Определение № 456 от 14.07.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 456 гр. Габрово, 14.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Ива Димова

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500269 по описа за 2023 година

Производството е образувано по частна жалба на „Кредит ИНС“ АД, подадена чрез адв.Д. срещу разпореждане №1189 от 09.06.2023г. на РС- Габрово по ч.гр.д.№ 879/2023г.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане. Прави се позоваване на характера на заповедното производство по реда на ГПК, това ,че е строго формално и изискванията ,на които следва да отговаря заявлението по чл.410 ГПК. Сочи се, че договорът за кредит, на който се основават вземанията и ОУ, са електронни документи, които са представени с подпис на пълномощника и вносител на документите към РС. Твърди се ,че на заявителя не е била дадена възможност за становище относно начина на сключване на договора , както и за прилагане на допълнителни доказателства. Излагат се доводи за неправилно тълкуване разпоредбите на ЗЕДЕУУ, отнасящи се към валидността на електронното изявление и че са спазени изискванията на ЗПК.

Претендира се за отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване изцяло на заявлението по чл.410 ГПК.

Частната жалба е процесуално допустима ,като подадена в законния срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт.

От данните по делото се установява, че РС-Габрово е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за следните суми: сумата от 1000 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.06.2023 година, до нейното изплащане; II. Сумата от 300 лева – договорна лихва за периода от 11.04.2022 година до 11.01.2023 година; III. Сумата от 141,85 лева – лихва за 1 забава за периода от 12.04.2022 година до 07.06.2023 година; IV. Сумата от 43,17 лв., съставляваща заплатена държавна такса по делото, V. Сумата от 400 лева, представляваща заплатен хонорар за адвокат. Към заявлението са приложени Договор за потребителски кредит „ЕКСТРА” № *** от *** година и общи условия на „Кредит Инс” АД, приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението по чл.410 ГПК. Приел е,че в случая, към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК не са представени доказателства, от които да се установи спазването на реда и формата за сключване на договора за потребителски кредит от разстояние. Към заявлението не са приложени доказателства за съществуване на комуникация, водена между страните по договора, както и за електронните им изявления. Поради тази причина е останало напълно неизяснено какво всъщност е предложено на потребителя и по какъв начин договорът е сключен.

Въззивният съд намира,че в случая са приложими разпоредбите на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ , като съгласно изложените в заявлението по чл.410 ГПК твърдения процесният договор е сключен от разстояние, каквато възможност е предвидена по ЗПФУР.

ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние - по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) - арг по чл. 5, ал. 9, ал. 13 от ЗПК.

Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му, като съгласно чл.184, ал.1 ГПК , той се представя по делото възпроизведен върху такъв носител, като препис, заверен от страната.

В случая към заявлението е представен възпроизведен върху хартиен носител електрорен документ – договор за потребителски паричен кредит от 11.03.2022 г. , с кредитополучател А. С. Д., който препис е подписан от пълномощника на заявителя. В него е включена клауза - чл.18.4, съгласно която страните приемат, че ще подписват изявленията с обикновен електронен подпис. Следователно представения по делото върху хартиен носител договор визуализира електронен документ, подписан с обикновен електронен подпис съгласно обективираното в чл.18 от същия и чл.13,ал.4 ЗЕДЕУУ.

В т.12 от заявлението са посочени обстоятелствата, от които произтичат претендираните вземания.

В представения на хартиен носител договор за потребителски кредит, в чл.1.4 е предвидено, че средствата по кредита се предоставят съгласно попълнена онлайн регистрационна форма и изрично посочен от кредитополучателя начин в брой на каса на Easypay, или по посочена от него банкова сметка. В случая обективирането на такова изявление не е представено от заявителя, нито документ за извършен превод . Това не касае редовността на заявлението по чл.410 ГПК, предвид на което няма основание за оставянето без движени . При липсата на обективирана воля от кредитополучателя за начина на предоставяне на средвата по кредита съгласно клаузата на чл.1.4 от договора и документ 2

,удостоверяващ предоставянето на сумата от 1000лв. , то подаденото заявление по чл.410 ГПК за претендираните вземания като дължими по приложения договор за потребителскси кредит, следва да бъде оставено без уважение.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции , обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

На основание изложеното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1189 от 09.06.2023г. по ч.гр.д.№879/2023г. на РСГаброво.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3