Решение № 1021 от 26.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1021 гр. Бургас, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Административно наказателно дело № 20262120203008 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба, подадена ЧЕРНОМОРСКИ СОЛНИЦИ АД срещу Наказателно постановление № ********** от 21.07.2026г., издадено от Д. П. Д. – Началник отдел „Оперативни дейности“ – *****, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от ЗВЕРБ, за извършено нарушение по чл.15, ал.4 от Закон за въвеждане на еврото в Република България, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2600 евро.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излага, че то е постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Не са обсъдени, игнорирани са или са неоснователно подценени наличието на важни факти и обстоятелства, които категорично доказват липсата на извършено административно нарушение от посоченото лице. В този смисъл направените от административно наказващият орган изводи не могат да намерят правна подкрепа от събраните доказателства и установената фактическа обстановка, а напротив -те са в пълно противоречие с тях.

Заявява, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение. В тази връзка сочи, че с подаденото възражение точно и ясно е посочено, аргументирано и обосновано извършеното увеличение на цената на 1 предлаганата услуга. Твърди, че това е логично следствие на увеличените месечни разходи за ел. енергия, необходима за производството на сол и оттам на себестойността на добиваната луга. Отделно от това е закупена и допълнително количество натурална луга, с цел повишаване качеството на предлаганата услуга. Налице са и повишени разходи за трудови възнаграждения и осигуровки на работниците и служителите в Дружеството, което има пряк ефект по отношение цената за добив на лугата и оттам на предлаганата услуга. Следва да се има предвид и разходите за поддръжка и ремонт на съоръженията - диги, валове, канали, площадки и пр., без които е невъзможно добива на сол и луга.

В провелото се пред настоящата инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуалния си представител. Последният поддържа жалбата и доводите, изложени в нея.

За административнонаказващия орган, редовно уведомен, се явява юрисконсулт Ч., която оспорва жалбата и излага подробни съображения в тази насока.

Жалбата е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебен контрол, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.06.2026г. била извършена проверка от страна на приходната администрация на търговски обект - басейни с луга и лечебна кал - каса вход, находят се в гр. Б., стопанисван от „ЧЕРНОМОРСКИ СОЛНИЦИ“ АД. В хода на проверката е изискана информация за продажните цени на предлаганите услуги, на основание чл.55, ал.3 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) и във връзка с чл.55а, ал.1 и чл. 15, ал. 4 от същия закон, с оглед осъществяване на контрол за спазване на забраната за необосновано повишаване на цените.

На 13.06.2026 г. са изпратени от орган по приходите електронно подписана „Покана за предоставяне на информация относно ценови равнища“ и таблица в Excel, на имейл *****@abv.bg, обслужван за дружеството „ЧЕРНОМОРСКИ СОЛНИЦИ“ АД, стопанисващ търговски обект басейни с луга и лечебна хал - каса - вход, находящ се в гр. Б., зона изток, район солници. В поканата подробно е описано искането да бъде предоставена информация за размера на цените на предлаганите услуги за дати - 11.08.2025 г., 08.10.2025 г. и 13.06.2026 г. /денят на проверката/. Органи на администрацията по приходите извършили посещение на адреса на търговския обект, където била връчена и подписана, изпратената в имейла покана на представител на проверяваното дружество и допълнително от ОП 2 били дадени разяснения относно изискванията към попълване на таблицата.

За извършените действия е бил съставен Протокол за извършена проверка в обект серия ******** / 02.07.2026 г. По време на проверката на 02.07.2026г. се извършила проверка за установяване на факти и обстоятелства и след преглед на представени документи, клен, таблица в EXCEL електронно подписана се установило че, цените на предлаганите услуги от изведени КЛЕН за същите дати, е установена повишена цена към дата 13.06.2026г. спрямо 11.08.2025г. както следва; - ВХОД, което е с продажна цена към 11.08.2025 г., в размер на 8.00 лв. и цена 5 евро или 9,78 лв., превалутирани по официалния курс на евро към лев, към 13.06.2026 г. Прието е, че завишението на цената на превоза е в размер на 1,78 лв.

При тези констатации АНО е приел, че като не е изпълнило задължението си в периода на двойно обозначаване да формира цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените да бъде обосновано, от обективни икономически фактори към 13.06.2026 г. ЗЛ е извършило административно нарушение.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

В нормата на чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ е предвидено задължение в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, да формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически 3 фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори.

