Решение № 315 от 19.05.2024, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Гражданско дело 2247/2023
- Вид
- Решение № 315
- Подписан
- 19.05.2024
- В сила
- 12.06.2024
- Състав
- СИЛВИНА ДАЧКОВА ЙОВЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 98а · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 327 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 315 гр. Разград, 18.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20233330102247 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 327 ТЗ, вр. с чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, както и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С искова молба "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД с ЕИК: 103533691 и адрес: гр. Варна, ***, Варна Тауърс Г , представлявано от п. С., Я. Д., Д. Д., чрез пълномощника юрисконсулт Е. М., против Б. А. П. с ЕГН-********** от гр. Ц. К.******, се моли за установяване, че ответника дължи на ищеца общо 464,68 лева за обект на потребление заведен с абонатен номер № ******, представляващи дължима сума по неплатени фактури, както следва: 444,95 лева, представляващи главница за консумирана ел. енергия по фактури, издадени в периода 28.02.2020 г. – 31.05.2020 г., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 19,73 лв. на така посочените фактури за ел. енергия от падежа им до 03.08.2023 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл.
№ ********** към същата дата, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело.
Ищцовото дружество сочи, че ответникът Б. А. П. с ЕГН-********** е техен клиент с клиентски номер № ********** във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление заведен с абонатен номер ******, находящ се на адрес Ц. К.******. Тези облигационни отношения се регламентирали от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца, приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР към 1 момента). Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД (ОУДПЕЕ), приложими към момента, потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези общи условия. Сочи се, че потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура без да е необходимо изпращането на покана. Ищецът сочи, че съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ потребителят, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимите суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Поради незаплащане на дължимите суми по издадените фактури, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, по което било образувано ЧГД № 1446/2023 г., а съдът издал заповед срещу ответника за неизплатени задължения в общ размер 464,68 лв. за обект на потребление заведен с абонатен номер ******, изрично посочен по-горе. В посочената сума били включени неплатените фактури в размер на 444,95 лв., представляващи главница за консумирана ел. енергия по фактури, издадени в периода 28.02.2020 г. – 31.05.2020 г., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 19,73 лв., представляваща мораторната лихва на така посочените фактури за ел. енергия от падежа им до 03.08.2023 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № ********** към същата дата.
Изрично ищецът представя в табличен вид издадените фактури по номера, падеж, дължима сума, дължима лихва към момента на подаване на заявлението, а именно: Фактура № ФП*** от 28.02.2023 г., с падеж 20.03.2023 г., за 433,81 лева, за периода от 18.01.2023 г. до 17.02.2023 г., лихва към 03.08.2023 г. в размер на 19,42 лева; Фактура № ФП********** от 30.03.2023 г., с падеж 20.04.2023 г., за 5,24 лева, за периода от 18.02.2023 г. до 17.03.2023 г., лихва към 03.08.2023 г. в размер на 0,18 лева; Фактура № ФП*** от 28.04.2023 г., с падеж 22.05.2023 г., за 5,24 лева, за периода от 18.03.2023 г. до 17.04.2023 г., лихва към 03.08.2023 г. в размер на 0,12 лева; Фактура № ФП*** от 31.05.2023 г., с падеж 20.06.2023 г., за 0,66 лева, за периода от 18.04.2023 г. до 17.05.2023 г., лихва към 03.08.2023 г. в размер на 0,01 лева.
Ищецът сочи, че е заплатил ДТ по образуваното ЧГД.
В осигуреното право на отговор ответникът чрез назначения му особен представител излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Сочи се, че ответникът не дължи сумата, тъй като не са представени доказателства, че е страна по облигационно правоотношение с ищеца за доставка и продажба на ел. енергия. Изразено е становище за голословност на твърденията и неангажиране на доказателства, че ответникът е действително клиент.
Съдът като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено следното от фактическа страна:
От представената справка от АВ се установява, че от 13.04.2005 г. ответникът е собственик на недвижим имот с административен адрес: гр. Ц.
К.******. За консумираната енергия в периода от 18.01.2023 г. до 17.05.2023 г. са издадени следните фактури: Фактура № ФП*** от 28.02.2023 г., с падеж 20.03.2023 г., за 433,81 лева, за периода от 18.01.2023 г. до 17.02.2023 г., лихва към 03.08.2023 г. в размер на 19,42 лева; Фактура № ФП********** 2 от 30.03.2023 г., с падеж 20.04.2023 г., за 5,24 лева, за периода от 18.02.2023 г. до 17.03.2023 г., лихва към 03.08.2023 г. в размер на 0,18 лева; Фактура № ФП*** от 28.04.2023 г., с падеж 22.05.2023 г., за 5,24 лева, за периода от 18.03.2023 г. до 17.04.2023 г., лихва към 03.08.2023 г. в размер на 0,12 лева; Фактура № ФП*** от 31.05.2023 г., с падеж 20.06.2023 г., за 0,66 лева, за периода от 18.04.2023 г. до 17.05.2023 г., лихва към 03.08.2023 г. в размер на 0,01 лева.
