и по повод извършваната работа. Като правопораждащи факти в исковата молба са описани обстоятелства относно настъпване на инцидента на 30.04.2015г, при който влакова композиция по направление 2 гара Бургас – гара София е ударила и причинила смъртта на малолетния Т. М. Н. на 1г и 4мес. – брат на ищците, и че същият се явява пряка последица от виновното и противоправно бездействие на служители на ответника НК „Железопътна инфраструктура“, изразяващо се в необезопасяване на процесния участък съгласно предвидени в цитирани нормативни актове правила за железопътния транспорт. В исковата молба се излагат обстоятелства за изключително близки отношения между загиналия и ищците – негови брат и сестра и понесените от тях морални страдания в изключително силен интензитет и обем, обосноваващи легитимацията по исковете и размера на претендираното обезщетение.

В срока за отговор ответникът не е оспорил обстоятелствата, че смъртта на загиналото дете е вследствие на описания инцидент с влакова композиция. Възраженията са против наличието на основание по чл.49 ЗЗД ответникът да отговаря по иска, поради липсата на противоправно поведение /действие или бездействие/ на негови длъжностни лица, като последователно се застъпва тезата, че жп - линията е изградена преди влизане в сила на Наредба№55/29.01.04 г. и за ДП НКЖИ не съществувало задължение да изгражда ограда или други предпазни съоръжения, и че инцидентът е настъпил като пряка последица от неупражнен родителски контрол. Евентуално се поддържат възражения за наличие на принос и за прекомерност на претендираните обезщетения.

Пред първата инстанция не е имало спор по фактите, отнасящи се до настъпването на инцидент на 30.04.2015г в гр.София, кв.***, на железопътно трасе в участъка на стълб № 22, при който е загинало малолетното дете Т. М. Н. /на 1г и 4мес./ поради пресичането на жп линията в посочения участък, когато е било ударено от преминаващ влак. Не се явява спорен и факта, че машинистите, управлявали преминаващата влакова композиция нямат виновно и противоправно поведение, установено във връзка с инцидента. Воденото наказателно производство /ДП № 11176/2015г на СРТ –ОР-СДВР, пр. № 7261/2015г./ по описа на СГП е прекратено, поради случайност на събитието на осн. чл.15 НК, с решаващите мотиви, че причините са нерегламентирано пресичане на жп линия, безконтролно допускане на дете в този район и практическа невъзможност при тези теренни условия и скорост на композицията да бъде забелязан пострадалия и се предотврати удара. Не е била спорна и легитимацията на ищците – брат и сестра на загиналото дете /на 1г и 4мес./, които към датата на инцидента са били съответно на 3г първия от тях и на 6год. втория, и че законният представител М. Н. Н. е майка и на трите деца, отглеждани заедно в едно семейство.

При съвкупното тълкуване на доказателствата и съобразявайки изявленията на страните по делото следва да се приеме за установена причинната връзка между смъртта на детето настъпила вследствие на удар от преминаващ влак.

Първият спорен въпрос пред първата инстанция, поддържан в жалбата на ищците се свежда до наличието или не на виновно противоправно поведение /действие или бездействие/ на длъжностни лица в структурата на НК „Железопътна инфраструктура“ за настъпването на инцидента.

3

Първоинстанционният съд е приел, че не са се осъществили предпоставките от сложния фактически състав по чл.49 ЗЗД и конкретно, че ответникът не е имал задължение за обезопасяване на процесния участък чрез изграждане на предпазна ограда, които изводи е обосновал с констатациите на вещото лице, изготвил техническа експертиза.

От приетата пред първата инстанция техническа експертиза фактически се установява, че мястото, където е открито тялото на детето е извън сервитутната ивица на ж.п. трасето на двупътния участък. Железопътната линията е построена през 1888 г. като неелекрифицирана, през 1963 г. е извършена елекрификацията, а през 1983 г. удвояването й. Процесният участък от двупътната жп линия в мястото на произшествието е част от междугарието Искър-Казичене и попада в регулационните граници на гр.София или в урбанизирана територия. Реконструкция или преустройство като комплекс от дейности, свързана с подновяване на износени елементи, заздравяване на конструкция и на прилежащи съоръжения /описани в чл.22 от Инструкция за ремонтите на ДМА в НКЖИ/, свързани с основен ремонт на железния път не са извършвани, нито има в процесния участък трудно преодолима или шумоизолираща ограда. Нормативно установените предпоставки за изграждане на такава преграда са регламентирани в Наредба № 55/29.01.2004г. за проектиране и изграждане на железопътни линии железопътни гари, жп прелези и други елементи от железопътната инфраструктура. Съгласно чл.1, ал.2 от цитираната наредба, тя се прилага при проектиране и строителство на нови обекти или реконструкция / преустройство на съществуващи. Изграждането конкретно на преграда /труднопреодолима и шумоизолираща/ е регламентирано в чл.22, ал.1 от наредбата в случаи, в които се изисква при самото проектиране на заданието /в заключението са цитирани конкретни технически параметри/. Като е взел предвид конкретните характеристики на жп трасето в процесния участък и предвидените в цитираната наредба параметри, вещото лице инж. К. е обобщил заключение, че в този жп участък не се е налагало извършване на реконструкции или преустройство и съответно, че изискванията на наредбата са неприложими. На мястото на произшествието е констатирано, че няма изградено регламентирано място за пресичане на пешеходци, а на намиращия се по долу на разстояние около 510 м. мост има поставен надпис „Не преминавай опасно за живота“ откъм входа на гара Искър. При оглед на место в.л. К. е установил оформена просека за нерегламентирано преминаване на пешеходци, който обследван участък попада в насип с височина до релсата от 1.50 м. нарастващ до 2,84 м. и се явява като изкуствена преграда за преминаване на пешеходци. Съобразно извадка от кадастъра е определено разстоянието на жп линията от близки урегулирани поземлени имоти вляво от двупътния жп участък 14,60м и вдясно -14,70м., а конкретно в съдебно заседание е пояснено от съдебния експерт, че от къщата на ищците нагоре към мястото на произшествието има денивелация между 2,67 и 2,84 м.

Настоящият състав не споделя изводите на първата инстанция за неоснователност на иска по чл.49 ЗЗД, обосновани от фактическа страна с констатациите на експертизата, а от 4 правна с неприложимостта на правилата за безопасност по чл.22, ал.1 от Наредба № 55/2004г към заварени жп линии. Тези изводи не се споделят, по следните съображения: По делото не е спорна материалноправната пасивна легитимация на ответника, който отговаря за вреди настъпили при експлоатация на жп линии. Съгласно чл. 3 от Закона за железопътния транспорт обектите на железопътната инфраструктура и земята, върху която са изградени или която е предназначена за изграждането им, са публична държавна собственост, а ползването им се осъществява от Националната компания "Железопътна инфраструктура" /НКЖИ/. Легална дефиниция на обекти на жп инфраструктура е заложена в пар.1,т.1 от ДР на ЗЖпТ, където е посочено, че такива обекти са всички железни пътища и стационарни съоръжения, включително железопътните линии и прилежащите и принадлежащите към тях терени. Освен гореизложените правни норми, уреждащи статута на ответника и неговите правомощия във връзка с управлението на жп инфраструктурата, съгласно чл.10,т.2 от закона, предметът на дейност на ответника включва и извършване на дейности по развитието, ремонта, поддържането и експлоатацията на железопътната инфраструктура.