Определение № 3472 от 09.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3472 гр. София, 09.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20258002901720 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Дженерали застраховане“ АД, гр. София, чрез юрисконсулт И. Г., срещу решение № 3696/12.06.2025г. по възз.гр.д.№ 10281/2024г. на СГС. С него, след частична отмяна на решение № 5741/31.03.2024г. по гр.д.№ 39714/2022г. на СРС, касаторът е осъден да заплати на М. П. К., на осн. чл.432, ал.1 КЗ, обезщетение за неимуществени вреди в резултат на получени травматични увреждания при ПТП на 01.01.2022г., допълнително в размер на 2000лв./ разликата над присъдения размер от 8000лв. до пълния претендиран размер от 10 000лв./, ведно със законната лихва, считано от 23.05.2022г. до окончателното изплащане, а в останалите обжалвани части, с които са присъдени обезщетения за неимуществени вреди в размер на 8000лв. и за имуществени вреди в размер на 140.48лв., ведно със законната лихва, считано от 23.05.2022г., решение № 5741/31.03.2024г. по гр.д.№ 39714/2022г. на СРС е потвърдено.

В касационната жалба се поддържат всички касационни основания по т.3 на чл.281 ГПК - материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Преди всичко касаторът оспорва извода относно наличието 1 на причинна връзка между процесното ПТП и твърдените от ищцата неимуществени вреди, като извършен при незадълбочено обсъждане на събраните доказателства и доводите на ответника. Изразява несъгласие и с извода относно определяне на степента на принос на ищцата за настъпване на вредоносния резултат /20%/, поддържайки, че приносът на ищцата е в значително по-голяма степен. Намира, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е силно завишен и не отговаря на претърпените болки и страдания. Изтъква, че на ищцата не са причинени сериозни увреждания, не са настъпили усложнения в процеса на възстановяване, тя не е била настанена в болнично заведение и е проведено консервативно лечение. Поддържа, че не е съобразена обичайната съдебна практика на подобни по вид и тежест увреждания и социално-икономическата обстановка. Искането е за отмяна на решението и за отхвърляне на исковете.

Претендира за присъждане на направените разноски.

С приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени основанията по т.1 и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли между деянието и настъпилата вреда да има причинно следствена връзка, което е елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, както и същата да е доказана по безспорен начин по делото?

2. Следва ли причинените вреди да са в пряка и непосредствена последица от увреждането, както и същите да са доказани по безспорен начин.

По тези въпроси е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на определение № 292/11.05.2018г. по т.д.№ 2952/2017г., II т.о., решение № 50257/11.09.2023г. по гр.д.№ 2714/2021г., IV г.о., решение № 94/16.08.2022г. по гр.д.№ 924/2021г., IV г.о., и др.

3. Следва ли страната, на която е възложена доказателствената тежест по делото, в условията на пълно главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, на които основава твърденията си?

4. Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението?

2

Длъжен ли е съдът да търси справедлив и точен паричен еквивалент на търпените морални вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий? Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно /завишено/ с оглед търпените морални вреди и икономическата обстановка в страната представлява ли нарушаване на изискването за справедливост? Следва ли да се допуска обезщетението/ поради неговата прекомерност/ да се превръща в средство за обогатяване и повишаване стандарта на живот на увредените лица и определянето му да води до изкривяване волята на законодателя /за баланс между вреди и обезщетение/ и до компрометиране на принципа за справедливост, заложен в нормативната уредба? Как се прилага установеният в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост и критериите за определяне на обезщетението за причинените от деликта неимуществени вреди, в това число и обществено- икономическите условия в страната и тяхната релевантност за справедливия размер на обезщетение? По този въпрос касаторът се позовава на ППВС № 4/1968г., както и на решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д.№ 486/2012г., II т.о., решение № 130/09.07.2013г. по т.д.№ 669/2012г., II т.о., и др.

5. Налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.

51, ал.2 ЗЗД от страна на пострадалия, когато с конкретно свое поведение, действие или бездействие, установено по безспорен начин по делото, е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникването на вредите, тоест улеснил е настъпването на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди? Посочени са решение по т.д.№ 93/2010г., II т.о., решение № 45/15.04.2009г. по т.д.№ 525/2008г., II т.о., и др. По този въпрос е въведено и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК с доводи за наличие на противоречива съдебна практика по идентични факти.