Установява се, че ищецът депозирал заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, по което било образувано ЧГД № 1446/2023 г., а съдът издал заповед срещу ответника за неизплатени задължения в общ размер 464,68 лв. за обект на потребление заведен с абонатен номер ******, изрично посочен по-горе. В посочената сума били включени неплатените фактури в размер на 444,95 лв., представляващи главница за консумирана ел. енергия по фактури, издадени в периода 28.02.2023 г. – 31.05.2023 г., отнасящи се отчетен период 18.01.2023 г. - 17.05.2023 г., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 19,73 лв., представляваща мораторната лихва на така посочените фактури за ел. енергия от падежа им до 03.08.2023 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № ********** към същата дата.
Поради връчване на заповедта по чл. 47 ГПК съдът разпоредил на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
В случая между страните липсва спор относно обстоятелството, че ищцовото дружество е доставчик на електрическа енергия, както и че продажбата на електрическа енергия била уредена при Общи условия, приложени по делото, че в процесния период обектът е присъединен към електропреносната мрежа, за което бил открит клиентски номер **********.
Страните спорят дали ответникът е потребител, респ. носител на задължението да заплати ползваната ел. енергия в имота за процесния период.
Според представените доказателства ответникът е собственик на имота от 2005 г. Съдът приема, че ответникът е придобил качеството потребител на ел. енергия за битови нужди, т.е. възникнало е облигационно правоотношение с предмет продажба на ел. енергия по отношение на имота, което съгласно чл.
98а, ал. 1 от ЗЕ се подчинява на ОУ на дружеството-доставчик. Основното задължение на потребителя е заплащането на стойността на потребената в обекта ел. енергия. Задълженията произтичат от договорната връзка между страните, извършената на това основание доставка на ел. енергия, количествено установена съобразно показанията на СТИ и посочена в справката за потреблението. Не се изразяват съмнения, че съответните показания са правилни, както и че правилно е определена дължимата стойност на база отчетеното потребление, посочена в издадените фактури.
Поради това съдът приема, че в имота е използвана ел. енергия в периода 18.01.2023 г. - 17.05.2023 г. на стойност 444,95 лева. Съгласно клаузата на чл.
17, т. 2 от действащите към исковия период ОУДПЕЕ потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия в сроковете и по начина, определени в същите ОУ, а съгласно чл. 15, т. 4 от ОУДПЕЕ електроснабдителното предприятие е длъжно да обяви график за заплащане на месечните сметки на абонатите в интернет страницата, в издаваната фактура и в центровете за обслужване на клиенти. Текстът на чл. 38 от ОУДПЕЕ санкционира забавата за плащане на дължимите суми за доставена 3 електроенергия с възникването в тежест на потребителя на допълнително задължение за заплащане на законна лихва за периода на просрочие. При съобразяване падежа на задълженията по всяка от фактурите размера на дължимата от ответника законна лихва за периода от падежа на всяка от издадените за потребената ел. енергия фактури до 03.08.2023 г. следва да се фиксира на сумата, посочена като размер на акцесорното вземане на ищеца в исковата молба, а именно 19,73 лв. за периода от падежа на всяка от фактурите, за първата от 20.03.2023 г. и за всяка следваща до 03.08.2023 г. На същото основание следва да се признае и вземането ищеца за законна лихва върху главницата от подаване на заявлението на 21.08.2023 г. до окончателното и плащане.
По разноските:
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат присъдени направените и претендирани от ищеца съдебни и деловодни разноски в настоящото производство, включително и тези по заповедното производство – аргумент от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12. Приложени са доказателства за заплатени 350,00 лв., от които за държавна такса в размер на 100,00 лева (75,00 лева по исковото и 25,00 лева по заповедното), а останалите за възнаграждение на особен представител. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева по заповедното и 100,00 по исковото производство. Съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК се претендира заплащане на минимално юрисконсултско възнаграждение по заповедното и исковото производство, които се дължат от ответника с оглед изхода по делото. Общо разноски, дължими от ответницата следва да бъдат разграничени, както следва: 75,00 лв. по заповедното производство и общо 425,00 лв. по исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. А. П. с ЕГН********** от гр. Ц. К.******, че същият дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, п.к. 9009, общ. Варна, обл. Варна, район Владислав Варненчик, бул.
“Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Р. Й. И., следните суми: 444,95 лв. (четиристотин четиридесет и четири лева и 95 стотинки), представляващи стойността на незаплатена ел. енергия, доставена за периода от 18.01.2023 г. до 17.05.2023 г. в електрифициран обект с абонатен № ****** в гр. Ц. К.******, с клиентски № **********, по фактури, издадени за периода от 28.02.2023 г. до 31.05.2023 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата сума от 21.08.2023 г. до окончателното плащане; обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено за периода от настъпването на изискуемостта на всяко едно от месечните плащания, първото от което е с дата на падежа 20.03.2023 г. и за всяко следващо до 03.08.2023 г. в размер общо на 19,73 лв. (деветнадесет лева и 73 стотинки), за които суми в полза на ищеца е издадена на 23.08.2023 г. Заповед № 759 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 1446 по описа за 2023 г. на Районен 4 съд - Разград.
ОСЪЖДА Б. А. П. с ЕГН-********** от гр. Ц. К.******, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик, бул. “Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Д. К. Д., следните суми за разноски: