Определение № 46 от 07.03.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 46 гр. Бургас, 07.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно частно търговско дело № 20252001000028 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274, ал.1, вр.с чл.248 ГПК.

Образувано е по частната жалба на Ж. Т. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Пробуда” № 79, ет.7, ап.19, с адрес за връчване: гр. Бургас. ул.

„Гладстон” № 1, вх.Б, ет.1 - адв. М. К., против Определение № 15/ 7.01.2025 г., постановено по т.д. № 418/ 2023 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е изменено Решение № 298/ 28.11.2024 год. по т.д. № 418/ 2023 год. по описа на Окръжен съд Бургас, в частта за разноските, като то е отменено в частта, с която „Агроринг инвест” ООД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: с. Винарско 8118, Стопански двор, представлявано от Ст. П. Д.

- управител, е осъдено да заплати на Ж. Т. Ф. разноски в размер на 800 лв., като вместо това е осъдена Ж. Т. Ф. да заплати на „Агроринг инвест” ООД разноски в исковото и обезпечителното производства в общ размер от 12 733 лв.

Поддържа се, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен, постановен в противоречие с процесуалния и материалния закон. Навеждат се оплаквания, че при присъждане на разноски в тежест на ответника, при отхвърляне на иска, следва да бъде изследван въпросът дали поведението на ответника е станало причина за съдебното производство. Подчертава се, че в конкретния случай жалбоподателката не е станала повод за образуване на съдебното производство, тъй като едва от исковата молба е разбрала за претенцията на ищеца исковата сума да му бъде върната; не й е отправяна 1 извънсъдебна покана за връщане и непосредствено след узнаването на претенцията на дружеството е предприела действия по нейното погасяване.

Моли се за отмяна на обжалваното определение и отхвърляне на подадената от насрещната страна за присъждане на разноски, като вместо това същите бъдат възложени на нея.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор от „Агроринг инвест” ООД, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет.3, офис № 318 - адв. Г. Н., в който същата се оспорва като неоснователна и се моли за потвърждаване на обжалвания с нея съдебен акт.

Оспорват се доводите на жалбоподателката, че непосредствено след узнаване за заведеното дело са предприети действия за погасяване на задължението, като се сочи, че това е извършено след оспорване на иска в отговора на исковата молба и след узнаване на допуснатото по делото обезпечение. Подчертава се, че ответницата е дължала връщане на процесната сума от момента, в която я е получила без основание, а изискуемостта на нейното задължение, дори и без покана, и липсата на плащане означават, че тя е предизвикала процеса с поведението си, като поканата би имала значение единствено за обезщетението за забава.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална легитимация, отговаря на изискванията по чл.275, ал.2 ГПК, поради което е допустима за разглеждане по същество.

Апелативен съд Бургас, след като се запозна с частната жалба, отговора, обстоятелствата по делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

С Решение № 298 от 28.11.2024 г. по т.д. № 418/ 2023 г. по описа на Окръжен съд Бургас са отхвърлени претенциите на „Агроринг инвест” ООД против Ж. Т. Ф., за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв., получена от нея без основание, по нейна банкова сметка на 25.01.2022 год., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане. Видно от мотивите на съдебния акт, в хода на производството е било изпратено до дружеството – ищец от ответницата извънсъдебно изявление за прихващане на претендираната от ищеца искова сума с вземания на две търговски дружества против него, които ответницата е придобила с договори за цесия от 20.11.2023 г., съобщени на управителя на 2 дружеството – ищец по електронна поща на 25.11.2023 г. Като е изложил съображения, че задължението на ответницата към ищеца, предмет на делото, е изцяло погасено, след прихващането, съдът от първа инстанция е отхвърлил претенциите за главница и мораторна лихва.

Видно от съдебните книжа, производството по делото пред окръжния съд е било образувано на 11.10.2023 г., като на 12.10.2023 г. е постановено обезпечение на иска. На ответната страна е връчен препис от исковата молба на 27.10.2023 г. Подаден е отговор на 8.11.2023 г., в който искът се оспорва, като се излагат съображения по съществото на спора.

С молба от 24.11.2023 г. ответницата е заявила становище, че не дължи паричното вземане, претендирано от ищеца, тъй като то е погасено с извършено от нея прихващане на дължимите й от насрещната страна суми, които вземания тя е придобила по два, описани в молбата, договори за цесия с кредитори на ищеца.

С отговора на допълнителната искова молба, депозиран на 13.02.2024 г., ответницата отново релевира възражения по основателността на предявения против нея иск, като оспорва твърдените от ищеца правопораждащи правнорелевантни факти и излага собствени твърдения, с които оборва ищцовите. Въвеждат се и доказателствени искания.

В проведеното на 29.05.2024 г. първо съдебно заседание по делото, процесуалният представител на ответницата е заявил ясно оспорване на исковата претенция, като е поддържал и доказателствените си искания, в това число назначаване на съдебно – икономическа експертиза, към която е поставил въпроси с молба от 5.06.2024 г., относими към доказване факти по съществото на спора.

При устните състезания, проведени на 30.10.2024 г., ответницата, чрез процесуалния си представител, отново е заявила, че според нея искът е неоснователен и недоказан, като излага доводи по съществото на спора и едва в допълнение сочи, че е платила.

Отговорността за разноски в гражданския процес е функционално обвързана с изхода на делото по съществото на поставения за решаване правен спор и, съгласно чл.78 ГПК, предвижда пропорционално присъждане на разноските на страните, според положителния за тях резултат от производството. По аргумент за обратното от чл.78, ал.2 ГПК, на ответника 3 следва да бъдат възложени разноските, сторени от ищеца, дори и при отхвърляне на иска, когато ответникът е създал извънпроцесуално реален повод за нуждата от съдебната интервенция за защита правата на ищцовата страна, а в процеса е продължил да оспорва претенцията, дори и след като я е погасил.

Като взе предвид непоследователното становище на ответната страна и двойнствено й процесуално поведение, настоящият апелативен състав намира, че жалбоподателката е дала повод за образуването на настоящото производство и, респективно, следва да понесе сторените от насрещната страна разноски за това. На първо място, в хода на производството тя не е признала претенцията, а я е оспорвала и е ангажирала доказателства в подкрепа на тезата си, дори и след като се е позовала на погасителното прихващане. Горната фактическа констатация опровергава твърдението на жалбоподателката, че тя не е погасила задължението си единствено защото не е била поканена да стори това и е платила незабавно след като е узнала за предявения иск. Поведението й да поддържа доводи и доказателствени искания са ангажирали необходимостта на насрещната страна да се защитава в процеса. Разходите за това следва да се понесат от жалбоподателката.

В аспект на гореизложеното, подадената частна жалба се явява неоснователна. Атакуваното определение следва да се потвърди.

Водим от горните съображения, Апелативен съд Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 15 от 7.01.2025 г., постановено по т.д.

№ 418/ 2023 г. по описа на Окръжен съд Бургас.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4