С писмен отговор насрещната страна, ищцата М. П. К., чрез адв. В. Н. и адв.И. Н. от САК, оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:

3

Първоинстанционното производство е образувано по пряк иск, с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, за обезщетения за репариране на вреди, претърпени в резултат от ПТП на 01.01.2022г., причинено от водач, застрахован по ЗЗ „ГО“ на автомобилистите при ответното дружество: за неимуществени вреди - в размер на 10 000лв. и за имуществени вреди/ разходи за лечение и медикаменти/ - в размер на 140.48лв., ведно със законната лихва от 01.01.2022 до окончателното заплащане. Първоинстанционният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 10 000лв., а по релевираното от ответното дружество възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД, въз основа на доказателствата по делото, е приел за установено, че предишните хронични дегенеративни промени в шийния отдел на гръбначния стълб на ищцата са станали причина за по - лесното причиняване на по - тежка травма и за по- тежкото и по - продължително протичане на възстановителния период. Ето защо е приел, че ищцата е допринесла за за вредоносния резултат и е определил степента на приноса й на 20%. Като краен резултат с първоинстанционното решение е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000лв., а за разликата до предявения размер от 10 000лв. искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен.

Сезиран с въззивни жалби и на двете насрещни страни, въз основа на доказателствата по делото, събрани пред първоинстанционния съд, съставът на въззивния съд е установил настъпването на процесното ПТП на 01.01.2022г. при следния механизъм и причини: В резултат изключително на неправомерното поведение на застрахования водач на лек автомобил „Опел астра“ с рег. № СВ6245ВК, изразяващо се в управление на автомобила със скорост и дистанция, които не са му позволили да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи съприкосновение с намалилия скоростта си пред него лек автомобил „Шкода Октавия“, е настъпил удар между тях, а вследствие на него лекият автомобил „Шкода Октавия“ се е изместил напред и се е ударил с намиращия се пред него лек автомобил „БМВ 330 ХД“, в който е пътувала ищцата. Въз основа на представените медицински документи и заключението на СМЕ съставът на апелативния съд е установил, че на ищцата са причинени следните травматични увреждания - шийна травма, изразяваща се в счупване на шести и седми шийни прешлени и притискане на шийни коренчета, както и, че е настъпило усложнение – шийна радикулопатия с изяви и на двустранна 4 невропатия на нерви, инервиращи горните крайници. Въз основа на доказателствата по делото е приел за безспорно установено наличието на причинна връзка между ПТП и причинената на ищцата контузия на шията, съответно е намерил за несъстоятелни доводите на ответника, че травмата на шията не е настъпила вследствие на ПТП. Допълнително е посочил, че не е проведено от ответника пълно главно доказване травмите на ищцата да са настъпили в резултат на друго събитие. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният състав е съобразил механизма на уврежданията, техния вид и характер, настъпилото усложнение, доброто общо състояние на ищцата при прегледа й от вещото лице, но и наличните субективни оплаквания от болки във врата, изтръпванията на двете ръце, периодичната скованост на шията и раменния отдел на опорнодвигателния апарат, напрегнатостта на паравертебралната мускулатура шиен отдел и лекия позиционен тремор на главата, персистиращи последици от шийната травма. Съобразил е и претърпените от ищцата неудобства във връзка с необходимостта от имобилизация на шията за период от 4-6 месеца и носенето на шийна яка, продължителността на възстановителния период от ок.6-9 месеца, преценен като относително дълъг, прогнозата настъпилите усложнения да персистират с години и с тенденция за утежняване във времето без лечение. Отчел е и това, че ищцата е преживяла стрес, шок, уплаха при непосредствения удар, обществено-икономическата обстановка в страна към 01.01.2022г. и нормативно установените лимити на гражданската отговорност на автомобилистите и възрастта на ищцата /47 години/. Направил е извод, че справедливият размер на обезщетението възлиза на дори повече от претендираната сума от 10 000лв., приемайки, че той е в размер на 15 000лв.

Споделил е изцяло извода за принос на предходните заболявания на ищцата за настъпване на врендоносния резултат и за определяне на неговата степен.

Като краен резултат, искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен в пълния претендиран размер от 10 000лв.

При служебната проверка не се констатира вероятност обжалваното решение да е нищожно и/или недопустимо.

В ТР № 1/2021г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че при прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД преценката на съда за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт не е ограничена от предявената претенция, но не може да се присъди дума, 5 надхвърляща поисканата в петитума на ИМ. В случая въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на ищцата, в която изрично са въведени доводи за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД при определяне на размера на справедливото обезщетение в размер на 10 000лв., а с въззивното решение, при прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, като краен резултат е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на претендираната в ИМ сума от 10 000лв. Ето защо, липсва нарушение на диспозитивното начало.

Извън преценката за вероятна нищожност и/или недопустимост, допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя кумулативно наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, изяснено в мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС , и на въведените основания за допускане на обжалване по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Този въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Разпечатката съдържа 32 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b183c218-1f8c-4a72-998e-d83df5c7e488