В същото време в § 1.6. от същия закон е дадена с легална дефиниция на понятието обективни икономически фактори, като се приема, че такива „са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността“.

В чл.15, ал.2 от ЗВЕРБ на свой ред се предвижда периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове, който започва на 8 август 2025г. и приключва на 8 август 2026г.

С оглед на изложеното, за да се приеме, че е осъществен съставът на нарушението по чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ следва да са налични следните елементи от фактическия му състав: 1/ да е налице увеличение на цените на търговеца в периода на двойно обозначаване на цените - от 8 август 2025г. до 8 август 2026г. и 2/ това увеличение да не се дължи на обективни икономически фактори. В конкретно разглеждания случай действително се констатира увеличение на цената на една от предлаганите услуги - „вход“, като това повишаване касае именно периода на двойно обозначаване на цените. При това положение следва да се изследва въпросът, дали констатираното повишаване на цената се дължи на обективни икономически фактори или не.

В тази връзка следва изрично да се отбележи, че липсват единни критерии, въведени от законодателя за извършване на преценка в тази връзка, съставляващо значителен пропуск, непозволяващ на търговците да организират работата си по начин, че да спазят изискванията на ЗВЕРБ. Нещо повече, в НП е изрично посочено, че преценка от приходната администрация за наличието на това обстоятелство е извършена въз основа на таблица в Excel формат. Така посочената „таблица“ обаче не е нормативно предвиден способ за извършване на преценка относно наличието на нарушение по чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ, като за съда остава неясно какви параметри са били заложени в нея.

При това положение се явява и невъзможно извършването на преценка, дали същите касаят всички възможни обективни фактори, които влияят на промяната в цената на един продукт. Прави впечатление също така, че макар от дружеството да са представени писмени доказателства за повишаване на разходите на същото за консумативи и по - конкретно за закупуване на натурална луга, в НП същите не се коментират и не се обосновава, защо се приема, че промяната в тези разходи на търговеца не съставлява обективни икономически фактори, обосноваващи промяна в цената на предлаганата услуга. АНО е следвало в тази връзка да изследва всички относими към случая факти, а не да попълва данните в таблица с неясно въведени формули и алгоритъм и автоматично да възприема дадения от същата отговор. В случай, че се възприема такъв подход, на търговците е следвало да бъде изначално предоставена така посочената таблица, посредством инкорпорирането й в ЗВЕРБ. Липсата на каквато и да е информация относно съдържанието в тази таблица води до неяснота у търговците относно 4 поставените спрямо тях изисквания и невъзможност те да се съобразят с тях.

В тази връзка следва изрично да се подчертае и че в закона липсва пълна забрана за повишаване цената на стоките през периода на двойно обозначаване, а изискване то да бъде обосновано. В конкретния случай, например, видно от приложените по делото фактури е, че дружеството е реализирало редица разходи, свързани с предоставяне на услугата, в това число е закупувало допълнително натурална луга, както и е направило разходи за ремонт и поддръжка на съоръженията.

От всичко изложено е видно, че дори само необходимостта от закупуване на допълнителна луга може да повлияе на цената на крайния продукт, доколкото е предходни години такива разходи не са се налагали. И това разбира се без да се взема предвид поскъпването в цената на режийни и други разходи на търговеца. С оглед на изложеното съдът държи да отбележи, че в конкретно разглеждания случай се наблюдава липса на каквото и да е просто математическо изчисление от страна на приходната администрация, както и липса на съобразяване на представените от жалбоподателя доказателства.

С оглед на всичко гореизложено и като намери, че в случая не се установява необосновано увеличение в цената на предлагания продукт, съдът намира, че наложената имуществена санкция следва да се отмени. В тази връзка следва да се изтъкне още веднъж, че липсата на прецизно законодателство и въвеждането на ясни критерии за извършване на преценка по чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ, в никакъв случай не следва да влияе негативно на правата на гражданите и на бизнеса. Действително, видно от мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за въвеждане на еврото в Република България (№ 51-502¬01-36 от 21.07.2025 г., 51-во НС), законодателят е направил опит да се прецезира понятието „обективни икономически фактори“ с цел улесняване на спазването на изискванията от търговците и по-ефективно прилагане на контролните правомощия от компетентните органи. Предвид липсата на яснота относно прилаганите критерии от НАП, КЗП и КЗК в тази връзка обаче, не се е достигнало до постигане на целения резултат.